Проект национална стратегия



страница3/3
Дата05.08.2018
Размер0.66 Mb.
1   2   3

Защита на човешките права и достойнството на мигрантите е основен принцип в управлението на миграцията съгласно българското и международното хуманитарно законодателство, което гарантира основните стандарти на индивидуална свобода и благосъстояние.

Усилията на България в борбата срещу трафика на хора включват усъвършенстване и ефективно прилагане на законодателството, защита на жертвите на трафик и свидетелите, разширяване на регионалното и международното сътрудничество в тази област.


Наказателният кодекс инкриминира всички случаи на наемане, транспортиране, трансфер, подслоняване и приемане/получаване на лица за целите на експлоатацията.
Законът за борба с трафика на хора (ЗБТХ) регламентира ненаказателните аспекти на трафика на хора, включително превенцията, защитата на жертвите и тяхното ресоциализиране, като предвижда общ и специален режим за предоставяне на закрила и помощ на жертвите на трафик.
Чрез режима на обща закрила се осигурява достъп на всички жертви на трафик до предвидените по закона приюти за настаняване на жертви на трафик, както до специализираната помощ и подкрепа, оказвана от центровете за жертви на трафик на хора. Статут по режима на специална закрила се предоставя на лица, които са жертви на трафик на хора и са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика. За децата-жертви на трафик са предвидени специални разпоредби, които привеждат режима на закрила и помощ в съответствие с изискванията на международното законодателство и правото и инициативите на ЕС.
С оглед защитата, възстановяването и реинтеграцията на жертвите на трафик на хора са разработени мерки за ограничаване и предотвратяване използването на интернет за привличане на потенциални жертви на трафик на хора.
Основна част от мерките, предвидени за преследване на трафика на хора, е защитата на свидетелите. Общият режим за защита на свидетелите се съдържа в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Законът предвижда създаването на Програма за защита на застрашени лица като комплекс от мерки, който може да включва: лична физическа охрана; охрана на имуществото; временно настаняване на безопасно място; промяна на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение, или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието; промяна на самоличността. За осъществяване на Програмата за защита към министъра на правосъдието е създаден Съвет по защита на застрашени лица. Създадено е Бюро по защита на застрашени лица като специализиран отдел в МП, който изпълнява решенията на Съвета по защита.
От 1 януари 2007 г. е в сила и Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Със заповед на министъра на правосъдието е определен и съставът на Националния съвет за подпомагане на пострадали от престъпления, като централен орган в тази област.

Основни цели на борба с трафика на хора:



  • укрепване на административните структури, предвидени в ЗБТХ на национално и местно ниво;




  • повишаване осведомеността на обществото по проблема за трафика на хора и механизмите за неговото ограничаване и създаване на обществена непримиримост към това явление;




  • оказване на помощ и съдействие на жертвите на трафик на хора и защита на техните права;




  • преодоляване на последиците от трафика на хора и реинтегриране на жертвите в обществото;




  • подобряване на международното сътрудничество и обмен на най-добри практики в областта на противодействието на трафика на хора.




  • обгрижване и интеграция на жертвите на трафик;




  • превенцията в борбата с трафика на хора за трудова експлоатация.



За оптимизиране на превенцията се организират широки информационни кампании за скритите рискове в нерегламентираните предложения за работа, за легалното пребиваване и работа зад граница и т.н.

Мигрантите в незаконно положение имат право на защита на техните фундаментални човешки права, но са особено уязвима категория към експлоатация и дискриминация. Специално внимание следва да се обръща към жените и децата, както към възрастните и хората с увреждания, които имат специфични потребности.


Следва на практика да се подобри функционирането на координационния механизъм по ангажиментите на отговорните институции по реферирането на децата, жертви на трафик и по извършване на индивидуална социална работа с тях с цел последващо успешно интегриране и връщане на детето в неговата семейна среда. Към момента в страната действат три Кризисни центъра за деца – жертви на трафик.

Контрол на външните граници


МВР следва да продължава да работи за осигуряване сигурност и контрол по външните граници в съответствие с българското законодателство и поетите ангажименти на страната като пълноправен член на ЕС.

В резултат на подобряването на организацията по охраната и контрола на държавната граница се наблюдава тенденция на намаляване на опитите за нелегално преминаване през границата.


Структурите на ведомството следва да се укрепят с подходящо обучение, вкл. в партньорство със сходни институции в други държави от ЕС и региона. Обменът на добри практики и на съответна информация, както и провеждане на съвместни действия, е ключов момент в тази дейност.
Участието на МВР във вземането на решения на общностно ниво е важен елемент от цялостната дейност по изпълнение на специфичните му функции.
Подписването на спогодби за реадмисия с трети страни дава добър процедурен механизъм за справяне със специфични случаи в работата с чужденци.
Като външна граница на ЕС България предприе редица мерки за хармонизиране на законодателството със споразумението от Шенген. Целта е пълна хармонизация, изпълнение на ангажиментите и реално присъединяване в кратки срокове.

Политика по завръщане

Интегритетът на миграционната система зависи от политиката по завръщане на тези граждани на трети страни, които нямат право и основание да останат в страната. Тази политика следва да бъде прозрачна, ефективна, справедлива и хуманна. Политиката и програмите по завръщане обхващат както легалните, така и нелегалните мигранти, като способстват за сигурното им завръщане в страните на произход, съблюдавайки техните човешки права и достойнство.


Оптимални резултати се постигат, ако политиката по завръщане е комбинирана с ефективни системи за управление на границите и убежището, както и с адекватни механизми за легален прием и интеграция.

Политиката по завръщане е важен фактор за ограничаване на нелегалната миграция, която дава ясен знак на други потенциални мигранти от съответните страни на произход.

Завръщането може да бъде принудително и доброволно. Ефективната политика по завръщане зависи от даването на приоритет на доброволното завръщане като първа възможност.


В случай, че това е невъзможно, следва да се премине към принудително завръщане в съответствие с международните хуманитарни стандарти.
В сравнение с принудителното завръщане, доброволното завръщане:


  • намалява риска от нарушаване на човешките права,




  • запазва човешкото достойнство,




  • финансово е значително по-ефективна и по-бърза процедура, която е от взаимна полза, както за мигранта, така и за държавата.

Разработването и прилагането на процедура по доброволно завръщане от България за граждани от трети страни е от полза за страната. Такива програми се прилагат и в другите държави-членки на ЕС. Това съдейства за увеличаване на ефективността на системата на управление на миграцията и на противодействие на нелегалната миграция.


Програмите за доброволно завръщане са изключително подходящи за мигранти от уязвими групи, мигранти в затруднено положение, хора с увреждания (вкл. със здравни или психични проблеми), жени, деца, трафикирани или експлоатирани мигранти, възрастни хора и др.
Тези програми следва да се комбинират с мерки по реинтеграция в страната на произход, както и с програми за подпомагане развитието на местните общности на произход на мигрантите.
Те подобряват сътрудничеството със страните на произход и водят до намаляване на първопричините за миграция, като съдействат за намиране на устойчиви механизми за реинтеграция и намаляване рисковете от повторна нелегална миграция.
Изпълнението на програми по доброволно завръщане включва:


  • партньорство с международни и неправителствени организации с оглед оказване на правна, логистична подкрепа по завръщане и реинтеграция;




  • предоставяне на надеждна информация за информиран избор на мигранта в ранната фаза на миграционния процес.


5. Съпътстващи дейности по изпълнение на Стратегическа цел 2



  • с работодателите и организациите на работниците - идентификация на застрашени от недостиг на работна сила региони или сектори на икономиката и осигуряване на ресурси;




  • с местната власт – интеграция в съответни общини, вкл. чрез индивидуални договори между имигранта и кметовете на общини;



  • с организациите на работниците – повишаване на информираността на работниците имигранти за техните права и отговорности – чрез изграждане на консултативни центрове, респ. включване в браншовите организации на работниците;



  • с академичната общност – иницииране на изследвания и анализи по въпросите на миграцията и интеграцията на чужденците в България, следене на динамиката и анализ на тенденциите в тази област;



  • системна работа с медиите за преосмисляне на стереотипите, за позитивните и негативните ефекти, за възможностите за влияние и информиране по въпросите на миграцията и интеграцията;



  • използване на възможностите на EURES за привличане на граждани от трети държави чрез информационни кампании, вкл. обучение при необходимост в третите страни;



  • междукултурен диалог – създаване на условия за културна интеграция на имигрантите при запазване на тяхната идентичност;




  • подкрепа на мобилността на студенти, научни работници, млади професионалисти от трети страни;



  • привличане на едрия и средния бизнес за работа в партньорство, вкл. с местната власт по отношение интеграцията на имигрантите, особено в големите градове;



  • насърчаване на едрия и средния бизнес за осъществяване на свои „социални програми”, ориентиране към интеграция на имигрантите в общините по регистрация;



  • насърчаване на циркулярната миграция в сътрудничество с държавите на произход и мерки за постигане на етичен подбор;




  • активни мерки по зъвръщане в страната на произход с цел осъществяване на т.нар. циркулация на интелект – в помощ на държавата на произход;




  • облекчаване процедурите за допускане на лица, пребивавали вече легално в ЕС за определен период от време (във връзка с висококвалифицирана работа, образование и др.);




  • мерки срещу риска от „изтичане на мозъци“ – съдействие за положително въздействие на емиграцията върху развитието на държавите на произход;



  • отчитане специфичните проблеми, свързани с интеграцията на чужденци, за големите градове на страната, различни от тези на по-малките селища;




  • насърчаване на предприемачеството като форма на допринасяне за благоденствието на приемащата община чрез разкриване на нови работни места, както и на мигранта и членовете на неговото семейство;




  • насърчаване организирането на езикови курсове, на курсове по история, култура и обичаи на България – като форма на подпомагане за успешно интегриране в местното общество; подпомагане на деца и родители-имигранти с цел предотвратяване отпадането от учебния процес;




  • изготвяне на специални програми за езиково обучение и подготовка на децата на имигрантите за включване в националната образователна система;




  • създаване механизми за доброволно завръщане на лица, граждани на трети държави в страна на произход – важен компонент от цялостната миграционна политика;




  • мониторинг и анализ на входящо-изходящите потоци на мигрантите, създадена обща междуинституционална база-данни за статистическо очертаване на точния профил на миграционните процеси;




  • подкрепа на заселване на чужденци с предоставено право на убежище, със статут на бежанец или хуманитарен статут или включени в програма за презаселване в по-малки общини, с цел избягване струпването им в големите градове;




  • ефективен контрол по пребиваването на граждани на трети страни в Република България;



  • сключване на спогодби за реадмисия с трети страни;



  • насърчаване на полицейското сътрудничество, обмен на информация и съвместни операции между съответните служби на приемащите и изпращащите държави;



  • сътрудничество с международни организации като МОМ и ВКБООН, както и с български и международни НПО в сферите на съвместни отговорности и сродни дейности по управление на миграционните процеси.


ЧАСТ ІV. ПРИЛАГАНЕ И ОТЧИТАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА ПО МИГРАЦИЯ


1. Развитие и укрепване на институционален капацитет за прилагане на стратегията и мобилизиране на усилията на всички компетентни и заинтересовани страни при реализиране на политиките по миграция и интеграция


Необходимо е укрепване и надграждане на административния капацитет по прилагане на политиката по миграция и интеграция – във всички компетентни ведомства.


2. Очаквани резултати от прилагането на стратегията



  • постигане на цялостна съвременна миграционна политика на Република България;




  • извличане на максимална полза за страната от глобалното движение на хора в икономически, демографски, социален, културно-образователен аспект;




  • принос към гарантирането на националната сигурност и сигурността на Европейския съюз;




  • балансиран прием на граждани от трети страни, съобразен с нуждите на българската икономика;




  • прилагане на последователна политика по интеграция на чужденците в българското общество, съобразена с международните стандарти;




  • целенасочена и резултатна борба с незаконната миграция във всичките й форми;




  • ръст на българската икономика, чрез набавяне на необходимата работна ръка;




  • увеличаване на общия процент на заети лица в Република България;




  • увеличаване на процента на квалифицирани специалисти, съобразно с нуждите на пазара на труда;




  • увеличаване на броя на лицата, правещи отчисления в социалните и осигурителните фондове;




  • увеличаване на потребителите на стоки и услуги в рамките на вътрешния пазар;




  • допринасяне за разрешаване на демографската криза.


3. Финансиране

Националната стратегия по миграция и интеграция се финансира от държавния бюджет, финансовите инструменти на ЕС, вкл. от Европейския интеграционен фонд, Европейския бежански фонд, Европейския фонд за управление на границите, Европейския фонд за връщане и др.




4. Изпълнение и оценка на изпълнението на стратегията


Стратегията се изпълнява с едногодишни планове за действие по двете стратегически цели
Плановете за действие съдържат съответен оценъчен индикаторен механизъм за степента на изпълнение по двете стратегически цели

5. Координация при изпълнението на стратегическите цели

През 2007 г. бе създадена със заповед на министър-председателя на Република България Работна група на високо равнище по определяне на националната миграционна политика на страната, която се председателства от заместник министър-председателя и министър на външните работи на България. Членовете на тази работна група са заместник-министри на ведомствата с компетенции по миграция и интеграция на имигранти и представители на социалните партньори на ръководно ниво.


Създадени са междуведомствени работни групи (МРГ) на различни нива, които да формулират миграционната политика на страната и да набележат рамката на нейното прилагане, например МРГ „Миграция и интеграция на имигранти”, която е на ниво експерти от ведомства с компетенции по въпросите на миграцията и интеграцията на имигранти, социалните партньори, местната власт. Работната група е създадена към министъра на труда и социалната политика.


6. Предложение за приемственост

За осъществяване необходимата координация между отделните институции при изпълнение на настоящата стратегия Междуведомствената работна група, създадена със Заповед на министър-председателя на Република България № Р-41 от 21 май 2007г. с Председател заместник министър-председателя и министър на външните работи г-н Ивайло Калфин


да се преобразува в постояннодействащ
СЪВЕТ ЗА КООРДИНАЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА МИГРАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА Р БЪЛГАРИЯ

Така предложеният Съвет за координация по въпросите на миграционната политика наблюдава и оценява изпълнението на настоящата стратегия.


ПРИЛОЖЕНИЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
1. Законова уредба към момента



  • Конституция на Република България

  • Кодекс за социално осигуряване

  • Кодекс на труда

  • Наказателен кодекс

  • Наказателно-процесуален кодекс

  • Закон за чужденците в Република България

  • Закон за влизането, пребиваването и напускането на Р България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства

  • Закон за насърчаване на заетостта

  • Закон за убежището и бежанците

  • Закон за българските документи за самоличност

  • Закон за българското гражданство

  • Закон за гражданската регистрация

  • Закон за защита на личните данни

  • Закон за Министерството на вътрешните работи

  • Закон за българите, живеещи извън Република България

  • Закон за борба с трафика на хора

  • Закон за висшето образование

  • Закон за данъците върху доходите на физически лица

  • Закон за здравното осигуряване

  • Закон за здравословни и безопасни условия на труд

  • Закон за семейни помощи за деца

  • Закон за собствеността

  • Закон за социално подпомагане

  • Правилник за издаване на българските документи за самоличност

  • Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта

  • Правилник за прилагане на Закона за семейни помощи за деца

  • Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане

  • Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България

  • Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България2

  • Наредба за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги3

  • Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство

  • Наредба № 2 от 10.09.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България

  • Наредба № 2 от 14.04.2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави

  • Наредба № 3 от 27.07.2000 г. за реда за приемане на бежанци в държавните и общинските училища на Република България

  • Наредба № 5 от 03.09.1999 г. за реда за установяване владеенето на български език при придобиване на българско гражданство по натурализация

  • Наредба за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите

  • Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България

  • Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища

  • Наредба за условията и реда за издаване на визи


ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Списък на съкращенията

БВП – брутен вътрешен продукт

ВКБООН – Върховен комисар за бежанците на ООН

ГТС – граждани на трети държави

ДАБ при МС – Държавна агенция за бежанците при МС

ДАБЧ – Държавна агенция за българите в чужбина

ЕБФ – Европейски бежански фонд

ЕИП – Европейско икономическо пространство

ЕИФ – Европейски интеграционен фонд

ЕК – Европейска комисия

ЕПСО – Европейска политика за съседски отношения

ЕС – Европейски съюз

ЗБТХ – Закон за борба с трафика на хора

ЗЧРБ – Закон за чужденците в РБ

МОМ – Международна организация по миграция

МС – Министерски съвет

НПО – неправителствени организации

НСМИ – Национална стратегия на РБ по миграция и интеграция

ООН – Организация на обединените нации

ПМС – Постановление на МС

ПЧИ – преки чуждестранни инвестиции

РБ – Република България

СПС – Споразумения за партньорство и сътрудничество

EURES – Европейски услуги по заетостта





1 Под понятието „чужденци”, след влизането на България в ЕС, се разбират граждани на трети страни, т.е. на страни, които не са членки на ЕС, ЕИП, както и на Конфедерация Швейцария. Гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария не са чужденци по смисъла на българското законодателство.


2 Приета с ПМС № 77 от 09.04.2002 г., обн., ДВ, бр. 39 от 16.04.2002 г., в сила от 17.06.2002 г., изм., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. и доп., бр. 53 от 10.06.2003 г., в сила от 10.06.2003 г.

3 Приета с ПМС № 142 от 08.07.2002 г., обн., ДВ, бр. 68 от 16.07.2002 г., в сила от 18.09.2002 г., изм., бр. 45 от 02.06.2006 г.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница