3.1. Присъствие
|
Мерна единица
|
Присъствие на живи екземпляри или черупки от изследваните видове охлюви в изследваната територия за мониторинг.
Този параметър се използва и като заместващ параметър в случай, че не е възможно отчитане на числеността на популацията или събиране на данни за размерна/възрастова структура.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Прави се първоначален обход на водоемите и се отчита присъствие или отсъствие на живи охлюви и/или черупки на изследваните видове в обходените 100 м трансекти.
За установяване присъствието на изследваните видове охлюви, в зависимост от условията и естеството на водоема, могат да се използват следните методи:
1. При плитка (<0,5 m) и бистра вода на изследваните водоеми, по време на обхождането на трансектите се извършва пряко наблюдение и регистриране на присъствие или отсъствие на изследваните видове. По време на обхода се преглеждат всички подходящи убежища в границите на трансекта: потопената водна растителност, потопените камъни и клони, както и самото дъно на водоема. Събирането на живите охлюви се извършва с ръце или с помощта на хидробиологично кепче (мрежата да е с око 1-2 mm, с цел за задържане на ювенилните екземпляри).
2. При мониторинга на V. acerosus в по-дълбоки и мътни води може де се използва триъгълна метална драга с размери на страните 30 см.
3. При мониторинга на по-малките видове (Physella acuta и Ferrissia fragilis) на място в самия водоем, без да се отскубват и изнасят растенията, може да се извърши промиване на водната растителност в широк съд с бяло дъно, при което по-лесно се виждат малките охлюви.
4. За характеризиране разпространението на даден вид може да се използват и находищата, където са регистрирани само празни черупки или останки от тях във водата или по брега на изследвания водоем.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Тъй като при този параметър се отчитат предимно качествени показатели, количествените са само ориентировъчни с цел избиране на най-подходящо място за същинския мониторинг, то възможностите за грешки са сведени до минимум.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
При добра квалификация на експертите и прецизна работа е малка вероятността за допускане на грешки.
|
|
3.2. Численост
|
Мерна единица
|
Брой екземпляри / м2
|
Начин на отчитане/измерване
|
Преброяване на живите индивиди в изследваните трансекти или отчетни площадки. Преизчисляване на квадратен метър.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Допускане на грешки при броенето, поради пропускане на по-малките екземпляри, които са трудни за откриване.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Грешката може да е средно голяма, тъй като ще даде отражение при определянето на размерната/възрастовата структура на популацията.
При прецизна работа на експертите е малко вероятно да се допусне такава грешка.
|
|
3.3. Размерна/възрастова структура
|
Мерна единица
|
Височина (дължина) и ширина (диаметър) на черупката. Измерванията се дават в мм, с точност до 1 мм за размери над 10 мм и с точност 0,1 мм за размери под 10 мм.
Брой възрастни и ювенилни екземпляри.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Измерване височината и ширината (диаметъра) на черупката с линия/шублер, а при размери на обектите под 10 мм се използва милиметрова хартия и по възможност отчитане под стереомикроскоп. Когато броят на уловените екземпляри е малък (под 30), се измерват всичките, а когато числеността на популацията е голяма, се измерват 30 произволно избрани екземпляра. Измерват се и най-малките ювенилни екземпляри. На базата на измерванията индивидите се групират в размерни/възрастови групи, като границите между млади/ювенилни и възрастни/полово зрели индивиди за отделните видове са посочени в т. 5. „Особености при провеждането на мониторинга“. Данните се използват за изчисляване на съотношението на младите/ювенилните към възрастните/полово зрелите екземпляри, което може да покаже дали една популация е стабилна.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Допускане на грешки при извършване измерванията на отделните екземпляри.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Грешката може да е средно голяма, тъй като ще даде отражение при определянето на размерната/възрастовата структура на популацията.
|
|
3.4. Характеристика на местообитанието и съобществото
|
Мерна единица
|
1. Надморска височина, м над морското равнище.
2. Широчина на реката/на изследвания участък, м.
3. Дълбочина на изследвания речен участък, м.
4. Водно ниво.
5. Скорост на течението.
6. Температура на водата (оС).
7. рН на водата.
8. Електропроводимост на водата.
9. Насищане с О2,%.
10. Разтворен О2, mg/l.
11. Характер на дънния субстрат.
12. Водна растителност (плаваща, потопена).
13. Крайбрежна растителност.
14. Наличие на местни видове.
15. Наличие на други чужди видове.
|
Начин на отчитане/измерване
|
1. Надморска височина – отчитане с GPS.
2. Широчина на реката/ на изследвания участък – измерване.
3. Дълбочина на реката – оценяване (<0.5 m, 0.5-1.0 m, >1.0 m); при възможност измерване.
