Прекратителни основания:
1.Неизпълнение на задълженията от страна на наемателя – забава в плащането.Тя е квалифицирана – да е продължила повече от два месеца или да е системна; Лошо стопанисване
2.Установява се, че наемателя не отговаря на условията при отдаване под наем /най – често критерии за жилищни нужди – установяват се чрез декларации /.
3.Отпадност за в бъдеще на предпоставките за възникване на наемни отношения / най – често жилищна нужда /.
Прекратяването става със заповед на кмета.Законодателят е предвидил, че тя подлежи на обжалване по реда на ЗАП.
50. АРЕНДА
Арендата е сравнително нов правен институт в българското право. Уредена е в Закона за арендата в земеделието / ЗАЗ /.
Договор за аренда – е съглашение, по силата на което едно лице – арендодател, предоставя земеделска земя, самостоятелно или в съчетание с недвижим имот и движими вещи, за земеделско ползване, за временно използване, от друго лице – арендатор, който се задължава да прави периодични арендни плащания.
Наподобява договора за наем, но има специален предмет – само недвижими имоти и то определена категория. Субсидарно се прилагат правилата от общата част на ЗЗД и специалната част за заема.
Характеристики на договора:
1.двустранен;
2.възмезден;
3.винаги формален – писмена форма с нотариална заверка на подписите.
ЗАЗ предвижда вписване в имотния регистър – няма значение за действителност, а само за противопоставимост. Поради дълготрайния характер на арендата вписването е особено важно. Договорът се вписва и в специален регистър при поземлената комисия.
Няма максимална горна граница за срока, но има императивен минимум за долната граница – 5 стопански години съгласно чл.4 ЗАЗ.Чл.4.
Минималният срок на договора за аренда е 5 стопански години.
Задължения на страните:
Арендодател
1.Да предаде имота , който трябва да е съответстващо на предназначението му състояние.При предаването се съставя опис , който се подписва и от двете страни.Ако не е съставен опис , законът предвижда оборима презумция , че имотът е предаден в надлежно състояние.Ако не е предаден такова състояние , арендатора има само една възможност – да отстрани недостатъците за сметка на арендодателя.
2.Да понася всички разноски без текущото поддържане.При наема правото на наемателя е най- малкото – ползване на вещта , без да я променя.При арендата имаме – стопанска експлоатация от страна на арендатора.Използването е по-голямо , следователно арендаторът ще участва по – малко в разноските.При лизинга – пълна стопанска експлоатация.Лизингодателя не прави разноски. Разпределянето на разноските е обратно пропорционално на експлоатацията.
3.Да осигури спокойно и безпрепятствено ползуване на обекта на арендата.
Сподели с приятели: |
