Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Ако разбирате тази притча, ще разберете какво ви е приготвил Бог в новата енергия. Крион ни разказва, че времето на Бог не е линейно! То е "сега" в смисъл, че миналото, настоящето и бъдещето не спадат към онази права линия, която познават и усещат хората. Бог всъщност съгражда отговорите, преди да сме задали въпросите си! Също като с моста, Бог съ-творява решенията, преди да се помолим за тях. Това става по най-уместния начин, тъй като ние сами сме планирали прозорците на възможност за себе си, преди да започнем живота си тук. Не бъркайте това с предопределението. Ние сме на планетата на свободния избор, но Бог има преимуществото да знае "предварително" какво ще ни трябва в нашата времева линия, ако случайно си направим труда да го поискаме. Има подготвени ситуации за всичко, което ще съ-творим и проявим утре - за изцеление, за изобилие, за партньорство и за най-трудните моменти в живота. Тези ситуации са създадени от Бог в чест на исканията, които все още не са ни хрумнали да отправим! Такива са чудните механизми на вярата и онова, което Крион нарича "съ-творяване с Бог". Това вероятно ще ви даде различна гледна точка за причините, поради които доверието (или вярата) действат въобще. Тази притча ни показва, че строежът на моста бил започнал една година преди Хенри да се помоли за него. Има ли в живота ви неща, които ви се виждат невъзможни да бъдат създадени поради обстоятелствата, възприемани от вас като установени за цял живот - например работата, която "никога няма да стане по-добра", или семейни обстоятелства, които "никога няма да се променят"? Чувствате ли се в безизходица поради липса на средства или сте на път, който очевидно не ви отвежда до никъде? Как щяхте да се почувствате, ако узнаехте със стопроцентова сигурност, че отговорите на тези невъзможности са били в процес на промяна в този момент - и просто очакват да изявите намерение да ви се случат. Прегледайте още веднъж трите предупреждения в притчата, понеже дори да не се казвате Хенри, тази история е за вас. Не е ли време да проумеете защо сте тук? 5. БАЩАТА И СИНЪТ Бележка на писателя: Това е история, която ще събуди реакция в много мъже. Вие сте бащата... или синът? Дори да не сте нито един от двамата и изобщо да не сте мъж, тази притча разказва за нашата планета. Това е разказ за омразата - онази омраза, която продължава цял живот - едно от най-големите изпитания за човешката природа. Омразата е като навита пружина. Това, което повечето хора не знаят, е, че когато бъде развита, тя притежава потенциала да се превърне в любов! *** И така, живеел на планетата Земя един баща. Той все още не бил баща, но му предстояло да стане, тъй като наближавало раждането на детето му. И той се надявал да бъде син, защото имал големи планове за своята мъжка рожба. Бил дърводелец и искал да предаде занаята на сина си. "Ех, мога да го науча на толкова много неща. На тънкостите на занаята, който той със сигурност ще обикне и ще го предаде на следващите поколения от рода ни", мислел си той. И така, когато детето се родило и наистина се оказало момче, бащата бил пиян от радост. "Ето го моят син!", провикнал се той. "Сега той ще продължи нашия род. Ще продължи име ми. Ще стане велик дърводелец, понеже ще му предам всичките си знания. Ще ни бъде толкова хубаво заедно с моя син!" Детето пораснало и много обичало своя баща. Защото той му треперел като на писано яйце и при всяка възможност му повтарял: "Сине, само почакай да споделя тези неща с теб! Много ще ти харесат. Ще продължиш рода и занаята ни и ние ще се гордеем с теб дори след смъртта ми." Но постепенно се случило нещо непредвидено. Защото малко по малко синът започнал да се задушава от бащиното си внимание и да усеща, че има свой собствен път, макар да не го осъзнавал с точно тези думи. В сина започнал да назрява бунт. Когато станал юноша, вече не проявявал никакъв интерес към бащините си наставления за дърводелството и родовата традиция. Той казал почтително на баща си: "Татко, моля те, разбери ме; аз имам мои желания и мечти. Влекат ме други неща, а не дърводелството." Бащата не повярвал на ушите си и възкликнал: "Но сине, ти не разбираш! Виж, аз съм по-мъдър от теб, затова ще реша вместо теб. Дай да ти покажа тънкостите на занаята. Довери ми се. Послушай ме, аз ще ти бъда учител и двамата заедно ще постигнем много." "Аз не виждам нещата така, татко. Не искам да стана дърводелец, нито пък искам да те обидя, сър. Но аз имам свой собствен път и искам да го извървя." Това бил последният път, когато синът нарекъл баща си "сър", защото уважението между тях постепенно отслабнало и изчезнало, докато накрая се превърнало в черна бездна. Синът възмъжавал, а бащата продължавал да му вади душата да стане нещо, което той не искал да бъде. Затова синът напуснал дома си, без дори да се сбогува с баща си, ами вместо това оставил бележка, на която пишело: "Моля те, остави ме на мира." Бащата бил съкрушен. "Синът", мислел си той, "за когото се грижих цели двадесет години. Той трябваше да бъде всичко: дърводелец, признат майстор в занаята и да продължи името ми. Срамувам се. Той ме опозори!" А синът на свой ред си мислел: "Този човек ми съсипа детството и ме превърна в нещо, което не исках да бъда. Нямам никакви чувства към него." Така между бащата и сина се породил гняв и омраза, които останали до края на живота им, чак до смъртта им. А когато на сина му се родило дете, красива дъщеря, той си помислил: "Може би трябва да поканя баща ми да види внучето, което ще продължи рода му." Но после размислил: "Не, той ми съсипа детството и ме мрази. Няма да споделя нищичко с него." Така старецът никога не видял внучето си. Бащата умрял на 83-годишна възраст. На смъртния си одър той се обърнал назад и си рекъл: "Може би сега, когато смъртта наближава, трябва да повикам сина си." Така, в този момент на мъдрост, близо до смъртта, усещайки наближаващата интуиция и познание, той изпратил да повикат сина му. Синът му изпратил по пратеник следния отговор, "Не ме е грижа за теб, ти съсипа живота ми. Стой далеч от мен." А после добавил: "Радвам се, че умираш!" О, каква огромна енергия на омразата имало в ума и думите на бащата, когато поел последния си дъх, мислейки си за своя презрян син! Синът имал хубав живот. Той също умрял на осемдесетгодишна възраст, заобиколен от близки, които го обичали искрено и които скърбели, че вече напускал планетата Земя. И точно тук, скъпи мои, започва историята. Защото синът се върнал в пещерата на сътворението. Предприел тридневното пътуване, където взел своята същност и името си и пристигнал в залата на почестите. Там дълго се оглеждал с възхита, защото се озовал сред милиони създания, на стадион, който изобщо не можете да си представите, аплодиран и почитан за онова, което бил преживял на вашата планета. Виждате ли, скъпи, всички вие сте били вече там, но ние не можем да ви го покажем, защото ще развалим изненадата и ще ви припомним неща, които не бива. Но някой ден отново ще се озовете там, за да получите следващия си цвят. Защото всички същества във вселената виждат цветовете ви при среща с вас. Вашите цветове са вашият личен пропуск, показващ, че сте воин на светлината на планетата Земя. Сега ви е трудно да го осмислите, знам, но все пак е точно така. Нямате представа колко са важни тези уникални значки от Земята. Някой ден ще си спомните думите ми, когато ме видите сред публиката в залата на почестите. И така, синът се радвал на поздравленията, а енергията му се обогатила с новите цветове, които се преплели с предишните, за да показват на околните кой е. Когато церемонията приключила, синът, обгърнат в мантията на истинската си същност на универсално създание, се озовал на едно място, където незабавно видял своя най-добър приятел Даниъл - с който се бил разделил, за да дойде на планетата Земя. Щом зърнал Даниъл от другата страна на бездната, той извикал: "Ето те и теб! Толкова ми липсваше!" Двамата се приближили, така да се каже, и се прегърнали, сливайки енергиите си. После заговорили радостно за старите универсални времена, прекарани заедно, преди синът да дойде на Земята. И както се разхождал из Вселената със своя приятел Даниъл, един ден той му казал: "Знаеш ли, Да-ниъл, ти беше страхотен баща на Земята." "Приятелю, ти беше прекрасен син", отвърнал Даниъл. "Не е ли изумително какво изживяхме като човешки същества? Колко силна беше двойствеността, че ни раздели на Земята." "Как беше възможно подобно нещо?", попитал някогашният син. "О, воалът беше толкова плътен, че ние не знаехме кои сме всъщност", отвърнал някогашният баща. "Но планът се получи добре, нали?", попитал синът. "Да, така е", отговорил Даниъл, "защото нито веднъж не прозряхме истината за това кои сме." Тук оставяме тези две създания, които се отправят да планират следващото си пребиваване на Земята. И ги чуваме да казват: "Хайде да го направим пак! Само че този път аз ще съм майката, а ти дъщерята!" Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|