Проф. Григор Горчев, онкохирург: Хирургията на рака е изкуство, трябва душа

Една акция на ГДБОП по-късно

Темата накратко

- На 20 април ГДБОП и специализираната прокуратура влязоха във фонда за лечение на деца и задържаха всичките му служители. Първоначалните обвинения за организирана престъпна група бяха опровергани и от досега излязлата публично информация излиза, че става дума за административни нарушения.

- Първите седмици от работата на новия екип на фонда не дават добри знаци - две заседания на обществения съвет не се състояха, молбите за финансиране на лечение чакат на опашка, а публичността на дейностите намалява.

- Причините за акцията във фонда все още не са ясни, но опасността всичко това да има лоши последици за следващите деца и техните родители, които кандидатстват за финансиране, е голяма.

През декември 2006 г. в един интернет форум е пуснато съобщение за тригодишната Дарина от Варна и необходимите за лечението й в чужбина 300 000 евро. Група хора инициират кампания и парите се събират само за два месеца. След това решават да продължат да помагат на болни деца и техните родители и така се ражда неформалната организация "Спаси, дари на". Освен дарителските кампании обаче екипът повежда и друга битка заедно с още представители на гражданския сектор - да накарат и държавната институция, отговорна за лечението на деца в чужбина, да проработи. И успяват - през последните няколко години център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) функционираше така, че от дарителски кампании почти да няма нужда.

До 20 април тази година, когато ГДБОП и специализираната прокуратура арестуваха в показна акция всички служители на фонда и на практика дискредитираха работата му. Седмица по-късно "Спаси, дари на" обяви, че повече няма да организира дарителски кампании. Защото, както пише екипът на организацията, "след като показахме, че има работещ начин децата да не разчитат на дарителската милост, нямаме нито ресурс, нито желание да се връщаме 10 години назад и да започваме всичко отначало".

Опасността фондът да се върне назад обаче е голяма. С активното мероприятие на службите беше отстранен единственият директор, който през годините увеличи броя на подпомогнатите деца и направи поне административния процес по-лесен за родителите. Беше убито доверието в структурата, което може да откаже както семействата да кандидатстват, така и потенциалните дарители да даряват. Първите седмици от работата на новия екип на фонда не дават добри знаци - две заседания на обществения съвет на структурата не се състояха, молбите за финансиране на лечение чакат на опашка, а публичността на дейностите намалява. И докато причините за всичко това все още не са ясни, възможните последици са здравето и животът на децата.

От организирана престъпна група до административни нарушения

Случилото се на 20 април и обясненията на институциите след това приличат на скалъпено начинание с цел дискредитиране на бившия директор на фонда Павел Александров (въпреки мнението на премиера Бойко Борисов, че службите са "избродирали" всичко). Първоначално беше разпространена неофициална информация, според която фондът е действал като организирана престъпна група и е искал подкупи от родители на болни деца. Тези слухове бяха опровергани от прокуратурата ден по-късно, а задържаните - пуснати под гаранция и срещу подписка. В четвъртък стана ясно, че Специализираният съд е отменил мярката за неотклонение на една от обвинените служителки поради липса на доказателства за извършено престъпление, а на друга я е намалил.

Срещу бившия директор Павел Александров има образувано досъдебно производство, разследването по което може да продължи години. Адвокатът му Диана Ангелова заяви за "Капитал", че не е била запозната с доказателствата, на които се основава обвинението. Тя обясни, че по закон прокуратурата има такова задължение, но може да не го изпълни, ако това ще "затрудни разкриване на обективната истина". "От моята практика забелязвам, че винаги ги затруднява", допълва адв. Ангелова. "Искахме да даваме обяснения, но, първо, никой не ни задава никакви въпроси, второ, не знаем какво да обясняваме, при положение че нямаме адекватно обвинение", категорична е тя. Адвокатът разказа също, че ценностите, които МВР представи в деня на акцията във видео с внушението, че са намерени в дома на Павел Александров, всъщност са били взети от касета в трезор, която е собственост на съпругата му и в която не е слагано нищо през последните две години. Според адв. Ангелова иззетите от трезора вещи не са били детайлно описани в протокол, каквото е законовото задължение.

Противоречива е и информацията за това какъв е поводът за разследването във фонда за лечение на деца. В деня на акцията премиерът Борисов заяви, че службите работят по сигнал, подаден от министъра на здравеопазването Петър Москов. Същото се твърдеше и в статус на официалния Facebook профил на Реформаторския блок, изтрит впоследствие (виж илюстрацията). "Аз сигнал в ГДБОП не съм подавал", заяви обаче в сряда по bTV Петър Москов. От думите му се разбра още, че е сменил директора на фонда, след като инспекторатът на министерството го е информирал, че в деня на акцията ГДБОП са "набрали достатъчно доказателства за това да предприемат задържане и повдигане на обвинения". Хронологията на събитията на 20 април обаче сочи друго. "Заповедта за уволнение на Павел Александров му е дадена преди тази за задържане - в момента, в който ГДБОП влиза", категорична е адв. Диана Ангелова. Тя цитира свидетели на акцията, според които с ГДБОП е дошъл човек от министерството, който кара бившия вече директор да се подпише на заповедта (която би трябвало да е била издадена от работодателя, т.е. министър Москов). А след това се разпорежда какво да се изземе от стаите на фонда. (Още за това как министър Москов се размина с фактите.)

Статусът на официалния Facebook профил на Реформаторския блок от 20 април, изтрит впоследствие

По информация на "Капитал" въпросният човек е Пенка Белева - ръководител на инспектората на здравното министерство. Това е митична личност в министерството, която през годините е известна с много доклади срещу неудобни на ръководството фигури. Под нейно ръководство са били извършени няколко проверки във фонда през годините, последната от които завършва с доклад миналата година. Това е именно апокрифният документ, който здравното министерство многократно цитира като доказателство, че във фонда е имало злоупотреби, но отказва да направи публичен. Извадка от него беше показана в репортаж на bTV тази седмица и разпространена след това в публичното пространство. От нея става ясно, че докладът преповтаря констатации на същия инспекторат от 2013 г., когато пак имаше атака срещу Павел Александров. В документа има твърдения не за престъпления, а основно за административни нарушения, причините за които многократно са били отбелязвани както от бившия директор, така и от членове на обществения съвет. "От Министерството на здравеопазването зависи създаването на такъв вид процедура, че да няма подобни, както те ги наричат, нарушения", коментира директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова, която е член на обществения съвет на фонда. Фондът е второстепенен разпоредител на бюджетни средства и се отчита регулярно към здравното министерство.

Пред bTV министър Москов сметна, че над 1.5 млн. лв. са били изразходвани неправомерно, а "с тези пари още 65 деца е можело да бъдат лекувани". Твърдението му обаче показва най-малкото, че не е запознат с начина на работа на фонда - родителите подават заявление, фондът го разглежда и ако молбата съответства на правилата за подпомагане, лечението се финансира. Тоест няма как да има деца, за които парите да не са стигнали. От последния доклад на Павел Александров се вижда, че през 2015 г. е финансирано лечението на 1390 деца в сравнение с 276 през 2010 г. например.

Между другото в началото на декември миналата година Петър Москов изпраща до Павел Александров писмо с 20 въпроса по констатациите на доклада на инспектората. Бившият директор в рамките само на два дни дава обяснение по всеки от тях. "Какви отговори получавам няма значение", отговори министърът пред bTV на въпрос дали ги е чел.

Как работи фондът сега

В изказването си по bTV здравният министър беше сигурен, че след акцията "фондът работи като по часовник". Това може да подскаже само, че часовникът на Москов сигурно е счупен. След прекъснатото от службите заседание на обществения съвет на 20 април той се събра веднъж, за да одобри само спешните случаи. Останаха обаче още 39 молби за разглеждане, без да се броят новопостъпилите. Заседанието на съвета по-миналата седмица се провали заради липса на кворум, а тазседмичното беше отложено.

Досега фондът имаше практиката да публикува на сайта си информация от заседанията на обществения съвет с броя на разгледаните и одобрените молби, както и гласуваните разходи. Последното такова съобщение е от 30 март. Членове на обществения съвет сигнализират и за промяна в документите, които получават преди заседанията - вместо пълните становища на лекарите по всеки случай са им били предоставени само извадки от по няколко изречения. Журналистът от БНР и бивш член на обществения съвет на фонда Надежда Цекулова пък съобщи в блога си, че все още не са заведени документите на дете, подадени в първата седмица на май, въпреки че според правилника на фонда срокът е три дни.

Новият директор на фонда проф. Владимир Пилософ коментира за "Капитал", че редовно заседание на съвета е насрочено на 18 май, а досегашната практика е той да се събира веднъж на три седмици. "Нито едно дете не е забавено", допълни директорът и поясни, че ако има забавяния, те ще произлязат от факта, че "представената медицинска документация не е пълна". На въпрос дали вече са назначени нови служители на фонда (всички предишни бяха задържани при акцията и уволнени без един) проф. Пилософ отговори, че все още няма, но са водени разговори с някои кандидати. "Във всички случаи в щата на ЦФЛД ще има повече медицинско присъствие", заяви той.

Къде се крият опасностите

"Всичко е насочено към това фондът да остане само за медицински изделия и лекарства за лечение в България, а децата за лечение в чужбина да минат към здравната каса", обобщава опасенията си Десислава Хурмузова, представител на "Спаси, дари на" в обществения съвет. Финансирането на медицински изделия (като например клапи за операции) от бюджета на фонда беше един от проблемите, за който Павел Александров и членове на съвета сигнализираха. ЦФЛД дава тези пари на българските болници, но не може да контролира как те ги изразходват и дали правят честна процедура за избор на доставчик. Затова мнението на досегашното ръководство беше, че изделията трябва да се покриват от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Знак, че се върви в обратната посока, са действията на министерството и новия директор проф. Пилософ от последните седмици. По отношение на формуляр S2 - документът, с който децата се лекуват по цени на здравните каси в съответната държава и след това България ги изплаща - те са категорични, че той трябва да се подписва от НЗОК, която да плаща и лечението. Досега това се правеше от фонда с цел по-лесна и бърза процедура за родителите, както и намаляване на разходи, тъй като без този формуляр болниците дават оферти като за частни пациенти (така през последните три години бяха спестени около 40 млн. лв. на българските данъкоплатци). Издаването на формуляра от фонда не е записано в нито една наредба, но се случваше с мълчаливото съгласие на здравното министерство, а Павел Александров и общественият съвет често припомняха този неуреден въпрос. Неправомерното издаване на S2 накрая се оказа едно от обвиненията срещу Александров. (Ясно обяснение за ролята на S2 от "Спаси, дари на")

Логичният път е лечението на българските деца в ЕС да се плаща от здравната каса. Друг е въпросът обаче дали тя има капацитета за това. "Капитал" поиска справка от НЗОК за издадените формуляри за лечение в ЕС и получи информацията, че за периода от присъединяването в съюза до края на миналата година те са 586, като от тях само 48 са за лица до 18-годишна възраст (за 2010 - 2015 г.). Едновременно с това според справката към 11.05.2016 г. задълженията на България към другите държави членки по отношение на предоставени обезщетения в натура на осигурените към НЗОК лица са в размер на 176.5 млн. лв. Това означава, че касата очевидно не може да плаща на европейските здравни каси сумата за лекуваните в чужбина български граждани, което може да доведе до откази на чуждестранни болници да приемат български пациенти. Така решението децата от фонда, които се лекуват в ЕС - през 2015 г. има 300 издадени формуляра S2, да бъдат прехвърлени на касата звучи доста нереалистично. Освен това НЗОК не държи комуникация с чуждестранните болници и не търси оферти за лечение, които, ако се договарят с родителя, ще бъдат на по-високи цени. Касата не покрива и разходи за път и престой на пациента и неговия придружител, потребителски такси, хонорари на лекарите, допълнителни изследвания и процедури - все неща, които правят едно такова лечение възможно.

На въпрос на "Капитал" как касата ще подписва решение на обществения съвет на фонда, при положение че има свои правила за издаване на документа, проф. Пилософ отговори, че фондът и НЗОК ще изясняват "техническите аспекти", така че да се осигури възможно най-бързо придвижване на документацията". От думите му се разбра, че се върви към варианта касата да покрива разходите за лечение, а министерството - през фонда - за пътуване и престой. Това би било работещо само ако не усложни и удължи процедурата, защото досега всички усилия бяха насочени към премахване на излишните звена, за да заминават децата по-бързо на лечение.

Начинът, по който се случиха промените във фонда, не дава повод за оптимизъм, че действията на здравното министерство са в полза на болните деца и техните родители. Напротив, говори за планирано дискредитиране на хора и разрушаване на едно от много малкото работещи неща в здравната система. Както пишат от "Спаси, дари на", "да убиеш е лесно - просто стреляш и произвеждаш труп".