Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г

Особености: пробонабира се при наличие на ниски водни нива и поне една седмица след преминали поройни дъждове (особено след замътване на речните течения).

Максимален брой - 3 посещения (пролет, лято, есен, но възможно при ниски води).

Особености: пробонабира се при наличие на ниски водни нива и поне една седмица след преминали поройни дъждове (особено след замътване на речните течения).

Максимален брой - 3 посещения (пролет, лято, есен, но възможно при ниски води).

• 
  Подходяща екипировка (дрехи, дъждобран, шапка, слънцезащитни очила, челници и фенери) за всякакви метеорологични условия.
  
• 
  Екипировка за пробовземането: гумени ботуши, гащеризони, ръкавици
  

• 
  Полеви уреди за физични и хидрохимични измервания (оксиметър, кондуктометър, рН метър)
  
• 
  За географските координати: GPS приемник, полеви карти, резервни батерии
  
• 
  За хидрологични и хидроморфологични данни: ехолот, скоростомер, лазерен далекомер
  
• 
  Дигитален фотоапарат
  
• 
  Полеви определители за безгръбначни и водна растителност
  

• 
  Ръчна рамка (ISO 16150)
  
• 
  Дъночерпател Хес
  
• 
  Драга - лека триъгълна или правоъгълна, снабдена с 50м. въже
  

• 
  Сита за обработка на пробите
  
• 
  Бели пластмасови тавички, кофа (10л.)
  
• 
  Пинсети, 1л. пластмасови банки, пипети, лупа
  
• 
  Етикети, моливи, етилов алкохол за фиксатор и консервант (около 0,5 литър за всяка проба)
  

• 
  Високопроходим автомобил за подход по черни пътища към стоящи водоеми.
  
• 
  Надуваема лодка (тип „Зодиак), снабдена с четиритактов извънбордов двигател
  
• 
  Спасителни жилетки (за двама души в лодката) и 1 спасителен кръг
  
• 
  Две котви (тип „Адмиралтейска за твърдо дъно и тип „Данфорд“ за меки тинести дъна)
  
• 
  Въжета (2 х 50 метра за котви), 1 швартово плаваемо х 10 метра
  
• 
  Гребла, вкл. едно резервно, самоотливни уреди
  
• 
  Аптечка и пожарогасител за плавателния съд, бензинов резервоар с поне двукратно по-голямо от необходимото количество гориво.
  

1. Членовете на екипа да са снабдени с подходяща лична екипировка;

2. Да бъде подготвена полева аптечка, защитена във водонепропусклива чанта. Да бъде обърнато внимание и на допълнителни защитни средства като репеленти, слънцезащитни кремове, средства за вадене на кърлежи и дезинфекция, гумени ръкавици;

3. Да не се допуска посещение на даден участък от сам член на екипа. При по-трудни за достъп участъци или такива без обхват на GSM мрежите, предварително да се дава информация на трети лица за обектите, подходите и часовете на посещение и излизане от водоемите.

4. Предварително да са проучени картен материал, сателитни снимки и карти, маршрути и подходи за достъп.

5. В плавателния съд стриктно се изпълняват заповедите на капитана, постоянно се следи за приближаващи плавателни съдове, за метеорологичната обстановка, плитчини и опасности. Лице, непритежаващо капитанска правоспособност предварително се инструктира и обучава за поведение във вода и за ползване на спасителните средства.

6. Да се избягва работа в неясно или сумрачно време (при залез и изгрев, при гъста облачност и мъгла). Да не се работи в тъмната част от денонощието, по време на дъжд и гръмотевични бури.

7. При влизане във езеро с лодка при слаб и умерен вятър, посоката на влизане да е срещу преобладаващия вятър. При евентуална повреда на двигателя, връщането по вятъра на гребла е улеснено. При засилване на вятъра или промяна в метеорологичната ситуация, капитанът прекратява пробовземането по свое усмотрение и съгласно опита си.

