Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
| проф. Александър Г. Кожухаров
ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО ОТДЕЛНИ ВИДОВЕ ОБЛИГАЦИОННИ ОТНОШЕНИЯ Нова редакция и допълнения проф. Петко Ст. Попов ПЪРВА ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ГЛАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ВИДОВЕ ПРОДАЖБИ. ИЗТОЧНИЦИ НА ПРОДАЖБЕНО ПРАВО И НА ПРОДАЖБЕНО ОТНОШЕНИЕ. § 1. Обща характеристика на продажбата. 1. Уводни бележки. Продажбата е важен способ за осъществяване движението на материалните блага - за реализиране на стопанския оборот. Поради това тя е една от най-разпространените правни сделки. С нея продавачът се задължава да даде на купувача една вещ, а купувачът - да заплати на продавача нейната цена. Наистина не всеки продава, но всеки ежедневно участва в редица продажби в качеството си на купувач, за да си набави необходими за съществуване вещи. Преминаването на стоките, на недвижимостите от едни ръце в други, цялото това движение (цялата тази размяна) се осъществява предимно чрез продажбата. Продажбата изпълнява тази функция отдавна. Още в далечна древност тя е средство за осъществяване на разменни отношения. Различни обаче са разменните отношения, които тя е обслужвала през различните етапи от историческото развитие на обществото. Съответно на това различни са били нейните обществено-стопански функции и нейната правна уредба. 2. Функции на продажбата. 2.1. В обществото продажбата функционира като прав но средство, с което собствеността се поставя в икономи чески оборот, като правно средство за реализиране на при- надената стойност между стокопритежателите. Гражданскоправните законодателства не разкриват тези функции на продажбата. Те се задоволяват да очертаят нейните функции при т. нар. проста стокова циркулация -тази, при която продавачът продава това, от което не се нуждае, за да придобие с получените пари това, което му е необходимо. 2.2. Но наред с тази проста стокова циркулация, коя то се изразява с формулата стока-пари-стока и при която на двата полюса е стоката, появява се и една друга. Тя се отра зява във формулата пари-стока-пари. При нея в движение влизат стойности - капиталът, преминаващ последовател но от стокова в парична, от парична в стокова форма. Не се продава вече, за да се купи потребното, а за да се продаде купеното по-скъпо. За тази нова циркулация пак е използван договорът за продажба, разбира се, с правна регламентация, отразяваща новите отношения, които е призван да обслужва. Такава регламентация получава тази продажба в търговските кодекси на редица страни. Назовава се "търговска" продажба.1 Редица автори я наричат "спекулативна" продажба.2 "Спекулативната продажба" е уредена и у нас в Търговския закон. 2.3. Всичко е стока. Всичко може да влезе в граждан ски оборот и всичко има стойност, която чрез покупко-продажба може да се реализира. Законът за стойността има универсал но действие, затова и договорът за продажба е универсален правен механизъм, чрез който се проявява действието му. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ОПРЕДЕЛЕНИЕ... 15 § 2. Определение на договора за продажба. Видове. 1. Определение. Чл. 183 от ЗЗД определя продажбата като договор, с който "продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати". 2. Външнотърговска продажба. Страни по договора за продажба могат да бъдат не само местни лица - български физически и юридически лица. Продажба може да се сключи и с чуждестранни парт ньори. В случая е налице продажбено отношение с между народен елемент. Международният елемент съставлява отликата, която отграничава този вид продажба от останалите видове продажбени отношения и я превръща във външнотърговска - в международна. Международният елемент се заключава в това, че страните по договора имат местожителството, респек тивно седалището си на територията на различни държави и а) от договора следва, че продадената стока ще бъде пренесена от територията на една в територията на друга страна, или когато б) предложението и приемането са били извършени върху териториите на различни страни или в) когато предаването на стоката трябва да стане на територията на страна, различна от тази, в която е било на правено и прието предложението. 2.3. Обособяването на външнотърговската продажба в особен вид продажба на плоскостта на включения в нея международен елемент налага особен правен режим, на който тя да е подчинена. При това този режим не е еднакъв, а диференциран, което е основание да се различават нови два подвида външнотърговски продажби. 2.4. При упражняване на договорната им автономия страните са властни сами да определят материалноправ- ния режим, на който сделката им ще бъде подчинена-дори когато той се отклонява от установения в законодателството на всяка една от тях.1 В случай, че не са упражнили тази възможност, трябва да бъде приложено материалното право, отнасящо се към конкретната продажба. а) Такъв ще е случаят, когато страните уговорят, че за отношението им ще бъдат меродавни "общите условия", изработени от някой международен институт - например "Общите условия за машинно оборудване", изработени от Икономическата комисия за Европа при ООН, или кодифицираните от Международната търговска камара в Париж "1псо1егтз". Или когато уговорят, че ще важат "общите условия" или типовите контракти-образци, изработени за отделни браншове от международни сдружения на търговци от този бранш - например един от 60-те типови договора на 1опс!оп Согп Тгас1е Аззоаайоп. Или когато дори уговорят, че ще бъдат меродавни клаузите на типов договор, изготвен от едната страна. Или дори когато уговорят, че отношението им ще се регулира от правото на едната страна по договора - от българското или от френското материално право. Само ако нищо не е било уговорено относно матери-алноправния режим, ще трябва да се види кое по правилата на международното частно право е приложимо към договора - българското или чуждото материално право. Ако българското международно право препраща към чуждия закон, външнотърговската продажба, по която българското предприятие е страна, може да се окаже подчинена на чужд правен порядък - нещо, което крие в себе си редица неудобства и опасности и води до пъстрота в разрешаването на еднакви по същество случаи. б) Но когато страните са уговорили, че българско материално право ще регулира сключената външнотърговска продажба, а и когато нищо не са уговорили, но нашето международно частно право препраща към българско материално право, ще трябва да бъде приложен Законът за задълженията и договорите, в който е въплътено нашето общо продажбено право. 3. Обективни източници на продажбено право. От изложеното се вижда, че два са основните източници на обективното ни продажбено право: 3.1. Законът за задълженията и договорите, който съдържа общото ни продажбено право. Нормите му се прилагат поначало към всички продажбени отношения - към вътрешните; към външнотърговските - ако това е уговорено или колизионна норма препраща към наше право. Значението на нормите на Законът за задълженията и договорите като основен източник на продажбено право обяснява подробното изучаване на последния. § 3. Характерни белези на продажбата. 1. Общи белези. Договорът за продажба е винаги двустранен; възмезден; комутативен и консенсуален договор. 1.1. Продажбата е двустранен и възмезден договор. От него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни. Продавачът се задължава да прехвърли на ку- пувача собствеността върху една вещ и да му я предаде, а купувачът-да заплати определената цена и да получи вещта. Затова всички общи правила относно двустранни договори ще се приложат към договора за продажба - например правилата относно развалянето, относно риска, относно възражението за неизпълнен договор и т. н., доколкото прилагането им не е изключено на друго основание. Договорът е комутативен, когато страните още по време на договарянето знаят обема на насрещните си задължения. Страните обаче, могат да придадат на догово ра си алеаторен характер. Може облагата, която продавачът или купувачът ще извлекат от договора, да не е известна при договарянето, а да зависи от едно бъдещо, случайно и неизвестно събитие. Договорът за продажба е консенсуален договор. Той е валидно сключен от момента, в който страните постиг нат съгласие относно вещта, която продавачът се задъл жава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да плати.* * По изключение, за сключване на договора за продажба се изисква форма, ако предмет са недвижими вещи или определена категория движими вещи. В тези случаи договорът за продажба е формален. Но това е изключението и затова неправилно е продажбата да се определя "като писмено съглашение между купувача и продавача" и по този начин изключението да се въздигне в правило. Вж. подробно за формата на договора за продажба т. З на следващия раздел. 1.4. От този момент страните са обвързани. Всяка е длъжна да "даде" нещо на другата, за да се освободи от обвързаността. В това се състои облигаторното действие на продажбата. С договора за продажба продавачът поема задължението да прехвърли собствеността или друго право върху една вещ. При договори, с които се поема задължение "за прехвърляне на собственост... или... друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето... настъпва по силата на самия договор..." (чл. 24, ал. 1 ЗЗД). Това означава, че и без заплащане на цената и предаване на вещта купувачът става собственик на определената движима вещ, която му се продава, респективно титуляр на продаденото му право, стига продавачът да е бил неин собственик, респективно титуляр на продаденото право. Така задължението на продавача да прехвърли собствеността, респективно правото, се оказва изпълнено. Когато вещта не е индивидуално определена, тази последица (преминаването на собствеността) настъпва веднага щом отпадне неопределеността (чл. 24, ал. 2 ЗЗД). По този повод именно се казва, че договорът за продажба има вещно действие. Това вещно действие, съчетано с посоченото по-горе облигаторно действие на продажбения договор, дава основание да се казва, че у нас продажбата има облигаторно-вещно действие. § 4. Източници на продажбено отношение. 1. Проблемът. Договорът за продажба е главният източник на про-дажбени отношения. Но продажбено отношение може да възникне и без сключването на такъв договор. Юридически факти, които'могат да породят продажбено отношение, са някои съдебни решения. 2. Продажбено отношение от съдебно решение. Едно продажбено отношение може да възникне и чрез съдебно решение. 2.1. Съдебно решение по предварителен договор. С предварителния договор се поема задължение да се сключи в бъдеще окончателен договор - например договорът за продажба. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви срещу другата иск за сключване на окончателния договор: този, който е обещал да купи, срещу този, който е обещал да продаде и който не изпълнява задължението си; и, обратно, този, който е обещал да продаде, срещу този, който е обещал да купи. Окончателният договор се "счита сключен" (чл. 19, ал. З ЗЗД) в момента, в който решението влезе в сила. Продажбеното отношение възниква тук между страните по делото от съдебно решение, по силата на което окончателният договор "се счита сключен". Това е продажбено отношение, идентично по цел, структура и действие с про-дажбеното отношение, което би възникнало при доброволно сключване на окончателния договор. Към това продажбено отношение ще намерят съответно приложение всички правила на ЗЗД, отнасящи се до договора за продажба. Вярно е, че според текста "договорът се счита сключен" с влизане на решението в сила (чл. 19 ЗЗД). Изглежда, че продажбеното отношение възниква от така "сключения" договор. Но тази фикция (че договорът се счита сключен) не трябва да пречи да се види истинската същност на нещата и да се приеме, че в действителност продажбената връзка между страните възниква не от фингирано сключения договор, а от съдебното решение.1 2.2. Съдебно решение по иск за изкупуване. а) Собственикът, който отчуждава своята част от общата вещ, е длъжен да я предложи най-напред на остана лите съсобственици (чл. 33, ал. 1 ЗСоб). Ако той не направи това или ако им е предложил частта си само привидно и при по-неблагоприятни условия, отколкото я е продал впоследствие на трето лице, съсобствениците имат (потестативно-то) право да изкупят частта му от третото лице по действително уговорените условия. Изкупуването се осъществява чрез (конститутивен) иск и съдебното решение създава между страните едно истинско продажбено отношение (чл. 33, ал. З ЗСоб).1 (Вж. и чл. 66 ЗСоб). б) Чл. 288, ал. 2 от ГПК предвижда, че при съдебна делба, "Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена собственост, прекратена със смърт на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг иш бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделите-ли с други имоти или с пари.". В този случай решението на съда е източник на отношение, аналогично на продажбено-то. Съдът, щом констатира, че наследникът има право на изкупуване, създава продажбено отношение с влизане в сила на конститутивно действащото си решение.2 РАЗДЕЛ ВТОРИ ОБИКНОВЕН ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА ВТОРА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА ГЛАВА ЗА ПРОДАЖБА Всички условия за действителност на договорите изобщо, са условия за действителност и на договора за продажба. За валидното му сключване обаче трябва да бъдат спазени и някои особени правила. Те се отнасят до страните; до предмета на договора -до вещите, които могат да се продават и купуват, цената, която се дължи насреща и начина на определянето й; до съгласието на договарящите и до формата, в която това съгласие трябва да бъде изразено. § 1. Страни по договора за продажба. Забрани за купуване и продаване. 