Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
| Добър стопанин. Всеки от съдружниците тряб
ва да действа с грижата на добър стопанин. Не е достатъчна само грижата, която той полага за собствените си работи. Прехвърляне. Никой от съдружниците не може да прехвърли своя дял в дружеството на трето лице (чл. 362 ЗЗД). Дружественият договор се сключва с оглед личност та на съдружниците. За всеки съдружник е важно с кого точ но ще сътрудничи за постигане на една обща стопанска цел. Затова всяко отчуждаване на дял и всяко заместване на съд ружника от друго лице не може да стане без съгласието на всички останали съдружници. Нещо повече. Смъртта или за прещаването на един от съдружниците е основание за прекратяване на дружеството, не и за продължаването му с наследниците на починалия съдружник, освен ако друго е било уговорено (чл. 363, буква "в" ЗЗД). 1.7. Дълговете. Понеже дружеството не е отделна юридическа личност, "активът на дружеството" не принадлежи на дружеството. Но и пасивът не му принадлежи. Пасивите са задължения на самите съдружници. Всеки съдружник има право да управлява, освен ако е бил назначен специален управител за това. Всеки може да сключва сделка за сметка на всички. От така сключените сделки не възниква задължение за всички съдружници спрямо третите лица, с които те са сключени. Задължение възниква само за този съдружник, който е сключил сделката, освен ако е действал и от името на всички в качеството си на техен представител (пълномощник). В такъв случай всички съдружници са длъжници и могат да бъдат преследвани като такива или са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка договори. Правата и задълженията се поделят между съдружниците. Такава подялба настъпва между тях и когато съдружникът е действал от свое име и за сметка на всички и не е разполагал с пълномощно от съдружниците си, което да го легитимира пред третите лица, с които договаря. Всеки съдружник е задължен пред онзи, който е сключил сделката, да поеме съответна част от дълга. Придобитите права също се разделят, но никой от съдружниците не може да ги упражнява от свое име, а само от името на съдружника, който е сключил сделката от свое име, но за тяхна сметка, т. е. от името на съдружника, в чието лице правата са формално фиксирани. 2. Права. 2.1. Обща собственост. Внесените от отделните съдружници пари, заместими и потребими вещи стават обща собственост на всички съдружници. Те стават обща собственост по силата на дружествения договор и последвалата тяхна индивидуализация (чл. 24, ал.2 ЗЗД). Това означава, че те съставляват елемент от "дружествения имот". Обща собственост стават и други незаместими вещи, движими или недвижими, внесени от съдружниците, ако така е било уговорено - недвижимите след съответното им прехвърляне по нотариален ред върху другите съдружници (чл. 18 ЗЗД). Те също се включват в т. нар. "дружествен имот". Освен това всичко придобито от дейността на дружеството се включва в "дружествения имот" и става общо на съдружниците. Затова между другото те са образували дружеството. Правото на всеки съдружник е да счита за обща собственост всичко, което е придобито с общи усилия, с обединената дейност на всички съдружници (чл. 357 ЗЗД). Всеки съдружник има в тази обща собственост еднакви права, ако друго не е уговорено (чл. 359, ал. 2 ЗЗД). 2.2. Печалби и загуби. Всеки съдружник има право на дял от печалбата. Съответно на това той трябва да участва и в загубата. В печалбата, и в загубата той участва съразмерно със своя дял, ако не е уговорено друго (чл. 361, ал. 1 ЗЗД). Забранено е да се уговаря, че някой съдружник няма да участва в печалбите или загубите (чл. 361, ал. 2 ЗЗД). Договорната клауза, която предвижда такова "лъвско дружество", е недействителна. Тя се счита за неписана. След като с общи усилия ще се постигне обща цел, тогава благоприятните резултати или неуспехите трябва да ползват или да тежат върху всички. Не може един да взема само печалби, а друг да понася загубите. 2.3. Разноските. Всеки съдружник има право да ис ка разноските, които е направил, и вредите, които е пре търпял във връзка с воденето на дружествените работи. Върху направените разноски той има право да получи лих ви (чл. 364 ЗЗД). § 3. Прекратяване. 1. Основания. Основанията за прекратяване на дружеството са изброени в чл. 363 от ЗЗД. Дружеството се прекратява: Когато се постигне стопанската цел, за която е съставено, или ако постигането й стане невъзможно. Когато изтече срокът, за който дружеството е об разувано. Ако няма определен срок - с предизвестие от един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, щом не е било предвидено, че дружеството ще про дължи между останалите съдружници. Със смъртта или поставянето под запрещение на един от съдружниците, стига да не е било уговорено, че дружеството ще продължи с наследниците на починалия съд ружник. По решение на съда, ако има основателни при чини за това и дружеството е образувано с определен срок. Например дружеството е образувано за 10 години. Един от съдружниците обаче е недобросъвестен. Другите не же лаят да се намират в съдружие с недобросъвестен човек. Такава причина ще бъде сметната от съда за основател на, за да постанови предсрочно прекратяване на друже ството.* * 2. Правна уредба и способи. Относно прекратяването на дружеството би следвало по-подробно да се разгледа правната уредба и способите, чрез които се осъществява прекратяването му. 2.1. Правната уредба на прекратяването се съдържа в чл. 363 от ЗЗД, където са посочени основанията (способите) и реда за прекратяването на гражданското дружество. Основанията са уредени предимно с диспози-тивни правила. Те могат да бъдат общи и специални. В общите основания се включват осъществяването на целта на * дружеството, невъзможността да се осъществи тази цел, изтичане на времето, за което дружеството е било образувано. Специалните основания са съдебното прекратяване на дружеството, едностранното волеизявление на съ-дружникза прекратяване на дружеството, смъртта или поставянето под запрещение на физическото лице съдружник, прекратяването на юридическото лице съдружник. Диспозитивни са нормите, които определят прекратяването на дружеството при смърт на кооператора (съответно прекратяване на юридическо лице съдружник), защото и след прекратяване на участието на починалото физическо лице, (съответно на прекратеното юридическо лице), дружеството може да продължи своята дейност и своето съществуване, ако това е уговорено в договора. Класификация на основанията може да бъде направена и с оглед на това, дали гражданското дружество е образувано за определен или неопределен срок. Освен това, трябва да се има предвид, че някои от основанията за прекратяване на дружеството изискват и виновно поведение на някои от съдружниците. 2.2. Общи основания за прекратяване на дружество: а) при постигане целта, за която е създадено дру жеството. Например, ако целтта на дружеството е било построяване на иригационни съоръжения за напояване на селскостопански имоти, или за построяване на сграда за стопански или културни нужди и тази цел е осъществена, дружеството следва да се прекрати, тъй като неговото съществуване е безпредметно. б) обективната невъзможност за изпълнение на целите, за които е създадено дружеството също е основа ние за неговото прекратяване. Например отчуждаване- то по съответния ред на недвижимия имот прави невъзможно построяването на сградата поради липса на конкретно определения терен за строителство. в) ако дружеството е образувано за определен срок, предвиден в договора с изтичането на този срок прекратяването настъпва автоматично. В резултат на това се пораждат правните последици, свързани с прекратяване дейността на договора. Този срок е прекратителен. Естествено със съгласието на всички съдружници този срок може да бъде продължен, чрез новиране на дружествения договор, което трябва да се извърши преди изтичането на срока предвиден за съществуването на дружеството. 2.3. Специален способ за прекратяване на дружество с определен срок, който има специфичен характер е прекратяването по съдебен ред. За този вид прекратяване е необходимо съдът да бъде сезирам с конститути-вен иск от съдружник. С този иск съдружникът упражнява свое субективно преобразуващо право. За тази цел се изисква съдружникьт да има основателни причини за предявяване на иска за прекратяване на дружеството. За основателни причини най-често в практиката се сочат създадени сложни отношения или непреодолими противоречия между съдружниците, които превръщат дружеството в безжизнена и мъртва сделка. В тези случаи обикновено е налице виновно поведение на един или няколко съдружници, които със своите действия (или бездействия) парализират дейността на дружеството, поради което са основателна причина за неговото прекратяване. На второ място е възможно и съществуването на обективни причини - най-често това е обективната невъзможност на един или няколко съдружници да изпълняват своите задължения. В тази хипотеза дейността на дружеството е преустановена или най-малко затрудне на, поради което също е налице основателна причина за неговото прекратяване. На трето място, е възможно гражданското дружество да извършва стопанска дейност или да сключва сделки, които да нарушават императивни законови разпоредби или основни нравствени правила. По мое мнение, в тази хипотеза прекратяването на дружеството би могло да се поиска и от прокурора. Това становище може да се обоснове с правомощията прокурора да поиска прекратяване на търговско дружество или кооперация, които са юридически лица и които имат по-голяма стопанска роля и по-голямо значение в стопанския обмен. Въз основа на правилото рег агдитепШт а /ог-#о/7 (т. е. който може по-голямото би следвало да може да упражни и по-малкото) прокурорът може да предяви иск за прекратяване на дружеството. Съдът уважава искането (ако то е основателно) с конститутивно решение. 2.4. Специално основание за прекратяване на дружество с неопределен срок е уредено в чл. 363, буква "г" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на този текст гражданското дружество може да бъде прекратено чрез предизвестие на един от съдружниците направено добросъвестно и в подходящо време. Предизвестието по своята същност е едностранно волеизявление, едностранна правна сделка, чрез която съдружникът упражнява свое преобразуващо правопрекратяващо субективно право. Адресат на това волеизявление са всички останали съдружници. По подобие на разваляне на двустранния договор по реда на чл. 87 от ЗЗД следва да се приеме, че това волеизявление би трябвало да се направи в писмена форма и за да породи действие би следвало да бъде получено от всички съдружници. Това волеизявление трябва да бъде направено добросъвестно, т. е. съдружникът да е имал основателни причини за това. Ако предизвестието е направено без всякакво основание или още повече с основание да се вреди на останалите съдружници (ап1тив посепсИ) дружеството не може да бъде прекратено. Предизвестието следва да се направи в подходящо време. Това означава, че с волеизявлението си съдружникът следва да определи подходящ и достатъчен срок, след изтичането на който дружеството се прекратява. Така например при дружество за обработка на селскостопански земи подходящо е времето след прибиране на реколтата или ако волеизявлението се направи преди това - подходящият срок е завършването на селскостопанската година; при дружество за превоз на стоки (например на петрол) подходящия срок е да се завърши превозването и продаването на уговорена партида петрол. Разглежданото основание е относително, защото то води до прекратяване на дружеството, само ако не е уговорено, че гражданското дружество ще продължи своята дейност с останалите съдружници. Тази уговорка трябва да е направена преди волеизявлението на съдружника за прекратяване на дружеството. Когато дружеството продължава своята дейност, би следвало да се постави въпросът дали волеизявлението на съдружника е основание да се прекрати договора за гражданско дружество. На този въпрос ще се спрем в края на изложението. 2.5. Съществуват и други основания за прекратяване на дружеството, без оглед на това дали е създаде-но със или без срок: а) първото основание е прекратяване на дружеството при смърт на съдружника. Гражданското дружество е създадено с оглед личните качества на съдружника, правото на участие по правило не може да бъде наследено при смърт на съдружника съгласно чл. 363, буква "в" от ЗЗД. Въпреки, че не е посочено изрично, дружеството мо же да бъде прекратено и при прекратяването на юридическото лице съдружник. Не може да се търси вина или виновно поведение в тези хипотези. б) друго основание за прекратяване на дружеството е поставянето под запрещение на съдружник - физическо лице. Законът има предвид както пълното, така и частичното поставяне под запрещение. Принципът, върху който се изгражда гражданското дружество, принцип на личното доверие и личните качества на съдружниците, изисква личното им участие в дейността и управлението на дружеството с оглед валидното поемане и изпълнение на задълженията. Прекратяването настъпва след влизане в сила на съдебното решение за поставяне под запрещение на съдружника. Ако останалите съдружници не са участвали в съдебния процес, би следвало те да бъдат запознати с постановеното съдебно решение. Смъртта (съответно прекратяването на юридическото лице), или поставянето под запрещение са относителни основания за прекратяване на договора за гражданско дружество, защото разпоредбата на чл. 363, буква "в" от ЗЗД е диопозитивна и дава възможност дружеството да продължи своята дейност в намален състав - без участие на починалия или поставения под запрещение. За тази цел са необходими най-малко две предпоставки. Преди всичко е необходимо, това да е уговорено преди настъпването на смъртта, (съответно прекратяване на юридическото лице) или поставянето под запрещение на съдружник. Тази уговорка може да се съдържа в договора или да е приета допълнително от всички съдружници. Освен това, би следвало след смъртта или поставянето под запрещение на съдружник, дружеството да остане с поне двама участника. Застъпеното от проф. Ал. Кожухаров разбиране, че дружеството се прекратява със смъртта или поста вянето под запрещение на един от съдружниците, стига да не е било уговорено, че дружеството ще продължи с наследниците на починалия съдружник се нуждае най-малко от прецизиране. На първо място, дори и да е включена такава клауза в договора (или допълнително да е прието единодушно решение на съдружниците в този смисъл), това не означава, че във всички случаи дружеството се запазва и продължава своята дейност. Това зависи от наследниците, които могат да откажат да станат съдружници на мястото на техния наследодател. Освен това, твърде различни, а понякога и твърде специфични са целите на гражданското дружество, поради което личните качества на съдружниците имат особено голямо значение не само с оглед на доверието между тях, но и с оглед осъществяване на тези цели. Тъкмо затова такава уговорка законът не изисква и не предвижда. Необходимо и достатъчно е съгласието на съдружниците и при поставяне под запрещение дружеството да продължи своята дейност, ако негови участници са поне двама съдружници. Ако е включена клауза, че дружеството ще продължи своята дейност с наследниците на починалия съдружник би следвало при техен отказ дружеството да се прекрати. Възникват различни хипотези и при поставяне под запрещение на съдружник, ако е уговорено, че дружеството няма да бъде прекратено. В този случай, като че ли би следвало да се запази и участието на запретения в договора за гражданско дружество. В подкрепа на това следва да се посочи, че поставянето под запрещение може да бъде отменено и с това да се възстанови пълната дееспособност на съдружника. Освен това, прекратяването на правото на участие в дружеството може да настъпи само чрез доброволно напускане и чрез изключване. Запрете-ният не може да направи валидно волеизявление за на пускане на дружеството и затова единствената въз-можност е той да бъде изключен поради това, че не е дееспособен и не може лично да участва в управлението и дейността на дружеството, т. е. не отговаря на условията за участие в договора за гражданско дружество. в) третото основание е прекратяване на юридическото лице - съдружник. Основанията за прекратяване на юридическите лица са различни: прекратяване поради ликвидация или поради преустройство. Прекратяването поради преустройство чрез сливане или вливане не води до прекратяване на дружеството, защото правоприемникът на прекратеното чрез преобразуване дружество, встъпва във всички права и задължения на слялото се или на влялото се юридическо лице. Когато преустройството се извършва чрез разделяне на юридическо лице съдружник, би следвало в протокола за разделяне да е определено, кое юридическо лице ще продължи участието в гражданското дружество. При отделяне: юридическото лице съдружник продължава да участва в дружеството, а новообразуваното (отделило се) юридическо лице, обособило се на основата на имущество, дейности и персонален субстрат на другото юридическо лице не се включва автоматично в състава на гражданското дружество. 2.6. Прекратяването на участието на съдружник в дружеството, както посочихме е основание за прекратяване на дружеството, защото то е договор тШНо регзопае. Това налага да се обсъди въпроса дали е възможно прекратяване на участието на съдружник, без това да води до прекратяване на дружеството. Основания за прекратяване на правото на участие в договора за гражданско дружество, както посочихме по-горе е доброволното напускане на дружеството или изключването на съдружник. Следва да се подчертае, че тези два възможни случая за прекратяване на участието в договора за гражданско дружество са възможни, само ако са предвидени в дружествения договор. Въпреки, че в правната уредба на дружеството тази възможност не е уредена, това следва от договорната автономия, от свободата на гражданскоправните субекти да сключват сделки, стига те да не нарушават закона или нравствените правила. Ако в дружествения договор не е уговорено изрично прекратяване на правото на участие чрез предизвестие на съдружник или чрез изключването му, такава възможност не съществува и прекратяването на участието и в двата случая би следвало да доведе до прекратяване на самото дружество. Доброволното напускане на съдружник може да стане и чрез прехвърляне на неговото право на участие на трето лице. Това трето лице може да бъде съдружник от съответното дружество или лице, което не участва в дружеството. В този случай доброволното напускане може да настъпи само, ако всички съдружници се съгласят да се прехвърли делът на съдружника на друг съдружник. В случая, когато този дял се прехвърля на лице, което не е съдружник в дружеството, безспорно е необходимо и неговото съгласие. Освен това, за да се прекрати участието на съдружника е необходимо след прехвърлянето на дела и прекратяване на участието на напусналия съдружник, броят на съдружниците да остане не по-малко от две лица. Това изискване не се отнася при прехвърляне правото на участие на трето лице, защото то замества напусналия съдружник и става нов съдружник в гражданското дружество (на мястото на напусналия), поради което численият му състав не се намалява. Това прехвърляне на право на участие има за предмет права и задължения, поради което би могло да се при еме, че е налице цесия, съчетана с поемане на дълг. Това е специален вид сделка, която има за предмет прехвърляне на права и едновременно с това поемане на задължения. Ако това се осъществява чрез продажба, замяна или дарение, предметът ще бъде съвкупността от права и задължения, носител на които е съответния съдружник. Тази сделка напомня с оглед на своя предмет на продажбата на наследство. Същественото обаче, което отличава прехвърлянето на правото на участие в договора за гражданско дружество, от продажбата на наследство, е че наследникът приел наследството е носител на правото на собственост на всички вещи и ценни книжа, и е титуляр на вземанията, включени в наследствената маса. При прехвърлянето на правото на участие, съдружникът е титуляр само на облигационни вземания спрямо останалите съдружници, които могат да се упражнят и да доведат до възстановяване на собствеността върху внесени в съсобственост вещи едва след прекратяването на дружеството или на участието в него на съдружника. Наследникът продава всичко включено в наследството, без отделно посочване на неговите съставки. В тези съставки са включени вещни права: право на собственост върху вещи, пари, ценни книжа и п р., както и облигационни вземания и задължения. Що се отнася до внесените парични средства и други потребими и заместими вещи той не би могъл да придобие право на собственост, а само право на парично вземане. С прехвърляне правото на участие на друго лице се запазва правото на участие в дружеството, макар и с нов титуляр. Очевидно е, че предмет на сделката са преди всичко облигационни права и задължения, а правото на съдружника да възстанови изцяло собствеността върху внесен от него недвижим имот, също възниква след прекратяване на дружеството. 2.7. След прекратяване на дружеството за съдружниците възникват следните права: а) в случаите, в които съдружник е внесъл в съсоб ственост или за ползване недвижима вещ, той има право да получи вещта или, ако това му бъде отказано, да пре дяви иск за собственост (ревандикация) против остана лите съдружници. б) ако съдружникът е внесъл заместими или потре- бими вещи, ценни книжа или други права той има само па ричен дял. в) в паричния дял на съдружника се включва и част от печалбата, която съответства на направената от него вноска, след приспадането на разходите, както и за дълженията на съдружника към останалите съдружници. 3. Последици. След като дружеството бъде прекратено, е необходимо общата собственост между съдружниците да бъде ликвидирана. Това ликвидиране ще стане по реда на ликвидирането на всяка имуществена общност, т. е. чрез делба. Казваме, че "дружественият имот" е особена общност поради обвързаността и с дружествената обща стопанска цел. Затова съдружниците не могат да искат подялба на тази общност, докато дружеството съществува. Но с прекратяване на дружеството общността не е вече неделима поради особеното й предназначение. Това нейно предназначение вече е отпаднало и общността се е превърнала в една обикновена съсобственическа общност. Ето защо може да бъде ликвидирана чрез делба. Впрочем и излизащият от дружеството съдружник може да иска своя дал от общата собственост (чл. 359, ал. З ЗЗД). Хипотезата е, че дружеството ще продължава да съществува между останалите. Законът не определя начина за ликвидиране на отношенията между съдружника, който напуска дружеството и съдружниците, които остават. Пътят на делбата е единствената възможност. Наистина тя може да се окаже вредна за другите съдружници в бъдещата им работа. Но и обратното е възможно: удовлетворяването на излезлия съдружник по друг начин, а не чрез делба може да увреди същия. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|