Проект № dir-5102117-1-12 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин"


Фигура 11 Пример за инсталация за изпомпване и изгаряне на факел на биогаза



страница8/9
Дата09.04.2018
Размер1.29 Mb.
#65025
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Фигура 11 Пример за инсталация за изпомпване и изгаряне на факел на биогаза


Факлите и помпените станции за биогаз, изпълняващи европейските (и българските) технически изисквания са съоръжения изработвани от няколко производители (Фигура 11).

В зависимост от предвидената скорост на отделяне на биогаз и приемайки ефективност на системата за събиране от 85%, следните данни за факела са определени:



Дебит на газа

40 - 500

Nm³/h

Конценрация на метан

30 - 50

vol. %

Температура на изгаряне

1'000 - 1'200

°C

Времепрестой

> 0.3

s

Степен на намаляване

1:5

 

Първоначално налягане на газа

80 - 100

mbar


Фигура 12 Схема на инсталация за изпомпване и изгаряне на факел


Емисии

Въз основа на предвиденото отделяне на биогаз, са изчислени неорганизираните (без изгаряне на биогаз на факел) и организираните (остатъчни свободни емисии+емисии от изгаряне на факел) от регионалното депо.

Метан (CH4) и въглероден диоксид (CO2) са основна съставна част на биогаза, който също съдържа и малки количества неметанови органични вещества.

В биогаза са открити повече от 100 различни вещества, повече от които са органични. Видът и концентрацията на тези следи от вещества зависи от състава на отпадъците. Те могат да се променят поради химични и биологични процеси, протичащи във вътрешността на депото.

В зависимост от тяхното образуване, два вида следи от вещества могат да бъдат получени:


  • Следи от вещества, образувани при анаеробното разлагане в депото (основно кислородни съединения, серни съединения и въглеводороди);

  • Следи от вещества, образувани от хората и депонирани заедно с отпадъците (основно ароматни въглеводороди и хлорирани въглеводороди).

Други емисии свързани с депата за ТБО включват продукти на горене от съоръжението за контрол и оползотвотяване на биогаза. Те включват въглероден оксид (CO), азотни оксиди (NOx), серен диоксид (SO2), хлороводород (HCl), прах (PM) и други продукти на горене.

Очакваните емисии от регионалното депо тук са изчислени на база на предвиденото отделяне на биогаз, при използване на AP-42 Сборник от емисионни фактори за замърсители във въздуха на EPA, във връзка със следните компоненти:



  • CH4 от неорганизирани емисии

  • CO2 от неорганизирани емисии

  • НМВВ неметанови въглеводороди от организирани и неоранизирани емисии

  • CO от организирани емисии

  • PM от организирани емисии

  • NOx от организирани емисии

  • PM от организирани емисии

Направени са следните допускания:

  • Ефективност на газоотвеждащата система 85% (% биогаз изведен и изгорен на факел)

  • Контролна ефективност на изгаряне за CH4 100% (% ефективност на изгаряне на CH4)

  • Степен на отделяне на CH4 50%

  • Степен на отделяне на CO2 50%

  • Работа на факела за изгаряне на биогаз 100%

Предвидените емисии от регионалното депо са напълно представени в Приложение 1.
Горен изолационен екран на депо за отпадъци

Според нормативната уредба за изпълнение на окончателното закриване на депата, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:

Закриването, ще бъде осъществено чрез многослойна структура, състояща се от следните елементи, от горе на долу:


  1. горен почвен слой с дебелина не по–малко от 1 m. Този пласт трябва да спомогне за развитието на растителните видове и да осигури достатъчна защита от ерозионни процеси. Почвеният слой трябва да осигури и защита на по–долните пластове от влиянието на температурните вариации;

  2. дренажен слой с минимална дебелина 0,5 m. Този пласт способства отвеждането на дъждовната вода;

  3. геотекстил, предназначен да отдели и предпази отделните слоеве;

  4. HDPE уплътнение, с дебелина най-малко от 1.5 мм. Представлява преграда за LFG емисии и предпазва от дъждовните води;

  5. минерален слой, изграден от уплътнена глина с дебелина над 0,3 m и ниска хидравлична проводимост;

  6. газово–дрениращ слой. Неговата дебелина е минимум 0,3 m;

  7. регулиращ слой. Предназначението му е да коригира полагането на лежащите отгоре елементи. Той се състои от дрениращи материали с варираща дебелина (около 20 cm).