1. Принципът. Всеки правен субект (физическо или юридическо лице) може да бъде страна по договора за продажба. Но има договори за продажба, по които определени лица не могат да бъдат страна, било поради специалната им правоспособност, било поради изрична забрана на закона. 2. Забрани за купуване и продаване. Законодателството ни е абсолютно забранило на определени лица да бъдат купувачи или продавачи по някои договори за покупко-продажба. 26 Дял първи. Раздел втори. Втора глава. 2.1. Такива забрани се съдържат в Закона за задълженията и договорите. а) Така, § обществен интерес абсолютно е забранено на посочените в чл. 185 лица да купуват изброените в същия текст имущества, вещи и права. Забранено им е под страх на абсолютна недействителност да ги купуват както пряко, така и чрез подставени лица дори и на публична про-дан (938-49-1). По-конкретно: 1) На лицата, които "по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества", е забра нено да ги купуват (чл. 185, б. "а" ЗЗД). Родителите по закон управляват имуществата на малолетните си деца (чл. 73 СК). Настойникът по назначение управлява имотите на лицето под негово настойничество (чл. 117, ал. 2 СК). На тези лица е забранено да купуват имуществата, които управляват, защото не е сигурно дали няма да предпочетат своя интерес пред интересите на лицето, чието имущество управляват. 2) На длъжностните лица е забранено да купуват имуществата, които по служба им е възложено да продават (чл. 185, б. "а" ЗЗД). Така, длъжностното лице, на което е възложено да продаде при доброволно спазаряване строителни материали от къщи в свличащи се места, жителите на които се изселват, не може само да ги купи. Никак не е сигурно, че то не би поставило своите интереси над държавните. Продажбата е абсолютно недействителна, ако бъде сключена. Разбира се, това разпореждане трябва разумно да се тълкува: например продавачът в държавен магазин би валидно купил някоя вещ от тези, които е натоварен да продава, стига тази покупка да се извършва при определена цена и при нормални за всички купувачи условия. 3) На съдиите, прокурорите, съдия-изпълнители- те, съдиите по вписванията и адвокатите е забранено СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА 27 да купуват спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат (чл. 185, буква "б" ЗЗД). Лесно е да се разбере основанието на тази забрана. Не бива да съществува дори сянка от подозрение, че хората, които решават или съдействат за решаване на спорове за права, имат каквото и да е влияние върху тяхното решаване, са злоупотребили със заеманото от тях служебно положение, респективно че спорни права им са били продадени под влиянието на тяхното положение. Такова подозрение е напълно отстранено, ако изобщо се забрани на тези лица да купуват посочените спорни -права. Те могат да купуват спорни права, само ако сами са титуляри по тях като съсобственици или съкреди-тори, но тогава няма да участват при решаване на спора за правото, нито имат възможност да влияят при решаването му. б) Едно доразвитие на разпорежданията на чл. 185, буква "б" от ЗЗД са правилата на чл. 379 от ГПК. Според този текст "длъжникът, неговият законен представител, длъж ностните лица от канцеларията на съдия-изпълнителя, как то и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да взе мат участие при наддаването" при публична продан на нед вижим имот. Продажбата е недействителна, ако имотът бъ де купен от лице, което е нямало право да наддава.1 в) Близко до забраната на чл. 185 от ЗЗД е забраната за купуване, постановена в чл. 38 и чл. 303 от ЗЗД. Забранява се на представителя да договаря сам със себе си. Този, който в качеството си на законен или договорен представител е натоварен да продаде чужда вещ, не може да я купи. Законът забранява тази сделка, за да защити представлявания. Но представляваният може да се откаже от защитата и да се съгласи представителят сам да купи това, което му е възложено да продаде. 2.2. Забрана за купуване или продаване срещаме не само в ЗЗД, а и в други нормативни актове, като например в ТЗ (чл. 662, ал. 2 и чл. 683) § 2. Предмет на договора за продажба. Могат да бъдат продавани вещи и права. Продавачът се задължава (казва чл. 183 ЗЗД) да прехвърли собствеността върху една вещ или да предостави титулярството на едно право. Вещта, респективно правото, което се продава, е необходим елемент на договора за продажба. 1. Вещи. Законът не дефинира понятието "вещ". Вещ е всеки обособен предмет от природата - естествено даден или създаден от човека - със собствено наименование в обмена и годен да задоволява потребности. Безразлична е физическата структура на предмета: твърди, течни или газообразни тела са все вещи. Вещ е не само всяко самостоятелно твърдо тяло, но и течащата вода, която получаваме по водопровода, и кислородът, сгъстен в стоманен цилиндър. Законът счита и енергиите - електрическата, топлинната, атомната - за вещи, макар да им липсва телесност (чл. 110, ал. 2 ЗСоб). Вещи са не само неодушевените предмети, но и животните. Вещи са още и ценните книжа, които материализират права - облигации, акции, чекове, лотарийни билети и пр. Не е обаче вещ работната сила. Тя не се продава. Нейното предоставяне е предмет на друг договор - на трудов договор. 2. Вещи, които могат да се продават. Всички вещи могат поначало да бъдат продава ни - движимите, както и недвижимите; потребимите и не- потребимите; заместимите и незаместимите; настоящите и бъдещите; собствените и чуждите. Продаваната вещ може да бъде определена по особените й белези -тогава е налице продажба на индиви дуално определена вещ - или по родови признаци -тогава е налице продажба с родово определен предмет. Всичко зависи от волята на страните. По тяхна воля и незаместима вещ може да бъде обект на продажба с родово определен предмет (една картина от Стоян Венев), както, обратно, и заместима вещ - обект на договора за продажба с индиви дуално определен предмет (този учебник по история). Про дажбата на автомобила "Лада" с номер на мотора 11473 е продажба на индивидуално определена вещ; докато продаж бата на един автомобил "Лада" е продажба на родово опре делена вещ, той ще се вземе измежду многото автомобили отдадена марка. Това различие е съществено. а) Продавачът се задължава да прехвърли собствеността на една вещ. Това е предметът на задължението му. Ако продаваната индивидуално определена вещ не съществува вече при сключване на договора, липсва предмет, по отношение на който да може да се породи задължение за продавача. Не може да се поеме задължение да се прехвърли вещ, която вече не съществува. Затова и за купувача не възниква насрещно задължение да плати цена. В резултат сключеният договор е нищожен (чл. 184, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Нищожен е например договорът за продажба на един автомобил, ако този автомобил по време на договарянето е бил вече унищожен при катастрофа. Нищожен е договорът за продажба на облигации, които по време на продажбата са били отдавна вече излез- ли в тираж: те вече не материализират права. Но ако индивидуално определената вещ е била по време на договарянето само отчасти погинала, за продавача възниква задължение да прехвърли собствеността върху оцелялата част (например върху оцелялата от пожара част от къщата). Възниква и задължение за купувача да плати цената - не цялата, а намалена съразмерно с погиналата част от вещта, ако купувачът поиска тази част да му бъде престирана и не предпочете да се откаже от договора за продажба и относно оцелялата част (чл. 184, ал. 2 ЗЗД). б) Не е така, когато продаваната вещ е родово определена: когато е продаден не автомобилът, а автомобил. В този случай винаги ще има предмет, по отношение на който да се породи задължение за продавача, освен ако всички единици от рода не са били изчерпани по време на договарянето. Родът не погива - това е принципът: автомобилите "ВАЗ" не са се свършили с това, че един измежду тях не е съществувал по време на договарянето. Договорът ще е напълно валиден, макар продавачът при договарянето да не е разполагал с продаваната вещ - например тепърва да трябва да я внася или произвежда. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|