3.1. Присъствие
|
Мерна единица
|
Присъствие или отсъствие, брой индивиди в пробата.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Присъствието се установява чрез регистрирането на екземпляри в полу- количествените проби, събрани чрез ръчна рамка (ритаема мрежа) при скрининговия етап от проучванията. Отчитат се всички индивиди - възрастни и ювенилни. Разпространението на целевите видове се отчита като първоначално се събират необходимия брой проби през 5 речни км. по течението на изследваната река (или друга подходяща извадка според случая). За събирането се използва ръчна рамка, изработена по стандарт БДС ISO 10870:2012. Пробонабирането се осъществява съгласно критериите на мултихабитатния подход (БДС EN ISO 16150:2012), като подробно се отчитат местообитанията, от които се улавят най-голям брой индивиди от дадения целеви вид. Цялата проба, вкл. всички останали водни безгръбначни, се събира и запазва в етилов алкохол. Лабораторната обработка включва идентифицирането на целевите видове чрез подходящи определители или друга научна литература, вкл. консултация със специалист при необходимост. Използва се стереомикроскоп с увеличение 3х до 10х. Всички индивиди от целевия вид се изваждат от пробата и се запазват в 70% етанол за бъдещи изследвания и справка. Останалите безгръбначни (нецелеви) се преглеждат и се отчита присъствието на други инвазивни или защитени видове. Съставя се таксономичен списък, включващ поне индивидите, които могат да се определят до ниво „род и семейство“. С определения таксономичен списък се определя екологичното състояние на изследвания речен участък, съгласно критериите за мониторинг на повърхностни води според Наредба №Н4/2012. Последните изследвания нямат пряка връзка с начина на отчитане на разпространението, а се извършват само при необходимост от информация за условията за живот (екологичното състояние) в реката, където видът е намерен. В определени случаи нивото на екологично състояние (от „отлично“ до „много лошо“) може да се използва за предсказване / предполагане на разпространението – например, в по-замърсени води видовете не биха се срещали.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Възможни са следните грешки при отчитането на видовете: 1. неотчитане на вида поради хетерогенност в даден водоем (неравномерно разпределение на индивидите в различните микрохабитати); 2. риск от неотчитане поради неблагоприятна за пробонабирането хидрологична или климатична ситуация; 3. Грешки, породени от особености в пробонабирането и идентифицирането на вида.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
1. Пространствената хетерогенност на даден водоем може да е причина видът да е масов в крайно ограничено място (което да не бъде открито), а в основната част от водоема да липсва. Големина на грешката - риск от неоткриването на вида; 2. При неблагоприятна хидрологична ситуация (рязко спадане или повишаване на нивото) в дадено езеро, видът също може да не бъде открит поради активно преместване в по-подходящи зони. Подобна ситуация може да се наблюдава в реки след паднали валежи и рязко повишаване на мътността, Рискът е минимален, ако пробонабиранията се повторят след известно време (при трайно подобряване на ситуацията във водоема); 3. Риск от грешки има и при теренната работа по откриване на вида – повечето от целевите видове са трудно различими без микроскоп от останалите видове, които нормално обитават нашите водоеми. В лабораторни условия този риск следва да се минимизира при таксономичното потвърждение на вида.
|
|
3.2. Численост
|
Мерна единица
|
Индивиди на 1 м2 дънна площ
|
Начин на отчитане/измерване
|
Отчитането на числеността се извършва чрез използване на количествени методи, даващи възможност за преброяване на точния брой индивиди, събрани от точно измерена площ. Независимо от избрания метод и подход, всички количествени резултати се преизчисляват и числеността се представя за 1м2 дънна площ. Пробонабирането в речни екосистеми се осъществява по дължина на речния участък, като се изследват точки, разположени през 5 км. или според конкретната хидроморфологична ситуация (например преди и след вливане на голям приток). Пробонабирането в езерни екосистеми (вкл. язовири) се осъществява според големината на водоема, но поне в два участъка – например на стената и в опашката. За по-големите езера се изследват и двата бряга, общо поне 5 точки. Избягват се ситуации на рязко спаднало или повишено водно ниво, т.к. дънните екосистеми в езерата са много чувствителни на тези колебания и пробонабирането няма да е успешно.
Пробонабирането от речни екосистеми се осъществява чрез дъночерпател Хес (ISO 10870) с подходящ дънен отвор (напр. 33х33cm), като се извършват 10 повторения, даващи обща дънна площ на извадката от 1м2. При по-малка извадка е необходимо резултатите да се преизчислят към 1м2. Отделните повторения се извършват на различни микрохабитати, като те се описват и се отчита наличието на целевия вид в тях. Миктохабитати, в които визуално (на терен) не се наблюдават целеви видове, не се пробонабират. При много дълбоки реки пробонабирането се осъществява чрез ръчна рамка, по същия начин, но резултатите не се приемат за количествени.