8. Влизането във водата с гащеризони от брега да се извършва само в плитката литорална зона, до 1,5 м. дълбочина при слабо течение и видимо дъно (избягват се мътни води). При определени особености на релефа (силен наклон на брега), влизащият във водата член на екипа може да бъде осигурен с въже за кръста, държано от втория член на екипа или завързано на брега.

9. В някои по-трудно достъпни водоеми е необходимо допълването на екипа с трети човек, осигуряващ останалите двама от брега: подаване на брегови сигнали, насочване на плавателния съд за излизане в безопасно място от брега, използване на радиостанции, следене прогнозата за времето и постоянна връзка с екипа.

Arbaciauskas K. , V. Rakauskas, T. Virbickas. 2010. Initial and long-term consequences of attempts to improve fish-food resources in Lithuanian waters by introducing alien peracaridan species: a retrospective overview. J. Appl. Ichthyol. 26 (Suppl. 2) (2010), 28–37.

Bacela К., А. Konopacka. 2005. The life history of Pontogammarus robustoides, an alien amphipod species in Polish waters. Journal of Crustacean biology. 25 (2): 190–195

Bącela-Spychalska K, М. Grabowski, Т. Rewicz, А. Konopacka, Р. Wattier. 2013. The ‘killer shrimp’ Dikerogammarus villosus (Crustacea, Amphipoda) invading Alpine lakes: overland transport by recreational boats and scuba-diving gear as potential entry vectors? Aquatic Conservation-Marine and Freshwater Ecosystems 23: 606–618

Bacesco M. 1940. Les Mysidaces des eaux roumaines. Ibid, t. 26, II, 1 – 352 (p.118)

Bacescu, M. 1954. Mysidacea. Crustacea. Fauna Republicii Populare Romîne 4(3): 1-126.

Bij de Vaate, A., Jazdzewski, K., Ketelaars, H., Gollasch, S., G. Van der Velde. 2002. Geographical patterns in range extension of Ponto-Caspian macroinvertebrate species in Europe. Can J Fish Aquat Sci. 59, 1159-1174.

Blackburn T. M., F. Ess, T. Evans, P. E. Hulme, J. M. Jeschke, I. Kühn, S. Kumschick, Z. Markova, A. Mrugała, W. Nentwig, J. Pergl, P. Pyšek, W. Rabitsch, A. Ricciardi, D. M. Richardson, A. Sendek, M. Vila, J. R. U. Wilson, M. Winter, P. Genovesi, S. Bacher 2014. A Unified Classification of Alien Species Based on the Magnitude of their Environmental Impacts PLoS Biology, 12 (5): e1001850. doi:10.1371/journal.pbio.1001850. http://journals.plos.org/plosbiology/article/asset?id=10.1371%2Fjournal.pbio.1001850.PDF

Boets P, K. Lock, М. Messiaen, П. Goethals. 2010. Combining data-driven methods and lab studies to analyse the ecology of Dikerogammarus villosus. Ecological Informatics 5: 133– 139

Borisova P., E. Varadinova, Y. Uzunov. 2013. Contemporary State of the Bottom Invertebrate Communities of the Tundzha River Basin (South-East Bulgaria) Acta zool. bulg., 65 (1), 75-87

Borza P. 2014. Life history of invasive Ponto-Caspian mysids (Crustacea: Mysida): A comparative study. Limnologica 44 (2014) 9–17.

Brooks S., D. Platvoet, C. Mills. 2008. Cation regulation and alteration of water permeability in the amphipod Dikerogammarus villosus: an indicator of invasion potential.Fundamental and Applied Limnology 172: 183–189

Bruijs M., B. Kelleher, G. Van der Velde, A. Bij de Vaate. 2001. Oxygen consumption, temperature and salinity tolerance of the invasive amphipod Dikerogammarus villosus: indicators of further dispersal via ballast water transport. Archiv Für Hydrobiologie 152: 633–646

Buřič M, L. Koči, A. Petrusek, A. Kouba, P. Kozák. 2009. Invaders eating invaders: potential trophic interactions between the amphipod Dikerogammarus villosus and juvenile crayfish Orconectes limosus. Knowledge and Management of Aquatic Ecosystems 394–395: 05

Carausu S. 1943. Amphipodes de Roumaine. Gammarides de type caspien. Inst de cercet. Piscic. A Romanien. Monographia №1. Bucuresti, 293pp (p133).

