Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
| Влогодателят е длъжен да изпълни задължения
та, които влогоприемателят е поел с оглед да запази вещта, респективно да обезпечи тяхното изпълнение. Тук ще се при ложат правилата на чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД. Влогодателят трябва да обезщети влогоприема теля за вредите и извършените разноски, причинени от скрити недостатъци на възложената вещ, ако влогоприема телят не ги е знаел (чл. 254, ал. 2 ЗЗД). Това означава, че влогодателят трябва да уведоми влогоприемателя за известните му недостатъци на вещта при договарянето и проявява преддоговорна вина, ако не го е направил (чл. 12 ЗЗД). Влогодателят трябва да плати на влогоприемате ля възнаграждение, ако такова е уговорено (чл. 250, ал. 2 ЗЗД). Възнаграждението обикновено се дължи в пари, без да е изключена възможността да бъде уговорено в друга престация, и е платимо или периодично, или при връщане на вложената вещ. Влогодателят е длъжен да приеме вложената вещ обратно след изтичане на уговорения срок, респектив но след изтичане на срока, определен от влогоприемателя, ако не е бил уговорен предварително. В противен случай отговорността на влогоприемателя се намалява и за него възникват възможностите, изложени по-горе. За претенциите си по т. 1, т. З и т. 4 влогоприема- телят има право да задържи вложената вещ (чл. 91 ЗЗД). ВТОРА НЕПРАВИЛЕН ВЛОГ ГЛАВА § 1. Понятие и действия. 1. Понятие. Обикновеният влог не позволява на влогоприемате-ля да си служи с вложената вещ. Тя е и си остава собственост на влогодателя. Задължение на влогоприемателя е да я пази. При влога на заместими (родови) вещи,.особено на пари, товари означавало имобилизиране на тези блага, изваждането им от обръщение, тяхното замразяване. Очевидно това икономически е вредно. Затова страните често уговарят, че няма да оставят тези блага неизползвани. За да стане това възможно, те се съгласяват собствеността върху заместимите (родовите) вещи, включително парите; да премине върху влогоприемателя. Така той придобива право на разпореждане върху въпросните вещи и се задължава да върне по-късно "вещи от същия вид, количество и качество" (чл. 240, ал. 1 във връзка с чл. 257, чл. 2 ЗЗД). Влогодателят заменя качеството си на собственик с това на кредитор. Този влог наричаме неправилен влог. 2. Действия. Неправилният влог прилича твърде много на заема, без да е заем. Всъщност всяка от страните окачествява различно тази сделка поради различния стопански интерес, който има от нея. Банката, която става собственик на вложените у нея пари и има право да ги използва, вижда в тази опе рация един заем. Нейният контрахент не смята, че е дал пари в заем, а за пазене. В същата операция той вижда една влогова сделка. Законът не може да не държи сметка за различните стопански функции на сделката. В чл. 257, ал. 2 от ЗЗД той обявява, че към неправилния влог (към сделката заем-влог) ще се прилагат правилата за заема. Затова не влогодателят ще дължи възнаграждение на банката за пазене на парите му, а обратно, банката ще му дължи лихви за предоставените й пари. Тя е заемателят. Прекалено би било обаче правилата за заема да се приложат без всякаква резерва. Биха се увредили интересите на вложителите. Поради това се налага правилата относно заема да се съчетаят донякъде с тези на влога. За влогодателя например е от съществено значение да може да разполага предсрочно с влога си. Това право му признава чл. 252 от ЗЗД. Ако го признаем за обикновен заемодател, бихме му отнели възможността предсрочно да търси връщане на заетата сума. В резултат би настъпило въздържане да се влага в банкови институти. Следователно трябва да се приеме, че за вложителя сделката е влог, и да му признаем правото по чл. 252 от ЗЗД при разумно съчетаване правилата за заема с тези за влога. Типични сделки заем-влог са банковите влогове и влоговете по разплащателните и текущите сметки. Толкова типични, че чл. 257, ал. З от ЗЗД счита всеки влог в банка или спестовна каса за уговорен като заем-влог, т е. като неправилен влог с всички следващи от това изложени тук последици.* * 3. Разновидности. С приемането на част трета от Търговския закон (ДВ, бр. 83 от 1996 г. и на Закона за банките ДВ, бр. 52 от 1997 г.) се регламентираха като банкови сделки "заеми- те-влогове". Търговският закон урежда на първо място до- ^говора за банков влог, който е разновидност на договора за паричен влог и може да бъде обикновен или правилен и паричен или неправилен. С обикновения влог, банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение (чл. 420, ал. 1 ТЗ). Очевидно е, че този договор по своя предмет е твърде близък с влога уреден в чл. 250 от ЗЗД. Този влог е търговска сделка и затова заедно с неправилния влог уреден в чл. 421, ал .1 от ТЗ е предмет на търговското право. В случаите, в които банката се задължава да управлява вложените ценни книжа като упражнява и правата по тях, е налице и друга банкова сделка наречена "влог за управление" (чл. 424 ТЗ). Друга разновидност на влога е договора за паричен влог в търговска банка, за който се прилагат разпоредбите на Търговския закон , а не разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (чл. 257, ал. З ЗЗД и чл. 421 ТЗ). Освен това с договора за банкова касетка, банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книжа и други документи. Този договор е търговска сделка, която плътно се приближава до обикновения (правилния) влог. За разлика от него обаче, той не е реален, а е консесуален договор. С това той се доближава до договора за наем, тъй като се ползва касетка като "наемно помещение" срещу възнаграждение. Достъп до това "помещение" има само влогодателят. Вж. подробно за банковия влог и договора за банкова касетка в О. Герджиков, Търговски сделки. Книга по част трета на Търговския закон, С., 1997 г., с. 195-201 и 237-240. ТРЕТА НЕОБХОДИМ ВЛОГ ГЛАВА § 1. Понятие и действия. Един влог може да се окаже необходим. Някое бед ствие-пожар, наводнение, земетресение, военни действия, бомбардировки, злополука по море или друго някое изк лючително събитие - може да го е наложило. Сключеният при такива условия влог не може да се подчинява на обик новените условия за доказване. При такава обстановка хо рата не съставят писмени документи за сключения дого вор. Затова всички доказателства са допустими за устано вяването му (чл. 251 ЗЗД). За товари, разтоварени от кора би, претърпели злополука, предвидените такси за пазене не се събират. Така е и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, ресторант или други подобни места.1 В този случай също не се съставя писмен документ. Влогът е направен с предаването на вещта и неговото установяване не се нуждае от писмени доказателства. Обикновено на посетителя на театъра се дава един знак с номер, срещу представянето на който му се връща вложеното (дрехите). Знакът го легитимира да иска връщането и влогоприемателят (театърът) е длъжен да върне вложеното срещу знака. Но този знак не е ценна книга на приносител. Влогоприемателят може при съмнение да провери дали искащият влога е правомерният притежател на вещта. Знакът е само легитимационен.* * 3. Договорът за необходим влог се сключва със съгласието на влогодателя и влогоприемателя. Върху тяхната воля не се упражнява насилие или заплашване. Страните и по-специално влогоприемателя има възможност да се откаже от посещение на съответното помещение (театър, ресторант), в което се изисква задължителното предаване във влог на връхни дрехи, багаж и др. При природни бедствия влогоприемателят може да предпочете сам да пази своите вещи, да продаде същите и пр. Обособяването на необходимия влог като разновидност на обикновения влог има важно практическо значение, свързано с доказателствата допустими в евентуален граждански процес. Известни са ограниченията и забраната за свидетелски показания с оглед на доказване на твърде-ни обстоятелства (чл. 133 ГПК). Тези ограничения както е посочено по-горе не се прилагат при необходимия влог. дял осми ДРУЖЕСТВО ПЪРВА ПОНЯТИЕ. ОТНОШЕНИЯ ГЛАВА МЕЖДУ СЪДРУЖНИЦИТЕ. ПРЕКРАТЯВАНЕ. § 1. Понятие. 1. Определение и приложно поле. "С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на ед на обща стопанска цел" (чл. 357 ЗЗД). Следователно дружеството е форма на обеди нение на хора за постигане на една стопанска цел с общи средства и с общи усилия. Дружеството не се среща често на практика, защото за постигане на стопански резултати с общи средства и общи усилия съществуват по-съвършени форми на обединяване: търговските дружества и коопера циите. По-широко е неговото прилагане в отношенията меж ду граждани. 2. Характерни белези. Характерните особености на договора за дружество могат да бъдат изведени от по-горе дадената дефиниция. 2.1. Многостранен договор. С дружествения договор две или няколко лица се обвързват взаимно за постигане на една обща стопанска цел. Всеки преследва с него свои собствени интереси. Всеки в свой интерес се задължава към съдружниците си да насочи усилията си към определена стопанска цел, защото и съдружниците му се задължават за същото към него и той вярва, че те ще изпълнят задължението си. Това е основанието на задължаването на всеки. Наред с тези отделни правни основания, които служат за опора на задължението, което съдружниците поемат един към друг, налице е (и това е характерно за дружествения договор) още едно второ и общо правно основание на тяхната обвързаност. Това е преследваната от тях обща цел. Включена в договора, тя (общата цел) от фактическо оправдание на договора се превръща в правно основание на задължението на всички съдружници, споява в единство техните интереси, а самите задължения поставя в своя служба - в служба на преследваната обща цел. Тази същност на нещата се отразява дълбоко върху характера на взаимните задължения. В тях не можем да открием белега "еквивалентност", типичен за синалагматичния договор -за договори с "насрещна" размяна. Понеже интересите на съдружниците не са противоположни, а общи, задълженията им не са насрещни, а взаимни. Общият интерес, който ги обединява, общата кауза на техния договор, е основанието законът да не ги нарича "страни", а "съдружници". Техните права съвпадат по съдържание. Те не се обуславят взаимно, а са насочени и се движат паралелно в една и съща посока - към една и съща крайна цел. Това показва, че дружественият договор е многостранен. Многостранни са тези договори, при които участниците преследват една обща цел и се задължават да си сътрудничат за нейното постигане. Срещу сътрудничеството си за постигане на общата цел съдружникът не очаква друго "насреща" от своя съдружник освен същото сътрудничество, което самият той осъществява. Оттук следва, че някои правила, които важат за разменния двустранен договор или няма да могат изобщо да намерят приложение към дружествения договор, или ще имат само ограничено приложение. Например случайната невъзможност на изпълнителя на една работа да свърши тази работа води до разваляне по право на договора за изработка (чл. 89 ЗЗД). Обратно тук случайната невъзможност на един от съдружниците да изпълни своето задължение не прекратява по право дружествения договор, стига общата стопанска цел да може да бъде постигната. 2.2. Правна същност. Лицата, които образуват друже ството, юридически се покриват с броя на съдружниците. Те не смятат да постигнат преследвания от тях общ резултат чрез един друг нов правен субект, съставен от самите тях, но различен от тях. Съдружниците не придават на създа деното от тях дружество корпоративно устройство (нямат ус тав, управителен съвет и общо събрание) и не го правят до стъпно за повече хора. Броят им поначало е ограничен. Това показва, че дружеството не е юридическо лице. Дружеството не е отделен правен субект, самостоятелен носител на права и задължения (например кооперацията). Затова не може да носи и наименование (фирма), която да го представя пред третите лица като самостоятелно единство. За третите лица дружеството не представлява едно отделно правно, имуществено обособено единство. Правата и задълженията на дружеството не са права и задължения на някой отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници (1354-5 5-!\/). Дружественият договор създава между тях едно вътрешно единство. Това обстоятелство е практически твърде важно. То показва, че сделки с трети лица сключва не дружеството, а отделният съдружник. От тези сделки придобиват права и задължения съдружниците, а не дружеството. Претенциите на и срещу дружеството трябва да се предявят от и срещу съдружниците, а не срещу самото дружество, което не съществува като отделна личност 2.3. Целта. Законът (чл. 357 ЗЗД) изрично изтъква, че целта, с оглед на която се сключва Дружественият договор, трябва да бъде "стопанска". Стопанска е целта, с оглед на която занаятчиите се обединяват в гражданско дружество. Но понятието "стопанска цел" трябва да се разбира в по-широк смисъл. Стопанска ще бъде целта на дружеството, съставено от граждани, за да създадат материална база за удовлетворяване на материални и културни нужди, например за постройка на клуб или търговски дом. 2.4* Обща дейност. Целеният стопански резултат трябва да бъде постигнат с общи усилия. Това е съществено условие за валидността на договора.* * 3. Отграничения. Изложеното ни дава възможност да съпоставим гражданското дружество със сходни правни фигури и институти и по този начин да се откроят по-пълно неговите особености, след радикалната промяна на законодателството, започнала през 1990 г. На първо място гражданското дружество се отличава съществено от съсобствеността, която е статично състояние, което дава възможност определена вещ да се ползва от няколко лица. За разлика от нея гражданското дружество обединява съвместните усилия и средства на няколко лица за постигане на определена стопанска цел. При осъществяване целите на дружеството и в резултат на неговата дейност може да възникне съсобственост на съдружниците, която е неделима и се прекратява с прекратяването на дружеството. За съсобствеността се прилага режимът установен в нормите на Закона за съсобствеността (чл. 30- чл. 36 ЗСоб), а за придобиването на съсобственост се прилагат нормите от Закона за задълженията и договорите (чл. 359 ЗЗД). Гражданското дружество се отличава и от кооперациите. Общото е, че целите, както на гражданското дружество, така и на кооперациите, се осъществяват чрез извършване на стопанска дейност. Кооперациите са признати за юридически лица и с изключение на жилищностроителната кооперация са търговци по правноорганизационната си форма. Те възникват в резултат на смесен фактически състав - след вписването им в коопперативния регистър в окръжния съд. Кооперациите имат свое имущество, структура, органи, а за задълженията им членовете отговарят само до размера на записаната дялова вноска. Съдружниците в гражданското дружество са носители на правата и задълженията и затова те отговарят неограничено за задълженията. Вж. /7. Попов, Новият закон за кооперациите и развитието на кооперативното право, С., 2000 а. и Закон за кооперациите ДВ, бр. 113 от 28 декември, 1999г. Съществени са различията на гражданското дружество и търговските дружества. Наистина, както в търговското дружество, така и в гражданското дружество съдружници могат да бъдат или само физически лица, които следва да са дееспособни, или само юридически лица, или физически и юридически лица. Търговското дружество може да бъде създадено като еднолично - ЕООД и ЕАД. В последното може да участва като едноличен акционер само държавата. Гражданското дружество не може да бъде еднолично. За неговото учредяване са необходими най-малко две лица. Търговските дружества се образуват за извършване на търговска дейност, т. е. за сключване на търговски сделки. Гражданското дружество се учредява за осъществяване на стопанска дейност и може да извършва сделки, които не са търговски, защото стопанската дейност е по-широка от търговската. При учредяването на капи-таловите търговски дружества вписването на решението на съда има конститутивно действие и се обнародва в "Държавен вестник". За разлика от търговското дружество гражданското дружество се счита за учредено от момента на постигане на съгласие между съдружниците. Освен това за търговското дружество е установен режим, който осигурява получаване на информация от трети лица относно дейността на тези дружества. При гражданското дружество тази публичност я няма. Освен това търговските дружества разпределят дивиденти и могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Интересна е съпоставката на гражданското дружество с консорциума. Съгласно чл. 275 и чл. 276 от ТЗ търговците могат да се обединяват за осъществяване на определена търговска дейност. Това обединяване може да се извърши в две форми - във формата на търговско дружество или чрез образуване на гражданско дружество. В последната хипотеза за консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество съгласно чл. 276 от ТЗ. От това следва, че консорциумът в тази му форма, като вид гражданско дружество се отличава от останалите граждански дружества по следните по-важни признаци: съдружници в консорциума са само еднолични търговци, търговски дружества, кооперации, кооперативни и междукооперативни предприятия, кооперативни съюзи, които с приемането на Закона за кооперациите са признати за търговци-ДВ, бр. 114 от 1999 г.(Поради това съдържанието на глава XVIII на ТЗ "обединение на търговски дружества", надхвърля заглавието, защото в едно от двете обединения могат да участват не само търговски дружества, а и всички останали търговци). За консорциума в тази му форма следва да се прилагат правилата на чл. 357-364 от ЗЗД с тази особеност, че целта на консорциума е търговска дейност, която той осъществява със сключване на търговски сделки. Вж. подробно за същността на гражданското дружество и за отграничението му от други правни форми и от търговските дружества, от договора за групов строеж, от жилищно строителната кооперация и от други правни субекти, както и за данъчните и счетоводните аспекти на това дружество в П. Попов и И. Дочев, Гражданското дружество. Библиотека "Финансов и данъчен контрол", кн. З, С., 1998 г. § 2. Права и задължения на съдружниците. Дружественият договор поражда права и задължения за отделните съдружници. Съдържанието на тези права и задължения е поначало еднакво за всички съдружници, защото обща е целта на дружествения договор - постигане на един общ резултат с общи усилия. 1. Задължения. 1.1, Вноски. Дружественият договор може да предвижда, че за постигане на общата цел съдружниците ще направят вноска в пари, платима веднага или на периоди от време, или в други имоти (чл. 358, ал. 1 ЗЗД). Предполага се, че тези вноски са равни (чл. 359, ал. 2 ЗЗД). Но те могат да бъдат и нееднакви - различни по вид и стойност. а) Внесените от съдружниците пари, заместими или потребими вещи, преминават в обща собственост на всич ки съдружници. Всички те стават собственици на същите. В известен смисъл се счита, че заместимите и потребимите вещи са продадени на съдружниците. Затова и съдружни кът, който ги е внесъл, отговаря като продавач в случай, че внесените вещи имат недостатъци или съдружниците пре търпят съдебно отстраняване (чл. 358, ал. З ЗЗД). б) Всички други внесени от съдружниците вещи се счи тат внесени за общо ползване, ако друго не е било уговорено (чл. 358, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). На съдружника-собственик не се плаща никакво възнаграждение срещу това общо ползване, защото той не е дал вещите под наем на съдружниците си. Но той отговаря пред тях като наемодател в случай, че внесените от него вещи се окажат с недостатъци или съдружниците му бъдат съдебно отстранени от тези вещи (чл. 358, ал. З ЗЗД), в) Ясно е, че така образуваният "дружествен имот" не принадлежи на дружеството, което юридически не съществува като отделен правен субект. Отделните съдружници са или съсобственици на внесените или впоследствие придобити дружествени вещи, или са ползватели, или са кредитори. Тази тяхна "общност" се различава от обикновената съ-собственическа общност. Това пречи на съдружниците да разполагат със своя дял в общото имущество, да прихващат свое вземане спрямо един от съдружниците към дела му в общия имот, да искат своя дял от общата собственост, докато са още съдружници, респективно докато трае дружеството (чл. 359, ал. З ЗЗД). Доверие. Договор за дружество сключват лица, които взаимно си имат доверие. Той е договор т1ийи регзо- пае. Това отношение на доверие е източник на задължения между тях. Задължение на всеки съдружник е да одравдае това доверие. То определя как трябва да се водят дружест вените работи, рамките на сделките, които могат да се пред приемат, и т. н. Дейност. Дружественият договор се сключва, за да^се постигне обща стопанска цел с общи усилия. Сле дователно всеки съдружник е длъжен по един или друг на чин да сътрудничи за постигане на общата стопанска цел. Договорът за дружество не би бил договор за дружество, ако не би пораждал такова задължение. Управление. Понеже е длъжен да сътрудничи за постигане на общата цел, всеки съдружник има правото и задължението да се грижи за общите работи. Това означава, че за всяка дружествена работа е необходимо съгласието на всеки един от съдружниците (чл. 360, ал. 1 ЗЗД). Законът признава на всеки съдружник право на глас, но само на един глас, без оглед на размера на вноската му (чл. 360, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Дружественият договор може все пак да изключи необходимото единодушие и да предвиди, че една дружествена операция може да бъде решена само с гласовете на мнозинството съдружници (чл. 360, ал. 1 ЗЗД). Поначало всеки съдружник има право да управлява (чл. 360, ал. 2 ЗЗД). Всеки може да сключи сделка за сметка на дружеството. Счита се, че съдружниците са си дали взаимно власт да управляват един за друг. Но и "в този случай", т. е. в случая, когато всички съдружници имат управителна власт с описаното съдържание, всеки от останалите съдружници може да се противопостави на възнамеряваните сделки на другите съдружници и да осуети извършването им. Тогава решава мнозинството. Договорът може да предвиди, че управлението ще принадлежи само на един от съдружниците, а другите ще сътрудничат по друг начин за постигане на общата цел. В този случай, смятам, останалите съдружници няма да могат да се противопоставят на възнамеряваните от управляващия сделки (арг. чл. 360, ал. 2, изр. 2 ЗЗД), стига той да действа добросъвестно. В противен случай може да се иска прекратяване на дружествения договор (чл. 363, буква "д" ЗЗД). Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|