Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Бележка на писателя:
За децата тази притча вероятно има непогрешимо послание. Когато беше представена на живо, недоверчивата гъсеница имаше дълбок, изморен глас. Възможно е дори да я познаете, докато четете тези редове - повечето от вас ще я познаят. Тази история също ми е една от любимите. *** Гората кипяла от живот, а под ниската тучна растителност на земята голямата мъхната гъсеница говорела на своята групичка от гъсеници-последователки. В обществото на гъсениците почти нищо не се променяло. Работата на голямата мъхната гъсеница била да следи групата, така че старите традиции да се почитат и спазват. Защото те били свещени, в края на краищата. "Говори се", казала голямата, мъхната гъсеница между две хапки зелено листо, "че има един дух на гората, който предлага на всички гъсеници една голяма, нова сделка." Мляс-мляс. "Аз реших да се срещна с този дух, а после ще ви посъветвам какво трябва да направим." "Къде ще намериш духа?", попитал един от последователите. "Той ще дойде при мен", казала голямата, мъхната гъсеница. "Както знаете, не мога да се отдалечавам много. Извън горичката няма храна. Не мога да остана без храна." Мляс-мляс. Така че когато останала насаме, голямата мъхната гъсеница извикала с пълно гърло горския дух и след малко големият тих дух й се явил. Горският дух бил много красив, но голямата мъхната гъсеница не успяла да го види добре, понеже не й се надигало от уютното легло от листа. "Не ти виждам лицето добре", казала голямата гъсеница. "Качи се малко по-високо", казал горският дух с благ глас. "Аз съм тук и те чакам." Но гъсеницата си останала където била. В края на краищата, това била нейната къща, а горският дух бил на гости. "Не, благодаря", отвърнала голямата мъхната гъсеница. "Излишно усилие е. Кажи ми, какви са тези приказки за някакво голямо чудо, което е достъпно само за гъсениците - не за мравките и стоножките -ами единствено за гъсениците?" "Вярно е", казал горският дух. "Вие си заслужихте един удивителен дар. И ако решите, че го искате, ще ви обясня как да го получите." "Как така го заслужихме?", попитал голямата, мъхната гъсеница, дъвчейки вече третото листо от началото на разговора. "Не помня да съм подписвала каквото и да е." "Заслужихте го с прекрасните си отколешни усилия да запазите гората свещена", рекъл духът. "Хайде, бе!", възкликнала гъсеницата. "Че аз правя това всеки ден, всеки ден. Аз съм водачът на групата, ако искаш да знаеш. Тъкмо затова разговаряш с мен, вместо с някоя друга гъсеница." Като чул тази хвалба, горският дух се усмихнал на гъсеницата, макар че тя не могла да види това, тъй като упорито продължавала да седи на листото. "От доста време поддържам гората свещена", заявила гъсеницата. "И какво ще получа?" "Един изумителен дар", отговорил горският дух. "Сега можеш, благодарение на собствените ти усилия, да се превърнеш в красиво крилато създание и да полетиш! Ще притежаваш прекрасни цветове, а подвижността ти ще удивява всички, които те видят. Можеш да отидеш където си пожелаеш в гората и да политнеш над нея. Ще можеш да намираш храна където си поискаш и да се срещнеш с нови, красиви крилати създания. Можеш да постигнеш всичко това незабавно, ако пожелаеш." "Летящи гъсеници!", замислила се мъхната гъсеница. "Не може да бъде! Покажи ми няколко такива летящи гъсеници, ако е вярно. Искам да ги видя." "Лесна работа", отговорил духът. "Просто отиди на някое високо място и се огледай. Те са навсякъде, пърхат от клон на клон и водят прекрасен, пълноценен живот на слънце." "Слънце!", възкликнала гъсеницата. "Ако ти наистина си горският дух, значи знаеш, че слънцето е прекалено горещо за гъсениците - то направо ни опича - съсипва ни косъмчетата, както знаеш... затова трябва да стоим на тъмно - няма нищо по-лошо от гъсеница с разрешени косъмчета." "Когато се превърнете в крилати създания, слънцето ще подчертава красотата ви", казал любезно и търпеливо духът. "Старите ви начини на съществуване ще се променят коренно и вие ще захвърлите старите навици на гъсениците на земята, за да се зареете във висините на крилатите същества." Гъсеницата замълчала за миг. "Ти искаш да напусна удобното си легло тук и да поема на път до някое огряно от слънцето възвишение, за да видя доказателството?" "Ще трябва да го направиш, ако искаш доказателство", отговорил търпеливият дух. "А, не", казала гъсеницата, "не мога да го направя - трябва да се храня, както знаеш. Не мога да ходя на разни непознати слънчеви хълмове и да зяпам, когато тук ме чака работа. Прекалено опасно е! Освен това, ако ти наистина беше горският дух, щеше да знаеш, че очите на гъсениците сочат надолу, а не нагоре. Големият земен дух ни е дал хубави очи, които гледат надолу, за да си търсим храна - всяка гъсеница знае това. Ти ме караш да върша крайно неуместни за гъсениците неща", заявила подозрително мъхнатата гъсеница. "Ние никога не гледаме нагоре." Тя отново замълчала. "Та, как ще стане тази работа с летенето?" Тогава горският дух й обяснил процесът на метаморфозата. Разказал й как гъсеницата трябвало да вземе сериозно решение за промяната, тъй като веднъж започнал, процесът не можел да се върне назад. Обяснил как гъсеницата може да използва собствената си биология, докато е в пашкула, за да се превърне в крилато създание. Обяснил как промяната изисква саможертва, период на притихване и мрак вътре в пашкула, докато всичко стане готово за израстването й в красиво, пъстроцветно крилато създание. Гъсеницата го изслушала кротко, без да го прекъсва и без да спира да мляска. "Дай да се разберем", заявила най-безцеремонно гъсеницата накрая. "Ти искаш всички да легнем и да се подложим доброволно на някакъв биологичен процес, за който никога не сме чували. После трябва да се съгласим този биологичен процес да ни обгърне в непрогледен мрак месеци наред?" "Да", казал горският дух, разбирайки много добре накъде отива разговорът. "И ти, като големия горски дух, няма да направиш това вместо нас? Ние трябва да го направим сами? Нали каза, че сме си го заслужили!" "Заслужихте си го", отвърнал тихо духът. "И си спечелихте силата да се промените в новата горска енергия. Дори докато седиш на това листо, тялото ти е готово да го направи." "Какво стана с дните, когато храната падаше от небето, водите се разделяха, а градските стени падаха - и други такива неща? Аз не съм глупава, така да знаеш. Може да съм голяма и мъхната, но не съм вчерашна. Духът на Земята винаги върши тежката работа, а от нас се иска само да изпълняваме указанията. А ако направим каквото искаш ти, ще умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че трябва да яде непрекъснато...", мляс-мляс, "за да оцелее. Твоята голяма нова сделка ми се вижда много подозрителна." Гъсеницата помислила малко и заявила на горския дух: "Отхвърля се!", а после се огледала да види кое листо да захапе. Горският дух се обърнал да си върви н чул гъсеницата да си мърмори: "Летящи гъсеници! Как пък не!" Мляс-мляс. На другия ден гъсеницата издала указ и събрала последователите си на конференция. Всички гъсеници притихнали и заслушали внимателно какво е научила за бъдещето голямата, мъхната гъсеница. "Горският дух е зъл!", заявила гъсеницата на своите последователи. "Той иска да ни подмами на едно много тъмно място, където със сигурност ще умрем. Иска да повярваме, че собствените ни тела ще се превърнат някак си в летящи гъсеници - трябва само да престанем да се храним за няколко месеца!" Тази забележка предизвикала силен смях. "Здравият разум и историята ще ви покажат как постъпва големият земен дух", продължила голямата мъхната гъсеница. "Никой добър дух няма да ви отведе в непрогледния мрак! Никой добър дух няма да ви накара да направите нещо толкова ужасно със себе си! Всичко това са уловки на големия лош горски дух." Гъсеницата се надула от собствената си значимост, готова да продължи речта си. "Аз се срещнах със злото и го разкрих!" При това признание останалите гъсеници полудели от възторг и понесли голямата мъхната гъсеница на малките си космати гръбчета в кръг, възхвалявайки я, че ги е спасила от сигурна смърт. Напускаме това тържество на гъсениците и се издигаме леко над гората. Докато бурните възгласи отшумяват, ние се издигаме над покрива от листа, който скрива най-долния пласт на гората от слънчевите лъчи. Издигаме се полека над листния покрив и се озоваваме в просторите, запазени за онези, които могат да летят. Радостното ликуване на гъсениците отслабва и ние се потапяме във великолепния свят на летящите. Там, под топлите слънчеви лъчи, от дърво на дърво прелитат десетки пъстри летящи гъсеници, които се наричат пеперуди, всяка една накипрена във великолепието на цветовете на дъгата, някои от тях са дори стари приятелки на голямата мъхната гъсеница долу - всяка една усмихната и без грижа за прехраната си - всяка една преобразена от големия дар на горския дух. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|