Чл. 366.Спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
Чл. 367. Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни.
Спогодбата е институт със смесен характер – и процесуално, и материално-правен. (ГПК, Закон за межд.търг.арбитраж). Нас ни интересува материално-правната уредба.
СПОГОДБАТА е съглашение, по силата на което страните, чрез взаимни отстъпки, разрешават един съществуващ правен спор по между им или предотвратяват един правен спор помежду им. (съглашение, по силата на което, страните чрез взаимни отстъпки прекратяват един съществуващ или избягват един възможен правен спор.)
Правен спор– несъвпадение в становищата на страните по едно и също правоотношение.
(напр. – договор за заем – Заемодателят твърди, че заемателят има да връща 1000 лв. Заемателят твърди, че са 400 лв. За да няма спор, трябва да се уеднаквят правните твърдения, чрез договор за спогодба.). Решаването му е: *доброволно – страните уеднаквяват твърденията си; взаимни отстъпки;
*принудително – компетентен орган казва какво е правоотношението, като решението е задължително за тях.
Материално-правната последица на спогодбата се изразява в т.нар. нейно декларативно действие.Отношението между страните се преурежда с обратна сила, престава да действа, това, което е било. Транслативно/прехвърлително действие – имаме при делба, когато приключва със спогодба между страните – чл. 365 (2). Няма пречка със спогодба да се поемат и задължения извън поетите.
По отношение на предмета на спогодбата, действието е декларативно, но по отношение на спора, който е извън спогодбата е с прехвърлително действие.
* Спогодбата е неформален договор – съдебната спогодба е формална. За предмета на спогодбата формата на сп е достатъчна – писмена форма не е достатъчна за прехвърлянето на имот, но спогодбата има значението на предварителен договор. *Спогодбата е възмезден договор.
