Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
2.3. Бъдещи вещи също могат да се продават: а) било под отлагателното условие за тяхното бъде що възникване - етрйо ге! зрега^ае. В този случай цената се дължи, ако вещта възникне. Купувам, например, нероденото породисто теле, ако се роди. Ще дължа цената, ако това теле се роди. Продажбата е условна. Или захарен завод купува цвеклото на един земеделски стопанин, ако се роди. Разме рът на дължимата от завода цена ще зависи от количество то цвекло, което ще се роди, но може да бъде обусловен и от качеството му - от захарното съдържание на цвеклото; б) било безусловно. Купена е в тази хипотеза проста та надежда - етрйо зре!, очакването, че вещта ще възник не в бъдеще - че телето ще се роди. Купувачът договаря на свой риск: той дължи цената безусловно -дори ако теле не се роди, дори ако не може да събере никак или толкова череши, колкото е смятал да получи от градината, чийто плод е предварително купил. Тази продажба е алеаторна. Тя съдържа елемент на спекула. 3. Вещи, които не могат да се продават. Някои вещи са изцяло или отчасти иззети от гражданско обръщение било по силата на закона, било по волята на правни субекти. 3.1. Обществено-стопанските съображения, поради които законът изважда някои вещи от гражданско обръще ние, могат да бъдат най-различни: Така, обществено-стопанското устройство на Република България като държава изисква: "подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон" да бъдат извадени от гражданския оборот. Тях Конституцията обявява за изключителна държавна собственост (чл. 18, ал. 1). Те не могат да преминат чрез продажба в собственост на кооперация или гражданин и в този смисъл са извадени от гражданско обръщение. 3.2. Вещи могат да бъдат иззети от гражданско обръ щение и по едностранната или двустранната воля на прав ни субекти. Може някой да завещае известен имот, като заб рани на заветника да го продава в продължение на определе но време. Купувачът на един имот може да се задължи да не го продава в продължение на определено време. Едно странната воля в първия случай, съглашението във втората хипотеза изваждат продадената вещ от обръщение. Това из важдане е обаче само относително. Касае се за една дого ворно или едностранно установена клауза за неотчуждае- мост, която, задължителна за приобретателя, не може да се противопостави на трети лица, които, без да знаят за нея, биха купили това, което продавачът им се е задължил да не продава.1 В този смисъл вещта е само относително извадена от обръщение. 4. Права. Неотчуждаеми права. Права също могат да бъдат купувани и продавани. Но не всички. Могат да бъдат продавани вещни права - напри мер правото на строеж върху чужд имот. Но не всички вещ ни права могат да бъдат продавани. Така, ползвателят не може да продава своето право на ползване върху чуждата вещ (чл. 56 ЗСоб). Други вещни права, като залогът и ипоте ката, не могат да се отчуждават отделно от вземането, което обезпечават; а трета категория - сервитутите - отделно от имота, в чиято полза са установени. Могат да бъдат продавани (цедирани) и облига ционни права. Но някои са непрехвърлими по своето ес тество - например правото на личен превоз; или по силата на закона - например цесия на рекламация срещу желез ниците. Могат да бъдат продавани (цедирани) и други иму ществени права - например право върху открито наслед ство. Дори и права върху нематериални блага: могат да се отстъпят с издателски договор "отделни права", които про изтичат от авторско право (чл. 16 от Закона за авторското право и сродните му права). Но не могат да се продават лич ни неимуществени права - правото на име, на членство в кооперация и пр. § 3. Цената. 1. Необходим елемент. Цената е съществен елемент на договора за про дажба. Докато вещта е предмет на задължението на прода вача, плащането на цената е предмет на задължението на купувача. Затова, ако за него не възникне задължение да плати цена, не възниква и задължение за продавача да му прехвърли собственост или друго право. Продажбата е дву странен договор: със сключването му трябва да възникнат взаимни насрещни задължения и за двете страни. Цената трябва да бъде определена - от страни те или от държавата. Или да е поне определяема: догово рът да посочва начина за нейното определяне. В противен случай не възниква задължение за купувача. Но тогава не възниква задължение и за продавача: няма сключен дого вор за продажба. Цената трябва да бъде определена в пари. Ако това, което приобретателят дължи, не е пари, а нещо друго, не е налице продажба, а друг някакъв възмезден договор - за замяна, за отстъпване на имот срещу гледане, за изра ботка и пр.* * Цената може да бъде определена освен в български лева и в чужда валута, съгласно Валутния закон в сила от 1 януари 2000 г. (ДВ, бр. 83 от 1999 г.). С §7 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон се отмени разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД, която изискваше паричните задължения "да се уговорят в местна монета". По правило страните свободно определят цената. При облигационната продажба, цената следва да бъде определена или определяема, за разлика от търговската, при която е възможно при сключване на договора цената да не е определена нито да е определяема. В тази хипо- теза се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства (чл. 326, ал. 1 ТЗ). 2. Определяне на цените. Цените биват свободни или държавно определени. 2.1. Свободна е цената, която се определи от стра ните по договора. По правило за вещите няма определени цени от държавата. Те могат да се купуват и продават на свободни цени, т. е. по цени, определени (изрично или мълчаливо) от самите страни или от трето (вещо) лице, избрано от тях. Мълчаливо уговорена е цената (и това важи особено за външната търговия), ако страните са се позовали на пазарна или борсова цена или трябва да се предполага, че са сторили това. Този начин на определяне на цените е широко разпространен. Страните свободно определят цената на апартамента, който продават или купуват, свободно определят цените на редица вещи, тяхна собственост, които продават. 2.2. Държавата регулира цените по изключение, съг ласно Закона за цените (ДВ, бр. 87 от 1995 г). Държавно определената цена е задължителна. Би трябвало следователно по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД да се счита за нищожна всяка продажба, по която уговорената цена е различна - по-висока или по-ниска от държавно определената, защото уговорката противоречи на закона. Законът обаче е възприел тук по-различно разрешение. Той не счита сключения договор за нищожен, а за валиден. Наистина в частта си относно цената договорът противоречи на закона и тази клауза е нищожна. Но договорът е валиден, защото тази негова нищожна част се счита по право заместена от повелителните правила на закона, с които цената е определена (чл. 26, ал. З ЗЗД). Следователно теза се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства (чл. 326, ал. 1 ТЗ). договорът е валиден при държавно установената цена. Купувачът, който е платил нещо над нея, има право да иска надплатеното обратно по силата на чл. 34 от ЗЗД. 3. Клаузите "франко", "РОВ", "С1Р". Често цените се определят "франко склад", "франко гара", "франко вагон", "РОВ" или "С1Р" определено пристанище и пр. 3.1. В нашето законодателство няма текст, който да определи правното значение на тези клаузи. Практиката обаче, общо взето, приема, че те се отнасят само до величината на цената и не засягат въпроса за преминаването на собствеността и риска.1 а) Клаузата "франко" се употребява изобщо при продажба (доставка) на стоки, които трябва да бъдат превозени по сухо. Клаузата "франко товарна гара" означава, че продавачът (доставчикът) ще понесе всички разноски по превоза на продадените стоки до отправната гара, т. е. че тези разноски са включени в продажната цена. Нищо повече. Тя не означава, че отправната гара е местоизпълнение на задължението на продавача (доставчика). Нито че до гарата продавачът носи риска за продадената стока. Последната' може даже да е била приета. Щом е приета, тя е собственост на купувача и рискът от погиването й е негов. Превозните разноски обаче до гарата, където стоката ще се товари на вагон, са за сметка на продавача, дори ако се извършва с превозни средства на купувача. Касае се за едно допълни- телно задължение в тежест на продавача да препрати продадената стока на свои разноски до определено място. Клаузите "франко вагон товарна гара" и "франко вагон разтоварна гара" са само варианти на току-що разгледаната клауза. При клаузата "франко вагон товарна гара" продавачът ще трябва да понесе не само разноските по превоза на стоката до отправната гара, но и тези по натоварването й във вагона, а при клаузата "франко вагон разтоварна гара" -още и разноските до тази гара. Във всички случаи, когато се употребява терминът "франко" става дума все за транспортни разходи, включени в цената, не и за преминаване на риска и собствеността. Този втори въпрос се урежда според съответните правила (чл. 24 ЗЗД). б) При продажба на стоки, които трябва да се превоз ват по вода, често се употребява клаузата "РОВ". Този тер мин е образуван от първите букви на израза "(гее оп ЬоагсГ, 'Тгапсо ЬогсГ (свободно на борда на кораба). Това означава, че в продажната цена са включени: цената на самата стока; разноските по превозването й до кораба и тези по натоварването й на кораба, включително и портовите такси - не и за подреждането й в кораба. Всички тези разноски трябва да се понесат от продавача. Но по наша та практика "РОВ" също не означава, че собствеността върху продадената стока преминава върху купувача едва с натовар ването й в кораба и че дотогава продавачът носи риска. Клау зата "фоб" определя само до кой момент се носят разноските от единия или от другия контрахент. Тази клауза всъщност не се различава от клаузата "франко вагон". Тук вместо във вагон продавачът трябва да натовари продадената стока на кораба (шлепа), който купувачът трябва да постави на разположение. в) При продажби на стоки, които се превозват по во да, в употреба е още и клаузата "С1Р" или "САР" Употребя- ват се твърде рядко във вътрешната ни търговия, твърде често, обратно, в международната търговия. Терминът "С1Р" е образуван от първите букви на думите соз1, тзигапсе, !ге1дМ и е равнозначен на израза "САР", образуван от първите букви на същите думи на френски език (сой*, аззигапсе, Тге1). Терминът означава, че в установената продажна цена на стоката са включени: цената на стоката (соз1); разноските за превозването й до отправното приста нище, за натоварването й на кораб, навлото до пристанище то, за което стоката е предназначена (^ге1д111), и застраховката на стоката срещу всички рискове, без военните, до същото пристанище (1пзигапсе). § 4. Форма на договора за продажба. 1. Принципът. Договорът за продажба е неформален договор. Той е сключен, щом се постигне съгласие относно вещта и цената. Поначало не е необходима форма за неговата действителност. 2. Форма за действителност. Все пак има случаи, когато законът предвижда форма като условие за действителност на договора за продажба. 2.1. Продажбата на недвижими имоти трябва да бъде извършена в нотариална форма под страх на недействителност. В същата форма пак под страх на недействителност трябва да се извърши и продажбата (и учредяването) на вещни права върху недвижими имоти - право на ползване, на застрояване, сервитути (чл. 18 ЗЗД). Продажбата на наследствени права трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени (чл. 212 ЗЗД). Продажбата на кораб, който принадлежи на коо перация, обществена организация или гражданин, трябва да стане "с писмен акт с нотариално заверени подписи". Продажбата на ипотечно право трябва да бъ де отбелязана отстрани на договора за ипотека или мол бата за учредяването й, за да има "действие за ипотеката" (чл.171 ЗЗД). Продажбата на автомобили става с писмен до говор с нотариално заверени подписи. ТРЕТА ДЕЙСТВИЯ НА ДОГОВОРА ГЛАВА ЗА ПРОДАЖБА I. Задължения на продавача. 1. Продавачът е длъжен: да прехвърли на купувача собствеността върху продадената вещ (чл. 183 ЗЗД) и да му предаде продадената вещ (чл. 187 ЗЗД). 2. Продавачът отговаря: ако се окаже, че трети лица имат право на соб ственост или друго право върху продадената вещ. Продава чът отговаря и ако купувачът бъде съдебно отстранен от вещ та (ч л. 188 и сл. ЗЗД) и ако се окаже, че продадената вещ е обременена със съществени недостатъци (чл. 193 и сл. ЗЗД). § 1. Задължение на продавача да прехвърли собствеността. Рискът. Главно задължение на продавача е да прехвърли на купувача собствеността върху продадената вещ. Всички други задължения на продавача произтичат от това негово задължение и го допълват. Но как продавачът ще изпълни това си задължение? Кога и как преминава собствеността върху продадената вещ? Този въпрос е важен, защото с преминаване на правото върху купувача, върху него преминава и рискът от случайното погиване или повреждане на продадената му вещ. Законът е възприел следното разрешение: Продажбата има облигаторно действие -тя създава задължение за продавача да прехвърли на купувача собствеността върху продадената вещ. Но продажбата има още и вещно действие - собствеността, респективно продаваното право преминава по принцип върху купувача по силата на самия договор. Само когато това не е възможно или е уговорено нещо друго, само тогава този принцип няма да важи - ще трябва да бъде направено нещо допълнително, за да прояви продажбата вещното си действие.1 1. Принципът. 1.1. Договорът за продажба създава задължение да се прехвърли собственост или друго право. При договори, които създават задължение "за прехвърляне на собственост или друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето ... настъпва по силата на самия договор" (чл. 24, ал. 1 ЗЗД). Задължението на продавача е автоматично изпълнено, без да е необходимо вещта да бъде предадена, стига само продавачът да е собственик на вещта, която продава, респективно титуляр на правото, което прехвърля.2 Това е принципът. 1.2. Продажбата няма вещно действие, ако прода вачът не е собственик на индивидуално определената вещ, респективно няма прехвърлително действие, ако не е титу ляр на правото, което продава. Неговото задължение да прехвърли правото, респективно собствеността върху про дадената вещ, не може да се изпълни автоматично, защото той не може да прехвърли права, които по време на догова рянето не е притежавал. Това не означава, че продажбата на чужда вещ е недействителна. Правилно е наистина продавачът да е собственик на вещта, която продава и когато я продава. Ако е неин собственик, правото му на собственост автоматично преминава върху купувача. Изпълнил е едновременно задължението си да му прехвърли собствеността. Но ако не е собственик, вещното действие на продажбата не може да настъпи. Облигаторното й действие обаче е вече настъпило: за продавача е вече породено задължението да прехвърли собствеността. Остава да го изпълни. За да го изпълни, продавачът трябва да придобие вещта, която е продал. Придобие ли я, собствеността автоматично преминава върху купувача. Но ако не придобие чуждата вещ, която е продал, той не е изпълнил задължението си спрямо купувача, който на това основание може да развали договора за продажба. Това следва от чл. 189, ал. 1 от ЗЗД.1 1.3. Но има случаи, когато купувачът, макар да купува от собственик, не става собственик на купената определена вещ: а) Купувачът на определена движима вещ става не ин собственик със сключване на договора. Но ако вещта не му е била предадена, продавачът може да я продаде повтор но на друго лице. Той наистина не е вече собственик на тази вещ и продава вещ, която вече не му принадлежи - чужда вещ. Въпреки това вторият купувач ще стане собственик на индивидуално определената движимост, която купува, макар не от собственик, стига само купената движимост да му е предадена и да е бил добросъвестен.1 Става собственик въз ос нова на чл. 78 от ЗСоб. Този текст предвижда, че "който при добива по възмезден начин владението на движима вещ ... на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността". От всичко това след ва, че предаването на продадената определена движима вещ окончателно гарантира собствеността на купувача ка то го обезпечава срещу опасността от следващи прехвър ляния. б) Купувачът на определен недвижим имот става не гов собственик, щом се извърши нотариалният акт за про дажба. Но ако продавачът го продаде повторно на друго ли це, преди купувачът да е вписал нотариалния си акт, това трето лице става собственик, стига само да е вписало при- добивния си акт, преди първият купувач да е вписал своя. Това е така, защото "до вписването" актовете "не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придо били от същия собственик и са вписали вещни права върху недвижимия имот" (чл. 113 ЗСоб). Вписването следовател но охранява правата на купувача срещу опасността от след ващи придобивания. 1.4. Рискът. С преминаването на собствеността преминава върху купувача - новия собственик - и рискът от случайното погиване или повреждане на определената вещ, която е купил, освен ако друго не е било уговорено. Това означава, че купувачът, макар че няма да получи продадената му вещ - тя е погинала и продавачът се освобождава от задължението си да я предаде, - ще трябва въпреки това да заплати нейната цена. Тук важи правилото "вещта погива за собственика", "риска носи купувачът"1 2. Продажба без автоматично вещно действие. Преминаването на собствеността и на риска не настъпва автоматично по силата на договора в две категории случаи: 2.1. Когато това не е възможно. Собствеността не може да премине автоматично върху купувача, когато се про дават: родово определени вещи; бъдещи вещи или алтернативно определени вещи. 2.2. Когато е уговорено отлагателно условие. В тези случаи задължението на продавача не се изпълнява авто матично. Продажбата не проявява веднага вещното си дей ствие. За да го прояви, необходимо е или продавачът да направи нещо в изпълнение на своето задължение - в пър вата хипотеза, или отлагателното условие да се сбъдне - във втората хипотеза. Дотогава той е собственик на прода дените вещи и в това качество носи риска от случайното им погиване или повреждане. 3. Продажба на родово определени вещи. Общи положения. Когато се продават вещи, опре делени "по своя род", с договора продавачът поема задъл жението да прехвърли вещи от рода в собственост на купу вача си. Но със сключване на договора собствеността не може да премине върху купувача, просто защото не се знае още кои от многото вещи от рода са точно продадените - кои 1 000 кг. от многото ябълки от сорта "Пармена" са имен но продадените. За да може собствеността да премине, необ ходимо е тази относителна неопределеност да се премахне. Необходимо е да се определят вещите от рода, които се дъл жат-да се конкретизират те, например дължимите ябълки. С това задължението на продавача се концентрира върху така определените вещи, съсредоточава се върху тях. Те стават конкретно дължимите вещи. От задължение с родово определен предмет, то се превръща в задължение с индиви дуално определен предмет (чл. 24, ал. 1 ЗЗД) и никаква преч ка вече няма продажбата да прояви вещното си действие. Но как става тази концентрация, тази индивиду ализация? Според една теория индивидуализацията настъпва, когато продавачът е отделил от рода онази част, с която смята да изпълни задължението си. Според друга теория индивидуализацията настъпва, когато продавачът е уведомил купувача, че е направил отделянето. Според трета -индивидуализацията е осъществена, когато продавачът е направил всичко зависещо от него за престиране така, както се дължи. Според четвърта теория индивидуализацията настъпва от момента на предаването на вещите, с които продавачът смята да изпълни задължението си. Нашият закон смята индивидуализацията за осъществена, "щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени". Текстът очевидно предвижда два начина на индивидуализиране задължението на продавача: а) Индивидуализирането на дължимите вещи от рода може да стане най-напред "по съгласие на страните" - следователно по най-различни начини, стига страните да са се споразумели. Те могат да се съгласят например, че отделянето, което заедно ще извършат, ще определи дължимото, макар и купувачът да не влиза в държане на отделеното.1 Страните могат да се съгласят още, че концентрацията ще настъпи в резултат на едностранното отделяне, извършено от продавача, стига отделеното да притежава уговореното или законно установеното качество. Например да уговорят, че продавачът сам ще пломбира (с пломба на купувача) балите манила, които му е продал, и че с това дължимата престация ще се счита окончателно определена (53-51-Варна). Страните могат да уговорят още, че окончателното определяне на вещите от рода ще следва от уведомяването, което продавачът ще отправи на купувача. Например определена фирма уговаря, че купеният кибрит ще се счита индивидуализиран, когато производителят уведоми купувача си, че кибритът е преброен, опакован, складиран, готов за вдигане. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|