След достигане на окончателната височина на отпадъците, в двете клетки може да започне окончателното запечатване. То се извършва по описаната схема.

Фигура 13 Схема на горно запечатване

Посяването на тревни смески в горния почвен слой, ще се осъществи след съответно подготвяне на почвата, нейното разстилане и култивиране на повърхността и. Тези дейности трябва да се извършват през пролетта.

Тревните смески се подбират сред характерни за района видове и такива, подходящи за специфичните климатични условия на областта.

Газово-дрениращият слой трябва да се изгради от устойчиви на химично и биологично активни вещества материали.


Горски защитен пояс

Депото трябва да бъде подсигурено с горски защитен пояс. Той е предназначен за изпълнение на следните цели:



  • намаляване на шума;

  • намаляване на праха и замърсяващите вещества;

  • подобряване на ландшафта и обогатяване на биоразнообразието;

  • визуално ограждане на депото.

Горският защитен пояс се състои от високостеблени дървесни видове. Той трябва да е разположен успоредно на оградата на депото и да продължава покрай нея от всички страни. Горският защитен пояс е предназначен, да предпазва околната среда от замърсяване с леки частици, носени от вятъра. Ширината на този пояс трябва да бъде около 5,00 m. Дървесните и храстовите видове трябва да са с добри декоративни и защитни качества. Те трябва да са студоустойчиви и устойчиви на замърсяване.


  1. Програма за мониторинг

Трябва да се разработи пълна програма за мониторинг на депото. Тя трябва да включва пробовземане на повърхностните води, подпочвените води, качеството на въздуха и сметищните газове, близо до повърхността.

Операторът на депото трябва да осъществява одобрена от местните власти програма за мониторинг на депото, описваща честотата на пробовземане, параметрите на мониторинг, аналитичните методи и процедури и прилаганите методики. Програмата за мониторинг на депото се разработва при отчитане на следните указания:

Целите на мониторинговата система трябва да са ясно дефинирани в процеса на проектирането и, така че да се получава необходимата информация.

Целите на мониторинговата програма на депото са:



  • Да изпълнява мимималните изисквания за мониторинг (Наредба №8, Приложение №3) и по-специално:

  • Приемането на отпадъци в депото става според критериите за категорията му;

  • Системите за защита на околната среда работят според очакванията;

  • Изпълнени са условията на разрешението за работа на депото.

  • Отчитане присъствието или липсата на замърсяване или сметищни газове;

  • Определяне произхода и разпространението на замърсяването или сметищните газове, ако наличието им е установено;

  • Разработка на планове за коригиране на въздействията.

Изискванията за мониторинг са приети, при отчитане на постановките на Наредба №8, Приложение №3 и отчитане на конкретните условия и планирането на депото.

Метеорологични данни

Трябва да се изгради метеорологична станция, включваща следните апарати:



  • Барометър

  • Уред за измерване на количеството на дъждовете

  • Термометър

  • Уред за измерване на скоростта и посоката на вятъра

  • Уред за измерване на изпаренията

  • Уред за измерване на влагата

Метеорологичната станция трябва да бъде оборудвана със система за отчитане на данните. Получените показания на апаратурата, трябва да се записват в офиса на депото в персонален компютър, да се обработват периодично и разпечатват (поне веднъж месечно).

Подпочвени води

Направените проучвателни изработки по площта на сметището не установиха водоносни хоризонти с издържано простирание и изявени филтрационни свойства. На места се разкриха подземни води с незначителни ресурси, капсулирани в отделни слоеве. Такива зони се явяват напуканите и засегнатите от древните свлачищни процеси глини, с формирани порово-пукнатинни слабо напорни подземни води. В хидрогеоложки план, тези зони трябва по-скоро да се разглеждат като водонаситени глинести слоеве, практически с липса на ресурси на подземни води

Практически, от направени 14 броя сондажи с различни дълбочини, само в 5 броя са установени водоносни зони. Те са съсредоточени в негативната морфоложка струтура, но въпреки това, и тук, липсват издържани в пространствен план водоносни слоеве.

Ресурсите на водонаситените зони се набавят изцяло от инфилтрация на валежна вода. Областта на подхранване заема участъци от билните заравнености и плоскогория, в западна посока от сметището. Водосборната област, от която постъпват води към сметището, може да се оцени към 1,5 km2.

