Изследвани учебници. Примери за дискриминация и примери, които биха могли да породят дискриминация

• 
  Урок. Упражнение: „Кои от изучаваните досега личности ти направиха най-силно впечатление?”
  

• 
  Жените в целия учебник са представени едностранчиво и в качеството си на съпруги в династически бракове. Примери от учебника: стр. 44, 54, 55, 58, 60, 61
  

• 
  Урок. „Първите човешки общности в земите на България”, стр. 8
  

Според изследването на доц. Красимира Даскалова (виж библиографското посочване на използваната теоретична рамка) свързването на жената с примитивната история е форма на косвена дискриминация.

Забележки, както и в учебника на „Просвета” – мъже-творци, жени-изпълнители;

• 
  Урок. „Първите български композитори”
  

Препоръка: Ако има осмиване на черти, които са женски, момичешки – мода, диети и пр., то трябва да има равнопоставеност – да се осмеят и типично мъжки, момчешки недостатъци.

Упоменаванията по пол не са много. Въпреки това: В текстовите задачи устойчиво стереотипизиране на жените като домакини. Женските професии се ограничават до килимарка и учителка, касиерка (килимарката е женска професия и в учебника по техника, виж примера по-долу).

1. 
   248, зад. 2 „При пролетно почистване майката на Мария измива прозорците за 2 часа, сестра й за 4, Мария за 5...”)
   
2. 
   „Госпожа Георгиева купила (хранителни продукти)....”, „Домакиня приготвя сладко от..”, стр. 57, зад. 2, 4, съответно
   
3. 
   29, зад. 3 „Яна купила 1, 2 кг. сирене и 250 гр. халва.”
   
4. 
   стр. 247, зад.23. „Когато попитали Питагор колко ученици посещават школата му, той отговорил: половината изучават математика, четвъртината музика, 1/7 са мълчаливци и има още 3 жени. Определете броя на учениците на Питагор, ако те не са повече от 30.” Колко са математиците, музикантите и мълчаливците. Отг. 28, 14, 7, 4 - косвен сексизъм - само жените са маркирани по пол като нещо различно, екзотично за ученик на Питагор. Препоръката е за по-удачен пример.
   
5. 
   244, зад. 3 „Майсторка на чипровски килими изтъкала пътека” – отново килимарството е само женска професия като в учебника по техника – стереотипизиране на женски професии.
   
6. 
   касиерка, стр. 11, зад. 11
   
7. 
   239, 14 „Бащата на Ваньо получава с 50 процента по-голяма заплата от 380 лв, а майката - с 25 процента по-ниска от заплатата на бащата.” Това не е пряка дискриминация, но ако го съотнесем с обществената статистическа норма за по-високото заплащане на мъжете – би могло да се сметне, че утвърждава стереотип. Препоръка: Не само тук, но и навсякъде да се избягват примери, които лесно могат да бъдат свързани с отрицателни и дискриминационни реално съществуващи обществени роли и стереотипи.
   
8. 
   221стр., зад. 3 „учителката обявила...”
   
9. 
   211стр. илюстрация учителка
   

• 
  Жените – учителки, домакини (изображения. стр. 6), 12 – изображ. продавачка, 18 изобр. учителка;
  
• 
  Тенденция за отпадането на женския граматически род от езика в случаи, в които е наложителна неговата употреба! Важен проблем във всички учебници!
  

аналогичен случай стр. 108, зад. 9 – „текстът, написан от четвъртокласник”, а авторката е момиче – говори за себе си в женски род. Към тези примери трябва да прибавим, че това е учебник, в който се учат частите на речта – съществително, прилагателно, учи се, че те се спрягат по род!

• 
  Стр. 68, 10 зад. – текст из печата - „Древният Рим ни дава гостоприемството.... Скандинавците предоставят почетните места... . В Азия всички много почитат по-възрастните и жените”– уважението към жената добива статус на изключение в текст, посветен на правилата за поведение според различните културни особености.
  

Въпреки множеството жанрове, които са представени, и акцента върху съвременното изкуство – жените художнички присъстват като изключения в илюстрациите и отсъстват като имена при споменаване на културната история. В индекса на художниците 116-117 – само едно женско име – Соня Делоне. Препоръка: Увеличаване броя на жени авторки, представени в учебника.

