Послепис на писателя:
Когато представя героя на тази история Уо, Крион се опитва да обрисува човек без пол. Уо може да е и жена, и мъж. Крион иска да избяга от половата принадлежност, която би ви попречила да разберете пълния смисъл на притчата или да се поставите на мястото на Уо.
В притчата домът на Уо очевидно е животът му или неговата "изява" (както Крион нарича живота) на Земята. Аналогията с различните стаи е препратка към различните възможности, които получава всеки един от нас, а те идват заедно с нашия договор, нашата карма и следователно са нашият потенциал, докато сме тук.
Абзацът за Уо, който научава какво го прави щастлив, тъжен и ядосан, а после окачва разни неща на стената, за да се почувства по съответния начин, е много прозорлива информация за човешките същества. Тя съответства на онези части от нас, които се ровят в миналото и пресъздават стари събития, за да се почувстваме по съответния начин. Това обикновено не е правилно, просветлено поведение, понеже съживява стари спомени, така че да "почувстваме" гняв, омраза, мъст или самосъжаление. Понякога е просто доброто старо желание да се озовем на мястото, където сме били щастливи - например детството ни.
Фактът, че Крион разказва как Уо "окачвал разни неща на стената" за тази цел, също има дълбок смисъл. Когато влезете в моя дом, предметите по стената са пред очите на всички. Това са моите семейни снимки и украшения. С други думи, аз съм окачил тези неща на стената, за да привлека вниманието към тях, дори вниманието на непознатите, понеже ги смятам за специални. Затова Крион кара Уо да окачва чувствата си на показ, така че околните да откликнат на неговото учебно "табло". Подобно на повечето хора, Уо иска да въвлече околните в своя собствен процес, понеже така му става по-леко. Той все още не знае нищо за отговорността. Въпреки това по-нататък научаваме, че независимо на какво ниво на просветление се намира Уо, Бог не го осъжда и преценява - никога.
Виждаме, че Уо има страхове, най-големият от които е във връзка с контрола. В живота си той явно се страхува от ситуации, при които някой може да промени стаята му (живота му). Неговата реакция на повечето от тези страхове е да си остане същият. Следователно истинският му страх е от промяната и той копнее за стабилност или статично съзнание. Освен това се страхува от миналото, но не знае защо. Обръща се към другите хора, за да научи за Бог, и използва наученото като защита от промяната. Това е великолепен пример за онова, което проповядва съвременната религия. При нас Бог изпълнява ролята на отговорен закрилник от злото, а вярващите се насърчават да следват своя пастир-закрилник през долината на сянката на смъртта. Това изобщо не поощрява хората към духовен размисъл. Нито пък подхранва концепцията за поемане на отговорност за случващото ви се, както ни съветва Крион.
Най-прекрасното в тази история е, че макар Уо да се "вписва" в тази средностатистическа, нормална религиозна доктрина, молитвите му не остават без резултат! Той получава закрилата, която иска, и действително бива защитен от промяната и смущаващото движение в другия ъгъл. И отново, Крион ни е казвал, че механизмите на Божия Дух са абсолютни, а любящата енергия на доброто молитвено намерение дава резултати. Спомняте ли си поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш"? Тя е вярна! И тази притчи е доказателството за това.
Ние получаваме различни шансове за упълномощаване и самооткриване във всеки живот, така и Уо получава своя. Макар да се чувства доволен, Бог го удостоява със "смушкване" от страна на неговите водачи. Това е дразнещото движение, което е видял в ъгъла, плюс някакво видение на врата. Това са усилията на неговите водачи да го въведат в друга реалност, а следователно и заслужената възможност за промяна - и шанс да се изпрати срещу своя страх. Крион отново проявява прозорливост и описва обясненията на религиозните фигури: те казват на Уо, че движението е дело на злите сили. До ден-днешен това е най-обичайният отговор за всичко, което противоречи на общоприетата доктрина, независимо от изповядваната религия.
Накрая Уо умира и се случва онова, от което се страхува най-много: движението в ъгъла става реалност. Но той някак си го разпознава и не се изплашва. После Уо поема по коридора с много врати и ние споделяме неговите открития.
Обиколката на стаите е преглед на земния договор (който той сам е изготвил) и неговото потенциално просветление - с блага, мир и личната вътрешна същност на индивидуалната сила, неговата "частица от Бог". Междувременно той разпознава водачите си, което ни показва, че ние всъщност познаваме нашите водачи, но крием това от себе си в рамките на престоя ни тук. Представете си какво е да вървите през живота с двама или трима приятели, които са готови да ви помогнат и да ви обичат на всяка крачка - а вие да ги пренебрегвате! Уо постъпва по същия начин и въпреки това неговите водачи не го осъждат. Ето каква е Божията любов.
Постепенно Уо схваща картината и разбира, че не се е представил добре. Но водачите веднага го подкрепят с думите: "Недей да укоряваш духа си, понеже е излишно и не подхожда на величието ти." Това е кръстопътят на Уо. В този момент той се превръща от "починал човек в урок" в онова, което винаги е бил: частица от Бог, универсално създание. В следващия момент той вижда истинското си име на вратата и си спомня всичко.
Когато Крион представя пътешествия и притчи, той всъщност ме отвежда "там" по време на посланията на живо. В хода на тази притча аз усещах вятъра и времето и т.н. Крион често ме оставя да описвам каквото "виждам" като допълнение към неговите мисловни групи, които ми се дават за транскрибиране. Но аз междувременно бивам силно повлиян, често плача от радостта на пълното разбиране на онова, което се представя, докато си седя на стола. Не мога да сравня това изживяване с нищо друго, освен с усещането за много, много жив сън.
Аз стоях рамо до рамо с Уо, на една крачка от дома - окъпан в любов. Почувствах притеглянето на любовта от онези, които вече са там, и закопнях за моите приятели от другата страна. Видях моите блестящи, сияйни водачи и почувствах любовта им, а после улових Крион за ръка и се върнах в стола си на събирането в Дел Мар, Калифорния.
3. ГОЛЯМАТА МЪХНАТА ГЪСЕНИЦА
Сподели с приятели: |