Пробонабирането от езерни екосистеми се осъществява чрез ръчна драга, като тук се отчита линейната дължина на изтеглената драга, чрез измерване на изтегленото въже. Следва да се има предвид, че някои видове (L. benedeni) са активни плувци и може да се срещат по-масово не в придънния слой а по-високо, сред водната растителност. Резултатите също се преизчисляват за 1м2 дънна площ, като се преценява и ширината на драгата (входящият отвор).
На терен отчитането на числеността става, като пробата се прехвърля в бели пластмасови съдове, уловените индивиди се изваждат с пинсети и се преброяват. Всяка отделна извадка (повторение) се изважда на различна бяла тавичка и се отчита числеността на вида за конкретното местообитание (микрохабитат). След изваждане на всички индивиди, те се консервират със 70% етанол за бъдеща лабораторна работа и справка. Отделните извадки (суб-проби) се обединяват в една обща проба и се фиксират с етанол. Лабораторната обработка се извършва с помощта на подходящ стереомикроскоп (3х – 10х увеличания), като внимателно се преглежда сборната проба за неоткрит на терен индивиди от целевия вид. Общата численост на вида се коригира при нужда. Преглеждат се и останалите водни безгръбначни от пробата, като таксономичното детерминиране е до ниво „род“ или „семейство“ за бъдещо определяне на екологичното състояние на водното тяло.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Рискове за грешки при отчитането са: 1. неотчитане на вида поради хетерогенност в даден водоем (неравномерно разпределение на индивидите в различните микрохабитати); 2. риск от неотчитане поради неблагоприятна за пробонабирането хидрологична или климатична ситуация; 3. Грешки, породени от особености в пробонабирането и идентифицирането на вида. Последните грешки се обуславят от факта, че някои видове са активни плувци и може да избегнат пробонабирането.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
1. Пространствената хетерогенност на даден водоем може да е причина видът да е масово струпан в крайно ограничено място, а в основната част от водоема да липсва или да е с единични екземпяри. Големина на грешката - риск от изкривена количествена характеристика; 2. При неблагоприятна хидрологична ситуация, видът може да не бъде открит поради активно преместване в по-подходящи зони. Рискът е минимален, ако пробонабиранията се повторят след известно време (при трайно подобряване на ситуацията във водоема); 3. Риск от грешки при теренната работа, ако видът е активен плувец и може да избягва улавянето. Рискът е минимален при прецизна и бърза работа на експерта.
|
|
3.3. Възрастова/ размерна структура
|
Мерна единица
|
Съотношение между ювенилни и възрастни екземпляри
|
Начин на отчитане/измерване
|
На терен възрастовата структура може да се отчете след изваждането на уловените индивиди в отделни банки (съдове) и преброяване на възрастните и ювенилните. Съотношението между половете може да е приблизително еднакво или силно да варира, но размерът на мъжките и женските е относително еднакъв. Приема се, че ювенилни екземпяри от вида P. robustoides са тези, с дължина под 5мм (Bacela К., А. Konopacka. 2005). За вида D. villosus е известно, че те са най-големите европейски амфиподи и достигат до 3см. ( Rewicz et al, 2014), а ювенилните също са до 5мм. За добре развити възрастни от вида L. benedeni е характерна дължина на тялото между 7,5 и 15мм, по-малките размери са на ювенилни индивиди.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Неотчитане на всички екземпляри, занижаване на оценката поради наличието на повече ювенилни екземпляри.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Малките по размери екземпяри (напр. 1-2 мм) не могат да бъдат открити винаги при теренните наблюдения.
|
|
3.4. Характеристика на местообитанието и съобществото
|
Мерна единица
|
1. Надморска височина, м над морското равнище
2. Широчина на изследвания участък, м
3. Дълбочина на изследвания участък, м
4. Водно ниво
5. Скорост на течението
6. Температура на водата (оС)
7. Разтворен кислород (mg/l)
8. Насищане с кислород (%)
9. рН
10. Електропроводимост (µS/cm)
11. Соленост (промили)
12. Тип на дънния субстрат
13. Растителност (плаваща, потопена, крайбрежна)
14. Наличие на местни видове
15. Наличие на други чужди видове
16. Екологично състояние според Биотичен индекс (Наредба № Н4/2012)
17. Наличие на баражи и прегради
18. Корекция на теченията
19. Изкуствени канали
20. Прехвърляне на води между водосбори
|
Начин на отчитане/измерване на терен
|
1. Надморска височина – отчитане с GPS приемник
2. Широчина на реката/на изследвания участък – измерване с рулетка или лазерен далекомер
3. Дълбочина на водоема/изследвания участък – оценяване (<0,5 м, 0,5-1,0 м, >1,0 м); при възможност измерване.
