Проект № dir-5102117-1-12 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин"

Инсталацията за изгаряне на биогаз и съоръжението за пречистване на инфилтрата допълват необходимите съоръжения, взети предвид в идейния проект.

Количествата на отпадъците, които ще се депонират са:

Очакваният състав на отпадъците е посочен във Фигура 1 и Таблица 2:

Независимо от началното увеличение на органиката и предвид факта, че фракция “други” е съставена основно от остатъчен отпадък от дейностите по сортиране на различни фракции отпадъци, събирани смесено, може да предположим, че съставът на остатъчния отпадък, който ще се депонира, на практика е еднакъв през разглеждания период от време, както и за целите на настоящите оценки (плътност и биологично разлагане на депонираните отпадъци).

За твърдите битови отпадъци със сходен състав спрямо разглежданите е приета начална плътност от около 0.80 mg/m³ след катркотрайно слягане поради механично притискане. Това обичайно се постига при използване на компактор и съответните експлоатационни процедури.

След насипване се получава дългосрочно слягане на депата посредством различни механизми:

• 
  Биоразграждане;
  
• 
  Компресиране от физическо приплъзване;
  
• 
  Физическо-химично разлагане;
  
• 
  Взаимодействие;
  
• 
  Втвърдяване.
  

Известно дългосрочно физическо слягане може също да се получи в депото, като вторичен ефект от биоразграждането. Този механизъм за слягане е свързан с еластична деформация на структурата на оставащия инертен материал след биоразграждане. Този елемент от слягането е наречен компресиране от физическо приплъзване и стойността му е изчислена на 2 % от дебелината на запълване за дълъг времеви цикъл, въз основа на проучванията на слягането на депата, проведени от Watts and Charles (1990).

Сравнение на сляганията поради горните два механизма показват, че бъдещото слягане на депото поради биоразграждане ще бъде 70-75 % от общото бъдещо слягане.

Като последствие, за пресмятане на общия необходим нетен обем на запълване на депото, практичеси метод, основан на слягането поради биоразлагане е използван съгласно следното уравнение:

където:

O = десетичният еквивалент на процента от разградимата органика като тегло по време на насипването

T_R = дебелина на отпадъците

S_F = фактор на слягане =

a₁ = бъдещо образуване на газ (по време T от затваряне на депото)

a_T = общо образуване на газ

тук можем да допуснем, че:

O = 0,30

a₁ = 8,432E+04 Mg (виж приложение 1 Определяне на образуването на газ)

a_T = 2,191E+05 Mg

S_F = = 0,3848

S_T = 0,3 * 12 * 0,3848 = 1,3853 m ≈ 12%

Следователно необходимият нетен обем на запълване за периода 2010-2028 е определен на:

515.565 Mg ÷ 0,8 Mg/m3 * (100 – 12)% = 567.122 m3

Зa получаване на общия обем на депото, почвата за ежедневно запръстяване следва също да се вземе предвид, като количеството може да бъде изчислено като 20 % от нетния обем на запълване:

567.122 m3 * 1,2 = 680.546 m3

съответстващ на ефективен експлоатационен период от 20 години между 2009 и 2028, съгласно с пресметнатото генериране на отпадъци в сценарий 2 за управление на отпадъците..
ПЛЪТНОСТ НА ОТПАДЪЦИТЕ (КАТО ЕДИНИЧНО ТЕГЛО)

Единичното тегло на твърдите отпадъци е основно за определяне на статичното и сеизмично поведение на депото (деформация и стабилност). Независимо от това, за него е налична относително малко информация.

В допълнение към високата вариативност в състава на отпадъците, процесите на разграждане, протичащи в депата, качеството и количеството на материала за запръстяване, основно почва, стратегиите за управление на инфилтрата и биогаза определят специфични условия за всяко депо в даден момент.

Типичният състав на отпадъка, съгласно показаното в Таблица 4.3., води до по-малко средно единично тегло от 3,8 kN/m³, но по-тежкият състав дава 16,3 kN/m³ единично тегло. Подчертавайки, че това са единичните тегла на отделни частици, а не тези на агрегата и вземайки предвид порьозността и влагосъдържанието, стойности между 7 и 14 kN/m³ се получават в резултат от различния състав и влагосъдържание на депонирания отпадък.

