Проект bg 2004/016-785. 01. 01. 01-04 "Подкрепа за разработването на проекти чрез въвеждане на екологично чисто земеделие"

ТЕХНИЧЕСКИ РАСТЕНИЯ

Повечето разновидности на картофа имат двуполови цветове, съдържащи както мъжки, така и женски полови органи. Цветовете най-често се опрашват кръстосано с други картофени растения, но има и значително количество самоопрашване. Всички разновидности на картофа могат да се размножават и вегетативно чрез засяване на парчета от клубени, нарязани така, че да имат поне едно „око“. Някои търговски разновидности картофи въобще не произвеждат семена (те имат еднополови цветове) и се размножават само чрез парчета от клубени.

След като картофените растения разцъфнат, някои разновидности образуват плод, приличащ на малък зелен домат, който има семена. Всеки плод може да съдържа до 300 семена. Плодовете на картофа съдържат отровни вещества и не бива да се ядат. Някои градинари, обаче, продават присади, получени чрез присаждане на доматено растение върху картофено растение. Тези присади могат да дават както картофи, така и домати, годни за ядене.

МАСЛОДАЙНИ РАСТЕНИЯ

Голямото търсене на Европейския пазар, о
тносително благоприятните почвено-климатични условия в България за отглеждане на културата, наличната прецизна техника за провеждане на агрономическите мероприятия и прибиране на реколтата, ангажиране на почвообработващата и сеитбенна техника и сеитбенните много-операционни комплекси се натоварват преди сезона на есенните сеитби, влизане в сеитбообръщенията на мястото на "претоварващият" ги слънчоглед я определят като повече от наложителна в модерното зърнопроизводство. Тя цъфти в Средна и Северна България от около 15 април до 5-10 май т. е. явява се като относитено ранен източник за прашец и нектар в обилни количества. Това представлява начало на първа главна пчелна паша по долината на р. Янтра и близките и по-далечни хълмисти полета на Великотърновска област и цяла Северна Българи.

царство: Растения Plantae

отдел: Покритосеменни Magnoliophyta

клас: Двусемеделни Magnoliopsida

разред: Brassicales

семейство: Кръстоцветни Brassicaceae

род: Brassica

вид: Рапица B. napus

Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно ненаситени мастни киселини — линолова (50–65 %) и олеинова (25–40 %). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм.

Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на така нар. „добър“ холестерин, поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.

Освен за хранителни продукти (олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, лакве, безири и др. промишлени изделия.

Средната консумация на слънчогледово масло у нас надвишава 15 кг на глава от населението.

Слънчогледът е важно медоносно растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар|дка се съдържат около 20 кг захари.

Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5–6 млн. дка слънчоглед и, поради това, слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.

Класификация

царство: Растение Plantae

отдел:  Покритосеменни Magnoliophyta

клас:  Двусемеделни Magnoliopsida

разред:  Asterales

семейство: Сложноцветни Compositae

род: Helianthus

вид: Слънчоглед annuus
Тютюнът принадлежи към сем. Solanaceae (Картофови), род Nicotiana.

Обикновеният тютюн Nicotiana tabacum е получен от естествената хибридизация между видовете Nicotiana tomentosoformis и Nicotiana silvestris. Той е основният тютюн в света. Поради сложния си хибриден произход обикновеният тютюн се характеризира с голямо разнообразие на форми.

Според ботаническата класификация на Данерт всички форми се отнасят към 10 разновидности: lingua, macrophyla, alipes, serotina, attenuata, sagitata, pallesscens, undulata, tabacum, havanensis.

Тютюнът произхожда от Амеркиа и за неговото разпространение по света (между 15 век и 17 век) заслуга имат Христофор Колумб и неговите сподвижници абат Андре Теве и Жико Нико. Тютюн в България се отглежда от 1717 г.

Обект на използване при тютюна са най-вече листата, а донякъде и стъблата и семената.

Стъблата на тютюна са богати на калий, а след специална преработка служат за получаване на фина хартия.

Семената на тютюна са богати на мазнини (38-40 %) и от тях могат да се получават висококачествени масла за технически цели.

Отглеждането на тютюн в България има значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за населението, т.е. тя е в основата на традиционния му поминък. С навлизането в производството на американските типове тютюни Виржиния и Бърлей, ареалът на разпространение в нашата страна нарастна и достигна площта 1 млн дка.

Заедно с това се увеличи и броя на преработвателните предприятия, както и техния капацитет. По този начин в края на 80-те години на 20 век. България зае първо място в света по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението. И към настоящия момент, въпреки силно редуцираното производство, България е известна в света с производството на висококачествени ориенталски тютюни.

В страната са обособени няколко тютюневи области, със специфични екологични условия: Македонска тютюнева област, Пловдивска тютюнева област, Джебелска тютюнева област. Хасковска тютюнева област, Тундженско-черноморска тютюнева област и Северобългарска тютюнева област - тютюнопроизводството в тази област се базира както на обикновени, полуориенталски, така и на американски типове тютюн.

Тютюнът е култура с добре изразена самопоносимост, поради което може да се отглежда успешно продължително време след себе си, т.е. като монокултура. Това е благоприятно за регионите с типично производство на ориенталски тютюни, тъй като почвените и теренните условия там са неподходящи за отглеждане на повечето земеделски култури.

П

царство: Растение Plantae

отдел: Покритосеменни Magnoliophyta

клас: Двусемеделни Magnoliopsida

разред: Розови Rosales

семейство: Розоцветна Rosaceae

род: Ябълка Malus

вид: Ябълка domestica
ЛОДНИ ДЪРВЕТА

Ябълките са много важна храна във всички по-хладни климати, и вероятно е едно от първите култивирани дървета. В по-голяма степен от който и да е друг плод, вероятно с изключение на цитрусови плодове, ябълките се съхраняват с месеци и запазват голяма част от тяхната хранителна стойност.

Има повече от 7, 500 известни култивирани видове ябълки. Различни видове са налични за умерен и субтропичен климат. Ябълките не цъфтят в тропически климат, защото се нуждаят от по-ниски температури.
Сливата е основен овощен вид за страната и заема второ място по площ и производство след ябълката. Тя се отличава с добра студоустойчивост през фенофазата на дълбокия покой като много сортове понасят до минус 30°С . Развива се успешно в месторастения с надморска височина до 600-700 м. По-големи по площ сливови градини могат да се създават на терени с максимален наклон 12-15%.
Питомна круша (Pyrus domestica) е вид дърво от Розоцветни (Rosaceae).

Тя може да достигне на височина до 20 метра, но за да се получат повече плодове, стъблото се подрязва ниско. Ползват се дюлеви подложки и крушовите дървета върху тях се ограничават до 4 метра височина, при което стъблото им е само половин метър. Клоните на тези нискостъблени круши са разположени само в две посоки и така се кръстосват помежду си, че образуват красив плет.

Напоследък все по-голямо приложение при нискостеблените овощни дървета намира формирането им като "свободно растящо вретено". Листата на крушата са зелени, твърди, гланцирани, леко назъбени по края и с по-светъл цвят от долната страна. Цветовете са бели, събрани по няколко заедно, и имат дълги дръжки. Крушата цъфти, преди да са се развили листата, което улеснява пчелите по-лесно да открият цветовете и да ги опрашат.

В зависимост от сорта плодовете на крушата биват оцветени жълто или жълтозелено, някои с червени при пламъжи отгоре. Повечето круши са сочни, сладки и с приятен аромат.

Климатичните и почвени условия благоприятстват развитието на селското стопанство, отглеждането на редица култури и получаване на високи добиви от тях. Целият регион има традиции в преработката на селскостопанска продукция и отглеждането на трайни насаждения. При създаване на добри условия има възможност за създаване на нови насаждения и отглеждане на енергийни растения за производство на биогорива и биомаса.

Основните тенденции в развитието на растениевъдството в целевия регион показват намаление на площите, производството и добивите на всички структуроопределящи култури. Преструктурирането на производството към култури с ниска трудоемкост и интензивност води до промени в производствената специализация към култури като пшеница, царевица, слънчоглед и силно свиване на зеленчуците, което е в резултат на тяхното лесно отглеждане и реализация. Изследването, което се проведе показа, че значителни инвестиции са необходими за засаждане и презасаждане на трайни насаждения, за напояване в стопанствата и за подкрепа на прехода от конвенционално към биологично земеделие.

Производителността в сектор растениевъдство е ниска, поради малкия размер на стопанствата, ниската степен на механизация, недобро качество на семената/посадъчния материал, неадекватни практики по управление/обработване на земята и т.н. Липсата на инвестиции в земеделска техника е довела до значително увеличение на използвания труд в сектора и съответно до ниска производителност на труда.

Регионът се характеризира с голямо почвено разнообразие, като преобладаващи за територията на целвия район са черноземните – смолници, ливадни черноземи, алувиално – ливадни и ливадно заблатени, като най-разпространени почвени типове в района са карбонатните черноземи и алувиалните, които са високопродуктивни. Почвите са с голяма продуктивност, което е предпоставка за успешно развитие на селско стопанство;

Има регистрирани замърсявания на почвите с тежки метали, особено по протежението на река Тимок и на територията на големи индустриални предприятия. В Сърбия на територията на стари индустриални производства, където се съхраняват опасни отпадъци, а на места са загробени промишлени опасни и неопасни отпадъци, съществува много голям риск от възникване на аварии, което може да доведе до екологична катастрофа.

Заблатявания на терени и земеделски земи в близост до речния бряг се наблюдава при покачване нивото на р. Дунав. След отдръпване на водите площите се ползват основно за паша на животни. Процентът на заблатените земеделски земи е минимален.

За предпазване на българския бряг от ерозия е необходимо изграждането на укрепителни съоръжения – надлъжни и напречни от рода на буните, които имат най-широко приложение.

ПРЕПОРЪКИ
След направените изводи като много важен приоритет се открои въвеждането на Добри земеделски и екологични условия, които да допринесат за постигането на екологичните цели и по-специално на тези от тях, свързани с подобряване качеството на почвите и предотвратяване процесите на почвена деградация. Също така трябва да се работи в посока модернизиране на технологиите и въвеждане на модерни практики за управление на земите и водите и насърчаване на иновациите, както и модернизиране на фермите и горското стопанство с цел подобряване на въздействието им върху околната среда.

За да се запази биоразнообразието и предотврати изчезването на ценни биологични видове е наложително да се опазват и възстановяват важни местообитания и екосистеми в съответствие с националните и с Европейските цели за спиране загубата на биоразнообразието да 2010 г.