4. Водно ниво – оценяване (ниско, нормално, високо); при измерване се дава стойност.
5. Скорост на течението – оценяване – бавно (<0.3 cm/s), средно (0.3-0.5 cm/s), бързо (>0.5 cm/s); при възможност измерване със скоростомер (лот).
6. Температура на водата (оС) – измерване
7. Разтворен кислород (mg/l) – измерване
8. Насищане с кислород (%) - измерване
9. рН – измерване
10. Електропроводимост (µS/cm) – измерване
11. Соленост (промили)
12. Тип на дънния субстрат – оценяване – камъни (> 6.3 cm), чъкал, примесен с пясък (2.0 mm – 6.3 cm), пясък (0.063 - 2 mm), фини частици, глина, тиня (< 0.063 mm), изкуствен субстрат (бетон, асфалт и др.)
13. Растителност – оценяване (силно, слабо, липсва), по възможност се описват преобладаващите видове плаващи, потопени и крайбрежни растения.
14. Отчитане на местни видове
15. Отчитане на други чужди видове
16. Определя се екологичното състояние според Биотичен индекс. Изчислява се чрез състава и количеството на макрозообентоса според критериите, заложени в Наредба № Н4/2012. възможно е да се използва и експресен вариант на Биотичен индекс, определян на място (на терен)
17. Отчитане на наличие на баражи и прегради
18. Отчитане на корекция на теченията
19. Отчитане на изкуствени канали
20. Отчитане на прехвърляне на води между водосбори
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
По-голямата част от параметрите се отчитат чрез полеви уреди или се записват в стандартизирани протоколи, което намалява възможностите за грешка. Възможно е неправилно отчитане на показатели при неизправност на уредите. Възможно е неправилно оценяване на общото екологично състояние или неточно определяне на видовете, вкл. от водната растителност.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Неточно измерващи и повредени уреди биха дали грешна представа за параметрите на средата, в която се отчита присъствие на видовете. Грешката се намалява при голям брой измервания и редовно калибриране и настройване на уредите. Грешка при определяне на видовете от водната и сухоземна растителност се намалява при взимане на образци (лист, цвят, цяло растение), или фотозаснемане и последваща справка с експерт - ботаник. Грешка при експресното определяне на Биотичен индекс се намалява при запазване на цялата проба за лабораторен анализ от специалист.
|
|
3.5. Присъствие на редки, ендемични и защитени видове (Закон за биологичното разнообразие, 2002 г., Червена книга на Р. България, 2015 г.), потенциално застрашени от въздействието на чуждите видове
|
Мерна единица
|
Брой редки, ендемични и защитени видове сладководни безгръбначни животни. Численост на всеки открит вид.
|
Начин на отчитане/измерване на терен
|
Отчитането на редките, ендемичните и защитените видове се извършва на терен чрез тяхното изваждане от общата дънна проба, независимо по какъв метод и с какъв уред е взета. Всеки вид се определя на място и се преброява неговата численост (брой индивиди), като резултатите се преизчисляват за 1м2, или се дават като относителна численост (за качествените проби). Видовете се заснемат и освободжават в природата, ако са запазени живи при пробонабирането. При необходимост от доказателствен материал и където е приложимо събирането им, взетите индивиди се прехвърлят в 70% етанол за съхранение и последвали научни справки. Възможно е част от видовете редки и застрашени животни да се наблюдават и извън водата, например летящите стадии (имаго) на водни кончета. Тогава количественото отчитане е невъзможно, както и събирането им с наличната апаратура. В тези случаи само се отчита присъствието им.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Възможно е неточно отчитане на количествените параметри. Възможно е неправилно определяне на видовете, особено на терен и без възможност да се вземе научен материал.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Неточна експертна оценка (таксономични и методични грешки), но рискът е минимален.
|
|
4.6. Екологично въздействие
|
Мерна единица
|
Пет категории за екологично въздействие (по IUCN EICAT, Blackburn et al. 2014, Hawkins et al. 2015, IUCN 2017):
1. Значително – Причинява поне локално унищожаване на местните видове и необратими промени в състава на съобществото; дори и след премахване на чуждия вид съобществото не би могло да се възстанови в първоначалното си състояние;
2. Силно – Причинява промени в съобществото, които са обратими след премахване на чуждия вид;
3. Умерено – Причинява намаляване размера на популациите на местните видове, но без промени в съобществото;
4. Слабо – Влияе отрицателно върху отделните индивиди, но без намаляване размера на популациите;
5. Незначително – Не влияе отрицателно върху отделните индивиди;
|
Начин на отчитане/измерване
|
Екологичното въздействие на чуждите видове раци се оценява според класификацията на IUCN EICAT според петте категории на основата на следните механизми:
1. Конкуренция – чуждият вид конкурира местните видове/ таксони за ресурси (храна, вода, пространство) и по този начин им влияе отрицателно;
2. Хищничество – чуждият вид се проявява като хищник спрямо местните видове;
3. Унищожаване на растителността – чиждият вид унищожава местната растителност;
4. Химични, физични или структурни промени в екосистемите – чуждият вид причинява химични, физични или структурни промени в екосистемата, хранителните взаимоотношения, водния цикъл, и промени в други естествени процеси, водещи до отрицателно въздействие върху местните видове;
5. Взаимодействие с други чужди видове – чуждият вид взаимодейства с други чужди видове и по този начин допринася за отрицателното въздействие върху местните видове. Тези взаимодействия може да включват и други механизми на въздействие (напр. хищничество, конкуренция), но екологичното въздействие върху местните видове няма да е възможно без взаимодействието на чуждия вид с други чужди видове.
Като крайна се взема най-високата оценка, получена по някой от оценените механизми.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Има риск от подценяване или надценяване степента на въздействие.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
1. Липса на достатъчно данни
Поради краткия период на изследване/ наблюдение някои от механизмите трудно могат да бъдат оценени достоверно; степента на несигурност може да бъде голяма. В този случай въздействието може да бъде подценено или по-рядко надценено.
2. Липса на обучени експерти по инвазивни чужди видове.
|
|
ІV. Места за провеждане на мониторинга
|
4.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.
|
За проследяване на популационните параметри на видовете във водоемите, където те са установени, се набелязват и изследват точки (пунктове, трансекти), разположени през 5 километрови участъци от реките (съобразено с хидроморфологичните особености на конкретния водоем) или 2 до 5 трансекта от езерата (всеки е дълъг поне 100м. от брега). Водоемите за изследване са:
Реки:
1. Поречието на р. Тунджа от полу-планинската зона (р. Тунджа при с. Ягода) до границата с Турция; Особено внимание се обръща на речните разливи и крайречните блата (за L. benedeni).
2. Река Мочурица (първо съобщение на вида P. robusoides) от устие до най-горните участъци (географски се доближава до басейна на река Камчия.
Езера (язовири)
1. Язовир Жребчево (P. robustoides, L. benedeni)
2. Кариерни езера Ямбол (тераса на р. Тунджа)
3. Язовир Овчарица
4. Язовир Горни Дъбник , Плевенско (D. villosus).
|
4.2. При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел ранно намиране на вида/ видовете и проследяване разширяването на ареала.
|
Реки, в които се очаква намиране на видовете:
1. Река Поповска, най-източен приток в долното течение на Тунджа (географски приближен към черноморския басейн)
2. Река Калница (най- долен десен приток на Тунджа)
3. Река Луда Камчия в горното течение (над яз. Луда Камчия). Реката е от черноморски водосбор, но в района на изследване се доближава географски до река Мочурица (Тунжда), където P. robustiodes е установен за пръв път.
4. Реките Съзлийка, Овчарица и Соколица в близост до яз. Овчарица
5. Река Марица в долното течение (особено след слива с река Съзлийка)
6. Тундждански канал. Изкуствен канал, прехвърлящ води в яз. Овчарица от р. Тунджа. Това е потенциален път на разпространение от единия към другия водосбори.
7. Поречието на р. Вит в долното течение, вкл. изградената канална поливна система
Езера, в които се очаква намиране на видовете
1. Язовир малко Шарково (на река Поповска)
2. Бояновски и Кириловски язовир (до Елхово)
3. яз. Розов Кладенец на р. Соколица
4. яз. Телиш
5. Всички крайдунавски блата – видът L. benedeni (там може да се приеме условно за местен).
6. кариерни езера около Ямбол
7. язовир Копринка
|
|
V. Информация за точки, маршрути и пробни площи
|
Територия за мониторинг: по-голяма обособена територия, на която се намира даден водоем: съвпада с площта на езерото (язовира) и свързаната крайбрежна зона и устията на втичащите се реки; съвпада с речната мрежа на различните течения (горно, средно, долно течение), вкл. основните протоци.
Пробна единица (речни екосистеми): линейни речни участъци, започващи от географски точки, отчетени с GPS приемник (северна ширина, източна дължина, надморска височина), продължаващи нагоре по речното течение, по възможност на двата бряга, чиято дължина е между 50 и 100м. и ширина според ширината на реката (при плитки реки).
Пробна единица (езерни екосистеми): участъци от езерния литорал (плитката крайбрежна зона), разположени на различни места, например ляв, десен бряг, опашна част, стена (за язовирите), силно вдадени езерни заливи.
Отчетна единица: единици за отчитане, определени в рамките на една пробна единица. Това са броят събрани рамки, броят използвани дъночерпатели или дънната площ на изтеглената драга. Независимо от различната площ или различните методи за събиране, отчетната единица се приравнява към 1 м2, в който се отчита числеността на вида или другите наблюдавани параметри.
|
