Първата вълна на Сигурността

Първата вълна бе Вълната на безопасността. При нея безопасността бе разбирана (дори буквално) като „без-опасност”. Ставаше дума за статика, за състояние, за стремеж към отстояване на максимално ниво на безопасност, т.е на защитена (оптимална) безопасност. Всяка заплаха, всяка опасност, изискваше мобилизация на силите и ресурсите и се смяташе за нещо крайно нежелано, способно да извади системата от равновесие, затова към него се подхождаше с цялата налична сила, за да се запази статичното равновесие на системата.

С други думи, всички усилия на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.) бяха насочени към отстояване на безопасността. Ето защо, нека да го подчертая още веднъж, при Първата вълна на Сигурността – Вълната на безопасността:

♦ Безопасността е състояние.

♦ Безопасността се отстоява.

♦ Целта е постигане на защитена (оптимална) безопасност.

♦ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми максимално да ги умножи.

Втората вълна на Сигурността

Втората вълна бе Вълната на сигурността. При нея сигурността бе разбирана като „security”. Ставаше дума за хибридно съчетаване на статика, състояние и на динамика, процес, за стремеж към гарантиране на дадено ниво на сигурност, т.е. на относителна (приемлива) сигурност. Извършват се анализ и оценка на заплахите и опасностите, като някои от тях се приемат като неизбежно съществуващи, а по други се работи, разработват се стратегии, мобилизират се ресурси, насочени към поставянето им под максимално възможен контрол, така че да се гарантира приемливо ниво на сигурност и да се запази динамичното равновесие на системата.

С други думи, всички усилия на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.) бяха насочени към гарантиране на сигурността. Ето защо, нека да го подчертая още веднъж, при Втората вълна на Сигурността – Вълната на сигурността:

♦ Сигурността е хибридно съчетаване на състояние и процес.

♦ Сигурността се гарантира.

♦ Целта е постигане на относителна (приемлива) сигурност.

♦ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми те да бъдат изградени на принципа на разумната достатъчност.

Хибридността състояние-процес (статика-динамика) се изразява като преминаване (елемент на процесност) през различни състояния (елементи на състояние). Системата си гарантира едно ниво на относителна (приемлива сигурност) до момента, когато трябва да извърши преприоритизация на целите и ресурсите и ако тя се развива в позитивна посока, може от един момент нататък да си позволи по-високо ниво на относителна (приемлива) сигурност, а ако се развива в негативна посока, да се принуди да премине към по-ниско ниво на относителна (приемлива) сигурност. И така псевдопроцесът, почти-процесът може да се разбира като преминаване през определени (крайно, дискретно²⁵ множество) псевдостатични, почти-статични състояния.

При тази Вълна сигурността се мисли вече не като „безопасност”, а като „security”, с други думи, не като нещо абсолютно или поне максимално обезпечено, като без-опасност, а като нещо относително, постигнато до някакво приемливо ниво и на някаква приемлива цена. Като нещо, което се гарантира, а значи на преден план може да излезе гарантиращият actor, актьор, играч, фактор, агент.

Третата вълна на Сигурността

Третата вълна е Вълната на риска. При нея сигурността се разбира като „риск”. А терминът „риск“ се разбира като въздействие на неопределеността върху целите на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.), т.е. това са възможни, имащи голяма степен на неопределеност събития или процеси, които могат да въздействат върху визията, мисията, стратегията и ресурсите на системата.

При тази Вълна става дума за процес, в който е въвлечена системата. При това за процес със сложна динамика, подчинен на определена логика и разпознаваем и подлежащ на осмисляне само чрез висока степен на абстракция. Процес, който трябва да се управлява и, тръгвайки от целите на системата, да се формират пулове²⁶ от ресурси, способности и хора, чрез които да се постига допустимо ниво рискове, т.е. на минимизирани (поносими) рискове. В зависимост от характера, честотата на проявяване и възможните щети, които може да причини, спрямо риска се следват основно четири базисни подхода: той се приема, избягва, споделя (прехвърля се частично или напълно, т.е. трансферира се върху други субекти, общности, организации, корпорации или държави чрез аутсорсинг²⁷, застраховане или хеджиране²⁸) или се ограничава (т.е. върху него се въздейства). Всичко се подчинява на целта да се запази управляемостта на системата.

С други думи, всички усилия на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.) вече се насочват към управление на риска. Ето защо, нека да го подчертая още веднъж, при Третата вълна на Сигурността – Вълната на риска:

♦ Общуването с риска е процес.

♦ Рискът се управлява (приема, избягва, споделя, ограничава).

♦ Целта е постигане на минимизирани (поносими) рискове.

♦ Стратегията е целево ориентирана, т.е. базира се на целите, които системата се стреми да постигне.

Тъй като акцентът се премества от Безопасността през Сигурността към Риска, все повече в управлението (мениджмънта) на държавата (и корпорацията) се говори за управление на риска, а не за отстояване на безопасността и не за гарантиране на сигурността.

► Остана да обсъдим Релацията Предизвикателство-Риск-Опасност-Заплаха²⁹.

Ако систематизираме понятията Предизвикателство, Риск, Опасност, Заплаха по следните критерии: 1. Степен на общност; 2. Степен на неопределеност; 3. Степен на зависимост от даден субект (субективност); 4. Степен на обвързаност с несигурността; 5. Степен на непосредственост на деструктивността; и 6. Време за реагиране, то за подредбата на тези понятия съгласно така избраните критерии може да се използва моделът (акронимът), с малка добавка за благозвучност „ПРОЗа: Предизвикателство–Риск–Опасност–Заплаха, съответно на английски CReDiT - Challenge-Risk-Danger-Threat.

▼ Предизвикателството е с най-висока степен на общност и на неопределеност и с най-ниска степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с най-малка непосредственост на деструктивността и най-голямо време за реагиране.

При отговарянето на предизвикателствата системата трябва да се стреми към предотвратяване в зародиш на потенциални разрушителни последици от все още отдалечени във времето възможни алтернативни развития на процесите и към изграждане на способности за прогнозиране, за да може да осъществява ефективно цялостно, системно предвиждане, основано на стратегическо проектиране, сценарийно планиране и дългосрочно поведение, на базата на което тя да повишава значително вероятността за даване на позитивен отговор на възможните предизвикателства. Ключовата дума е прогнозиране.

▼ Рискът е с по-ниска степен на общност и на неопределеност и с по-висока степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с по-голяма непосредственост на деструктивността и по-малко време за реагиране от предизвикателството.

Рискът е процес или действие, което може да донесе на системата позитивни или негативни ефекти с неопределени вероятност и последствия. По този начин рискът може да бъде дефиниран като въздействие на неопределеността върху целите на системата.

С определена степен на условност може да се каже, че рискът е материализирало се (осъществило се, реализирало се) предизвикателство.

При управлението на рисковете системата трябва да се стреми към редуциране на много ранен етап на вероятни сериозни вредни (нанасящи значими щети) ефекти от непосредствено възможни алтернативни развития на процесите и към изграждане на способности за ранно сигнализиране, което да обезпечава ефективно про-активно (pro-active) действие. Ключовата дума е ранно сигнализиране.

Съвсем естествено е, че в Обществото на рисковете (Рисковото общество, Вълната на риска) главните теоретични и практически усилия се насочват с все по-голяма енергия, честота и дълбочина върху изучаването и управлението на рисковете. Рискологията е може би най-динамично и интензивно (но бих казал и противоречиво) развиващата се област от съвременната Наука за Сигурността.

▼ Опасността е с по-ниска степен на общност и неопределеност и с по-висока степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с по-голяма непосредственост на деструктивността и с по-малко време за реагиране от предизвикателството и риска.

Опасността е явление или действие, чието обективно развитие може да окаже негативно влияние върху системата. При опасността има елемент на времева неопределеност, свързана с момента на реализиране, а също така отсъства непосредствено изразен субект носител.

С определена степен на условност може да се каже, че опасността е материализирал се (осъществил се, реализирал се) риск.

При контролирането на опасностите системата се стреми към изпреварващо пресичане на негативните въздействия върху нея и към съхраняване на способности за превенция чрез ефективно активно (active) действие. Ключовата дума е превенция.

▼ Заплахата е с по-ниска степен на общност и неопределеност и по-висока степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с по-голяма непосредственост на деструктивността и с по-малко време за реагиране от предизвикателството, риска и опасността.

С определена степен на условност може да се каже, че заплахата е материализирала се (осъществила се, реализирала се) опасност.

При неутрализирането на заплахите системата се стреми към своевременно справяне с преките посегателства върху нея и към съхраняване на способности за реагиране чрез ефективно ре-активно (re-active) действие. Ключовата дума е реагиране.