Таблица 2.2 Основни характеристики на дъждовете

В заключение по отношение на климата и качеството на въздуха, територията на площадка Рамова ливада, има следните особености:

• 
  Климатичните условия са умерено-континентални, с топло лято и студена зима; снежната покривка в района е сравнително устойчива и продължителна. Годишните температури са средно 11,2°С, средните януарски температури са сравнително високи -2,2°С, а средноюлските са около 22°С. Годишната амплитуда на температурата на въздуха е голяма. Пролетта и есента (април и октомври) са с приблизително еднакви температури;
  
• 
  Няма данни за поява в района на силни ветрове със скорост ≥14 m/s. Най-чести от силните ветрове са западните (около 38% от случаите), следвани от северозападните (около 31% от случаите).
  
• 
  През по-голямата част от годината (11 месеца) преобладаващи са западните ветрове (с честота 25,3% и скорост 3,5 m/s). Източните ветрове са преобладаващи през 1 месец (ноември) в годината; те са с честота 23,8%, но са с по-ниска скорост (2,5 m/s). С по-малка честота са северозападните ветрове (18,9%); те обаче са с най-висока скорост (3,7 m/s);
  
• 
  Средномесечните стойности на скоростта на вятъра са ниски (средно 2,0 m/s). Тихото време в района обаче е малко (23,2%), което предполага сравнително добри условия за разсейване на вредните вещества в атмосферата и ограничава задържането им в приземния слой, в случай че техните емисии са с високи стойности;
  
• 
  При разширението на юг на съществуващото сметище на Община Видин за целите на регионално депо съществува риск от пренос на замърсен въздух от площадката към с. Жеглица при преобладаващите в района един месец източни ветрове – те са със значителна честота, но са със сравнително малка скорост.
  

3. 
   Хидро-геоложки и геотехнически проучвания
   

Проучената площадка e в Западната подобласт на Дунавската платформена равнина. Тя се характеризира с низинен и плоскоридов релеф.

От проведеното геоморфоложко картиране на бъдещата площадка “Рамова ливада” се установяват следните форми на релефа:

ерозионнно-акумулативни, речни, акумулативни, склонови, ерозионнно-гравитационни и антропогенни (Фигура 3.1).

Тилната част на плейстоценското свлачище се бележи от откос с височина 30-40 m формиран в глини, глинести варовици и алевролити на Криводолската свита. От този откос в края на средния и началото на горния плейстоцен се е откъснало свлачищно тяло с характер на челен вал. Върху него са запазени няколко стъпала, които в момента са консолидирани и нямат съществена роля, но при обработката им при изграждане на депото е възможно да се проявят дестабилизиращи ги склонови процеси.

Между откоса и вала на дълбокото плейстоценско свлачище е оформено голямо свлачищно понижение с трайно и временно заблатяване на най-ниската му част. Тук има прокарани два сондажа – С-2 и С-5, в които блатните наслаги достигат дебелина до 7-8 m. Те са представени от черни до тъмносиви блатни глини, които в долните нива имат зеленикав до светлокафяв цвят, като в тях присъстват и варовити конкреции. Подхранването им с материал посредством плоскостната ерозия се е осъществявало от запад.

По стръмните затревени склонове в тила и челото на плейстоценското свлачище вторично са формирани и отложени като колувиално-свлачищни наслаги млади (холоценски и съвременни) плитки свлачища. Те временно са стабилизирани, но при подходящи климатични условия и антропогенно въздействие могат да се активизират. Това особено много касае челната източна част от валовидното свлачищно тяло, което е подложено и на хидроложките промени на река Дунав.

Антропогенните форми в площадката са представени от едно действащо сметище за битови отпадъци.

Геоморфоложката характеристика на площадка Рамова ливада показва, че използването й е подходящо за депо за твърди битови отпадъци най-вече в централната й част. Не е препоръчително да се използва склонът към р. Дунав, като по-добре е за сметка на това да се увеличи площта й на юг-югозапад.

Геоложкия обзор на района е направен по геоложката карта в М 1:100000, к.л. Видин и обяснителната записка към нея (Филипов и др., 1992, 1995), като са характеризирани разкриващите се на повърхността неогенски седименти и кватернерни образувания.

Проучваната площака попада изцяло върху Криводолската свита (kr N1s). Свитата е въведена от Коюмджиева, Попов (1988). Типовият й разрез се намира в дола, северно от с.Ракево, Врачанско, като включва и Ракевския клин

Седиментите на свитата са означавани като „сарматски глини”, „мергелно-песъчлив хоризонт на сармата”, „глинеста задруга на долния сармат”, „глинесто-песъчлива задруга на средния сармат” и др. (Берегов, 1937; Желев, Гочев, 1938; Попов и др. 1964).

Криводолската свита е трансгресивна на с Делейнската свита и нормална с Фуренската свита.

Криводолска свита На повърхността на Криводолската свита седиментите са опочвени и са покрити на големи площи от льосовидни глини.е покрити на големи площи от льосовидни глини. Свитата е изградена от тъмносиви до сивосинкави, алевритни, често слоисти, плътни глини. Карбонатното съдържание е в различни пропорции. Сред тях са установени тънки прослойки и лещи от глинести варовици, алеврити и пясъци. При изветряне, глините придобиват светлокафеникав до жълтеникав оттенък. На места се наблюдават неправилни, ръждиви или сивобели петна и различни по големина късчета от варовици.

Площадка Рамова ливада се намира на Дунавския бряг, непосредствено на запад от о. Голям Близнак. Най-близо разположените селища до площадката са гр. Дунавци (на 3 km СЗ от площадката) и с. Жеглица (на 1 km западно).

За Дунавския бряг в този район са характерни свлачищни явления, предизвикани от ерозионното действие на р. Дунав, което е довело до разкриването на глинестите неогенски наслаги. Подобни свлачища са развити по Дунавския бряг, от гр. Дунавци до устието на р. Искър. Те са стари, дълбоки и са условно стабилизирани.

Районът около площадката е изграден главно от глинести материали на Криводолската свита, а на изток от нея - от алувиални и пролувиални наслаги.

Съгласно Геоложкия доклад на Геокомплекс (2005) основата на терена, както в предвижданите депо и стопански двор са основно представени от слоеве, определени съответно като “слой 3” и “слой 4”, описани по-долу (Фигура 3.4 и Фигура 3.5).

Прахова глина, кафява, жълтеникава, сивокафява, в слоеве с високо съдържание на аморфен варовик, твърдопластична до твърда – пласт 3.1. Глината изгражда горните слоеве на земната основа, в склоновите участъци. Дебелината й варира между 2 и 4 m. От глината са изследвани 8 броя ненарушени земни проби, които класифицират пласта като “прахова глина”.

Прахова глина, кафява, тъмносива, в слоеве с аморфен варовик, твърдопластична до твърда – пласт 3.2. Изгражда дънните теренните слоеве в обсега на негативната, частично замочурена форма. Дебелината на слоя варира между 2,5-6 m. От глината са изследвани 3 броя ненарушени земни проби, които класифицират пласта като “прахова глина”.

Прахови глини, в слоеве до високо пластични, кафяви, бежовокафяви с ръждиви ивици и бледосиви петна, плътни, твърдопластични – пласт 4. Глините изграждат горните слоеве на сарматския финодисперсен комплекс, в южната и северна част на обследвания район. Често отложенията са с високо съдържание на аморфен варовик и прехождат във варовити глини. Текстурата на глините е масивна. Дебелината на пласта на места достига до 30 m. От глината са изследвани 15 броя ненарушени земни проби, които класифицират пласта като “прахова глина”.

Фигура 3.4 Геоморфоложка карта на проучвания район

Фигура 3.5 Геоложки разрези на проучвания район

Земно-механичните характеристики на почвите са определени съгласно изискванията на БДС. Изчислителните стойности на компонентите на якостта на срязване са получени чрез разделяне на нормативните със съответните коефициенти на сигурност, за φизч = 1,2 и сизч = 1,8. Стойностите на изчислителното натоварване Rо важат за общи фундаментни плочи и фундаменти с ширина 1 m и дълбочина на фундиране 2 m. При всякакви други значения на Rо се въвеждат корекции на изчислителното натоварване, съгласно приложение № 3 към чл. 57 на нормите.

По геотехнически свойства в района се групират 5 инженерногеоложки елемента – насипни материали, включващи и съвременното тяло на сметището – пласт 1; делапсивни материали, изграждащи телата на съвременните, активни свлачищни циркуси – пласт 2; склонови и преотложени изветрителни теригенни отложения – пласт 3, изграждащи повсеместно горния теренен слой с не голяма дебелина /до 3-5 m/; основни инженерногеоложки единици – сарматските глини, пластове 4 и 5. По якостни и деформационни свойства, глините пластове 3, 4 и 5 се класифицират към група Б строителни почви – притежават средна до ниска слегаемост и добра носимоспособност. Изразените им набъбващи свойства, при промяна на естественото им водно съдържание, определени по основните параметри – относително набъбване вариращо в диапазона 3-5 % и съответстващо напрежение – 50-160 кРа.