Наличните данни за единчното тегло на ТБО показват стойност от 8 до 10 kN/m³, често използвана в практиката за относително сухи депа може да подцени единчното тегло, особено в дълбочина в депото. Допълнително, наличните данни показват, че едичното тегло на влажни и разградени отапдъци от депа с рециркулация на инфилтрата и биореакторни депа е значително по-голямо от единичното тегло на отпадъка от относително сухи депа. Единичните тегловни стойности за влажни и разградени ТБО са често по-големи от 15 kN/m³ и понякога надхвърлят 20 kN/m³.

Контролът на входния и вътрешния трафик на площадката е решаващ за реда при работа. Входът на депото ще бъде контролиран от приемащия персонал в приеното време и ще бъде затворен през останалото време за предотвратяване на нерегламентирано насипване на отпадъци.

Входният контрол и контролът на трафика са необохдими за:

• 
  предотвратяване на нерегламентиран достъп;
  
• 
  насочване на превозните средства към съответната дейност;
  
• 
  минимизиране на инцидентите;
  
• 
  контролирано разтоварване.
  

За пестене на време и максимално увеличаване на приозводителността на приемащия персонал, както и за осигуряване на по-точно отчитане на влизащите отпадъци, ще бъде инсталирана електронна везна с дистанционно наблюдение и контрол на измерващото устройство.

За целта на настоящия проект са избрани следните характеристки:

• 
  Капацитет за измерване: 60 Mg
  
• 
  Размер на платформата: 18 m x 3 m
  
• 
  Шахтово или повърхностно разположена инсталация
  
• 
  Сплетено въже от неръждаема стомана, устойчиво на гризачи
  
• 
  Електронен терминал с принтер и сериен порт
  

Изграждането на клетките за ТБО се осъществява, чрез изкопаване и ограждане.

Изкопните и оградните диги следва да бъдат с максимален ноклон от 1:3 (височина:ширина), като изграждането на клетката се осъществява с преоформяне и приобщаване на естествените склонове на изток и запад от площадката на депото и чрез затваряне на южната страна с оградна дига.

Дъното на всяка работна зона да бъде оформена с подходящ наклон за осигуряване дренирането на пропуснатата вода и инфилтрата. Дъното на клетка 1 трябва да има среден общ наклон в югоизточна посока от около 2%.

Двете клетки да бъдат рзделени посредством временен път за достъп, разположен върху 5 м висока дига и с наклон на откоса от 1:2 (височина:ширина). Южната дъга, която затваря от юг клетка 2 е висока около 2,5 метра с наклон на откоса 1:2 (височина:ширина). Горната част на тази дъга е широка 3,5 метра и може да се използва като път. Запълването на клетките ще се извършва по поетапен план за запълване (описан в точка 4.6 “поетапен план план за запълване”). След запълване на клетките, горните изолиращи слоеве трябва да бъдат оформени с подходящи наклони, позволяващи отвеждането на дъждовните води. Наклонът на запечатващите слоеве трябва да бъде на-малко 5% и ще има максимална стръмност от 1:3.

Страничните наклони на двете кетки на изток и запад са разделени на части от временни пътища (три на източната и две на западната страна). Отделните части няма да са по-високи от 12 метра.

• 
  Минимална кота на дъното 51,8 m
  
• 
  Максимална кота на дъното 56,6 m
  
• 
  Максимална кота на склоновете 90,8 m
  
• 
  Максимална височина на склоновете 33,8 m (разделена на три части)
  
• 
  Максимален наклон на склоновете 1:3
  
• 
  Максимална кота на отпадъчното тяло 91 m
  

• 
  Минимална кота на дъното 55 m
  
• 
  Максимална кота на дъното 60,8 m
  
• 
  Максимална кота на склоновете 91 m
  
• 
  Максимална височина на склоновете 31 m (разделена на три части)
  