Основната посока на филтрация на подземната вода е от WSW на ENE, като се дренира от главната отводнителна артерия в района – р. Дунав

Системата за мониторинг на подпочвените води е проектирана така, че се събират проби от водите, разположени близко до повърхността в участъци, които биха били засегнати от депото. Тя се състои от 3 пиезометъра. Системата за мониторинг на подпочвените води е проектирана така, че пиезометър 1 (Р1) да събира данни за възходящите потоци, а 2 и 3 (Р2 и Р3) за низходящите.

Неконтролираното изтичане на инфилтрат от старото сметище може вече да е засегнало подпочвените води. Техните химични параметри трябва, да се измерят преди началото на работата на новото регионално депо (според точка 4.1.2. на Наредба №8, Приложение 3).

Следните параметри и периодите на тяхното отчитане трябва да се възприемат при мониторинга на подпочвените води:

Точки на измерване: пиезометри Р1, Р2 и Р3;

Ниво на подпочвените води: всеки месец;

Периодичност на пробовземане: на всеки 3 месеца;

Химичен състав: на всеки 3 месеца.

Алармените нива следва да бъдат определени непосредствено след предварително тестуване в зависимост от определения химичен състав.

Повърхностни води

По този начин повърхностните води от депото и външните склонове са изцяло събрани от бетонната тръба с яйцевидна формапоставена под тялото на депото, която отвежда дъждовните води до Дунав. Необходимо е обособяването на пробоотборна точка преди заустване на водите в Дунав.

Предвижданите повърхностни води ще са съставени единствено от дъждовни води, поради което мониторинг на качеството и обема не може да бъде планиран, защото зависи от валежите.

Съгласно Наредба № 8, Приложение 3 – част 3, точка 7 е необходимо разработване на план за собствен мониторинг на качеството на повърхностните води от компетентните оргни, въз основа на ОВОС.

Необходимо е да се предвиди ежедневна визуална проверка на точка за мониторинг и на канала, за установяване на следи от инфилтрат, особено през периодите на суша.

Инфилтрат

Съставът на инфилтрата и неговото количество трябва да се следят. Наблюдават се следните характеристики:

Точка на измерване: басейн за инфилтрат;

Измерен обем: всекидневно;

Периодичност на пробовземане: на всеки 3 месеца;

Химичен състав: на всеки 3 месеца



Сметищни газове

Качеството и съставът на сметищните газове трябва да се определят всяка седмица. Това се извършва във всеки сектор на системата за събиране на сметищни газове. Целта на тази дейност е да се следи качеството на сметищните газове в различните части на депото и да се проверява работата на тази система за CH4, CO2 и O2. Кладенците от системата за събиране на сметищни газове се проверяват, за да се оптимизира извличането им.

Планът за преработка на тези газове трябва да се съобрази с: количествата сметищни газове, обема на системата, количествата на CH4, CO2 и O2.

Качество на въздуха

Kaчеството на въздуха, трябва да се контролира, при спазване на следните условия в два измервателни пункта по посока на вятъра и срещу нея:

Периодичност на пробовземане: всеки месец;

Химичен състав: CH4, CO2, O2, H2S,



Тяло на депото

Мониторингът на тялото на депото има за цел определяне на място на обема и установяването на отпадъците. Топографско изследване на цялото тяло на депото трябва да се извършва всяка година.





  1. Инсталация за компостиране

Обща структура

Предвидено е изграждане на инсталация за рециклиране на биоразградими отпадъци в северната част на района на депото. Той, ще се намира в близост до стопански двор. Изборът на местоположението му е направен след отчитане на:



  • Възможност за ползване на благоприятните инфраструктурни условия за работа на инсталацията и доставка на суровини (разположение в близост до стопанския двор);

  • Ползване на същите структури и средства за работа, като пътища за достъп, уред за измерване теглото на постъпващите товари и гараж;

  • Отдалеченост от населени места и близост до депото.