От българските художнички в биографската справка е откроена само Мара Йосифова (114 – биогр. справка) – текстил и стенни килими- изображения и текст. Останалите имана на жени са следните: Сашка Балева, 73, картина; Лидия Къркеланова, 49, текстил; 41 – Евелина Пирева, Цветана Паунова – общ цветен килим; 11, Елена Панайотова – фотограф – текст, На жените авторки са им отредени/отстъпени само приложни изкуства, приоритетно текстил. Препоръка: жени има и в живописта, акварела, скулптурата. Да им се отдели подобаващо място. Така се създава впечатление, че жените са преди всичко приложнички. Докато портретът, пейзажът, т.е. класическата живопис, която се привилигирова като изкуство, са оставени за мъжете.

Женски род практически отсъства от учебника, женска репрезентация (присъствие) само в илюстрациите. Човешкото тяло винаги е илюстрирано с мъжка фигура – жизнени функции.

Няма пряка дискриминация като изключим факта, че в учебниците не се споменават жени учени. Препоръка: може да се вмъкне Мария Кюри при изучаване на веществата например.

Жени творци са споменати във връзка с театралния костюм, 65, Лидия Къркеланова; илюстрацията, 49 Стефка Ралевска; натюрморт Василка Монова 35; Стоянка Милева 30-31, килими, черги; Стоянка Робова – текстилно пано, 29; Стоянка Милева, 26, текстилно пано; Стоянка Милева, 16, абстрактна текстилна композиция; Стоянка Робова – пано-перушина, 17;

Отново се затвърждава стереотипът, наложен и от другите учебници по рисуване, - живопис, пейзаж – мъжки области, приложни – женски. Препоръка – да се включат по-широко жени творци и в другите области на изкуството, не само приложните.
12. Изобразително изкуство, 6 клас, Просвета, 2007, Петър Цанев, Ралица Карапантева и пр.

Въпреки че дори и като малцинство в учебника се срещат жени – те практически отсъстват в биографичния списък на значимите художници накрая на учебника , 84 стр.

Софи Тойбер-Арп -14 стр; Рада Селакович-32; Ралица Станоева – 41;

Жените не са добре представени. Те са малцинство и напълно абиографични и аконтекстуални; това пак произвежда анонимност – практика на анонимизиране; Препоръка: Да се разпише присъствието на жени в историята на изобразителното изкуство, както това е направено с мъжете.

Трудно разбираемо и в голяма степен неподходящо за момичета (и за деца с увреждания) съдържание на материала - нитоване, поене, електрически вериги (41-79) Препоръка: Материалът трябва да бъде редактиран и обяснен спрямо разбиранията и възможностите на децата (по пол включително). Осъвременяване.

От всички видове народни песни – жътварски, бавни трапезни, хайдушки, балади пр. тук главно седенкраско-любовни – жената е представена едностранчиво като мома за женене. Текстът/ учебното съдържание използва фолклора, за да фиксира идентично-половите роли и стереотипи – сватосване, женене. Много малко песни, свързани с ритуали, хайдути и др. Няма балансиране. Песни – едностранчивост, която моделира стереотипи, при това главно полови, както вече казах – момичето е представено като девойка, мома за женене.

Пат Олешко, 55 стр. една жена, друга не открих сред многото имена на творци. Дори да има пропуск – в случая принципът остава ясен. Пълна доминация на мъжкото присъствие в съвременното изкуство.

Закономерно жени липсват и в биографичния речник на художниците.

Пак недобър баланс между женско и мъжко авторство. Препоръка като горния учебник.

Сходна ситуация с предишния учебник: доминиране на мъжете композитори. Препоръка: да се добавят имена на жени изпълнителки в българското оперно пеене за баланс. Иначе няма пряка дискриминация по пол.

Неразбираемо и сложно написано. Акцент върху техниката, електрически вериги, проектиране на технически обекти, области, които се възприемат като традиционно мъжки, и момиченцата нищо не е направено, за да бъдат интегрирани.

Няма примери за дискриминация.

Няма примери за дискриминация.

Няма примери за дискриминация.

Освен че в няколко илюстрации относно тежкия ръчен земеделски труд образите са женски, т.е. няма баланс с мъжки такива – няма примери за дискриминация

И тук, както и в предишния учебник по история и цивилизация липсва представяне на стопанската история, която според авторите служи, за да балансира присъствието на жените, тъй като те изпадат от политическата история. И препоръката ми е за засилване на разказа за стопанската история.

Отново жените се споменават само към отношение с владетеля – дъщери, майки, династически бракове. Подобни примери – 61, 63, 73, 75

88, 90 – споменаване на мюсюлманската жена, за да се изтъкне нейното подчинено положение (90 стр. харем, наложници, четири законни жени на султана – тези факти не са невинни – те са фигури на контраста по религиозен признак)

• 
  27, 38, 46, 78 стр.- изображение на „дома на езика/ изречението”, илюстрация – главните части винаги са представени като мъже – подлог и сказуемо, а второстепенните – допълнение, обстоятелство като женски образи. Така е и в другите учебници на „Просвета”, които използват илюстрацията за дома на езика. Въпреки това и този пример е проблематичен, далечен и комплексен и би могъл да не се счете и за дискриминативен. По-скоро не го приемам за дискриминация.
  

• 
  Женският род не се отбелязва в заданията.
  

• 
  32 стр., 4 ситуация – майка домакиня, текст
  

• 
  „Пияната гъска”, стр. 73, басня от Димитър Спасов – Според литературознанието баснята като жанр винаги почива на алегорията, иносказанието, т.е. под животно се разбира човек. Тук гъската, алегория, човешки качества, но и феминизация на образа. Въпреки това примерът може да се счете и за не дискриминативен, твърде косвен. Но все пак – длъжни сме да отбележим, че гъската не е животно, а образ, илюстриращ човешки качества, а образът е женски.
  

• 
  79, 86, 90, 94, 110,114, 118– изображение на „дома на езика/ изречението”, илюстрация – главните части винаги са представени като мъже – подлог и сказуемо, а второстепенните – допълнение, обстоятелство... като женски образи. Така е и в другите учебници на „Просвета”, които използват илюстрацията за дома на езика. Въпреки това и този пример е проблематичен, далечен и комплексен и би могъл да се счете и за не дискриминативен. По-скоро не го приемам за дискриминация.
  
• 
  Илюстрации: 123 майка–домакиня и продавачка, 153 – домакиня
  

Няма преки примери за дискриминация

В илюстрациите абсолютна доминация на образите на момченца, все едно момиченца не учат по този учебник.

Препоръка: баланс.
29. Математика 7 клас, 2008, Просвета, Станислва Петкова, Юлия Нинова, Таня Тонова, Снежинка Матакиева, илюстратор. Вътре в учебника илюстратор Киро Мавров

В илюстрациите абсолютна доминация на образите на момченца, все едно момиченца не учат по този учебник.

Препоръка: баланс.
30. Литература, 6 клас, Просвета, Инна Пелева, Албена Храновва, Нелида Перянова, 2007

Сред авторите липсват жени писателки. Всички главни герои са мъже (изключение е откъсът от „Радини вълнения” от „Под игото”, но там центърът е събитието, а не героинята). Трудна идентификация на момиче с тези герои. Защо липсват жени авторки?

Отново само мъже автори – тенденция за отпадане на жени авторки от канона, учебниците. Препоръка: Сериозно балансиране на авторството по пол! Къде са Багряна и Габе, Калина Малина? Къде е Астрид Линтгрен и пр.?

Липсва пряка дискриминация по пол.

36, 37, 74- изображение на „дома на езика/ изречението”, илюстрация – главните части винаги са представени като мъже – подлог и сказуемо, а второстепенните – допълнение, обстоятелство... като женски образи. Така е и в другите учебници на „Просвета”, които използват илюстрацията за дома на езика. Въпреки това и този пример е проблематичен, далечен и комплексен и би могъл да се счете и за не дискриминативен. По-скоро не го приемам за дискриминация.

Като цяло добър баланс между текстове, писани от жени и мъже автори, между герои момичета и момчета, между ученически съчинения от момичета и момчета.

81, 2 зад. – неподходящ пример – „Яна е бита.”

Няма преки примери на дискриминация. Но както в болшинството останали учебници по история – да се засили частта със стопанската и културната история, етнография, защото там могат да бъдат включени жените, които вече са отпаднали като политически субекти. Това е и световната препоръка към учебниците по история. Проблемът не е само български.

Няма преки примери за дискриминация.

Няма преки примери за дискриминация.

Няма преки примери за дискриминация.

Терминологичен и прекалено сложен език за децата, неясно съдържание. Няма преки примери за дискриминация.