3.Възмезден договор. 4.Неформален договор – спазва се обикновено писмена форма за доказване.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪДРУЖНИЦИТЕ: Правата и задълженията зависят от дела на съдружника, т.е делът е количествен измерител. Делът определя участието в разпределението на печалбите и понасянето на загубите. 1.Задължение за вноска – представлява съдействие , чрез което съдружника спомага за постигане на общата цел. Няма ограничение за предмета на вноската, за разлика от дружествата по ТЗ.
Задължението за вноска може да е лична престация.
Може вноската да е вещ. Когато предмет на вноските са заместими или потребими вещи, вещта става обща собственост на съдружниците , т.е. тя става съпритежание на всички. Те придобиват вещно право върху нея. Всички останали вещи се внасят само за общо използване, т.е. съдружникът – апортьор си запазва правото на собственост, а другите имат облигационно право да използват вещта за постигане на общата цел.
При съдебно отстраняване или недостатъци, когато вноската има вещно-прехвърлително действие важат правилата за продажба, а когато няма такова действие – правилата за наем. Придобитите вследствие на дейността на дружеството вещи са собственост на съдружниците. Следователно между съдружниците се създава т.нар. обща собственост върху определени вещи.
Има два вида съсобственост: дялова и бездялова.
Съсобствеността между съдружниците е дялова, като дяловете се уговарят в договора за дружеството. Ако нищо не е уговорено – дяловете са равни съгласно закона. Съсобствеността има свои особености които я отличават от съсобствеността по ЗС.По ЗС – съсобствеността се управлява с единодушие, с мнозинство и т.н. При дружествената съсобственост тези правила неважат, правилата са по ЗЗД. Чл.33 ЗС – правото на изкупуване – и то не важи при дружествената съсобственост, защото тя има спомагателен характер. При дружествената съсобственост делба има само когато се прекратява дружеството или когато излязат от дружеството.
