|
Проект BG 2004/016-785.01.01.01-04
“Подкрепа за разработването на проекти чрез въвеждане на екологично чисто земеделие”
Организация-изпълнител: Сдружение «България в Европа»
|
|
ПРОУЧВАНЕ
НА ВИДОВЕТЕ РАСТЕНИЯ И ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ
Видин, 2007 г.
Настоящият материал е изготвен с финансовата подкрепа на ЕС. Текстът на настоящата публикация не отразява официалната позиция на Европейската комисия.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ОБЩА ЧАСТ
-
Въведение
-
Климатични области в България
-
Почви в България /карта и наименования/
-
Значение на флората като природен компонент и природен ресурс
-
Фактори, определящи разнообразието на българската флора
-
Хоризонтално и вертикално разпределение на флората
-
Фитогеографско райониране
-
Флористични райни в България /карта и наименования/
II. ОСНОВНА ЧАСТ
-
Характеристика на целевия регион.
-
Дунавска равнина – климат, почви, растения
-
Предбалкан - климат, почви, растения
-
Природен парк “Западен Балкан”
-
Община Неготин
-
Описание на характерната за целевия регион растителност.
III. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
I. ОБЩА ЧАСТ
1. ВЪВЕДЕНИЕ
През България минава границата на средноевропейската и средиземноморската флора и фауна. В България има около 12 000 растителни вида, което я прави една от най-богатите страни по този показател. Страната е известна и с 250 броя ендемични и реликтни видове и голямо разнообразие от билки.
Релефът на България е разнообразен. На север е Дунавската хълмиста равнина, опасана от юг от Предбалкана и Стара планина. В южната част са Горнотракийската низина и Рило-Родопският масив с планините Рила (връх Мусала 2925 m - най-висок на Балканския полуостров), Пирин, Родопи; Средна гора е свързана със Стара планина чрез много планински прагове, между които са Подбалканските котловини (Карловска, Казанлъшка и др.). На югозапад са т.нар. оградни планини и долината на Струма, на югоизток - планината Странджа. Крайбрежието на Черно море е със слаборазчленена брегова ивица, с отвесни скали и с обширни плажове. Главни реки: Дунав, Марица, Места, Струма, Искър, Янтра. Крайбрежни езера (и с лечебна минерална кал) и ледникови езера в Рила и Пирин. Топли и студени минерални извори (над 600). Умереноконтинентален климат с черноморско влияние на изток и средиземноморско влияние на юг. Средна януарска температура -2 - 2о С (до -10о С в планините), средна юлска температура 19-25о С (до 10о С в планините), валежи 450-600 mm годишно (до 1300 mm годишно в планините). Смесени широколистни и иглолистни гори, степна растителност. 3 национални парка с обща площ 193 048 ha, 55 резервата с площ 75 975 ha, 35 поддържани резервата с площ 4 451,5 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, природни забележителности и защитени местности. 26 от резерватите с обща площ 55 586,8 ha се намират в границите на 3-те национални парка и на 6 природни парка.
През територията на нашата страна минават пътищата на прелетните птици - Виа Понтика и Виа Аристотелес. На територията на България могат да се открият около 70 % от птиците, обитаващи Европа.
2. КЛИМАТИЧНИ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ
Умереноконтинентална
Обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Западна и Средна Стара планина, планинско-котловинните области на Краището и Ихтиманска и Същинска Средна гора.
Средна мес. януарска температура в равнинните и хълмисти райони - -1, -2 ° С
Годишна амплитуда - 24°С – 6°С
Годишни валежни суми – 500 – 650 мм
Северните наветрени подножия и склонове на Стара планина и Витоша се отличават с по-големи валежи (до 1000 мм) вследствие на орографския ефект при нахлуване на студени и влажни въздушни маси. През повече от половината дни в годината котловините и речните долини се характеризират с температурни инверсии, най-добре проявени сутрин преди изгрев слънце.
Ветрове - най-често запад-северозападни ветрове; зима и пролет – източни. Средната им скорост е най-голяма в Дунавската равнина, а най-малка в котловините.
В котловините преобладава тихото време. През зимата и пролетта често явление в Софийската котловина и в Дунавската равнина са фьоновите ветрове.
Климатът в тази област е благоприятен за отглеждане на зърнени и технически култури, лозя, овощни дървета. Опасност за реколтата са късните пролетни и есенни мразове и слани, градушките – особено чести в Северозападна България.
Целевият регион от Българска страна попада в тази климатична област.
Континентално-средиземноморска климатична област
Обхваща южните крайгранични райони на страната – долината на р. Струма на юг от Кресненския пролом, долината на р. Места на юг от Момина клисура, източните Родопи и района на Сакар и Странджа.
Средна температура на въздуха – над 0° С, летните температури са най-високите в страната – 24° С – 25° С. Радиационният баланс е винаги положителен.
Въпреки тези благоприятни условия веднъж на 10 – 20 години абсолютните минимални температури навсякъде в областта могат да спаднат до -15° С, -20° С, поради което е невъзможно отглеждането на цитрусови култури на открито. От субтропичните видове най-разпространени са смокинята и бадемът.
Валежи
Максимум – ноември – декември
Минимум – август
Зимните валежи са предимно от дъжд, снежна покривка се образува рядко и се задържа един-два дни. По долините на Струма, Места и Тунджа снежна покривка се образува един път на няколко години.
Преходна климатична област