Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право



страница20/24
Дата23.10.2018
Размер3.66 Mb.
#93394
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24
Добър стопанин. Всеки от съдружниците тряб­
ва да действа с грижата на добър стопанин. Не е достатъчна
само грижата, която той полага за собствените си работи.


Прехвърляне. Никой от съдружниците не може
да прехвърли своя дял в дружеството на трето лице (чл. 362
ЗЗД). Дружественият договор се сключва с оглед личност­
та на съдружниците. За всеки съдружник е важно с кого точ­
но ще сътрудничи за постигане на една обща стопанска цел.
Затова всяко отчуждаване на дял и всяко заместване на съд­
ружника от друго лице не може да стане без съгласието на
всички останали съдружници. Нещо повече. Смъртта или за прещаването на един от съдружниците е основание за пре­кратяване на дружеството, не и за продължаването му с на­следниците на починалия съдружник, освен ако друго е би­ло уговорено (чл. 363, буква "в" ЗЗД).


1.7. Дълговете. Понеже дружеството не е отделна юридическа личност, "активът на дружеството" не принадле­жи на дружеството. Но и пасивът не му принадлежи. Паси­вите са задължения на самите съдружници.

Всеки съдружник има право да управлява, освен ако е бил назначен специален управител за това. Всеки може да сключва сделка за сметка на всички. От така сключените сделки не възниква задължение за всички съдружници спря­мо третите лица, с които те са сключени. Задължение въз­никва само за този съдружник, който е сключил сделката, освен ако е действал и от името на всички в качеството си на техен представител (пълномощник). В такъв случай всички съдружници са длъжници и могат да бъдат преследвани ка­то такива или са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка договори.

Правата и задълженията се поделят между съдруж­ниците. Такава подялба настъпва между тях и когато съд­ружникът е действал от свое име и за сметка на всички и не е разполагал с пълномощно от съдружниците си, което да го легитимира пред третите лица, с които договаря. Все­ки съдружник е задължен пред онзи, който е сключил сдел­ката, да поеме съответна част от дълга.

Придобитите права също се разделят, но никой от съд­ружниците не може да ги упражнява от свое име, а само от името на съдружника, който е сключил сделката от свое име, но за тяхна сметка, т. е. от името на съдружника, в чието лице правата са формално фиксирани.

2. Права.

2.1. Обща собственост. Внесените от отделните съ­дружници пари, заместими и потребими вещи стават обща

собственост на всички съдружници. Те стават обща соб­ственост по силата на дружествения договор и последвалата тяхна индивидуализация (чл. 24, ал.2 ЗЗД). Това означава, че те съставляват елемент от "дружествения имот". Обща собственост стават и други незаместими вещи, движими или недвижими, внесени от съдружниците, ако така е било уго­ворено - недвижимите след съответното им прехвърляне по нотариален ред върху другите съдружници (чл. 18 ЗЗД). Те също се включват в т. нар. "дружествен имот". Освен то­ва всичко придобито от дейността на дружеството се включ­ва в "дружествения имот" и става общо на съдружниците. Затова между другото те са образували дружеството. Пра­вото на всеки съдружник е да счита за обща собственост всичко, което е придобито с общи усилия, с обединената дей­ност на всички съдружници (чл. 357 ЗЗД). Всеки съдружник има в тази обща собственост еднакви права, ако друго не е уговорено (чл. 359, ал. 2 ЗЗД).

2.2. Печалби и загуби. Всеки съдружник има право на
дял от печалбата. Съответно на това той трябва да участва и
в загубата. В печалбата, и в загубата той участва съразмерно
със своя дял, ако не е уговорено друго (чл. 361, ал. 1 ЗЗД).


Забранено е да се уговаря, че някой съдружник няма да участва в печалбите или загубите (чл. 361, ал. 2 ЗЗД). Договорната клауза, която предвижда такова "лъвско дру­жество", е недействителна. Тя се счита за неписана. След като с общи усилия ще се постигне обща цел, тогава благоп­риятните резултати или неуспехите трябва да ползват или да тежат върху всички. Не може един да взема само печал­би, а друг да понася загубите.

2.3. Разноските. Всеки съдружник има право да ис­
ка разноските, които е направил, и вредите, които е пре­
търпял във връзка с воденето на дружествените работи.
Върху направените разноски той има право да получи лих­
ви (чл. 364 ЗЗД).


§ 3. Прекратяване.

1. Основания.

Основанията за прекратяване на дружеството са из­броени в чл. 363 от ЗЗД. Дружеството се прекратява:

Когато се постигне стопанската цел, за която е
съставено, или ако постигането й стане невъзможно.


Когато изтече срокът, за който дружеството е об­
разувано. Ако няма определен срок - с предизвестие от един
от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо
време, щом не е било предвидено, че дружеството ще про­
дължи между останалите съдружници.


Със смъртта или поставянето под запрещение
на един от съдружниците, стига да не е било уговорено, че
дружеството ще продължи с наследниците на починалия съд­
ружник.


По решение на съда, ако има основателни при­
чини за това и дружеството е образувано с определен срок.
Например дружеството е образувано за 10 години. Един
от съдружниците обаче е недобросъвестен. Другите не же­
лаят да се намират в съдружие с недобросъвестен човек.
Такава причина ще бъде сметната от съда за основател­
на, за да постанови предсрочно прекратяване на друже­
ството.*


* 2. Правна уредба и способи.

Относно прекратяването на дружеството би след­вало по-подробно да се разгледа правната уредба и спосо­бите, чрез които се осъществява прекратяването му.

2.1. Правната уредба на прекратяването се съ­държа в чл. 363 от ЗЗД, където са посочени основанията (способите) и реда за прекратяването на гражданското дружество. Основанията са уредени предимно с диспози-тивни правила.

Те могат да бъдат общи и специални. В общите

основания се включват осъществяването на целта на * дружеството, невъзможността да се осъществи тази цел, изтичане на времето, за което дружеството е било обра­зувано. Специалните основания са съдебното прекратява­не на дружеството, едностранното волеизявление на съ-дружникза прекратяване на дружеството, смъртта или поставянето под запрещение на физическото лице съ­дружник, прекратяването на юридическото лице съдружник.

Диспозитивни са нормите, които определят пре­кратяването на дружеството при смърт на кооператора (съответно прекратяване на юридическо лице съдружник), защото и след прекратяване на участието на починалото физическо лице, (съответно на прекратеното юридическо лице), дружеството може да продължи своята дейност и своето съществуване, ако това е уговорено в договора.

Класификация на основанията може да бъде на­правена и с оглед на това, дали гражданското дружество е образувано за определен или неопределен срок. Освен то­ва, трябва да се има предвид, че някои от основанията за прекратяване на дружеството изискват и виновно пове­дение на някои от съдружниците.

2.2. Общи основания за прекратяване на друже­ство:

а) при постигане целта, за която е създадено дру­
жеството. Например, ако целтта на дружеството е било
построяване на иригационни съоръжения за напояване на
селскостопански имоти, или за построяване на сграда за
стопански или културни нужди и тази цел е осъществена,
дружеството следва да се прекрати, тъй като неговото
съществуване е безпредметно.


б) обективната невъзможност за изпълнение на
целите, за които е създадено дружеството също е основа­
ние за неговото прекратяване. Например отчуждаване-


то по съответния ред на недвижимия имот прави невъз­можно построяването на сградата поради липса на конк­ретно определения терен за строителство.

в) ако дружеството е образувано за определен срок, предвиден в договора с изтичането на този срок прекра­тяването настъпва автоматично. В резултат на това се пораждат правните последици, свързани с прекратя­ване дейността на договора. Този срок е прекратителен. Естествено със съгласието на всички съдружници този срок може да бъде продължен, чрез новиране на дружествения договор, което трябва да се извърши пре­ди изтичането на срока предвиден за съществуването на дружеството.

2.3. Специален способ за прекратяване на друже­ство с определен срок, който има специфичен характер е прекратяването по съдебен ред. За този вид прекратя­ване е необходимо съдът да бъде сезирам с конститути-вен иск от съдружник. С този иск съдружникът упражня­ва свое субективно преобразуващо право. За тази цел се изисква съдружникьт да има основателни причини за пре­дявяване на иска за прекратяване на дружеството.

За основателни причини най-често в практиката се сочат създадени сложни отношения или непреодолими про­тиворечия между съдружниците, които превръщат дру­жеството в безжизнена и мъртва сделка. В тези случаи обикновено е налице виновно поведение на един или няколко съдружници, които със своите действия (или бездействия) парализират дейността на дружеството, поради което са основателна причина за неговото прекратяване.

На второ място е възможно и съществуването на обективни причини - най-често това е обективната не­възможност на един или няколко съдружници да изпълня­ват своите задължения. В тази хипотеза дейността на дружеството е преустановена или най-малко затрудне на, поради което също е налице основателна причина за неговото прекратяване.

