Притчите на Крион



страница9/25
Дата15.05.2023
Размер0.56 Mb.
#117699
ТипУрок
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   25
Крион - Притчите на Крион
Послепис на писателя:
Това отново е истинска история. Сара е реална жена, а страхът от затворени пространства, работата и проблемът също са реални. Сигурно ще ви стане приятно да научите, че Сара влезе смело в страховете си и сега вече пътува ведро и спокойно с метрото до своята хубава работа. Но имаше време, когато се съмняваше, че това би могло да се случи. Тогава тя би казала: "Какво? Този психически проблем ме съпътс­тва откакто се помня. Как е възможно да изчезне? Това е немислимо!"
Накрая Сара реши, че работата е по-важна от страха, и откри с огромно удивление, че нейното на­мерение да се избави от клаустрофобията беше заче­тено от Бог с почти незабавен резултат. Така, както умът й притежаваше настройката да поражда страх от затворени пространства, той притежаваше настрой­ката и способността да се избави от този страх - и Сара овладя положението! Каква смела постъпка.

7. ДВЕТЕ ГРУПИ ВОИНИ


Бележка на писателя:
Тази кратка малка притча ми е една от любимите. Тя крие много от нещата, които трябва да направим с Божиите дарове в тази Нова епоха.
***
Имало две групи воини някъде на планетата Земя. И двете групи знаели за новите Божии дарове в Новата епоха, и двете групи били съставени от воини на светлината. Те разбирали своите договори и знаели за съществуването и работата на тъмните сили, които се стремели да им попречат да осъществят личните си цели. Затова се помолили на Бог за даровете на новата енергия и всеки воин получил своя набор от средства.
Всеки набор от дарове бил индивидуален и всеки съдържал три неща: меч, щит и броня. Мечът симво­лизирал истината и по никакъв начин не можел да бъде счупен. Истината е чиста, както и мечът, който осигурявал идеална защита от коварството на тъмни­те сили. Щитът символизирал познанието - познани­ето за слабостите на врага, а също и прастарото знание от архивите на древните народи. Никоя енер­гия не можела да проникне през щита, понеже позна­нието развенчавало всякакви тайни и заговори. Тай­ните и заговорите не могат да съществуват в ярката светлина на знанието, тъй като черпят силата си от мрака на невежеството. Ризницата символизирала "плаща на Духа Божий". Това била мъдростта на духовното осъзнаване, което упълномощавало хората като "частиците от Бог", каквито са всъщност. Затова представлявала Божията мъдрост във всички неща -особено мъдростта да отстояваш истината и да под­държаш знанието въпреки нападките.
Но ето че един ден тъмните сили подели много масирана атака. И двете групи работници на светли­ната се чувствали готови и бързо се въоръжили със своите могъщи дарове, за да отблъснат врага. Когато тъмните сили приближили, първата група отворила амунициите си и се вторачила с невярващи очи в съдържанието. Всичко било на части! Имало и наръч­ник с бележка, на която пишело: "Оръжието трябва да се сглоби." Нямали време да се приготвят, за да пос­рещнат врага, затова бързо паднали победени и се предали в ръцете на тъмните сили. Огорчили се и повярвали, че Бог ги е подлъгал с фалшива надежда и чувство за сигурност. Но най-странното е, че дори след поражението те запазили амунициите си, само че смятали инструментите си за безполезни.
Другата група отдавна била отворила своите ам­униции. Те отрано били сглобили оръжията си и се били упражнявали с тях. И добре направили, понеже установили, че мечът е толкова бърз, че е направо неуправляем. Открили още, че щитът имал толкова много приложения, че им било трудно да схванат как точно трябва да го държат, а ризницата била страшно тежка! С практика и медитация воините накрая се научили да балансират и овладяват всичко до пълна бойна готовност.
Междувременно осъзнали, че нито един инстру­мент не работел без другите два. Ризницата, която се намирала най-близо до кожата, била от основно значение, понеже им давала мъдростта как да владеят меча и щита. Щитът пък се използвал по най-различни начини в зависимост от ситуацията, а с меча се бора­вело съвсем лесно, когато щитът се използвал правил­но. В часа на атаката врагът зърнал тази въоръжена до зъби войска и побягнал. Битка на практика нямало, а воините ознаменували с ликуване победата си. Ня­мало нито сблъсък, нито ранени.


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница