Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
| ДЯЛ ДЕВЕТИ
ПОРЪЧКА ПЪРВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ГЛАВА ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДОВЕРЕНИКА И ДОВЕРИТЕЛЯ. ПРЕКРАТЯВАНЕ. § 1. Определение и особености. 1. Определение. С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия (чл. 280 ЗЗД). 2. Характерни белези. Консенсуален договор. Договорът за поръчка - наричан често мандат - е консенсуален договор. Той се счи та сключен от момента, в който довереникът (мандатарят) се съгласи да извърши това, което доверителят (мандан- тът) му предлага да извърши за негова сметка. За неговата валидност не се изисква никаква форма. Предмет. Действията, които доверителят е поръчал и довереникът се е задължил да извърши, съставляват пред мет на задължението му. Но довереникът не се задължава за извършването на каквото и да е било действие. Той не се задължава за извършването например на материални дей ствия (да боядисва, да пише на машина, да преподава уро ци). Такива действия могат да бъдат предмет на задължение по трудов договор, но не и на договор за поръчка. С договора за поръчка довереникът се задължава само за извършването на правни действия. Той се задължава да сключи от свое име, но за сметка на доверителя си поръчаната или поръчаните му правни сделки - едностранни или двустранни (договори); да сключи договор за продажба, за наем, за заем и пр. а) Правните действия, които довереникът се задължа ва да извърши, могат да бъдат общо или единично посоче ни. В първия случай мандатът е общ, във втория - частен. Ако например натоваря Х да се грижи за всичките ми работи в Бургас, мандатът е общ и дава на Х право да извършва всички действия, свързани с управлението на работите ми - да пази имота ми, да го дава под наем до три години, но не и да се разпорежда с него (да го продава, ипотекира и пр.). Частният мандат дава на довереника право да извърши са мо поръчаната или поръчаните му сделки. б) Има правни сделки, чието сключване не може да се възлага на друг. За тях не може да се сключва договор за поръчка. Не може например да се осиновява, нито да се встъпва в брак за чужда сметка. Предмет на поръчката не могат да бъдат и непозволените действия или тези, които по една или друга причина биха били нищожни. Например съдията, на когото е забранено да купи къщата, спорът по която решава, не може да поръча на друг да я купи за него ва сметка. Такъв договор за поръчка е нищожен. в) Довереникът се е задължил да извърши правни дей ствия за сметка на доверителя си. Това той трябва да стори лично (чл. 283 ЗЗД). Не му е позволено да възлага на друг изпълнението на това свое задължение, защото поръчката е договор, при който личността на доверителя и доверието към него има съществено значение (т1ийо регзопае). По неже се доверява на адвоката Х, затова на него се поверява защитата на определени интереси. С една дума задължени ето на доверителя е за лична незаместима престация. г) Довереникът не получава по принцип никакво въз награждение за сключените от него в чужд интерес правни сделки. Договорът за поръчка е поначало безвъзмезден договор (чл. 286 ЗЗД). Молите колегата си да ви купи една новоизлязла книга. Нито той, нито Вие смятате, че трябва да му заплатите възнаграждение за сделката, която той ще сключи от свое име за Ваша сметка. 3. Мандат и пълномощие. Казахме, че с договора за поръчка довереникът е натоварен да извърши някакво правно действие за сметка на доверителя си. Това, което той е овластен да извърши за сметка на доверителя, той ще го извърши от свое име. Третите лица, с които встъпва в отношение, познават само него. Затова спрямо третите лица само довереникът придобива права и за него възникват задължения от сделките, които сключва с тях (чл. 292, ал. 2 ЗЗД). Всъщност довереникът не желае да придобие тези права за себе си. Затова и не ги придобива. Всички права и задължения, които по отношение на третите лица се считат придобити от довереника, са всъщност права и задължения на доверителя. Правата са придобити, задълженията са поети все едно от него. Например велосипедът, който сте ме натоварили да купя за Вас, не ми принадлежи, а принадлежи на Вас. Задължението за цената, което поех по този повод, не е мое, а е Ваше задължение. Но това е така в нашите отношения. За третите лица това не е така. Те познават само мен -за тях аз съм собственик на велосипеда и длъжник за цената. Това, което довереникът извършва винаги за сметка на доверителя си, той може да го извърши още от името на същия. Тогава той не действа вече от свое име, но от чуждо име и едновременно за чужда сметка. На продавача на велосипеда мога да кажа, че купувам велосипеда за Вас. Той не е длъжен да ми вярва, защото по начало всеки купува за себе си. Няма да бъде така, ако сте ме овластили да действам от Ваше име, т. е. да Ви представлявам. За да мога да действам от Ваше име, трябва да сте ме упълномощили, т. е. да сте заявили, че това, което ще сторя от Ваше име, ще Ви задължава пряко и непосредствено. В такъв случай собственик на велосипеда и длъжник за цената му сте Вие не само спрямо мен, но и спрямо продавача, въобще спрямо всички трети лица. Следователно пълномощието е отделна и самостоятелна правна сделка, която може да се прибави към едни мандатни отношения (към едни вече създадени отношения от договор за поръчка) или да не се прибави към тях. Ако тя не се прибави, довереникът е само довереник -не и пълномощник, и действа за чужда сметка, но не от чуждо име. Но ако пълномощието се прибави към мандата, довереникът е още пълномощник - той действа не само за чужда сметка, но и от чуждо име. Довереникът придобива тази представителна власт по силата на едностранното изявление на този, който иска да бъде представляван. Това изявление е едностранна правна сделка. С нея представляваният заявява на третото лице, с което пълномощникът ще договаря (или в отделен документ, наречен пълномощно) че всичко, което пълномощникът му ще извърши от негово име, има сила за него: придобитите права ще бъдат негови; поетите задължения ще бъдат негови по отношение на всички.* * Упълномощаването на довереника за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Тази форма е смекче-на само, ако за договора, който довереникът трябва да сключва се изисква нотариална форма. В този случай упълномощаването следва да бъде извършено писмено с нотариално заверен подпис съгласно чл. 37 от ЗЗД. § 2. Задължения за довереника и доверителя. 1. Задължения на довереника. 1.1. Задължение за изпълнение. Довереникът е длъжен да извърши възложените му правни действия с гри жата на добър стопанин съгласно дадените му нарежда ния (чл. 281 и чл. 282 ЗЗД). а) Той е длъжен, както вече се отбеляза, да извърши лично поръчаното му действие (чл. 283, ал. 1 ЗЗД) и не може да предовери на друг, освен ако е овластен за това от доверителя или ако това предоверяване е станало необ ходимо за запазване на интересите на доверителя и от не- извършването на действието биха възникнали вреди за него (чл. 283, ал. 2 ЗЗД). За всеки случай довереникът отговаря за действията на заместника си като за свои действия, ако е нямал право да се замества; а ако е имал това право - само ако е лошо избрал заместника си (чл. 283, ал. 4 ЗЗД). б) Довереникът не може да се отклонява отдадените му нареждания, респективно от това, което нормално се извършва при дадена обстановка, в случай че не е получил конкретни нареждания, освен ако отклоняването е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе съгласието му (чл. 282 ЗЗД). В противен случай отговаря за вредите, които доверителят пре търпява, а последният може да не признае сделката за из вършена за негова сметка (чл. 297 ЗЗД). 1.2. Уведомяване. Довереникът е длъжен да уведо ми доверителя си винаги, когато: е натоварил друг с изпълнението на поръчката (чл. 283, ал. 2 ЗЗД); се е отклонил от дадените му нареждания (чл. 282 ЗЗД); и че е изпълнил поръчаното (чл. 284, ал. 1 ЗЗД). Отчет. След като довереникът извършва правни действия за чужда сметка, е ясно, че той трябва да даде отчет на доверителя си за всичко, което е направил (чл. 284, ал. 2 ЗЗД). Той трябва да представи сметка, подкрепена с доказателства за всичко, което е получил и което е израз ходвал. Довереникът е длъжен да предаде на довери теля си всичко, което е получил във връзка с мандата - това, което самият доверител му е дал (например остатъка от авансираните му суми), и това, което е получил от трети лица, чрез изпълнението на мандата (например цената на вещта на доверителя, която е продал). а) В случаите, когато той действа не само за сметка, но и от името на доверителя си като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките му с трети лица "въз никват направо за доверителя". Всичко, придобито чрез склю чените от довереника сделки, се счита и формално (по от ношение на третите лица) придобито непосредствено от самия доверител (чл. 292, ал. 1 ЗЗД). Доверителят, но не и довереникът е собственик на купеното, кредитор по взема нето, длъжник по задълженията. Довереникът не трябва те първа да му прехвърля тия права. Необходимо е само да му предаде вещта или парите, които евентуално биха се нами рали още в негово държане. б) Друга е правната уредба, ако довереникът е действал от свое име. В такъв случай формално (по отношение на третите лица), той е собственик на купеното, кредитор по вземането и т. н. "Правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него", казва чл. 292, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Но тези права "в отношенията между довереника и довери теля... се смятат за права на доверителя" (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Между тях доверителят е собственик на купената от довереника къща, кредитор по неплатената цена на прода дения от довереника велосипед и т. н. Налага се тези права, които формално (по отношение на третите лица) се считат прикрепени към имуществото на довереника, без всъщност да са негови, да преминат в имуществото на доверителя, за да се считат и по отношение на третите лица за права на доверителя. За да стане това, довереникът е длъжен да извърши необходимата прехвър-лителна сделка -да прехвърли на доверителя къщата, която е купил за негова сметка; да му цедира придобитото вземане и т. н. Чрез тази прехвърлителна сделка довереникът всъщност се отчита пред доверителя си. Тази отчетна сделка очевидно е твърде важна за доверителя. Той трябва да настоява за бързото й извършване. Защото довереникът може и да злоупотреби с оказаното му доверие - да се разпореди с правата на доверителя си например като продаде къщата, която е купил с негови пари. Добросъвестният купувач на къщата става неин собственик (макар фактически да я придобива, от не-собственик) защото по отношение на него довереникът, а не доверителят е собственик на имота. Следователно, доверителят не би могъл да претендира собствеността на къщата от този, който я е купил от довереника му, стига този купувач да е бил добросъвестен, т. е. да не е знаел, че купува от лице, което само формално е собственик. С лицето, на което се е доверил, нека спори доверителят, а третите добросъвестни лица да остави на спокойствие. Застрашени са явно интересите на доверителя. А застрашават ги и кредиторите на довереника. За тях (стига да са добросъвестни) придобитото се смята придобито от доверителя, само ако по договора за поръчка има съставен писмен документ със заверена дата. В противен случай те могат да го запорират, изнесат на публична продан, за да се удовлетворят от цената му. 2. Задължения за доверителя. Той е длъжен: Да авансира довереника. При поискване той е длъжен да му даде необходимите суми за изпълнението на мандата, например за пътуване; Да заплати разноските, които довереникът е напра вил в изпълнение на поръчката, заедно с лихвите върху тях от деня на изразходването им, дори когато тези разноски не са били обективно необходими, стига да са направени с гри жата на добър стопанин (вж. чл. 285 и чл. 288 ЗЗД); Да плати вредите, които довереникът е претър пял във връзка с изпълнението на поръчката (чл. 285 ЗЗД); Да плати на довереника уговореното възнаграж дение. Уговореното възнаграждение се дължи и когато по ръчката бъде оттеглена. Дължи се възнаграждение съответ но за извършената работа, ако изпълнението на поръчката е станало невъзможно (чл. 288 ЗЗД). Да поеме задълженията, които довереникът е по ел към трети лица в изпълнение на мандата и така да го освободи от тях. § 3. Прекратяване на поръчката. Договорът за поръчка се прекратява: с изпълнението на поръчаното; с оттегляне на поръчката от доверителя; с отказ от довереника; със смъртта или запрещаването на една от страните; при последващата невъзможност на изпълнението (чл. 288, ал. 2 ЗЗД); по взаимно съгласие и пр. Тук ще разгледаме само някои от тези прекратителни основания. 1. Оттегляне на поръчката от доверителя. Това оттегляне може да стане по всяко време. Договорът за поръчка се основава на доверието на доверителя към довереника. Загуби ли това доверие, мандатът може да бъде оттеглен. Но до узнаване на оттеглянето поръчката е в сила. Заедно с това за доверителя са в сила и всички сключени от довереника сделки до този момент След узнаването няма мандат и сделките на довереника задължават само лично него. 2. Отказ от довереника. Довереник, който има достатъчно основание да се откаже от поръчката, трябва да уведоми за това доверителя си своевременно. Когато отказът е неоснователен или несвоевременен, той също прекратява поръчката. Само че в този случай довереникът дължи вредите, които доверителят му претърпява (чл. 289 ЗЗД). 3. Смърт и запрещение. Договорът за поръчка е договор на доверие. Умре ли доверителят - няма кой да се доверява. Умре ли довереникът - няма на кого да се доверява. Договорът се прекратява. Същото важи и за запрещението. Към смъртта на физическото лице е приравнено прекратяването на юридическото лице.* *4. Разграниченията на комисионния и спедиционния договор. Комисионен договор. С него комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на довери теля да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки (чл. 348, ал. 1 ТЗ). Спедиционен договор. С него спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз. Комисионният и спедиционният договор са разновидност на поръчката. Поръчката е основен тип граждански договор, който има съществени особености и се отличава от другите договори по това, че неговите разновидности са предмет на регламентация на Търговския закон. Комисионният договор е съглашение, с което комисионерът се задължава срещу възнаграждение, по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Със спедиционният договор довереникът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз на товари. Спедиционният договор е разновидност на комисионния договор и поръчката. Комисионният и спедиционният договор са възмездни сделки. Комисионерът, съответно спедиторът в изпълнение на съответния договор сключват от свое име изпълнителната сделка. В практиката обаче не са редки случаите, при които спедиционните договори се сключват от името на доверителя. Тъй като тези договори не отговарят на законовото определение на спедиционния договор те се наричат "неистински спедиционни договори". Освен това практиката е наложила разширяване на предмета на спедиционния ядоговор, като спедиторът се засдължава да извърши услуги свързани с превоза, които често включват фактически действия. Вж. подробно по този въпрос О. Герджиков, цит. съч., с. 114-115. След възстановяването на Търговското право тези договори, съгласно чл. 1, ал. 1 т. 5 от ТЗ са определени като абсолютни търговски сделки, чиято подробна правна уредба се създаде по-късно с глава 24 и глава 25 на Търговския закон. Като търговски Сделки комисионният и спедиционният договор са предмет на изучаване на дисциплината Търговско право. ДЯЛ ДЕСЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ПЪРВА НЕОСНОВАТЕЛНО ГЛАВА ОБОГАТЯВАНЕ И ВРЪЩАНЕ НЕДЪЛЖИМОТО Нашето право не допуска да се разместват блага от едно имущество в друго без правно основание, което да оправдава това разместване. Такива неоправдани размествания са налице при неоснователното обогатяване и при плащане на недължимото. Към тях трябва да прибавим воденето на чужда работа без пълномощие. § 1. Неоснователно обогатяване. Същност и предпоставки. 1. Правното основание. Общ принцип в нашето право е, че на никого не е позволено да се обогатява за чужда сметка. "Всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, длъжи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването" -до размера на това, с което другият се оказва обеднял (чл. 59, ал. 1 ЗЗД). Понятието "обогатяване" тук се употребява само във връзка с понятието "неоснователно" като специален правнотехнически термин. 1.1. Правното основание в договорното право. Началото, че никой не може да се обогатява без основание за чужда сметка, важи най-напред в областта на договорното право. Задължава се да върне получения заем оня, който е получил заем въз основа на едностранния договор за заем. Получаването на заетата сума е основанието да се задължи да я върне. Който сключва двустранен договор, се задължава да даде или да направи нещо в полза на лицето, с което договаря. Той се задължава към другата страна по договора само защото и другата страна се задължава да даде или да направи нещо в негов интерес. Всеки от договарящите си казва: наистина задължавам се да жертвам нещо свое, но в замяна ще получа нещо друго. Получаването на това "друго" е основанието на всяка страна да се задължи. То е основанието да даде или да направи това, за което се е задължила. а) Затова (като се ограничим тук