На трето място, е възможно гражданското друже­ство да извършва стопанска дейност или да сключва сделки, които да нарушават императивни законови разпо­редби или основни нравствени правила.

По мое мнение, в тази хипотеза прекратяването на дружеството би могло да се поиска и от прокурора. Това становище може да се обоснове с правомощията про­курора да поиска прекратяване на търговско дружество или кооперация, които са юридически лица и които имат по-голяма стопанска роля и по-голямо значение в стопан­ския обмен. Въз основа на правилото рег агдитепШт а /ог-#о/7 (т. е. който може по-голямото би следвало да може да упражни и по-малкото) прокурорът може да предяви иск за прекратяване на дружеството. Съдът уважава искане­то (ако то е основателно) с конститутивно решение.

2.4. Специално основание за прекратяване на дру­жество с неопределен срок е уредено в чл. 363, буква "г" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на този текст граждан­ското дружество може да бъде прекратено чрез предиз­вестие на един от съдружниците направено добросъвест­но и в подходящо време. Предизвестието по своята същност е едностранно волеизявление, едностранна прав­на сделка, чрез която съдружникът упражнява свое преоб­разуващо правопрекратяващо субективно право. Адресат на това волеизявление са всички останали съдружници.

По подобие на разваляне на двустранния договор по реда на чл. 87 от ЗЗД следва да се приеме, че това волеи­зявление би трябвало да се направи в писмена форма и за да породи действие би следвало да бъде получено от всички съдружници.

Това волеизявление трябва да бъде направено до­бросъвестно, т. е. съдружникът да е имал основателни причини за това. Ако предизвестието е направено без вся­какво основание или още повече с основание да се вреди на останалите съдружници (ап1тив посепсИ) дружеството не може да бъде прекратено.

Предизвестието следва да се направи в подходящо време. Това означава, че с волеизявлението си съдружни­кът следва да определи подходящ и достатъчен срок, след изтичането на който дружеството се прекратява. Така например при дружество за обработка на селскостопан­ски земи подходящо е времето след прибиране на реколта­та или ако волеизявлението се направи преди това - подхо­дящият срок е завършването на селскостопанската годи­на; при дружество за превоз на стоки (например на петрол) подходящия срок е да се завърши превозването и продава­нето на уговорена партида петрол.

Разглежданото основание е относително, защото то води до прекратяване на дружеството, само ако не е уговорено, че гражданското дружество ще продължи своя­та дейност с останалите съдружници. Тази уговорка тряб­ва да е направена преди волеизявлението на съдружника за прекратяване на дружеството. Когато дружеството продължава своята дейност, би следвало да се постави въпросът дали волеизявлението на съдружника е основа­ние да се прекрати договора за гражданско дружество. На този въпрос ще се спрем в края на изложението.

2.5. Съществуват и други основания за прекра­тяване на дружеството, без оглед на това дали е създаде-но със или без срок:

а) първото основание е прекратяване на дружество­то при смърт на съдружника. Гражданското дружество е създадено с оглед личните качества на съдружника, пра­вото на участие по правило не може да бъде наследено при смърт на съдружника съгласно чл. 363, буква "в" от ЗЗД. Въпреки, че не е посочено изрично, дружеството мо же да бъде прекратено и при прекратяването на юриди­ческото лице съдружник. Не може да се търси вина или виновно поведение в тези хипотези.

б) друго основание за прекратяване на дружество­то е поставянето под запрещение на съдружник - физи­ческо лице. Законът има предвид както пълното, така и частичното поставяне под запрещение. Принципът, вър­ху който се изгражда гражданското дружество, принцип на личното доверие и личните качества на съдружници­те, изисква личното им участие в дейността и управле­нието на дружеството с оглед валидното поемане и из­пълнение на задълженията. Прекратяването настъпва след влизане в сила на съдебното решение за поставяне под запрещение на съдружника. Ако останалите съдруж­ници не са участвали в съдебния процес, би следвало те да бъдат запознати с постановеното съдебно решение.

Смъртта (съответно прекратяването на юридиче­ското лице), или поставянето под запрещение са относи­телни основания за прекратяване на договора за граж­данско дружество, защото разпоредбата на чл. 363, буква "в" от ЗЗД е диопозитивна и дава възможност дружество­то да продължи своята дейност в намален състав - без участие на починалия или поставения под запрещение. За тази цел са необходими най-малко две предпоставки. Пре­ди всичко е необходимо, това да е уговорено преди настъп­ването на смъртта, (съответно прекратяване на юриди­ческото лице) или поставянето под запрещение на съд­ружник. Тази уговорка може да се съдържа в договора или да е приета допълнително от всички съдружници. Освен това, би следвало след смъртта или поставянето под за­прещение на съдружник, дружеството да остане с поне двама участника.

Застъпеното от проф. Ал. Кожухаров разбиране, че дружеството се прекратява със смъртта или поста вянето под запрещение на един от съдружниците, стига да не е било уговорено, че дружеството ще продължи с наследниците на починалия съдружник се нуждае най-мал­ко от прецизиране. На първо място, дори и да е включена такава клауза в договора (или допълнително да е прието единодушно решение на съдружниците в този смисъл), то­ва не означава, че във всички случаи дружеството се запаз­ва и продължава своята дейност. Това зависи от наслед­ниците, които могат да откажат да станат съдружници на мястото на техния наследодател. Освен това, твърде различни, а понякога и твърде специфични са целите на гражданското дружество, поради което личните качества на съдружниците имат особено голямо значение не само с оглед на доверието между тях, но и с оглед осъществява­не на тези цели.

Тъкмо затова такава уговорка законът не изисква и не предвижда. Необходимо и достатъчно е съгласието на съдружниците и при поставяне под запрещение друже­ството да продължи своята дейност, ако негови участни­ци са поне двама съдружници. Ако е включена клауза, че дружеството ще продължи своята дейност с наследници­те на починалия съдружник би следвало при техен отказ дружеството да се прекрати.

Възникват различни хипотези и при поставяне под запрещение на съдружник, ако е уговорено, че дружество­то няма да бъде прекратено. В този случай, като че ли би следвало да се запази и участието на запретения в дого­вора за гражданско дружество. В подкрепа на това следва да се посочи, че поставянето под запрещение може да бъ­де отменено и с това да се възстанови пълната дееспо­собност на съдружника. Освен това, прекратяването на правото на участие в дружеството може да настъпи само чрез доброволно напускане и чрез изключване. Запрете-ният не може да направи валидно волеизявление за на пускане на дружеството и затова единствената въз-можност е той да бъде изключен поради това, че не е дееспособен и не може лично да участва в управлението и дейността на дружеството, т. е. не отговаря на усло­вията за участие в договора за гражданско дружество.

в) третото основание е прекратяване на юри­дическото лице - съдружник. Основанията за прекра­тяване на юридическите лица са различни: прекратяване поради ликвидация или поради преустройство.

Прекратяването поради преустройство чрез сли­ване или вливане не води до прекратяване на дружество­то, защото правоприемникът на прекратеното чрез пре­образуване дружество, встъпва във всички права и задъл­жения на слялото се или на влялото се юридическо лице. Когато преустройството се извършва чрез разделяне на юридическо лице съдружник, би следвало в протокола за разделяне да е определено, кое юридическо лице ще про­дължи участието в гражданското дружество.

При отделяне: юридическото лице съдружник про­дължава да участва в дружеството, а новообразуваното (отделило се) юридическо лице, обособило се на основата на имущество, дейности и персонален субстрат на дру­гото юридическо лице не се включва автоматично в със­тава на гражданското дружество.

2.6. Прекратяването на участието на съдруж­ник в дружеството, както посочихме е основание за пре­кратяване на дружеството, защото то е договор тШНо регзопае. Това налага да се обсъди въпроса дали е въз­можно прекратяване на участието на съдружник, без това да води до прекратяване на дружеството. Ос­нования за прекратяване на правото на участие в дого­вора за гражданско дружество, както посочихме по-горе е доброволното напускане на дружеството или изключ­ването на съдружник. Следва да се подчертае, че тези два възможни случая за прекратяване на участието в до­говора за гражданско дружество са възможни, само ако са предвидени в дружествения договор. Въпреки, че в правната уредба на дружеството тази възможност не е уредена, това следва от договорната автономия, от сво­бодата на гражданскоправните субекти да сключват сделки, стига те да не нарушават закона или нравстве­ните правила. Ако в дружествения договор не е уговоре­но изрично прекратяване на правото на участие чрез пре­дизвестие на съдружник или чрез изключването му, та­кава възможност не съществува и прекратяването на участието и в двата случая би следвало да доведе до прекратяване на самото дружество.

Доброволното напускане на съдружник може да стане и чрез прехвърляне на неговото право на участие на трето лице. Това трето лице може да бъде съдружник от съответното дружество или лице, което не участва в дружеството.

В този случай доброволното напускане може да на­стъпи само, ако всички съдружници се съгласят да се пре­хвърли делът на съдружника на друг съдружник. В случая, когато този дял се прехвърля на лице, което не е съдруж­ник в дружеството, безспорно е необходимо и неговото съгласие. Освен това, за да се прекрати участието на съдружника е необходимо след прехвърлянето на дела и прекратяване на участието на напусналия съдружник, бро­ят на съдружниците да остане не по-малко от две лица. Това изискване не се отнася при прехвърляне правото на участие на трето лице, защото то замества напусналия съдружник и става нов съдружник в гражданското друже­ство (на мястото на напусналия), поради което числени­ят му състав не се намалява.

Това прехвърляне на право на участие има за пред­мет права и задължения, поради което би могло да се при еме, че е налице цесия, съчетана с поемане на дълг. Това е специален вид сделка, която има за предмет прехвърляне на права и едновременно с това поемане на задължения. Ако това се осъществява чрез продажба, замяна или да­рение, предметът ще бъде съвкупността от права и за­дължения, носител на които е съответния съдружник.

Тази сделка напомня с оглед на своя предмет на про­дажбата на наследство. Същественото обаче, което от­личава прехвърлянето на правото на участие в договора за гражданско дружество, от продажбата на наследство, е че наследникът приел наследството е носител на пра­вото на собственост на всички вещи и ценни книжа, и е титуляр на вземанията, включени в наследствената ма­са. При прехвърлянето на правото на участие, съдружни­кът е титуляр само на облигационни вземания спрямо ос­таналите съдружници, които могат да се упражнят и да доведат до възстановяване на собствеността върху вне­сени в съсобственост вещи едва след прекратяването на дружеството или на участието в него на съдружника. На­следникът продава всичко включено в наследството, без отделно посочване на неговите съставки. В тези със­тавки са включени вещни права: право на собственост вър­ху вещи, пари, ценни книжа и п р., както и облигационни вземания и задължения.

Що се отнася до внесените парични средства и дру­ги потребими и заместими вещи той не би могъл да при­добие право на собственост, а само право на парично взе­мане. С прехвърляне правото на участие на друго лице се запазва правото на участие в дружеството, макар и с нов титуляр. Очевидно е, че предмет на сделката са преди всичко облигационни права и задължения, а правото на съ­дружника да възстанови изцяло собствеността върху вне­сен от него недвижим имот, също възниква след прекра­тяване на дружеството. 2.7. След прекратяване на дружеството за съ­дружниците възникват следните права:

а) в случаите, в които съдружник е внесъл в съсоб­
ственост или за ползване недвижима вещ, той има право
да получи вещта или, ако това му бъде отказано, да пре­
дяви иск за собственост (ревандикация) против остана­
лите съдружници.


б) ако съдружникът е внесъл заместими или потре-
бими вещи, ценни книжа или други права той има само па­
ричен дял.


в) в паричния дял на съдружника се включва и част
от печалбата, която съответства на направената от
него вноска, след приспадането на разходите, както и за­
дълженията на съдружника към останалите съдружници.


3. Последици.

След като дружеството бъде прекратено, е необходи­мо общата собственост между съдружниците да бъде лик­видирана. Това ликвидиране ще стане по реда на ликвиди­рането на всяка имуществена общност, т. е. чрез делба. Каз­ваме, че "дружественият имот" е особена общност поради обвързаността и с дружествената обща стопанска цел. За­това съдружниците не могат да искат подялба на тази об­щност, докато дружеството съществува. Но с прекратяване на дружеството общността не е вече неделима поради осо­беното й предназначение. Това нейно предназначение вече е отпаднало и общността се е превърнала в една обикнове­на съсобственическа общност. Ето защо може да бъде лик­видирана чрез делба.

Впрочем и излизащият от дружеството съдружник мо­же да иска своя дал от общата собственост (чл. 359, ал. З ЗЗД). Хипотезата е, че дружеството ще продължава да съ­ществува между останалите. Законът не определя начина за ликвидиране на отношенията между съдружника, който напуска дружеството и съдружниците, които остават. Пътят на делбата е единствената възможност. Наистина тя може да се окаже вредна за другите съдружници в бъдещата им работа. Но и обратното е възможно: удовлетворяването на излезлия съдружник по друг начин, а не чрез делба може да увреди същия.



Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница