Проект национална стратегия

осигуряване на оптимални условия за заселване в региони, определени в Каталог за оценка на комплексните териториални възможности на области, общини, райони и населени места (напр. слабонаселени, с висока безработица, наличие на неизползван сграден фонд, с възможности за оземляване и др.);

• 
  облекчения при заплащане на такси, свързани с тяхното установяване в Република България;
  

• 
  право на заетост при регистрационен режим, при условия на труд и заплащане, равнопоставени на тези за българските граждани, регистриране и ползване на услугите в дирекции „Бюро по труда”;
  

• 
  право на безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища в Република България при условията и по реда за българските граждани.
  

• 
  изследване на възможностите (финансови, икономически, социални, образователни и др.) на страната за решаване на проблемите на трайно установяващите се в България сънародници от чужбина;
  

• 
  подобряване на информационното осигуряване и създаване на административен регистър за целевата група;
  

• 
  обществени дебати относно мястото и ролята на тази целева група в социално-икономическото развитие на страната;
  

• 
  преглед на съществуващото законодателство и създаване на единна нормативна база, регулираща тези процеси;
  

• 
  мониторинг върху нагласите за реемиграция и трайно заселване в България на лица от български произход и/или български граждани, постоянно живеещи зад граница;
  

• 
  информационно осигуряване, включващо и разработване на Каталог с оценка на комплексните териториални възможности на области, общини, райони и населени места:
  

• 
  свободен общински жилищен фонд;
  
• 
  свободни общински парцели и земи и възможности за оземляване;
  
• 
  възможности за включване в селскостопански дейности;
  
• 
  свободни работни места;
  
• 
  учебни заведения и образователно обслужване;
  
• 
  здравни заведения и здравно обслужване;
  
• 
  състояние на инфраструктура и комуникации;
  
• 
  засегнатите силно, под критичен демографски праг, от емиграцията региони.
  

• 
  създаване на база данни за броя, образователното ниво, професионалната квалификация, възрастта, пола, семейния статус на контингента от потенциални заселници;
  

• 
  мониторинг на българските деца в емиграция, провеждане на курсове, вкл. и дистанционни по български език, история и култура; организиране на посещения с опознавателна цел в България;
  

• 
  подпомагане стартирането на собствен бизнес в България, вкл. разкриването на нови работни места;
  

• 
  утвърждаване на положителния образ на България в чужбина.
  

Държавната политика в тази област произтича от националните интереси, от ангажиментите на страната в тази област като пълноправен член на ЕС, както и от новите тенденции в глобален и регионален план и установените международни стандарти.

1. 
   Необходимост от формулиране на целта
   

Процесът на глобализиране налага свои изисквания, мултинационалните компании се нуждаят от намаляване на ограниченията за движение предимно на висококвалифицирана работна сила. Процесът на конкуренция за привличането й е силно изразен сред развитите държави. България изпитва вече необходимост от чуждестранна работна сила, защото икономиката й е в подчертан подем, а на българския пазар на труда се очертава дефицит на квалифицирана работна ръка.

Постигнато е и е стабилизирано ниско ниво на безработица, което показва, че е настъпил момент, в който да се преосмисли издиганата досега като приоритет защита на българския пазар на труда.

Българският работодател има необходимост от работна ръка от целия квалификационен спектър и българският пазар на труда не е в състояние да я осигури на национално равнище.

2. Чужденците¹ и гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария на пазара на труда в България, допринасящи за икономиката на България

През 2006 г. за всички чужденци (тук спадаха и гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария – преди България да се присъедини към ЕС), желаещи да работят по трудов договор или като командировани лица в Република България, беше необходимо издаването на разрешение за работа от Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика, съгласно действащото законодателство. Общият брой разрешения за работа е 1475. Издадените разрешения за работа се подреждат по държави, както следва: Турция, Македония, Украйна, Италия, Германия, Гърция, Индия, САЩ, Обединеното Кралство, Австрия, Русия, Франция, Китай, Румъния, Сърбия, Пакистан, Бразилия, Филипини, Беларус, Белгия, Чехия, Австралия и т.н. Броят на заетите от съседните държави-членки на ЕС – Гърция и Румъния, е около 130 души.

Успешното управление на процеса на прием на имигранти надхвърля създаването и усъвършенстването на правните и административните инструменти за влизане, пребиваване и работа на граждани на трети страни и включва други важни законодателни и административни мерки, свързани с интеграцията в обществото ни на приетите имигранти и членовете на техните семейства, както и с комплекс от мерки за борба с нелегалното пребиваване и заетост.

• 
  Интеграцията е динамичен, дългосрочен двупосочен процес на взаимно приспособяване на имигранти и граждани на приемащата държава
  

• 
  Интеграцията изисква уважаване на основните ценности в България
  

• 
  Заетостта играе ключова роля в интеграционния процес
  

• 
  Основното познаване на езика, историята и институциите на приемащото общество е ключов момент в процеса на интеграция
  

• 
  Подкрепата в процеса на образование е основа за по-успешно и активно участие в обществения живот
  

• 
  Осигуряване на достъп на имигрантите до институциите е изключително важна основа за по-добра интеграция
  

• 
  Взаимодействието между имигранти и местни граждани е основен механизъм за интеграция
  

• 
  Правото на културна идентичност следва да бъде бранено, освен ако религиозни или културни практики не противоречат на други неприкосновени права или на българските закони
  

• 
  Участието на имигрантите в демократичните процеси и във формулирането на интеграционните политики и мерки, особено на местно ниво, подпомагат тяхната интеграция
  

• 
  Включване на интеграционните политики и мерки във всички политически сфери и нива на управление и обществени услуги е важно решение в процеса на формиране и прилагане на държавната политика
  

• 
  Създаването на ясни цели, показатели и оценъчни механизми е необходимо, за регулиране политиката, за оценяване напредъка на интеграцията и за да стане обменът на информация по-ефикасен
  

• 
  Създаване на система за наблюдение, анализ и прогноза на потребностите от работна сила на пазара на труда с цел провеждане на адекватна имиграционна политика;
  

• 
  Преодоляване дефицита на човешки ресурси и привличане на имигранти за нуждите на българската икономика,
  

• 
  Създаване база от данни за броя, образователното ниво, професионалната квалификация, възрастта, пола, семейния статус на дългосрочно пребиваващите имигранти;
  

• 
  Създаване на благоприятен социално-психологически климат за интеграция на имигрантите;
  

• 
  Стимулиране на циркулярна миграция в партньорство със страните на произход;
  

• 
  Координация и обмен на информация по въпросите на миграцията – междуинституционален, с всички партньори в страната, между държавите-членки, с ЕК, с държави на произход, с международни организации и др.;
  

• 
  Създаване и поддържане на надеждна информационна система; подобряване на информационното осигуряване и създаване на административен регистър за целевата група;
  

• 
  Подходяща комуникационна кампания по въпросите на миграцията и интеграцията, с цел широк обществен дебат и информираност на мигрантите и обществото;
  

• 
  Създаване условия за взаимнообогатяващ междукултурен диалог.
  

Основният инструментариум е една цялостна, комплексна, дългосрочна и интегрирана политика в тази облост, обвързана и с целите, заложени в други стратегически документи. Миграционната политика е взаимосвързана с други секторни политики, освен тези, които са предмет на тази стратегия: здравна, образователна, търговска, демографска, екологична, транспортна, политика срещу бедността и др., което изисква координиране на мерките и междуведомствено сътрудничество с оглед постигане на съвместимост и ефективност.

• 
  Иницииране на законодателни промени за създаване на възможност за прием на чужденци за работа по целия спектър от професионални квалификации.
  

• 
  Премахване на процентното ограничение спрямо средносписъчната численост на наетите български граждани и чужденци с приравнени на тях права – при наемането на чужденци (Закон за насърчаване на заетостта).
  

• 
  Други необходими промени, вкл. и в подзаконови нормативни актове (по отношение на издаването на разрешения за работа и в други актове).
  

• 
  Иницииране на законодателни промени за създаване на възможност за прием на квота бежанци, включени в програмата за презаселване на ВКБООН.
  

Участието в процеса на вземане на решение на общностно ниво от страна на МТСП, МВнР, МВР, ДАБ и другите ведомства с компетенции в тази област са от решаващо значение. Следвайки ангажиментите си като пълноправен член на ЕС и съблюдавайки общностното право и инициативи, се идентифицират подходящи механизми за регулиран прием на граждани от трети страни за заетост в България:

• 
  индивидуален прием;
  

• 
  браншова годишна квота;
  

• 
  сключване на двустранни спогодби за заетост, по възможност в пакет с двустранни договори за социална сигурност;
  

• 
  въвеждане на „Синя карта” за висококвалифицирани чужденци;
  

• 
  презаселване на бежанци по предварително определена квота;
  

• 
  други подходящи механизми.
  

Гарантирането на завръщането на чужденците в държавите на произход след приключване на трудовия им договор със съответния български работодател е един от важните елементи на спогодбите – за целта се предвиждат мерки като подписване на декларации, явяване в българското посолство в страната на произход и др. Приемът е свързан с определено работно място, определен работодател и определена продължителност.

• 
  Създава се Съвет по определяне на годишните браншови квоти за прием на работници от трети страни – с участието на социалните партньори на национално и браншово ниво;
  

• 
  Своевременно заявяване от страна на българските работодатели в структурите на Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика на своите потребности от работници с различни квалификации (в определени срокове преди наемането им);
  

• 
  Навременно идентифициране и проследяване на очерталия се недостиг на трудов ресурс – по сектори на икономиката и по региони;
  

• 
  Вземане на навременни и адекватни мерки за предотвратяване на негативните последици от недостига на работна сила – чрез регулярен диалог между социалните партньори;
  

• 
  При очертаване на недостиг на заявените специалисти на пазара на труда в България Съветът по определяне на годишните браншови квоти за прием на работници от трети страни препоръчва приема им от трети страни, вкл. в рамките на двустранните спогодби и в рамките на определената от него годишна квота.
  

• 
  Актуализиране на браншовата годишна квота в края на полугодието на текущата година, за която е определена, с цел да се отговори адекватно на динамиката в търсенето на работна сила по отделните отрасли.
  

При покриване нуждите от работна сила на българската икономика следва да се търси приоритетност, съобразена с националния интерес:

• 
  Цялостно използване ресурсите на българския трудов пазар;
  

• 
  Предимство на работната сила от други държави-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на легално пребиваващи и вече интегрирани чужденци в страната, пред граждани на трети страни;
  

• 
  Целенасочено привличане на чужденци от български произход (към момента те са освободени от пазарен тест при кандидатстване за работа), предвиждане на допълнителни стимули;
  

• 
  Привличане на обучавани и завършили в България студенти, научни работници, висококвалифицирани специалисти от трети страни;
  

Чужденци се приемат при осигурени законосъобразни условия на труд и заплащане, сравними с тези на българските граждани за съответната професия.

Протичащите социални и икономически процеси в глобален, регионален и национален мащаб, оказват съществено влияние за формиране на процесите, свързани с нелегалната миграция на чужденци. Нейното предотвратяване е първостепенна задача на българското правителство.

• 
  Партньорство с държавите-членки на ЕС, вкл. за създаване на съвместна европейска програма за презаселване с цел справедливото разпределяне на тежестта при управлението на миграционните потоци.
  

• 
  Определяне на квота за приемане на лица, включени в Програмата за доброволно презаселване на ВКБООН, за интегрирането на които са предвидени финансови средства в Европейския фонд за бежанците-3.
  

• 
  правоохранителни мерки по контрол;
  

• 
  управление и контрол на външните граници в съответствие с ангажиментите на страната като пълноправен член на ЕС;
  

• 
  програми за легална миграция с оглед намаляване на миграционния натиск;
  

• 
  стратегии за противодействие на трафика на хора и каналджийството;
  

• 
  активна работа с медиите във връзка с формиране на общественото мнение за образа на имигранта;
  

• 
  мерки за предотвратяване на и за борба с незаконната трудова заетост;
  

• 
  програми за закрила на бежанците в общия контекст на миграционните движения;
  

• 
  програми по завръщане и оказване на подкрепа за мигранти в затруднено положение;
  

• 
  програма за презаселване на лица със статут на бежанец.
  

Нелегалната миграция е резултат на доброволен индивидуален избор или на принудителни обстоятелства, свързани с въоръжени конфликти, нарушаване на човешките права, хуманитарни кризи, екологични катастрофи или липса на икономически възможности в страните на произход. Следователно ответната политика следва да отчита първопричините на нелегалната миграция и да бъде съобразена със съответните категории мигранти. Негативните асоциации от нарушения, свързани с нелегални мигранти, могат да доведат до негативни нагласи в обществото към имиграцията и до ксенофобия, което от своя страна се отразява неблагоприятно върху разбирането за положителния принос на мигрантите към икономиката на приемащата ги страна.

• 
  използване на фалшиви документи;
  

• 
  избягване на граничния контрол чрез нерегламентирано пресичане на границата;
  

• 
  по-продължителен от установения в разрешението за пребиваване престой;
  

• 
  други нарушения на административните и законодателни разпоредби, регламентиращи задълженията и правата на чужденците.
  

Криминалните организирани групи, свързани с трафика и търговията с хора и с каналджийството, играят изключително голяма роля в подпомагането на нелегалната миграция, което води до нарушаване на процедурите и националното законодателство, потенциални рискове за националната сигурност и експлоатация на мигранти.

Българското законодателство в тази област е в съответствие с действащите международно-правни актове и европейско законодателство, което има комплексен характер и включва:

• 
  мерки за борба с нелегалната имиграция и заетост, вкл. трафика на хора;
  

• 
  политика по завръщане на нелегалните мигранти политика по завръщане на нелегалните мигранти и интеграционни мерки за легално пребиваващите имигранти.