с хипотезата на дву странен договор) ако не възниква задължение за едната страна, не може да възникне и за другата -то би било лишено от правно основание. В случай, че някоя от страните е дала нещо на другата, даденото следва да й се върне. Предприятието Х се е задължило да изработи мелнични сита, но по технически неосъществим начин. Никаква обвързаност не възниква за него - не можем да го заставим да върши невъзможни неща. Никакво задължение обаче не възниква и за контрагента му - мелницата У. Ако тя е платила нещо срещу ситата, платеното трябва да й се върне. То е дадено без основание и Х би се обогатил съвсем неоправдано, ако му бе позволено да задържи полученото - ако У не би бил в правото си да го иска обратно. б) Все защото получаването на насрещната преста- ция съставлява правното основание на задължението, дого ворно обвързаният нито желае, нито е длъжен да изпъл ни задължението си, ако в замяна не получава насрещно дължимото. Така например продавачът вижда в плащане то на цената основанието на задължението си да предаде вещта. Ако цената не му се предлага, той просто задържа продадената вещ - упражнява т. нар. възражение за неизпълнен договор. В случай,че и така не успее да постигне едновременната размяна на това, което страните взаимно си дължат, пристъпва към разваляне на договора. Понеже не му се издължават, не вижда основание сам по-нататък да бъде длъжник на купувача - да му дължи продадената вещ. С развалянето на договора задължението на продавача отпада. Няма вече основание да го изпълнява. Все пак, ако е дал нещо по договора (например част от продадените нафта), даденото трябва да се върне, защото е дадено по договор с отпаднало основание - без основание. Купувачът не би могъл да го задържи, без да се обогати за сметка на продавача. 1.2. Правното основание вън от договорното право. Принципът, че "никой не може да се обогатява без основание за сметка на друг", естествено не може да бъде ограничен само в областта на договорното право. Признатият в чл. 59, ал. 1 от ЗЗД иск за възвръщане на законно неоправданото разместване на блага, наречен иск за неоснователно обогатяване, е израз тъкмо на едно общо начало. Той е допустим винаги, когато една имуществена облага премине в друго имущество без оправдано законно основание. Затова сънаследникът, конто е спомогнал за увеличаване на имуществото на наследодателя си, може да иска от другите си сънаследници да се пресметне това увеличение, ако не е бил по друг начин възмезден за него. В противен случай те биха се обогатили без всякакво основание за негова сметка. Така се разпорежда чл. 12, ал. 2 от ЗНасл в приложение на общата идея на чл. 59 от ЗЗД. На владелеца, който е построил на чужда земя, трябва да бъде заплатено направеното от него подобрение. В противен случай собственикът, който ще си възвърне владението на земята (но вече с постройката), би се обогатил за сметка на владелеца строител. Владелецът има сре щу собственика иск за неоснователно обогатяване, предвиден в чл. 72 и чл. 73 от ЗСоб, в съответствие с общото начало на чл. 59 от ЗЗД.* * 2. Спорът за правното основание. Въпросът за основанието при неоснователното обогатяване е дискусионен. Л. Василев счита, че не следва да се приравнява "основанието", като елемент на сделката и основанието по чл. 55-59 от ЗЗД. Еднаквостта ^на термините не означава тъждество на понятията. Л. Василев определя основанието при неоснователното обогатяване като валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Въз основа на това той счита, че липсата на основание в областта на неоснователното обогатяване е "първоначалната или отпосле настъпила с обратна сила, липса на валидно правоотношение между лицето, което е дало или е извършило нещо и получателя". (Л. Василев, Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения, С., 1962 г., с. 576-578.) Тъкмо поради това получателят няма право да получи или е изгубил с обратна сила правото да притежава облагата, дадена от насрещната страна. Становището на Л. Василев е господстващо в правната литература и се споделя от съдебната практика. Склонен съм да се присъединя към това схващане, тъй като то дава ясен отговор на въпроса защо получената прес-тация следва да се върне на лицето, което е престирало, т. е. дало е нещо без да е било задължено да направи това, поради липсата на валидно възникнало правоотношение. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|