Процесът на компостиране е според избраната в дадения случай технология за резиклиране – аеробна преработка на биоразградимите отпадъци. Процедурите по преработка, ще бъдат описани по-подробно в следните подточки:

Основните цели на дейността на инсталацията за компостиране са:



  • Да обезпечи подходящи условия за преработка на органичната част от събраните общински отпадъци според поставените цели;

  • Структурите и технологиите трябва да позволяват оптимално управление на процеса на преработка на фазите и да не позволяват излишни усложнения при прилагането на процесите в инсталацията;

  • Работният план трябва да е опростен, ефикасен и подходящ за прилагане при различни по състав отпадъци;

  • Системата за защита на околната среда, трябва да осигурява безопасно събиране и съхраняване на опасните вещества;

  • Да позволява лесно повишаване на производствения капацитет на системите в инсталацията за в бъдеще.

Максималният капацитет на инсталацията за компостиране е проектиран, за да отговаря на прогнозите в план 2 (виж доклада по задание 3). Той е 10 000 t годишно. Нужната площ е около 5000 m2. Предприятието разполага с площ от 7.500 m2, разделена, както е показано в приложената таблица:



Склад за биологични отпадъци

510 m2

Склад за структурни материали

1350 m2

Пространство за разполагане на пластите

4000 m2

Склад за зрял компост

1600 m2

Повърхността ще бъде покрита с асфалт с показатели, отговарящи на условията за преминаване на тежки камиони. Цялата площ на инсталацията за компостиране ще бъде оградена с подходяща за целта ограда. Ще бъде поставено водоизолационно покритие на определени площи за гарантиране на подхоящо събиране и третиране на дъждовните води.

Профилът на местността показва слаб наклон от север на юг. Площта ще бъде разделена на два подравнени участъка, за да се осигури правилното събиране на дъждовната вода и изпълнение на предвидените дейности. Площадката ще бъде разделена на по-малки части, свързани с рампи.

Отпадъците ще преминат през следния контрол и процедури:



  1. Приемане, визуален контрол, проверка на документите и претегляне;

  2. Разтоварване и складиране на отпадъците;

  3. Разстилане и подготовка на сместта за компостиране;

  4. Ускорен стадий на компостиране (първите 10–20 дена) натрупване на сместа за компостиране на пластове;

  5. Стадий на компостиране (обикновенно продължава 1 до 3 месеца);

  6. Стадий на пречистване (пресяване и премахване на неблагоприятни компоненти).

Технологичната схема на процеса е показана на следната фигура.

Фигура 13 Технологична схема на компостиране



Приемане и претегляне

Органичният материал не може да бъде ефективно компостиран, ако в него не присъства значително колочество структурен материал, представен от градински отпадъци - такива от публични площи и паркове. Материалът, пристигащ в инсталацията за компостиране, се очаква да бъде основно от 2 типа:



  • Органичи отпадъци от Видин и Белоградчик;

  • Стуктурен материал, съставен от дървесина и клони. Когато е подходящо нарязан и смесен с зеленчукови отпадъци, този материал е порест, осигуряващ лесен достъп на кислород във вътрешните му части.

Пристигащият материал ще бъде претеглен на везна и контролните дейности ще се извършват преди разтоварването му.

Разтоварване и складиране на отпадъците

Материалът, ще се разтоварва на определените за това площи според типа му. Той ще се разстила на пластове, за да се групира по подходящ начин.


Разстилане и подготовка на сместа за компостиране

Суровините ще се извличат с челен товарач от куповете, за да се поставят в машината за нарязване. Челният товарач трябва да е от стандартен тип с напълно затворена кабина за шофьора. Машината за нарязване трябва да е от специален тип, пригоден за дървени отпадъци и такива от градини и паркове. Машината за нарязване трябва да има възможност да нарязва материал с диаметър до 100-150 mm и дължина над 2 m. Тя трябва да е оборудвана с входящ контейнер/хопър и механична подаваща система. Входящата система трябва да е с ползване на челен товарач. Трябва да има подходящ конвейер за разтоварване и натрупване на нарязания материал по съответен начин. Новополучените купчини трябва да са с подобни размери и да са изградени от сходен по състав материал. Те трябва да се складират според датата на подготвянето им през периода на ускорената фаза на компостиране. Разграничаването на натрупания материал трябва да продължи възможно най-дълго време, дори през следващия стадий, за да се изчисли времето за престой на всеки куп.



