Таблица 2. Обвързване на Класификацията

Ние навлизаме във Вълната на риска, Обществото на рисковете, Рисковото общество, Risk society. Трудно е да се каже колко дълъг ще бъде размахът на тази Вълна, докога ще бъдем в това Общество. Много трудно е да надзърнем напред в бъдещето - какво ни очаква зад хоризонта. Но си струва да опитаме. Ако нашата логика е вярна, можем при използването й като база за прогнозиране да направим изводи за характера на бъдещата Вълна и на бъдещото Общество - Вълната на предизвикателството, Обществото на предизвикателствата, „Предизвикателственото” общество, т.е. Challenge society? За целта си струва най-напред да припомним отново, че:

При заплахата ние реагираме, т.е. поведението ни е ре-активно и тогава, когато вече има проблем.

При опасността ние действаме превантивно, т.е. поведението ни е активно и тогава, когато проблемът е малък, за да не му позволим да стане голям проблем.

При риска ние трябва да имаме умения (способности) за ранно сигнализиране, т.е. поведението ни е про-активно и то преди проблемът да се появи, защото ако се появи дори като малък проблем, той много бързо ще стане голям проблем.

При предизвикателството ние трябва все повече да имаме умения (способности) за прогнозиране, т.е. трябва да предвиждаме и то така, че да бъде абсолютно невъзможно, да не съществува и най-малката вероятност проблемът да възникне.

Медицината е изключително благодатна за примери и аналогии в тази насока. Поради ред причини тя върви много напред в сравнение с други науки, в нея се инвестират колосални средства и новите технологии, подходи, инструменти постоянно надникват в утрешния ден, в близкото и защо не – в по-далечното бъдеще. Не напразно и самото понятие „ранно сигнализиране” идва от медицината (и от електротехниката, налага се да добавим).

• По-рано (Вълната на безопасността, Обществото на заплахите, Threat society, „Заплаховото“ общество, реагирането), медицината лекуваше набрали сила болести.

• Сетне (Вълната на сигурността, Обществото на опасностите, Danger society, „Опасностното“ общество, превенцията), медицината постепенно започна да се стреми да не допусне леко проявената болест да набере ход (малката беда да не стане голяма).

• Сега (Вълната на риска, Обществото на рисковете, Risk society, Рисковото общество, ранното сигнализиране), медицината все повече се стреми да не допусне самия факт на поява на болестта (като изследва зародиша, ембриона/фетуса³² в утробата на майката).

Възниква въпросът – а какво в духа на медицинската терминология ни предстои нататък (Вълната на предизвикателството, Обществото на предизвикателствата, Challenge society, „Предизвикателственото“ общество, прогнозирането)?

Можем да допуснем, че в бъдещата Вълна на предизвикателството, в бъдещото Общество на предизвикателствата, намирайки се на фазата прогнозиране, която е още по-предна от ранното сигнализиране, медицината ще се стреми да бъде предотвратена, да не бъде допусната самата възможност от поява, от възникване на зародиш, за който може да има вероятност при раждането да се развие трудно лечима или нелечима болест; т.е. тя ще се стреми да бъде предотвратена, да не бъде допусната самата възможност от поява, от възникване на зародиш с тежка генетична увреденост, с обричащ човека, който може да се роди от този зародиш, фатален генен/генетичен дефект.

Защо да не си представим как в бъдеще, първото, което ще трябва да направят двамата влюбени ще е да сравнят своите индивидуални генетични карти и да установят генната си съвместимост? И ако тази съвместимост е под даден критичен минимум, то те ще трябва да се откажат от по-нататъшни отношения, защото тогава вероятността в зародиша, бъдещ плод на тяхната любов, да има тежка генетична увреденост, ще бъде по-висока от допустимата и е изключително възможно детето, което те ще родят, да развие определена коварна и обричаща го на кратък и-или непълноценен живот болест…

Хипотезата за индивидуалната генетична карта е нашият ключ към разбирането на предстоящото да дойде на смяната на Risk society (Рисковото общество) в по-далечно (и не толкова далечно) бъдеще Challenge society (т.е. „Предизвикателственото“ общество).

В бъдещото Challenge society „предизвикателството“ ще измести „риска“ като базисна категория в Науката за Сигурността и сигурноста все повече ще се разбира като предизвикателство, както днес, при смяната на Вълната на сигурността с Вълната на риска, „рискът“ измества „опасността“, а сигурността все повече се разбира като риск.

В Обществото на предизвикателствата ключовата дума ще бъде прогнозиране. При отговарянето на предизвикателствата системата трябва да се стреми към предотвратяване в зародиш на потенциални разрушителни последици от все още отдалечени във времето развития на процесите и изграждане на способности за прогнозиране, за да осъществява цялостно, системно предвиждане, основано на стратегическо проектиране, сценарийно планиране и дългосрочно поведение, на базата на което тя да повишава значително вероятността за даване на позитивен отговор на възможните предизвикателства.

Тогава, ако отговорът на предизвикателството е погрешен, то много бързо може да се материализира и да се превърне в риск, който, от своя страна, много по-бързо може да се материализира и да се превърне в опасност, а тя, съответно още по-бързо може да се материализира и да се превърне в заплаха и така „изпуснатото“ предизвикателство ще доведе до разрушителни последици. Затова в Обществото на предизвикателствата главната цел и основният приоритет ще са да бъде абсолютно невъзможно, да не съществува и най-малка вероятност, да не се допуска по никакъв начин да се създават условия за възникване на застрашаващ деструктивен фактор, който стремително да се развие във времето и да доведе до разрушителни последици.

Накрая на тези разсъждения, обаче, трябва да обърна внимание на нещо, което има, според мен, много дълбоки и, бих казал, драматични измерения и отражения, свързани с хуманни и цивилизационни, с ценностни и идентичностни, с човешки и човечни проблеми, когато говорим за Challenge society, за Обществото на предизвикателствата.

Както се вижда в таблица 2, на последния ред само една от кутийките е запълнена: Р₄ – Предизвикателство. Ако допуснем, че хипотетичната Четвърта вълна, или С₄ е Вълната на предизвикателството, то какъв ще бъде Петият вид Сигурност, или К₄? Според мен, това най-вероятно би било някакъв аналог на абсолютната безопасност.

Само че в Класификацията на Четирите вида сигурност³³, при абсолютната безопасност става дума за напълно хипотетична, идеална ситуация, когато системата не е изложена на никакви въздействия и подобна сигурност може да се нарече условно абсолютна безопасност, т.е. тази сигурност е само теоретичен конструкт, доколкото в реалния живот тя е невъзможна, защото винаги има някакви въздействия върху системите.

Докато в Четвъртата вълна на Сигурността (Вълната на Предизвикателството), Петият вид Сигурност е условно обозначен като „абсолютна безопасност” (в кавички), за да се покаже, че вероятно това ще бъде крайната цел в търсената сигурност, пределът на нашите усилия. И така кръгът на еволюцията на сигурността най-сетне ще се затвори:

Абсолютна безопасност  Защитена безопасност  Относителна сигурност  Трансформационна сигурност  „Абсолютна безопасност”

В Обществото на предизвикателствата, в бъдещото Challenge society стремежът ще бъде с цената на всичко и на всяка цена да се обезпечи „абсолютната безопасност“.

Така че ако Първият вид Сигурност е абсолютната безопасност, при която не възникват и няма условие за възникване на каквито и да било въздействия върху системата и нейната сигурност (именно затова става дума за идеална ситуация, за теоретичен конструкт), то Петият вид Сигурност е „абсолютната безопасност“, при която системата е положила максимални и извънредни усилия да предотврати още в зародиш каквито и да било въздействия, които могат да се разавият стремително във времето и да застрашат с деструктивни последици нейната сигурност.

С други думи, Първият вид Сигурност, абсолютната безопасност отразява факта, че няма никакви въздействия върху системата и нейната сигурност, докато Петият вид Сигурност, „абсолютната безопасност“ отразява крайния резултат, че са отстранени още в зародиш всякакви деструктивни въздействия върху системата, благодарение на нейните максимални и извънредни усилия.

Няма ли непрекъснатото полагане на подобни усилия да измести безценните истини и прелести на нашия живот, самото полагане да стане, самите усилия да станат нашият живот? Какво е животът без предизвикателства, какво е животът, в който не можем да мислим за нищо друго, освен да премахваме, да отстраняваме всяка причина и повод за страх, опасение, притеснение, огорчение? Как ще разберем великата поезия на гората, ако не отиваме в нея само защото ни е страх от мечки? Как ще разберем великата красота на любовта, ако робуваме на сляпата воля на гените и техните случайни комбинации? Как ще разберем великата сила на родителството, ако го превърнем в (благо)разумна селекция на желани, удобни, приятни или просто модерни предварително зададени черти на детето?