Проект Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение

VII.СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ ПО ЗОНИ VII.1Предлагане на широколентов достъп до интернет

Изтегляне 1.95 Mb.

страница	18/25
Дата	25.07.2016
Размер	1.95 Mb.
	#5416

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 25

VII.СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ ПО ЗОНИ

VII.1Предлагане на широколентов достъп до интернет

Изследването направено от АРК Консултинг през 2013г.^¹³⁴ за страната на предлагането на широколентов достъп до интернет с фокус върху високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп до интернет, включително в селските райони, основано на събрани, интегрирани и обработени данни на база предлагани оферти от интернет доставчици и други налични публични данни, позволява да се направи оценка на социално-икономическото развитие на населените места. Анализът на данните за социално-икономическо развитие на населените места постига три основни цели:

да позволи да се определят онези комбинации от социално-икономически фактори, които определят потенциала за предлагане на интернет достъп в обичайния бизнес случай (business as usual), т.е. без публична намеса в инвестиционния процес;
да се определят географски райони, които са подходящи за публична интервенция при изграждането на широколентова структура не само от гледна точка на изискванията за „бели“ и „сиви“ зони според предлагането на широколентов достъп до интернет, но и според потенциала за развитие на тези райони от гледна точка на техните социално-икономически показатели;
да позволи да се оцени изпълнението за България на съответните две индикативните цели на „Цифрова програма за Европа“, а именно „покритие за цялото население с >30 Mb/s до 2015 г.“ (>30 Mb/s coverage for all) и „покритие с широколентов достъп за всички“ („broadband coverage for all”), като последното се дефинира като „базисен достъп“.

Изследването на предлагането на широколентов достъп до интернет в България събира и анализира данни за актуалното състояние (към момента на изследването) в национален обхват и изчерпателно за всички населени места на територията на страната съгласно Единeн класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), поддържан от Националния статистически институт. Базата данни позволява резултатите от интегрираните данни и съответните статистически анализи да бъдат въведени от МТИТС в ползваните от министерството ГИС-базирани системи и дава възможност за визуализация на основните резултати от изготвените изследвания с оглед по-лесното идентифициране на определени тенденции в различните географски райони. Разработената методика за изследване на предлагането на широколентов достъп до интернет включва като неразделна част клъстеризация (обединяване) на населените места според ключови социално-икономически и интернет свързани показатели.

Четири тематични групи индикатори оценяват: 1) покритие с широколентов достъп до интернет, 2) икономическо развитие и предлагане на публични услуги, 3) социално и демографско развитие и 4) административно-териториално деление. На основа на първичните индикатори е изчислен обобщен индекс на социално-икономическа интензивност, който позволява да се идентифицира нивото на развитие на всяко населено място в България по отношение на четирите тематични групи индикатори. Обобщеният индекс позволява от една страна сравнение между отделните населени места или групи от тях, а от друга – позволява да се определи средното ниво на развитие за даден целеви район и да се определят онези населени места от този район, които попадат под или над тази средна стойност. Използването на методика за изчисляване на обобщен индекс на социално-икономическата интензивност на населените места позволява да се направи детайлна и точна картина на развитието на населените места и същевременно, позволява сравнителен анализ и групиране на населените места въпреки техните разнородни социално-икономически характеристики.

Обобщения индекс приема числови стойности от 1 до 10 и се изчислява по предварително зададен алгоритъм от набор емпирични индикатори. Методологията на създаване на индекса и организацията на първичните индикатори в база данни на основата на ЕКАТТЕ, позволява агрегиране на населените места и преизчисление на съответния индекс не само за стандартните териториално-административни единици (населено място, общини, области, региони за планиране), но също така и на ниво селски райони и планински райони или зададени целеви райони.

VII.2Индикатори за оценка на предлагането на достъп до интернет

Основните индикатори за извършване на проучване за предлагането на интернет в България са следните:

наличие на доставчици по населени места;
конкурентна среда – наличие на повече от един доставчик на NGA;
предлагани технологии на достъп при крайния клиент съобразно посочените по-горе дефиниции;
предлагани типове услуги (единична/пакетна);
тип широколентов достъп според скоростта на интернет връзката – базисен, високоскоростен и свръх-високоскоростен;
офертни цени по тип широколентов достъп;

VII.2.1Резултати общо за страната според данните от проучване към края на 2013 г.:

Над 86 % от населението живее в населено място, където поне 1 доставчик на базов широколентов интернет предлага връзка със скорост от >2Mb/s, докато останалите 14 % нямат достъп до такава услуга;
74.2 % от населението в населени места, където има поне един доставчик на широколентов интернет предлагат интернет връзка със скорост над 30 Mb/s, а 71.6 % могат да използват връзка със скорост > 50 Mb/s. Значително по-малък дял от населението (55.3 %) може да се възползва от широколентова интернет връзка със скорост над 100Mb/s;

71 % от българското население се намира в „черни“ зони, докато 15.4 % от населението се намира в „сиви“ зони, а 13.6 % е в „бели“ зони;
78.2 % от населението е в населени места с поне един доставчик, предлагащ FTTx;
13.6 % от населението е в населени места с поне един доставчик, предлагащ високоскоростен достъп чрез друга технология;
8.2 % от населението е в населени места без доставчик на високоскоростен достъп

Фиг. VII.24 Дял на население в места с поне един доставчик с 30+ Mb/s

VII.2.2Резултати за селските райони според данните от това проучване:

Почти 40 % от българското население се намира в селски райони, 72 % от които живеят в населено място, където има поне един доставчик на базов широколентов интернет (>2Mb/s), спрямо 28 % без осигурен дори такъв. Също така населението тези райони разполага средно с по-ниска скорост на интернет;
53.3 % от населението има достъп до връзка със скорост от поне 30 Mb/s;
46.9 % могат да използват връзка с повече от 50 Mb/s;
Едва 35.5 % от населението в селските райони имат на разположение връзка със скорост надвишаваща 100 Mb/s;
Селските райони все още изостават що се отнася до навлизането на широколентов интернет, тъй като едва 40 % от населението в тези райони е в „черна“ зона, докато съответно 32 % и 28 % от населението се намират в „сиви“ и „бели“ зони.

Фиг. VII.25 Населени места в бели и сиви зони

Цели 66 % от населените места в тези райони не разполагат с нито един доставчик на базов широколентов интернет;
в 22 % от тези населени места има поне един доставчик;
само в 12 % от тях има повече от един доставчик.

Фиг. VII.26 Населени места с поне един доставчик

33.8 % от населените места в селските райони с поне един доставчик на базов широколентов интернет предлагат връзка със скорост над 2 Mb/s, докато
в повече от 66 % от тези места няма доставчик на такава услуга.

Фиг. VII.27 Населени места в черни зони

Фиг. VII.28 Население с поне един доставчик на 30+ Мb/s

Фиг. VII.29 Дял на население с поне един доставчик на 30+ Mb/s
В насоките на ЕС за прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото изграждане на широколентови мрежи от 26 януари 2013 г. се обсъждат и възможните схеми за държавна помощ за свръхскоростни широколентови мрежи, предоставящи скорости далеч над 100 Mb/s. При такива схеми може да бъде одобрена държавна помощ дори за „черни” зони, т.е там където са налице конкурентни NGA инфраструктури.

Направени са разграничения за допустима и недопустима държавна помощ, съобразно броя и вида широколентови мрежи (базисни или NGA) в съответната зона.

При наличие на поне 2 бр. широколентови мрежи, които предоставят широколентови услуги на конкурентни начала (черна зона). Това означава: Не, за държавна помощ.
Няма широколентови мрежи и не предстои изграждане в следващите 3 години (бяла зона). Това означава: Да, за държавна помощ.
Само 1 бр. широколентова мрежа оперира, не предстои изграждане на друга в следващите 3 години (сива зона). Означава, че е необходима допълнителна оценка.
Поне 2 бр. NGA мрежи действат или ще бъдат налице през следващите 3 г. (черна зона): Не, получават държавна помощ.
Няма NGA мрежи и не предстои изграждане в следващите 3 години (бяла зона): Да, за държавна помощ.
Само 1 NGA мрежа действа или предстои през следващите 3 г. и няма планове някой оператор да развива NGA мрежа в този период (сива зона). Означава, че е необходима допълнителна оценка.

Каталог: upload -> docs -> 2014-05
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2014-05 -> За ползване на лизинг Раздел І общи разпоредби Ч
2014-05 -> Информационните технологии и съобщенията изпълнителна агенция
2014-05 -> Наредба за изменение и допълнение на Наредба №14 от 15. 10. 2012 г за летищата и летищното осигуряване
2014-05 -> До г-н данаил папазов министър на транспорта

Изтегляне 1.95 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 25