4. Водно ниво – оценяване (ниско, нормално, високо).
5. Скорост на течението – оценяване - бавно (<30 cm/s), средно (30-50 cm/s), бързо (>50 cm/s); при възможност измерване.
6. Температура на водата (оС) – измерване.
7. рН на водата – измерване.
8. Електропорводимост на водата – измерване.
9. Насищане с О2,% - измерване.
10. Разтворен О2, mg/l – измерване.
11. Характер на дънния субстрат – оценяване - камъни (> 6.3 cm), чъкал, примесен с пясък (2.0 mm – 6.3 cm), пясък (0.063 – 2 mm), фини частици, глина, тиня (< 0.063 mm), изкуствен субстрат (бетон, асфалт и др.).
12. Водна растителност (плаваща, потопена) – оценяване (силно, слабо, липсва).
13. Крайбрежна растителност – наличие или отсъствие и тип на растителността.
14. Наличие на местни видове – изброяват се.
15. Наличие на други чужди видове – изброяват се.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Малко вероятно е да има грешки, тъй като повечето параметри се оценяват по скали или се отчитат с уреди. При повредени или некалибровани уреди могат да се отчетат грешни стойности за физикохимичните параметри на водата.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
При повредени уреди грешката е средно голяма и дава отражение при оценката на екологичните предпочитания на изследвания вид.
|
|
3.5. Присъствие на редки, ендемични и защитени видове (Закон за биологичното разнообразие, 2002 г., Червена книга на Р. България, 2015 г.), потенциално застрашени от въздействието на чуждите видове
|
Мерна единица
|
Брой редки, ендемични и защитени видове, които могат да бъдат засегнати в изследваната територия.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Отчитане на броя на редките, ендемичните и защитените видове, установени в изследваната територия.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Възможностите за грешки са минимални.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
При добра квалификация на експертите е малка вероятността за допускане на грешки.
|
3.6. Екологично въздействие
|
Мерна единица
|
Пет категории за екологично въздействие (по IUCN EICAT, Blackburn et al. 2014, Hawkins et al. 2015, IUCN 2017):
1. Значително – Причинява поне локално унищожаване на местните видове и необратими промени в състава на съобществото, дори и след премахване на чуждия вид съобществото не би могло да се възстанови в първоначалното си състояние
2. Силно – Причинява промени в съобществото, които са обратими след премахване на чуждия вид
3. Умерено – Причинява намаляване размера на популациите на местните видове, но без промени в съобществото
4. Слабо – Влияе отрицателно върху отделните индивиди, но без намаляване размера на популациите
5. Незначително – Не влияе отрицателно върху отделните индивиди
|
Начин на отчитане/измерване
|
Екологичното въздействие на чуждите видове раци се оценява според класификацията на IUCN EICAT според петте категории на основата на следните механизми:
1. Конкуренция – чуждият вид конкурира местните видове/ таксони за ресурси (храна, вода, пространство) и по този начин им влияе отрицателно
2. Хищничество – чуждият вид се проявява като хищник спрямо местните видове
3. Взаимодействие с други чужди видове – чуждият вид взаимодейства с други чужди видове (напр. чрез опрашване, разпространение на семената, промени в местообитанието) и по този начин допринася за отрицателното въздействие върху местните видове. Тези взаимодействия може да включват и други механизми на въздействие (напр. хищничество, конкуренция), но екологичното въздействие върху местните видове няма да е възможно без взаимодействието на чуждия вид с други чужди видове.
Като крайна се взема най-високата оценка, получена по някой от оценените механизми.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Има риск от подценяване или надценяване степента на въздействие.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
1. Липса на достатъчно данни
Поради краткия период на изследване/ наблюдение някои от механизмите трудно могат да бъдат оценени достоверно, степента на несигурност може да бъде голяма. В този случай въздействието може да бъде подценено или по-рядко надценено.
2. Липса на обучени експерти по инвазивни чужди видове.
|
|
|
IV. Места за провеждане на мониторинга
|
4.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.
|
1. Viviparus acerosus – С цел проследяване състоянието на популациите на вида, разширяването на ареала на разпространение и установяване на неговото въздействие върху местните видове, препоръчителни места за провеждането на мониторинг са местата, където видът е установен със сравнително висока плътност на популациите през последните 10 години, както и водоеми, в които видът все още не е регистриран, но се очаква да бъде намерен и в тях. Тези места са над 40 и са равномерно разположени в трите водосборни басейна на територията на цялата страна. По отношение на биогеографските райони преобладават местата в двата биогеографски района, където видът се среща по-често - Континенталния и Черноморския, а в Алпийския биогеографски район (където има само едно находище на вида до момента) те са по-малко.
В Дунавския водосборен басейн местата за мониторинг включват р. Дунав (при с. Връв, с. Кошава, Видин, Арчар, Долни Цибър, Оряхово, Никопол, Белене, Свищов, с. Батин, Русе, с. Ветрен), влажните зони около р. Дунав (Орсоя, Бръшлян и ез. Сребърна), реките Тополовец и Войнишка при с. Дунавци, р. Вит при с. Садовец, р. Огоста при с. Гложене, р. Златна Панета над Луковит, блатата Алдомировско, Драгоманско и Лозенски (при с. Габра), кариерните езера в Софийското поле (Долни Богров, Челопечене, Ботунец, Чепинци, Кривина), както и язовирите Божурица, Рабиша, Огоста, Искър, Панчарево, Огняново, Ал. Стамболийски и Беляковец.
В Черноморския водосборен басей местата за мониторинг са: яз. Тича, Скаленско езеро, Варненско езеро, Бургаско езеро, яз. Мандра и блатото Алепу.
В Беломорския водосборен басейн местата за мониторинг включват р. Марица край Пловдив, микроязовир Голямото дере (Сакар), Чокльово блато (при с. Байкалско) и язовирите Пчелина, Бебреш, Христо Смирненски, Батак, Кричим, Въча, Пясъчник, Копринка, Жребчево, Тракиец и Ивайловград.
2. Physella acuta – Видът вече e широко разпространен в България, като до момента са регистрирани около 250 находища на територията на цялата страна. Мониторингът на вида ще се извършва само в около 25-30% от всичките негови находища, като голяма част от местата за мониторинг ще съвпадат с тези за мониторинга на V. acerosus и F. fragilis. Те са равномерно разположени на територията на цялата страна, в трите водосборни басейна и в трите биогеографски района, където видът се среща.
В Дунавския водосборен басейн местата за мониторинг включват всичките места за мониторинг на V. acerosus, като са добавени някои от по-големите реки, притоци на р. Дунав, както и няколко язовира: р. Дунав (при с. Връв, с. Кошава, Видин, Арчар, Долни Цибър, Оряхово, Никопол, Белене, Свищов, с. Батин, Русе, с. Ветрен), влажните зони около р. Дунав (Орсоя, Бръшлян и ез. Сребърна), реките Тополовец и Войнишка при с. Дунавци, р. Видбол (с. Срацимирово), р. Арчар (с. Арчар), р. Лом (устието), р. Цибрица, р. Огоста при с. Гложене, р. Искър, р. Вит при с. Садовец, р. Осъм (под Ловеч), устието на р. Янтра, р. Русенски Лом, р. Златна Панета над Луковит, блатата Алдомировско, Драгоманско и Лозенски (при с. Габра), кариерните езера в Софийското поле (Долни Богров, Челопечене, Ботунец, Чепинци, Кривина), както и язовирите Божурица, Рабиша, Огоста, Аспарухов вал, Три кладенци, Бързина, Горни Дъбник, Ал. Стамболийски, Беляковец, Йовковци, Ястребино, Искър, Панчарево и Огняново.
В Черноморския водосборен басей местата за мониторинг са: яз. Тича, Скаленско езеро, яз. Цонево, яз. Ахелой, Варненско езеро, Бургаско езеро, яз. Мандра, блатото Алепу, блато Аркутино, р. Голяма Камчия (при Велики Преслав), р. Камчия (при Старо Оряхово), р. Ахелой (устието), р. Средецка (с. Проход), р. Ропотамо (устието), р. Велека (Синеморец).
В Беломорския водосборен басейн находищата на вида са над 100, като включват и редица малки реки, поточета и корита на чешми. Местата за мониторинг включват по-големите реки и водоемите с по-голяма численост на популациите на вида: р. Струма (при Кресна), р. Места (с. Места), р. Арда (с. Маджарово), р. Тунджа (с. Княжево), р. Марица край Пловдив, р. Мечка (под Първомай), р. Меричлерска (под Меричлери), р. Стрелчанска Луда Яна (при Стрелча), микроязовир Голямото дере, Чокльово блато (при с. Байкалско) и язовирите Пчелина, Бебреш, Христо Смирненски, Батак, Кричим, Въча, Пясъчник, Копринка, Жребчево, Тракиец и Ивайловград.
3. Ferrissia fragilis – Данните за разпространението на този вид са сравнително оскъдни, като той е съобщаван предимно от блатата по Черноморското крайбрежие, блатото Аркутино, Белославското езеро, както и от блато до с. Казичене, Софийско. Това са и задължителните места за мониторинг на вида. Поради факта, че Ferissia fragilis има сходни екологични изисквания както и Physella acuta може да се предположи, че той се среща и в някои от водоемите, в които е разпространена физелата, но поради малките размери на вида той не е бил регистриран до момента. Именно затова е желателно мониторингът на този вид да се провежда допълнително и в местата за мониторинг на физелата.
|
4.2. При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел ранно намиране на вида/ видовете и проследяване разширяването на ареала.
|
|
|
V. Информация за точки, маршрути и пробни площи
|
Терминология:
Територия за мониторинг – по-обширна географска (планина, езеро и т.н.) или друга (напр. защитена територия, защитена зона) обособена територия.
Пробна единица – избрана обособена част от дадена територия за мониторинг, в която се провеждат теренните наблюдения. Може да бъде:
-
пробна площ,
-
пробен трансект,
-
пробна точка.
Отчетна единица – единици за отчитане, определени в рамките на една пробна единица. Това са напр.: капани, ловилки, гнезда, рамки/решетки. Отчетната единица може да бъде отчетна точка (точка на регистрация на индивид от даден вид или на отчетен белег за присъствие на вида) и отчетна площадка (площ от пробната единица, в рамките на която се изброяват индивидите от вида или се отчитат белези за присъствието на вида).
Важно: Полевите формуляри се попълват за една пробна единица, т.е. за пробна площ/пробен трансект/пробна точка. Данните, взети от всички отчетни единици (отчетни точки/площадки), се попълват в един полеви формуляр.
За методиката:
Пробните единици за провеждането на мониторинга при тази методика са пробни трансекти с дължина 10 м. Трансектите представляват 10-метрови участъци от литоралната зона на изследваните водоеми (дълбочина 0,50 – 0,80 см) с ширина 1 м (обща изследвана площ 10 м2). Отчетните единици при този тип пробни трансекти са площите на пробните трансекти, в рамките на които се изброяват индивидите от вида или се отчитат белези за присъствието на вида. Ако в изследвания трансект има голяма плътност на популацията на изследвания вид (> 10 инд./м2), тогава се преброяват индивидите в три отчетни площадки от по 1 м2 (в началото, средата и края на пробния трансект), които се явяват отчетните единици за такива трансекти. При изключително висока плътност на популацията на даден вид (стотици или хиляди индивиди на 1 м2), когато не е възможно да се преброят всички индивиди в изследвания трансект или в отчетните единици, се прибягва до преброяване на индивидите на по-малка площ (квадрати 20 Х 20 см) във всяка от трите отчетни площадки от по 1 м2 (в началото, средата и края на пробния трансект). На базата на получените данни се изчислява плътността на вида в брой индивиди/м2. При този начин на отчитане на плътността на вида винаги е възможно да има някаква грешка, но при голяма численост на изследвания вид грешката в проценти ще е незначителна.
Броят на GPS точките зависи от броя на пробните трансекти и броя на установените индивиди във всеки от тях. В трансекти, в които са установени общо до 100 индивида или средна плътност за трансекта по-малка от 10 инд./м2 се взимат по 2 точки – в началото и в края на трансекта. Когато числеността на изследвания вид е голяма – над 100 индивида или средна плътност за трансекта по-голяма от 10 инд./м2 се взимат 3 точки – в началото, средата и края на трансекта. Броят на трансектите варира в зависимост от големината на територията за мониторинг (за еднотипни местообитания те са обикновено от 3 до 5).
|
|
VІ. Периодичност на наблюдение
|
6.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.
|
6.1.1. Препоръчителен период (периоди) от годината, през който трябва да се провежда мониторингът на всеки вид
|
Въпреки че за разглежданите видове сезонността не е от основно значение, съществува период на ниско ниво на водите, който е най-подходящ за отчитане на обектите. Единствено зимата е неподходящ период за събиране на данни.
При еднократно посещение в рамките на 1 година, препоръчителният период е юни – септември, а при двукратно посещение препоръчителните периоди са късна пролет (май-юни) и края на лятото (август-септември).
|
6.1.2. Продължителност на еднократно посещение на терен (събиране на данни) според мястото на мониторинг (пътища на навлизане, конкретно място) - в часове/ дни
|
В рамките на 2-6 часа. За един ден могат да бъдат направени до 3 еднократни наблюдения.
|
6.1.3. Необходим брой посещения на терен в рамките на една година
|
Минимум 1, максимум 3 посещения за година.
|
6.1.4. Оптимален период за повтаряне на наблюденията
|
1 година.
|
6.1.5. Минимален брой повторения на наблюденията с оглед установяване на тенденции при чуждите видове
|
6 години.
| |
|
Сподели с приятели: |