Фигура 14 Нарязване на суровините за компостиране



Ускорен стадий за компостиране

Налага се периодично обръщане на материала за компостиране, за да се осигури правилно окисление на сместа и тя да престои 5 дни при минимална температура от 60°C. Температурата трябва да се проверява периодично с подходящ измервателен уред. Тези измервания ще определят и броя на обръщане на материала за компостиране. По-старият материал ще се премества в зоната за компостиране.



Стадий на компостиране (зреене)

Този стадий е продължителен. Куповете материал за компостиране трябва да са около 4 m широки и да се обръщат периодично, за да се поддържа постоянно нивото на кислород в цялата маса. Процесът на обръщане се осъществява от теглен от трактор обръщач. Материалът ще се премества при всяко обръщане към мястото, освободено от най-стария куп. Процесът на зреене ще продължи до пълна стабилизация на органичното вещество и след това до пълното му компостиране.



Фигура 15 Обръщане на пластите


Стадий на пречистване

Стадият на пречистване следва този на компостиране. Той се състои от пресяване и отстраняване на чуждите тела. Пресяването ще се осъществи посредством въртящи се барабанни сита, специално проектирани за инсталации за компостиране. Те трябва да са монтирани на ремарке, за да се осъществява преместването им в работните площи. При нужда на разтоварващия конвейер трябва да се инсталират въздушни сепаратори за пластмасови частици. Тази дейност може да се осъществи и от отделно оборудване.



Фигура 16 Стадий на пречистване, въртящи се барабанни сита



Събиране и управление на дъждовните води

Всички зони на рециклиране на биоразградими отпадъци трябва, да са покрити с настилки и водоизолирани. Това се налага, за да се избегне замърсяване на почвите или подпочвените води чрез пренос на биологични отпадъци. Предвидено е изграждане на система за събиране и съхраняване на дъждовна вода. Площите, предназначени за съхранение и обработка на материала, ще се оформят с наклон от 1 % и съоръжат със събирателна мрежа и тръби. Тези площи, ще се обособят, като отделни модули, за се осигури управлението на дъждовните води, паднали в зоните за съхранение на биоразградими отпадъци и тези от чистите или неизползвани в момента участъци. Всяка събирателна тръба трябва да е окомплектована с байпас, позволяващ подбиране на отвеждането на дъждовната вода до резервоара за съхранение или директно до водоотвод. Обемът на резервоара за съхранение се изчислява, така че да осигури събирането на първите 5 mm валеж от цялата площ:

0,005m * 7500 m2 = 37,5m3

Всички разнообразни материали трябва да бъдат покрити с водоизолационен материал през дъждовните дни.



Третиране на строителни отпадъци

Прогнозните количества отпадъци от този тип възлизат на 80,000 Mg годишно според този план.

Възможността за разполагане на инсталация за обработка на такива отпадъци в пределите на Регионалното депо са представени в Концептуалния проект.

Предложеното решение е да се разположи инсталацията за строителни отпадъци и тези, получени при разрушаване на стари сгради на горната част на старото депо, която не е предвидена за други цели.

Оценени са следните характеристики на инсталацията за строителни отпадъци и тези получени при разрушаване на стари сгради:


  • Годишен приток на отпадъци: 80.000 Mg

  • Работни дни годишно: 300 ден/г

  • Работни часове на ден: 8 ч/ден

  • Минимална производителност на час: 33 Mg/ч

  • Плътност на инертните отпадъци и рециклирани материали: 1,6 Mg/m3

  • Капацитет за съхранение на инертни отпадъци: 15 дни = 4.000 Mg ≈ 2.500 m3

  • Остатъчен капацитет за съхранение на рециклирани материали: 15 дни = 4.000 Mg ≈ 2.500 m3

  • Средна височина на складираните отпадъци: 4 m

Площта, необходима за съхраняване на постъпващите инертни отпадъци и изходящите рециклирани материали, възлиза на около 1.100м2.

Предвид основата на площадката - старо депо, не е удачно изграждането на стационарна инсталация, поради несъответстващи коефициенти на основата, може да се използва мобилна или полу-мобилна инсталация. Полу-мобилното съоръжение е по-евтино от мобилното и е най-подходящо, т.к. ще се експлоатира на определена площадка, поради което не се нуждае от често преместване.



Заводът се състои поне от два вида оборудване:

  • Трошащ елемент;

  • Пресяващ елемент.

Това оборудване се предлага от много производители и е с различен производствен капацитет. Устройството му е схематично представено на по-долните фигури:



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница