Избират "Зъболекар на годината"

Българинът дори не знае как да си мие устата

- Добре е да не се плашим, но бих казал, че е трагично, особено на младото поколение. Думата "профилактика" е като чуждица. Българинът не знае как и не може да си мие зъбите. Профилактиката е нещо, което е почти зарязано в България. Срещаме се в кабинетите с млади хора, които трудно ползват конци и не са наясно защо трябва да ги използват. фирмите твърдят, че най-ниска покупаемост на профилактични консумативи от аптечните мрежи е в България. Визирам вода за уста, конци - средства за орална хигиена. Може би причината е и финансова, но българинът не отделя средства за профилактика. Опитвам се да вменя на пациентите си, че тайната е в профилактиката, а не в "основния ремонт". Не бива да си мислят,че в зъболекарския шкаф има едни хубави зъби, които могат да си сложат срещу много пари. Това е невъзможно.

- Има поговорка, която гласи, че човек си мие зъбите сутрин за самочувствие, а вечер - за здраве. Не че не трябва да си мием зъбите сутрин, но вечер трябва да полагаме повече усилия - да ги четкаме правилно минимум 3 мин. Добре е всеки да се обърне към стоматолога си, за да го обучи. Той ще ви препоръча конкретни и подходящи за вас паста за зъби. Трябва да се отделя време за работа с конци и задължително да ползва различни видове вода за уста, за да сменя РН-то на устата си. Всичко това трябва да се приеме не като Божие наказание или заповед на онзи лошия с бялата престилка, а като навик. Често се шегувам с това колко време човек отделя сутрин на макиажа си и колко, за да измие зъбите си. Трябва да прецени кое е по-важното. Наскоро четох публикация на немски автор, според която човек средно статистически ходи на зъболекар толкова време, за колкото посещава всички останали лекари взети заедно през годината. Защо? Защото отива при стоматолога си в крайни етапи и за генерални проблеми. Ако човек не ходи 2-3 пъти годишно на зъболекар, не може да очаква добро стоматологично здраве.

- Културата не е дума в речник, а поведение. Здравната култура е част от общата култура на човека. Той трябва да бъде обучен. Разбира се, има ги и финансовите причини. Здравната каса отделя едва 75 лв. годишно за възрастен човек. Много колеги не работят с НЗОК, защото е ясно, че не може човек да бъде обгрижен чрез здравноосигурителната система. Оставили сме нашите баби, дядовци, майки и бащи все едно без помощ, защото имат нужда от подвижни протези, които не се поемат от НЗОК. Целта на Сдружението ни е да алармираме затези проблеми в обществото, не за да го плашим, а за да ги решаваме заедно.

- Може би когато се оправят пътищата и пенсиите. Би трябвало да е приоритет. Но като цяло здравната култура трябва да се повиши. Човек трябва да има добро отношение първо към себе си, второ, към професията си, и, трето, към семейството си и обществото. Стоматологията е малко на последен план, оставена в ръцете на данъчните.

- Проф. Милена Пенева от факултета по дентална медицина към МУ -София излезе със страшните данни, че у нас няма дете без кариеси, а липсата на профилактика е тотална. В скандинавските държави ортодонтското лечение е задължително и е платено от касата. Защото ортодонтията (наместването на зъбите) не е само за красота.

- Стоматологията е една от малкото области в България, която е на европейско и световно ниво. Всеки колега е инвестирал в кабинет, в собственото си образование. Мога да твърдя, че голяма част от стоматолозите ни са на световно ниво. В България вече е много популярно да се развива медицински туризъм. За Нова година пациент ми каза един виц: "Кога ще се види, че българите в чужбина са добре реализирани? Когато започнат да си правят зъбите в чужбина, а не в България". Причината обаче не е само в цената, а и в доброто качество на стоматологията у нас, което обаче се дължи на личните битки на зъболекарите, а не на държавата.