Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Тази безценна история се разказва специално за онези читатели, които все още не са осъзнали дара на онова, което се случва в живота им - или все още не са разпознали своя най-добър приятел. Вижте колко силна е била любовта на тези две създания, за да се съгласят да преживеят всичко това! Притчата дава пример за гняв и омраза, но това са само кармични качества. Те са страхове за преодоляване и ви уверявам, че ако синът или бащата бяха разпознали в този живот истинската си същност, щяха да влязат в страха от омразата и гнева и да излязат с любов. Другият не би могъл да устои и нещата щяха да се развият различно. Това е урокът за човека от Новата епоха. Независимо какво си мислите, че има пред вас, и независимо как изглежда, то може да е тънък като хартийка страх, готов да бъде преодолян, готов да се превърне в любов. Таите ли непреодолим гняв към някого? Това е изпитание на кармата и урок за вас, тъй като знаете колко енергия ви отнема и как се подклажда сякаш от само себе си. Не е ли време да се освободите от него? Любовта е най-великата сила във вселената. Тази енергия на любовта не ви вдъхва просто покой и упълномощаване. Енергията на любовта е отговорна и за мълчанието ви в лицето на обвинението - мъдростта и осъзнаването, че вие сте участвали в планирането на всичко около вас. Странно, но същата тази любов е отговорна и за най-непросветлените неща на тази планета, които можете да си представите, защото източникът на вашия кармичен план също е любовта. Понякога може да приема странен облик, например омраза и гняв към някой член на семейството, но любовта е основната фигура в плана - и се е стаила в очакване да я откриете в решението на вашия страх. Тя притежава сила и плътност. Има логика и смисъл. Тя е същността на вселената и ви беше предадена със словата на тази история. 6. САРА И СТАРАТА ОБУВКА Бележка на писателя: Готови ли сте за една кратка история? Обичам тази притча, понеже на моменти откривам собственото си мислене в нея. Наистина си представям как мога да свикна с... почти всичко! Защо да се променям, щом нещата си вървят? Какво? Казвате, че не вървят? Колко глупаво. *** Сара била просветлена жена от Новата епоха. Тя разбирала, че трябва да поеме отговорността за живота си и да открие мисията си на тази планета. Затова Сара попитала своите водачи как да открие своето "блажено място" (онова, за което била сключила договор) и те й дали достатъчно информация. Сара проумяла процесите и започнала да съ-творява онова, което било нейната страст. Сара искала да се занимава с екологията на планетата - да се грижи за Земята и всички нейни обитатели. Затова чрез една отворила се възможност, която се появила изневиделица (съвпадение?), Сара имала шанса да попадне точно там. Възможността дошла под формата на работа във фирма, която работела с високотехнологични екологични системи - нещо, което силно вълнувало Сара и я убеждавало, че можела да промени много неща. Новата работа изисквала всеки ден тя да пътува до другия край на града, където работела в хубав офис и можела да постигне целта на живота си. "Точно затова съм тук", казвала си тя. "Тази работа е моята страст." Била въодушевена и спокойна. В новата работа всичко се развивало добре, с изключение на едно нещо. Виждате ли, когато влязла в тази инкарнация на планетата, Сара получила страх от тесни пространства. За да стигне до службата, тя трябвало да вземе метрото и това преживяване я парализирало два пъти на ден. Всяка сутрин Сара влизала в метрото и започвала да се пържи на слаб огън в собствения си страх. Треперела от притеснение, стискала тръбата с потната си ръка, а сърцето й блъскало цели 25 минути, докато пристигнела в хубавия си офис. След един месец Сара застанала пред водачите си и признала болезнено: "Нищо не се получава. Трябва да си намеря друга работа." "Как така?", попитали я нейните водачи. "Нали ти съ-твори точната ситуация, която поиска? Нима това не е победа?" "Моят страх от малки пространства не ми позволява да ходя на работа", отвърнала Сара. "Пътуването съсипва целия ми ден - два пъти - на идване и на прибиране." "Сара", посъветвали я водачите й, "защо не опиташ да изкорениш страха, вместо да бягаш от работата си?" "Не знам", казала колебливо Сара. "От 35 години се страхувам от малки пространства; а тази работа я имам едва от един месец." Та, както виждате, Сара била свикнала със своя страх. Като стара обувка, той й бил нещо като приятел - познато качество - нещо, което винаги я съпътствало. И също като стара обувка, макар страхът да бил грозен и очукан, тя го била носила толкова дълго, че никак не й се искало да го променя. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|