Отчитане на инвестициите в дългови финансови инструменти. Амортизирана стойност на финансовите инструменти

Отчитане на инвестициите в дългови финансови инструменти. Амортизирана стойност на финансовите инструменти

Финансово-счетоводната проблематика по отношение на дълговите инвестиции може да се търси в четирите основни стадия в “живота” на инвестицията от момента на придобиването й, до възвръщането на инвестираната сума в деня на падежа. Тези четири стадия могат да се представят по следния начин:

1. 
   Осчетоводяване покупката на облигациите;
   
2. 
   Осчетоводяване получаването на лихви;
   
3. 
   Амортизиране на разликата между цената на придобиване и номиналната стойност на инвестициите в облигации (емисионната премия или отстъпка)²⁸;
   

Съществен момент при счетоводното отчитане на дълговите инструменти, под формата на облигации е въпросът за първоначалното признаване и класифициране на този вид финансови инструменти. Отчитането на тези инструменти при инвеститорите се извършва по реда на МСС 39 Финансови инструменти - признаване и оценяване. Те следва да се третират като финансови активи. Първоначалното им признаване е на датата на договора, т.е когато предприятието, стане страна по договор за покупко-продажба на цени книжа. В зависимост от намерението на инвеститора за начина по който ще извлича икономическа изгода и предназначението на книжата, те следва да се класифицират като кредити и вземания, инвестиции, държан до настъпването на падеж, финансови активи, отчитани по справедлива стойност, в печалбата или загубата и финансови активи, на разположение за продажба. Първоначалната им оценка зависи от това, в коя група са класифицирани съответните активи. Те се оценяват по цена на придобиване, която включва справедливата стойност към датата на покупката и всички преки разходи по сделката. Изключение се допуска за дълговите инструменти, класифицирани като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. При активите от тази група, преките разходи по сделката не се включват в цената на придобиване, а се отчитат като текущи финансови разходи за периода, през който са възникнали.

Кредитите и вземанията, представляват непроизводни финансови инструменти, с фиксирани или определяеми плащания, които не се котират на активен пазар. Към тази категория финансови инструменти, могат да бъдат отнесени: предоставени кредити; вземания от клиенти; корпоративни облигации, държавни ценни книжа, търговски полици и др., които не са борсово търгуеми. В зависимост от намерението на инвеститора доколко възнамерява да задържи тези финансови и инструменти, те могат да бъдат класифицирани като дългосрочни или краткосрочни финансови активи. Ако са класифицирани като дългосрочни активи за текущото им отчитане се използват сметки от гр. 26 Дългосрочни вземания и предоставени заеми. Когато са класифицирани като краткосрочни финансови активи, те се отчитат текущо по сметка от гр. 41 Клиенти и свързаните с тя сметки, сметка 507 Предоставени депозити, сметки от гр. 51 Краткосрочни финансови активи и др. Последващата оценка на тази категория активи е амортизираната стойност, определена, посредством прилагането на метода на ефективния лихвен процент.

Инвестиции, държани до падеж. Това са финансови активи с фиксирано или определяемо плащане и фиксиран падеж. Важно условие тук е предприятието да има намерение и възможност да задържи финансовия инструмент до настъпването на падежа. Обикновено това са дългосрочни финансови активи, но също така в тази категория могат да се представят и краткосрочни инвестиции, когато техния матуритет настъпва преди изтичането на 12 месеца от датата на тяхното емитиране.

За повечето финансови активи стандартът предполага, че справедливата стойност е по-подходяща оценка, отколкото амортизуемата стойност. Категорията на активите, държани до падеж, се явява изключение и съществуват строги критерии, за да бъде класифициран един актив като „държан до падеж“. Стандартът изисква да има положително намерение и възможност да се държи активът до падежа. Намерението и възможността следва да бъдат оценени не само при първоначалното придобиване на актива, но и за всеки отчетен период поотделно. Положителното намерение да се държи актива до падеж поставя много по-високи изисквания, отколкото само текущото намерение да не се продава актива. Намерението е вътрешната склонност и стремеж да се извърши определено действие или да се постигне конкретна цел. Намерението зависи изцяло от индивида, който го притежава и следователно е субективно понятие. До момента в който намерението се претворява в действие, основното доказателство за неговата истинност е твърдението на индивида, че то съществува. Необходимостта от обективност налага използването и на друг подход. Той се състои в съпоставянето на твърденията на индивида с други негови действия. В резултат на това твърдение се установява дали тези действия подкрепят или са в разрез с намеренията му.

Намерението на ръководството на предприятието да задържи един финансов инструмент до падеж се тества със съпътстващи действия като сключени договори, плащания, покупка на други финансови инструменти и др. Например покупката на инструмент с право той да се продаде на определена цена изглежда несъвместимо с положителното намерение за задържане на актива до падеж. Възможно е обаче предприятието да представи допълнителни доказателства в полза на това свое намерение.

Аналогично е и ситуацията при покупка на конвертируема облигация, която дава правото на предприятието да бъде конвертирана в акции. Обстоятелството, че предприятието е платило за конверсионното право би могло да се разглежда като доказателство, че намерението за държане до падеж не съществува. В този случай този дългов инструмент е по-подходящо да се класифицира като държан за продажба, а конверсионната опция като внедрен дериватив. Разделянето на двата компонента и отделното им отчитане се налага само ако дълговият инструмент се отчита по справедлива стойност и промените в тази стойност се отразяват директно в собствения капитал.

Предприятието има възможност да задържи конкретен финансов инструмент до падеж когато не съществуват неблагоприятни обстоятелства, които да го принудят да го продаде или да го прехвърли по някакъв друг начин. В стопанската дейност могат да възникнат обстоятелства, които да поставят под съмнение възможността на предприятието да задържи финансовия инструмент до настъпването на неговия падеж. Следните две условия доказват липсата на подобна възможност:

- Когато предприятието няма възможност да финансира държането на актива до падеж. Например ако се очаква предприятието за разшири своята дейност и ще има нужда да инвестира всички свои средства в бъдещото разширение;

- Когато съществуват законови или други пречки, които да осуетят намерението за държане на актива до падеж.

Когато тези две условия са налице предприятието следва да преосмисли своето намерение и да си осигури допълнителни доказателства, подкрепящи неговите намерения.

Самата преценка дали предприятието ще може да задържи актива до настъпването на неговия падеж има субективен характер.

Не се считат за положително намерение да се държи активът следните случаи: а) предприятието има намерение да държи актива, но не е ясно точно за какъв период; б) предприятието има готовност да продаде актива в отговор на промените на пазарните лихвени проценти и пазарните рискове, ликвидните си нужди, промени в наличността и доходността на алтернативни активи, промени в източниците и условията на финансиране или промени, свързани с валутния риск; или в) издателят има право да уреди задължението си на стойност, която е съществено по-ниска от амортизируемата му стойност.

Не се считат за възможност предприятието да държи актива до падеж следните случаи: а) предприятието не разполага с финансовите ресурси, необходими да финансира инвестицията до падеж; или б) предприятието е обект на законови или други ограничения, които биха могли да попречат на неговото намерение да държи актива до падеж. Инвестициите в капиталови инструменти не могат да се класифицират като финансови активи, които се държат до падеж, защото те имат неограничен живот (напр. обикновените акции) и защото сумите, които техният притежател може да получи, варират по един непредвидим начин (напр. деривативи като акции с опции, гаранции и др.). Не е задължително правото на издателя да уреди задължението преди падежа да пречи ценната книга да бъде класифицирана като актив, държан до падеж, за нейния собственик. Ако той има намерение и възможност да държи активът докато задължението бъде погасено, или до падеж, и ако той ще си възстанови съществена част от отчетната стойност на ценната книга при погасяване преди падежа, е подходящо активът да бъде класифициран като „държан до падеж“. Опцията, ако бъде реализирана, само ускорява падежа. Ако собственикът на актива няма да може да възстанови съществена част от отчетната стойност на актива, то тогава подобна класификация „държан до падеж“ не е допустима. Правото на собственика да изисква уреждане на задължението преди падежа не пречи активът да бъде класифициран като „държан до падеж“, ако собственикът има положително намерение да не упражнява това свое право.

Правилата за последваща оценка на инвестициите, държани до падеж изискват тяхната оценка да се прави по амортизируема стойност. При всяко начисляване на амортизация се формира нова стойност – тази която предприятието очаква да получи в деня на падежа. Следователно в деня на падежа амортизираната стойност следва да бъде равна на номиналната стойност. Амортизираната стойност е стойността на придобиване на финансовия актив, коригирана с акумулираната амортизация на премиите и отбивите , минус погашенията по главницата и минус всяко понижение в стойността на инвестицията в резултат на обезценка. Премиите и отбивите представляват разликата между първоначално платената сума за финансовия актив и неговата цена по номинал в деня на падежа. Амортизирането на премията или отстъпката на дълговите ценни книжа може да се извърши по два метода

- линеен метод и

- метода на ефективния лихвен процент.

МСС 39 възприема метода на ефективния лихвен процент. Този метод се използва за определяне на балансовата (наричана още амортизирана) стойност на финансовите инструменти с фиксиран падеж. Ефективният лихвен процент следва да се разглежда като вътрешна норма на възвръщаемост на финансовия инструмент (облигацията) и представлява нормата на дисконтиране при която сегашната стойност на лихвите и номиналната стойност се равнява на първоначалната стойност на облигациите.

Амортизираната стойност на финансовите активи, държани до настъпване на падеж, е цената на придобиване, по която е бил оценен, финансовият актив при първоначалното му признаване, минус вноските от погасяване на главницата, плюс-минус натрупаната амортизация на всяка разлика между този първоначален размер и размера на падежа и минус всяко отчисление за обезценка или несъбираемост.

Финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. Към тази категория финансови инструменти могат да бъдат отнесени:

- финансови активи, държани за търгуване;

- финансови активи, активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, определени като такива.

За текущо отчитане на финансовите активи, държани за търгуване, следва да се използват сметки за отчитане на краткосрочни финансови активи, примерно от гр. 51 Краткосрочни финансови активи. По отношение на категорията Финансови активи, отчитани по справедлива стойност, в печалбата или загубата, определени като такива, следва да се използват сметки от гр. 26 Дългосрочни инвестиции и предоставени заеми или сметка от гр. 51 Краткосрочни финансови активи, в зависимост от това, дали активите са класифицирани като дългосрочни или като краткосрочни.

Финансовите активи на разположение за продажба, представляват дългови финансови инструменти (облигации), които предприятието е придобило с намерението да ги държи за неопределено време и да не ги продава в близко бъдеще (в рамките на една година от придобиването). Към тази категория дългови инструменти могат да бъдат отнесени:

- дългови инструменти, които предприятието няма намерение и възможност да задържи до падежа, но същевременно не възнамерява да продаде в рамките на една година от датата на придобиването им;

- всички останали дългови финансови инструменти, които при първоначалното им признаване са класифицирани като такива, които се преоценяват по справедлива стойност и преоценъчните разлики се третират като елемент на собствения капитал (преоценъчен резерв).

За целите на текущото отчитане на тази категория активи, следва да бъдат използвани сметки от гр. 22 Дългосрочни финансови активи.

Определяне на амортизиранта стойност на дългови финансови инструменти. Както вече беше посочено, амортизируемата стойност се използва като последваща оценка за оценяване на две категории активи: кредити и вземания, които са с фиксиран падеж и облигации, държани до настъпване на падеж. Определянето на амортизираната стойност се извършва, посредством прилагането на ефективния лихвен процент.

Ефективният лихвен процент е процентът, който прави точен дисконт на очакваните бъдещи парични потоци до падежа до сегашната нетна преносна стойност. Следователно, той представлява дисконтовият процент, ри който първоначалната стойност на инструмента се равнява на дисконтираната стойност на очакваните бъдещи парични постъпления, които инвеститорът ще получи до деня на падежа. Това изчисление включва всички възнаграждения и такси, платени или получени между страните в договора. Ефективният лихвен процент се дефинира още като уравновесен приход до времето на падеж и представлява вътрешна норма на възвръщаемост на финансовия актив или финансов пасив за този отчетен период.

В повечето случаи дадената облигация се емитира по цена, различна от номиналната стойност. Разликата между паричните постъпления и номиналната стойност се отразява като премия, ако паричните постъпления са по-големи, или като дисконт, ако те са по-малки.

Методът на ефективния лихвен процент е предпочитания метод за осчетоводяване на дисконт или премия, възникващи по полица или облигация. Съгласно метода на ефективния лихвен процент, дисконтът или премията трябва да се амортизира за периода на дълга по такъв начин, че да се получи постоянен лихвен процент, който се прилага към неизплатената сума в началото на всеки даден период. Прилагайки метода на ефективния лихвен процент, амортизираната стойност на инструмента, може да се определи по следния начин:

Методиката за определяне на амортизираната стойност на финансовите инструменти, както и счетоводните записвания, които следва да се съставят, може да се илюстрира, спомощта на следния пример:

Инвестоторът придобива дълговите финансови инструменти между две лихвени плаежни дати. Следователно в цената на придобиване е включена натрупана неплатена лихва от датата на емисията до деня на придобиването, в размер на 167лв., която инвестоторът следва да плати на предходния собственик на инвестицията.

На 01.03.2013 г., за отчитане на придобиването на инвестициите, следва да се състави следното счетоводно записване:

Д-т сметка 225 Дългосрочни инвестиции, държани до настъпване на падеж 9500

Д-т сметка 495 Разчети по лихви 167

К-т сметка 503 Разплащателна сметка 9567

На 01.07.2013 г., за начисляване на лихвите за четири месеца (април – юни), увеличаване на балансовата стойност на инвестицията с амортизацията на облигационната отстъпка и отчитане на приходи от лихви, съгласно амортизационния план

Д-т сметка 225 Дългосрочни инвестиции, държани до настъпване на падеж 185

Д-т сметка 495 Разчети по лихви 333

К-т сметка 721 Приходи от лихви 518

За отчитане на получаването на лихвите от емитента на 01.07.2013 г.

Д-т сметка 503 Разплащателна сметка 500

К-т сметка 495 Разчети по лихви 500

От представеното счетоводно записване е видно, че на следващата лихвена платежна дата (01.07.2013г.), инвестоторът ще получи от емитента на облигациите, лихвата за целия лихвен период (01.01.2013 – 30.06.2013г.). Като приход за инвеститора ще бъде отчетена само частта от лихвите (333лв.) която се отнася за времето, през което инвеститорът е бил собственик на книжата.

На 31.12.2013г,. за начисляване на лихвите, увеличаване на балансовата стойност на инвестицията, с размера на амортизационната отстъпка и отчитане на приходи от лихви, съгласно амортизационния план.

Д-т сметка 225 Дългосрочни инвестиции, държани до настъпване на падеж 28

Д-т сметка 495 Разчети по лихви 500

К-т сметка 721 Приходи от лихви 528

На 01.01.2014 г. за получените от емитента лихви

Д-т сметка 503 Разплащателна сметка 500

К-т сметка 495 Разчети по лихви 500

През следващите лихвени периоди, се съставят аналогични счетоводни статии със сумите, в амортизационния план

В деня на падежа, за отчитане на приходите от лихви, получаване на номиналната стойност и отписване на облигациите

Д-т сметка 503 Разплащателна сметка 10500

К-т сметка 495 Разчети по лихви 500

К-т сметка 225 Дългосрочни инвестиции,