Проф. Григор Горчев, онкохирург: Хирургията на рака е изкуство, трябва душа

Лъжат за безплатното детско здравеопазване

Скандалите около Фонда за лечение на деца извадиха на повърхността една твърде незначителна част от проблемите на детското здравеопазване у нас. Влезе се в абсолютно дребнотемие - разхищавани били пари за наеми на апартаменти, преводачески и консултантски услуги и т. н. Резултатът е, че здравните власти са напът да съсипят една от малкото работещи институции, които помагат на родителите да излекуват тежкоболните си деца, вместо да изпразват джобовете им. На хартия детското здравеопазване е безплатно и приоритетно за държавата, а на практика то е най-скъпото и почти недостъпно за хората с ниски доходи.

Реално погледнато, децата започват да си плащат още преди да са се родили. Ако не извадиш 1000 лв. за избор на екип при раждането, рискуващи някой току-що завършил акушер-гинеколог да забрави инструмента си където не трябва, родилката да бъде оставена с часове да се мъчи без надзор или анестезиологът да се забави с поставянето на упойката. Следва мисията да откриеш добър педиатър, която все още е безплатна, но е много трудна, тъй като заради недоплатените клинични пътеки специалистите в тази област главоломно намаляват. Безплатни са и ваксините, но когато здравното ведомство и производителите не могат да се разберат за цената, се налага да си я купиш я от Румъния, я от Гърция.

Истинското "дране на кожи" е с направленията за преглед при специалист. Детските клиники така са се изхитрили, че съвсем безсрамно те принуждават да хвърлиш направлението си в коша и да извадиш пари кеш. Ако искаш да запишеш "безплатен" час за известен невролог, алерголог или очен лекар, в най-добрия случай ще се наложи да почакаш три-четири месеца. Дори от рецепцията можеш да чуеш безумно обяснение от рода на това, че графикът на "светилото" за следващия месец е излязъл вчера, а днес в 10 сутринта вече всички места са запълнени. Но ако кажеш, че искаш платен преглед срещу 40, 70 или 100 лв. (в зависимост от квалификацията на доктора), веднага се освобождава час за утре. Все пак няколкомесечното чакане е по-добрият сценарий. Далеч по-често срещаният отговор е: 'Този лекар не работи със здравната каса." Пред кабинетите на такива медици винаги има наплив и след като без проблем могат да си докарат 1000 лв. за час-два, защо да се занимават със забавените плащания и бумащината на здравната каса?

Ако, не дай Боже, детето се разболее по време на празници, перспективата да не намериш "кьорав" детски лекар в държавна или общинска болница е огромна. Дежурните специалисти са в частните клиники, където на рецепцията първо вадят калкулатора, преди да попитат какви са оплакванията. Наложи ли се хоспитализация, пригответе 300-400 лева...

В "безплатното" българско детско здравеопазване лечението на един обикновен вирус струва стотина лева за антибиотик, пробиотик, имуностимулант, витамини и разни спрейчета и капки за нос, уши или гърло. Това, без да броим прегледа. Кръвното изследване с направление е безплатно, но в лабораторията ще ви искат петарка за обработка на документи. Ако детето има минимално, граничещо с физиологичното късогледство, ще си платите "като поп" 200-300 лв. за качествени маркови рамки и стъкла. Този списък може да бъде удължен до безкрайност, което обаче изобщо не пречи на нашето здравеопазване да се прави на силно разсеяно.