Физико-механични параметри на отделните литоложки видове (глини от слоеве 3 и 4) са подходящи заизграждане на минералния запечатващ слой на дъното и склоновете на бъдещото депо. Глините от пластове 3 и 4 имат стабилна зърнометрична крива, като глинестата фракция е значима – над 45 %.

Коефициентът на филтрация, в лабораторни условия (компресионен апарат), варира от 1,0х10^-14 m/s до 3,4х10^-10 m/s.

Съгласно Наредба 13/6. 11. 1998 г, естествената земна основа притежава качества отговарящи за изпълнение на конструктивен долен слой на тяло на сметищно депо – минерален запечатващ пласт.

Фигура 3.6 Геоложки регион на бъдещата площадка

Район І-ви. Обхваща телата на активните свлачищни циркуси и прилежащи стръмни терени. Коефициентът на устойчивост, на активните свлачища, е Куст ≤ 1. Те имат ограничен обхват и пространствено заемат периферни участъци. Строителство и разполагане на сметищно тяло, в техния обсег, не може да се извършва, освен ако не се изготви проект и се заздравят слабите участъци. Свлачищният циркус, в западния край на площадката (над съществуващото депо), е наложително да се стабилизира.

Район ІІ-ри. Обхваща склонът в западната част на новата площадка за депо. По терена не се наблюдават съвременни деформации, причинени от активни свлачищни явления. Изчисленият коефициент на устойчивост на склоновия сектор е Куст = 1,13 – невисока стойност, не обезпечаваща в достатъчна степен стабилността на земната основа. Строителство в този район може да се извършва при съблюдаване на възможен минимален обхват на изкопни работи (без необходимо укрепване и заздравяване на земната основа) и подходящо отвеждане на временния повърхностен отток през валежни периоди. Проектните разработки трябва да спазват изискванията на гл. VІІІ на НППФ 2-03-01/96 и Наредба № 1/12 за проектиране на геозащитни строежи. При стабилитетните изследвания да се работи с изчислителната стойност на якостта на срязване на пластове 4 и 5 φ = 10,5о и с = 28 кРа.

Район ІІІ-ти. Обхваща склонови сектори с по-малка височина, следователно и по-устойчиви - Куст > 1.50. И тук, както в район ІІ-ри, проектирането следва да спазва цитираните нормативни източници.

Район ІІІ^ти обхваща негативната структура и склонови сектори с по-малка височина, следователно и по-устойчиви - Куст > 1,50 И тук, както в предходния инженерногеоложки участък, проектирането следва да спазва цитираните нормативни източници.

Сеизмични характеристики

Западната част от територията на област Видин попада в VI степен на сеизмичност – най-ниската за територията на цялата страна. Североизточната част на областта, където попадат териториите на общините Брегово, Ново село, Видин, Димово, Ружинци и Чупрене, сеизмичността е VII степен.

Съгласно сеизмичната карта на България, проучваният участък попада в район с интензивност от VII степен и сеизмичен коефициент Кс = 0,10

Подземните води в района се отнасят към Мизийския хидрогеоложки регион. Видинската низина се явява основният колектор на подземни води с плитка циркулация в района. Чакълесто-песъчливият слой на алувиалната речна тераса на р. Дунав се характеризира с много високи филтрационни свойства и водопроводимост и значими естествени подземни водни ресурси.

Сарматските глини, изграждащи долинните склонове и платовидни заравнености в землището на с. Жеглица, се разглеждат като неводоносни слоеве. Глините са в голям процент високо пластични, т.е. като хидрогеоложка единица се отнасят към водоупорни слоеве. От падналата валежна вода голям процент се изпарява, а останалата част се оттича по овражната система. На места в негативните зони, плоскогория и по-песъчливи и напукани глинести слоеве (вследствие свлачищните процеси), са създадени условия за незначителна инфилтрация на валежна вода. Формират се локални колектори на подземни води, практически без ресурси и минимални запаси. Хидравлическата връзка между водоносните слоеве (по скоро водонаситени) е в голяма степен прекъсната.

Направените проучвателни изработки по площта на сметището от Геокомплекс, не са установили водоносни хоризонти с издържано простирание и изявени филтрационни свойства. На места са разкрити подземни води с незначителни ресурси, капсулирани в отделни слоеве. Такива зони се явяват напуканите и засегнатите от древните свлачищни процеси глини, с формирани порово-пукнатинни слабо напорни подземни води. В хидрогеоложки план, тези зони трябва по-скоро да се разглеждат като водонаситени глинести слоеве, практически с липса на ресурси на подземни води.