Послепис на писателя: Това отново е истинска история. Сара е реална жена, а страхът от затворени пространства, работата и проблемът също са реални. Сигурно ще ви стане приятно да научите, че Сара влезе смело в страховете си и сега вече пътува ведро и спокойно с метрото до своята хубава работа. Но имаше време, когато се съмняваше, че това би могло да се случи. Тогава тя би казала: "Какво? Този психически проблем ме съпътства откакто се помня. Как е възможно да изчезне? Това е немислимо!"
Накрая Сара реши, че работата е по-важна от страха, и откри с огромно удивление, че нейното намерение да се избави от клаустрофобията беше зачетено от Бог с почти незабавен резултат. Така, както умът й притежаваше настройката да поражда страх от затворени пространства, той притежаваше настройката и способността да се избави от този страх - и Сара овладя положението! Каква смела постъпка.
7. ДВЕТЕ ГРУПИ ВОИНИ
Бележка на писателя: Тази кратка малка притча ми е една от любимите. Тя крие много от нещата, които трябва да направим с Божиите дарове в тази Нова епоха.
***
Имало две групи воини някъде на планетата Земя. И двете групи знаели за новите Божии дарове в Новата епоха, и двете групи били съставени от воини на светлината. Те разбирали своите договори и знаели за съществуването и работата на тъмните сили, които се стремели да им попречат да осъществят личните си цели. Затова се помолили на Бог за даровете на новата енергия и всеки воин получил своя набор от средства.
Всеки набор от дарове бил индивидуален и всеки съдържал три неща: меч, щит и броня. Мечът символизирал истината и по никакъв начин не можел да бъде счупен. Истината е чиста, както и мечът, който осигурявал идеална защита от коварството на тъмните сили. Щитът символизирал познанието - познанието за слабостите на врага, а също и прастарото знание от архивите на древните народи. Никоя енергия не можела да проникне през щита, понеже познанието развенчавало всякакви тайни и заговори. Тайните и заговорите не могат да съществуват в ярката светлина на знанието, тъй като черпят силата си от мрака на невежеството. Ризницата символизирала "плаща на Духа Божий". Това била мъдростта на духовното осъзнаване, което упълномощавало хората като "частиците от Бог", каквито са всъщност. Затова представлявала Божията мъдрост във всички неща -особено мъдростта да отстояваш истината и да поддържаш знанието въпреки нападките.
Но ето че един ден тъмните сили подели много масирана атака. И двете групи работници на светлината се чувствали готови и бързо се въоръжили със своите могъщи дарове, за да отблъснат врага. Когато тъмните сили приближили, първата група отворила амунициите си и се вторачила с невярващи очи в съдържанието. Всичко било на части! Имало и наръчник с бележка, на която пишело: "Оръжието трябва да се сглоби." Нямали време да се приготвят, за да посрещнат врага, затова бързо паднали победени и се предали в ръцете на тъмните сили. Огорчили се и повярвали, че Бог ги е подлъгал с фалшива надежда и чувство за сигурност. Но най-странното е, че дори след поражението те запазили амунициите си, само че смятали инструментите си за безполезни.
Другата група отдавна била отворила своите амуниции. Те отрано били сглобили оръжията си и се били упражнявали с тях. И добре направили, понеже установили, че мечът е толкова бърз, че е направо неуправляем. Открили още, че щитът имал толкова много приложения, че им било трудно да схванат как точно трябва да го държат, а ризницата била страшно тежка! С практика и медитация воините накрая се научили да балансират и овладяват всичко до пълна бойна готовност.
Междувременно осъзнали, че нито един инструмент не работел без другите два. Ризницата, която се намирала най-близо до кожата, била от основно значение, понеже им давала мъдростта как да владеят меча и щита. Щитът пък се използвал по най-различни начини в зависимост от ситуацията, а с меча се боравело съвсем лесно, когато щитът се използвал правилно. В часа на атаката врагът зърнал тази въоръжена до зъби войска и побягнал. Битка на практика нямало, а воините ознаменували с ликуване победата си. Нямало нито сблъсък, нито ранени.