• 
  Максимален наклон на склоновете 1:3
  
• 
  Максимална кота на отпадъчното тяло 91,4 m
  

• 
  Изкопаване 51.150 m³
  
• 
  Ограждане 21.660 m³
  
• 
  Натрупване на глина за горен изолиращ екран 15.670 m³
  
• 
  Почва за повърхностно покриване 55.220 m³
  

• 
  Изкопаване 65.390 m³
  
• 
  Ограждане 1.810 m³
  
• 
  Натрупване на глина за горен изолиращ екран 11.290 m³
  
• 
  Почва за повърхностно покриване 37.630 m³
  

• 
  Клетка 1 552.000 m³
  
• 
  Клетка 2 368.000 m³
  
• 
  Общ обем на депото .....................................920.000 m³
  

На площадката е налична естествена геоложка основа, отговаряща на изискванията на Наредба № 8 на Министерство на околната среда и водите, така че не се налага поставянето на изкуствена геоложка основа. По тази причина долната изолационна система, използвана за дъното и склоновете на клетките, следва да се състои от (от долу нагоре):

• 
  Естествена геоложка основа: K=1,0 x 10^-9 m/s; thickness ≥ 1m
  
• 
  ПЕВН изолационна геомембрана: 2mm
  
• 
  Геотекстил
  
• 
  Дренажна система: дебелина 0,5m
  

Профила на дъното трябва да се проектира, отчитайки необходимостта от изкопаване и отстраняване на наносният почвен слой от дъното и склоновете. ПЕВН фолиото трябва да се постави върху стабилна геоложка повърхност, подравнена и загладена с валяк.

Евентуалните нестабилни части от склоновете, каквито са налични в западния фланг на района, трябва да се отстранят и построят отново с уплътнена глина, достигаща необходимия коефициент на пропускливост и осигуряваща стабилността на склона.
Съгласно Договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на ЕО за проект № DIR-5102117-1-12 Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин", проектирането на клетка 2 е включено в предмета на настоящата обществена поръчка, а изграждането й не е включено в предмета на настоящата обществена поръчка.
4. Система за отвеждане на инфилтрата

Прогноза за образуване на инфилтрат

Пълният воден баланс на депото зависи от множество фактори, като следва да се отчете влиянието на следните входящи и изходящи потоци:

Входящи: валежи, повърхностни течащи води от съседните площи, инфилтриране на подпочвени води, рециркулация на инфилтрата, образуване на вода при биохимичните процеси.

Изходящи: изпарение, изтичане на инфилтрат, вариации на влажността на входящите отпадъци, отток, свързване на вода при биохимичните процеси, организирано отвеждане на инфилтрата.

Въпреки различните потоци на водния баланс, се счита, че валежите са основният фактор и по тях може да се направи груба преценка за типичното количество инфилтрат в депата.

Отчитайки характеристиките на регионалното депо, можем да сметнем, че 20% от общите валежи върху повърхността на депото с временно покритие и 100% оттези върху култивационната площ попадат в инфилтрата.

На основание на годишното количество депонирани отпадъци и поетапния план за запълване се предполага обща площ от 4400 m² годишно, култивационна площ от 2000 m², заедно с годишни валежи, възлизащи на 583 mm.

Дъждовните води, които не падат директно върху площта, покрита с отпадъци, следва да се събират преди да са замърсени при евентуален последващ контакт с отпадъците. За тази цел проектът предвижда временни шахти за дъждовни водина края на всеки колектор за инфилтрат за отвеждане на дъждовните води от участъците от депото, които не са заети с отпадъци, към поставените отдолу тръби за дъждовна вода.

Инфилтрата се отвежда извън депото гравитачно, за осигуряване на минимално задържане на инфилтрат в дъното на депото. Кладенец за инфилтрат, опрян на източния склон на клетка 1 също е предвиден, за осигуряване извеждането на инфилтрата, включително в аварийни ситуации или дейности по поддръжка на хоризонталните тръби за отвеждане на инфилтрат.

Типичните концентрации на различни замърсители в инфилтрата, са представени в таблица 5, за да се направи оценка на предполагаемото качество на инфилтрата.