Carausu S., E. Dobreanu, C. Manolache. 1955. Amphipoda forme salmastre si de apa dulce. Fauna RPR. IV. Fasc. 4.

Cheshmedjiev S., Soufi R., Vidinova Y., Tyufekchieva V., Yaneva I., Uzunov Y., Varadinova E., 2011. Multi-habitat sampling method for benthic macroinvertebrate communities in different river types in Bulgaria. Water Research and Management, 3 (1), 55-58.

Devin S, C. Piscart, J. Beisel, J. Moreteau. 2003. Ecological traits of the amphipod invader Dikerogammarus villosus on a mesohabitat scale. Archiv Für Hydrobiologie 158: 43–56

Dick J., D. Platvoet, D. Kelly. 2002. Predatory impact of the freshwater invader Dikerogammarus villosus (Crustacea : Amphipoda). Canadian Journal of Fisheries and Aquatic Sciences 59: 1078–1084

Dick J., D. Platvoet. 2000. Invading predatory crustacean Dikerogammarus villosus eliminates both native and exotic species. Proceedings of the Royal Society B-Biological Sciences 267: 977–983.

Dodd J., J. Dick., M. Alexander., C. MacNeil, A. Dunn,. D. Aldridge. 2013. Predicting the ecological impacts of a new freshwater invader: functional responses and prey selectivity of the invasive ‘killer shrimp’, Dikerogammarus villosus, compared with the native, Gammarus pulex. Freshwater Biology 59: 337–352

Fink P., A. Kottsieper , M. Heynen, J. Borcherding. 2012. Selective zooplanktivory of an invasive Ponto-Caspian mysid and possible consequences for the zooplankton community structure of invaded habitats. Aquat. Sci. 74:191–202

Gergs R, K. Rothhaupt. 2008. Effects of zebra mussels on a native amphipod and the invasive Dikerogammarus villosus: the influence of biodeposition and structural complexity. Journal of the North American Benthological Society 27: 541–548

Grabowski M., V. Pesic. 2007. New data on the distribution and checklist of fresh- and brackishwater Gammaridae, Pontogammaridae and Behningiellidae (Amphipoda) in Bulgaria. Lauterbornia. 59: 53- 62

Grigorovich I., R. Colautti, E. Mills, K. Holeck, A. Ballert, H. MacIsaac. 2003. Ballast-mediated animal introductions in the Laurentian Great Lakes: retrospective and prospective analyses. Canadian Journal of Fisheries and Aquatic Sciences 60: 740-756.

Hawkins C. L., S. Bacher, F. Essl, P. E. Hulme, J. M. Jeschke, I. K€uhn, S. Kumschick, W. Nentwig, J. Pergl, P. Pysek, W. Rabitsch, D. M. Richardson, M. Vila, J. R. U. Wilson, P. Genovesi, T. M. Blackburn 2015. Framework and guidelines for implementing the proposed IUCN Environmental Impact Classification for Alien Taxa (EICAT). Diversity and Distributions, (Diversity Distrib.) (2015) 21, 1360–1363. http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/ddi.12379/full

IUCN 2017. Consultation document. IUCN standard classification of the impact of invasive alien taxa. Version 1 – May 2017. https://www.iucn.org/sites/dev/files/eicat_standard_version_1_may_2017.pdf

Jazdzewski K. 1980. Range extensions of some gammaridean species in Europe inland waters caused by human activity. Crustaceana. Suppl. 6. 84 – 107.

Kley A, G. Maier. 2003. Life history characteristics of the invasive freshwater gammarids Dikerogammarus villosus and Echinogammarus ischnus in the river Main and the Main-Donau canal. Archiv Für Hydrobiologie 156: 457–469

Kovachev, S., St. Stoichev, V. Hainadjieva. 1999. The zoobenthos of several lakes along the Northern Bulgarian Black sea Coast. Lauterbornia. 35. 33 – 38.

Krisp H, Maier G. 2005. Consumption of macroinvertebrates by invasive and native gammarids: A comparison. Journal of Limnology 64: 55–59

MacNeil C, Dick JTA, Platvoet D, Briffa M. 2011. Direct and indirect effects of species displacements: an invading freshwater amphipod can disrupt leaf-litter processing and shredder efficiency. Journal of the North American Benthological Society 30: 38–48

MacNeil C, Platvoet D. 2005.The predatory impact of the freshwater invader Dikerogammarus villosus on native Gammarus pulex (Crustacea: Amphipoda); influences of differential microdistribution and food resources. Journal of Zoology 267: 31–38

MacNeil C, Platvoet D. 2013. Could artificial structures such as fish passes facilitate the establishment and spread of the 'killer shrimp' Dikerogammarus villosus (Crustacea: Amphipoda) in river systems? Aquatic Conservation-Marine and Freshwater Ecosystems 23: 667–677

Martens A, Grabow K. 2008. Risk of spreading of non-indigenous Amphipoda due to overland transport of recreation boats. Lauterbornia 62: 41–44

Nesemann, H., Wittman, J.K. 1995. Distribution of epigean malacostraca in the Middle and Upper Danube (Hungary, Austria, Germany). Miscellanea Zoologica Hungarica. 10, 49-68.

Ovcarenko, I., Audzijonyte, A., Gasiunaite, Z.R., 2006. Tolerance of Paramysis lacustris and Limnomysis benedeni to sudden salinity changes: implications for ballast water treatment. Oceanologia 48, 231–242.

Ovcharenko M, Codreanu-Balcescu D, Wita I, Grabowski M, Konopacka A. 2008. Microparasites of invasive and native gammarid species (Amphipoda, Gammaroidea) occurring in Poland. Preliminary records. Limnological Papers 3: 53–58

Ovcharenko M, D. Codreanu-Balcescu, M. Grabowski, A. Konopacka, I. Wita, U. Czaplinska. 2009. Gregarines (Apicomplexa) and microsporidians (Microsporidia) of native and invasive gammarids (Amphipoda, Gammaroidea), occurring in Poland. Wiadomosci Parazytologiczne 55: 237–247

Piscart C, B. Bergerot, P. Laffaille, P. Marmonier. 2010. Are amphipod invaders a threat to regional biodiversity? Biological Invasions 12: 853–8

Platvoet D, G. Van der Velde, J. Dick, S. Li. 2009. Flexible omnivory in Dikerogammarus villosus (Sowinsky, 1894) (Amphipoda) - Amphipod Pilot Species Project (Ampis) Report 5. Crustaceana 82: 703–720

Rewicz T, Grabowski M, MacNeil C, Bacela-Spychalska K. 2014. The profile of a ‘perfect’ invader – the case of killer shrimp, Dikerogammarus villosus. Aquatic Invasions 9: 267–288.

Russev B. 1959. Beitrag zur Erforschung des Makrozoobenthos der Donau am bulgarischen Ufer. Comptes rend. Acad bulg. Sci. t. 12, Nr. 4. 345 – 348.

Russev B. 1963. Antropogene lithoreophile Biozonose in der Donau vor dem bulgarishen Ufer, Compt. rend Acad. bulg. Sci. 16, Nr.4, 545 – 548.

Russev, B., V. Kaneva-Abadjieva. 1973. Sur la faune du benthos des Marais de quelques Оles bulgares du Danube.- Hidrobiologia, 14, Bucuresti, 255- 268.

Santagata S, Z. Gasiunaite, E. Verling, J. Cordell, K. Eason, J. Cohen, K. Bącela, G. Quilez-Badia, T. Johengen, D. Reid, G. Ruiz. 2008. Effect of osmotic shock as a management strategy to reduce transfers of nonindigenous species among low-salinity ports by ships. Aquatic Invasions 2: 60–76

Van Riel M, G. van der Velde, A. Bij De Vaate. 2011. Dispersal of invasive species by drifting. Current Zoology 57: 818–827

Vidinova Y., V. Tyufekchieva, E. Varadinova, St. Stoichev, L. Kenderov, I. Dedov, Y. Uzunov. 2016. Taxonomic List of Benthic Macroinvertebrate Communities of Inland Standing Water Bodies in Bulgaria. Acta zool. bulg., 68 (2), 147-158

Wittmann, K. 1995. Zur Einwanderung potamophiler Malacostraca in die obere Donau: Limnomysis benedeni (Mysidacea), Corophium curvispinum (Amphipoda) und Atyaephyra desmaresti (Decapoda). Lauterbornia 20: 77-85.

Вълканов A. 1957. Каталог на нашата черноморска фауна. Трудове на морската биологична станция в гр. Варна. XIX. 1 – 60.

Вълканов А. 1936. Бележки върху нашите бракични води. 2. Опит за тяхното хидрографско и биоложко проучване. Год. СУ, Физико-мат. год. Книга III. Ест. История. 209-342.

Дедю И. 1980. Амфиподы пресных и солоноватых вод юго-запада СССР / И. И. Дедю. –Кишинёв: Штиинца. 221 стр.

Журавель П. 1956. Опыт вселения в Непоймений пруд Днепропетровской области кормового для рыб рачка мизиды – L. benedeni. Труды всесоюзного гидробиологического общества. VII. 204 – 208.

Китицына. Л. А. 1980. Эколого-физиологические особенности бокоплава Dikerogammarus haemobaphes (Eich.) в районе сброса подогретых вод Трипольской ГРЭС. Гидробиологический журнал. 16: 77–85

Комарова Т., 1991. Фауна Украйне. Mysidacea. Киев. 104 pp.

Кънева – Абаджиева В. 1965. Върху амфиподната фауна на река Дунав пред българския бряг. Изв. Зоол. инст. с муз. XVIII. 169 – 176.

Кънева – Абаджиева, В. 1966. Изследвания върху амфиподната фауна на Тракия. Фауна на Тракия. III. 303 – 305.

Мордухай – Болтовской Ф., И. Грезе, С. Василенко. 1969. Определитель фауны Черного и Азовского морей. Разред Amphipoda. 440 – 524.

Русев Б. 1959. Количествено разпределение на дънната фауна пред нашия бряг. сп. Рибно стопанство, бр. 5, 12 – 15.

Русев Б. 1966. Зообентосът на р. Дунав между 845-ия и 375-ия речен километър. I. Състав, разпределение и екология. Изв. зоол. инст. с муз. XX. 55 – 131.

Русев Б., М. Николова, М. Димитрова. 1987. Тенденции в измененията на хидробиологичното и сапробиологично състояние на река Тунджа. I. 1955 – 1967. Хидробиология. БАН. 22. 59 – 72.

Русев, Б. 1963. Храна на чигата (Acipenser ruthenus L.) в река Дунав пред българския бряг.- ИОССР, 2, Пловдив, 49-72.

Янева И., С. Чешмеджиев. 1999. Ирландски биотичен индекс (Clabby and Bownam, 1979; Clabby, 1989). В: „Национална програма за биологичен мониторинг на България. Експересни и преспективни методи за биологичен мониторинг. Ред: Д. Пеев, С. Герасимов. Гея Либис стр. 162-171

БДС EN ISO 10870:2012. Качество на водата. Указания за избор на методи и способи за вземане на проби за прикрепени макробезгръбначни в пресни води (Water quality – Guidelines for the selection of sampling methods and devices for benthic macroinvertebrates).