3.1. Присъствие
|
Мерна единица
|
Присъствие на живи екземпляри или останки от раци.
Този параметър се използва и като заместващ параметър в случай, че не е възможно отчитане на числеността на популацията или събиране на данни за размерна/възрастова структура.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Прави се първоначален обход на водоемите и се отчита присъствие/отсъствие на живи раци и/или останки на изследваните видове в обходените 100 м трансекти.
За установяване присъствието на раци в изследваните водоеми, в зависимост от условията, могат да се използват следните методи:
1. При плитка вода на изследваните водоеми (<0,5 m) по време на обхождането на трансектите се извършва пряко наблюдение, при което се преглеждат всички подходящи укрития за раците (под камъните, в подмолите и в растителността), като улавянето им се извършва с ръце или с помощта на хидробиологично кепче (желателно е то да бъде с по-голям диаметър на отвора и мрежа с 2-3 mm око, с цел за задържане на ювенилните екземпляри).
2. В по-дълбоки водоеми с бистра вода и подходящи условия може да се търси чрез свободно гмуркане с маска и шнорхел и разглеждане на литорала и дъното.
3. В дълбоки водоеми с мътна вода се използват ловилки тип Винтер с подходяща примамка.
4. Регистриране на останки на изследваните видове по брега или във водата.
5. Регистриране присъствието на изследваните видове чрез нощен обход на литоралната зона на водоема и използване на фенер със силна светлина (този метод е подходящ само за добре познати водоеми с лесно достъпни брегове и с прозрачна вода).
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Тъй като при този параметър се отчитат качествени показатели, количествените са само ориентировъчни с цел избиране на най-подходящо място за същинския мониторинг, то възможностите за грешки са сведени до минимум.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
При добра квалификация на експертите и прецизна работа е малка вероятността за допускане на грешки.
|
|
3.2. Численост
|
Мерна единица
|
Брой екземпляри / м2
|
Начин на отчитане/измерване
|
Преброяване на живите индивиди във всеки изследван трансект, който е с дължина 100 м (за количествената характеристика се отчитат само уловените живи екземпляри - чрез улов с ръце или сак в плитки води, или чрез ловилки тип „Винтер“ в по-дълбоки водоеми). Преизчислява се на квадратен метър.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Може да се допусне грешка при броенето на ювенилните екземпляри.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Грешката може да бъде голяма при неотчитане на ювенилните екземпляри, които са по-трудни за откриване, и това може да се отрази при определяне на размерната/възрастовата структура на популацията.
При прецизна работа на експертите е малко вероятно да се случи разглежданата грешка.
|
|
3.3. Размерна/възрастова структура
|
Мерна единица
|
Обща дължина на рака от върха на акумена до края на телсона (само за правите раци), както и дължина и ширина на карапакса (за всички видове) с точност до 1 мм.
Брой възрастни и ювенилни екземпляри.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Измерване на общата дължина на рака от върха на акумена до края на телсона, както и дължината и ширината на карапакса с помощта на шублер или ролетка. Когато броят на уловените екземпляри е малък (под 30), се измерват всичките, а когато числеността на популацията е голяма, се измерват 30 произволно избрани екземпляра. Измерва се и дължината на най-малките ювенилни екземпляри. На базата на измерванията индивидите се групират в размерни/възрастови групи, като границите между ювенилни и възрастни индивиди за отделните видове са посочени в т. 2.10. „Особености при провеждането на мониторинга“. Данните се използват за изчисляване на съотношението на ювенилните към възрастните екземпляри, което може да покаже дали една популация е стабилна.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Допускане на грешки при извършване измерванията на отделните екземпляри.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Грешката може да е средно голяма, тъй като ще даде отражение при определянето на размерната/възрастовата структура на популацията.
|
|
3.4. Полова структура
|
Мерна единица
|
Брой на възрастните мъжки и женски индивиди в изследвания трансект.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Определя се поотделно броят на мъжките и женските екземпляри във всеки изследван трансект.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Възможностите за грешки са минимални.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
При добра квалификация на експертите е малка вероятността за допускане на грешки.
|
|
3.5. Характеристика на местообитанието и съобществото
|
Мерна единица
|
1. Надморска височина, м над морското равнище.
2. Широчина на реката/на изследвания участък, м.
3. Дълбочина на изследвания речен участък, м.
4. Водно ниво.
5. Скорост на течението.
6. Температура на водата (оС).
7. рН на водата.
8. Електропроводимост на водата.
9. Насищане с О2,%.
10. Разтворен О2, mg/l.
11. Характер на дънния субстрат.
12. Водна растителност (плаваща, потопена).
13. Крайбрежна растителност.
14. Наличие на местни видове.
15. Наличие на други чужди видове.
|
Начин на отчитане/измерване
|
1. Надморска височина – отчитане с GPS.
2. Широчина на реката/ на изследвания участък – измерване.
3. Дълбочина на реката – оценяване (<0.5 m, 0.5-1.0 m, >1.0 m), при възможност измерване.
4. Водно ниво – оценяване (ниско, нормално, високо).
5. Скорост на течението – оценяване - бавно (<30 cm/s), средно (30-50 cm/s), бързо (>50 cm/s), при възможност измерване.
6. Температура на водата (оС) – измерване.
7. рН на водата – измерване.
8. Електропорводимост на водата – измерване.
9. Насищане с О2,% - измерване.
10. Разтворен О2, mg/l – измерване.
11. Характер на дънния субстрат – оценяване - камъни (> 6.3 cm), чъкал, примесен с пясък (2.0 mm – 6.3 cm), пясък (0.063 – 2 mm), фини частици, глина, тиня (< 0.063 mm), изкуствен субстрат (бетон, асфалт и др.).
12. Водна растителност (плаваща, потопена) – оценяване (силно, слабо, липсва).
13. Крайбрежна растителност – наличие или отсъствие и тип на растителността.
14. Наличие на местни видове – изброяват се.
15. Наличие на други чужди видове – изброяват се.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Малко вероятно е да има грешки, тъй като повечето параметри се оценяват по скали или се отчитат с уреди. При повредени или некалибровани уреди могат да се отчетат грешни стойности за физикохимичните параметри на водата.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
При повредени уреди грешката е средно голяма и дава отражение при оценката на екологичните предпочитания на изследвания вид.
|
|
3.6. Присъствие на редки, ендемични и защитени видове (Закон за биологичното разнообразие, 2002 г., Червена книга на Р. България, 2015 г.), потенциално застрашени от въздействието на чуждите видове
|
Мерна единица
|
Брой редки, ендемични и защитени видове, които могат да бъдат засегнати в изследваната територия.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Отчитане на броя на редките, ендемичните и защитените видове, установени в изследваната територия.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Възможностите за грешки са минимални.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
При добра квалификация на експертите е малка вероятността за допускане на грешки.
|
|
3.7. Въздействие върху структурата и функциите на екосистемата – напр. структурата на местообитанието
|
Мерна единица
|
Процент нарушена структура на брега в резултат на изравяне от чужди видове сладководни раци.
|
Начин на отчитане/измерване
|
Отчита се в % площта на нарушената структура на брега в рамките на изследваната територия (изровени дупки и ерозирали участъци около тях).
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Възможностите за грешки са минимални до средни.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
Тъй като определянето на този показател се базира на експертна оценка, а не на точно числово измерване, то вероятността за допускане на грешки е средна.
|
|
3.8. Екологично въздействие
|
Мерна единица
|
Пет категории за екологично въздействие (по IUCN EICAT, Blackburn et al. 2014, Hawkins et al. 2015, IUCN 2017):
1. Значително – Причинява поне локално унищожаване на местните видове и необратими промени в състава на съобществото, дори и след премахване на чуждия вид съобществото не би могло да се възстанови в първоначалното си състояние
2. Силно – Причинява промени в съобществото, които са обратими след премахване на чуждия вид
3. Умерено – Причинява намаляване размера на популациите на местните видове, но без промени в съобществото
4. Слабо – Влияе отрицателно върху отделните индивиди, но без намаляване размера на популациите
5. Незначително – Не влияе отрицателно върху отделните индивиди
|
Начин на отчитане/измерване
|
Екологичното въздействие на чуждите видове раци се оценява според класификацията на IUCN EICAT според петте категории на основата на следните механизми:
1. Конкуренция – чуждият вид конкурира местните видове/ таксони за ресурси (храна, вода, пространство) и по този начин им влияе отрицателно
2. Пренасяне на болести – чуждият вид пренася болести върху местните видове
3. Химични, физични или структурни промени в екосистемите – чуждият вид причинява химични, физични или структурни промени в екосистемата, хранителните взаимоотношения, водния цикъл, и промени в други естествени процеси, водещи до отрицателно въздействие върху местните видове
4. Взаимодействие с други чужди видове – чуждият вид взаимодейства с други чужди видове и по този начин допринася за отрицателното въздействие върху местните видове. Тези взаимодействия може да включват и други механизми на въздействие (напр. хищничество, конкуренция), но екологичното въздействие върху местните видове няма да е възможно без взаимодействието на чуждия вид с други чужди видове.
Като крайна се взема най-високата оценка, получена по някой от оценените механизми.
|
Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване
|
Има риск от подценяване или надценяване степента на въздействие.
|
Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка
|
1. Липса на достатъчно данни
Поради краткия период на изследване/ наблюдение някои от механизмите трудно могат да бъдат оценени достоверно, степента на несигурност може да бъде голяма. В този случай въздействието може да бъде подценено или по-рядко надценено.
2. Липса на обучени експерти по инвазивни чужди видове.
|
|
ІV. Места за провеждане на мониторинга
|
4.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.
|
1. Orconectes limosus – С цел проследяване състоянието на популациите на вида, разширяването на ареала на разпространение и установяване на неговото въздействие върху местните видове, задължителни места за провеждането на мониторинг са 6-те находища от района на Видин, в които видът вече е установен на територията на страната: р. Тополовец (при с. Дунавци, с. Рупци, с. Слана бара и устието), р. Войнишка (при с. Дунавци) и р. Арчар (под с. Арчар). Подходящи места за мониторинг са и всички долни течения на реките, вливащи се в р. Дунав, както и р. Дунав.
2. Eriocheir sinensis – Видът вече е регистриран в р. Дунав при Тутракан, близо до о-в Радецки (436 р. km) и поради това този район е подходящ за провеждането на мониторинг на вида. Като се вземе под внимание неговата биология и способността му да извършва миграция на големи разстояния, както и факта, че основният път на навлизането му в страната е по р. Дунав, то целият български сектор на р. Дунав също е потенциално място за намирането на вида и за провеждането на неговия мониторинг.
|
4.2. При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел ранно намиране на вида/ видовете и проследяване разширяването на ареала.
|
2. Orconectes virilis – Тъй като видът е все още рядък за Европа и се среща само в няколко страни от Атлантическото крайбрежие, няма естествени коридори за неговото разселване към Източна Европа и навлизането му в България. Потенциалнни източници за неговата поява са основно магазините за домашни любимци и неконтролираният внос за целите на акваристиката и за аквакултури. Поради това потенциални места за мониторинг на вида са всички водоеми, които предлагат подходящи условия за неговото развитие - бавно водно течение и предимно каменист субстрат на дъното.
3. Procambarus clarkii (Girard, 1852) – Видът все още не е установен в естествени условия в страната, но се среща сред любителите-акваристи. Фактът, че е широко разпространен в страните от Апенинския и Пиренейския полустрови, и че вече се среща в някои страни от Централна Европа, както и това че обитава най-разнообразни постоянни или временно пресъхващи водоеми (сезонно наводнявани влажни ливади, оризови полета, подземни карстови системи, потоци, големи и бавнотечащи реки, езера, язовири, рибни стопанства и напоителни канали) са красноречиво доказателство, че във всеки един момент видът може да се появи и в естествени условия в страната, в резултат на неконтролируемото му интродуциране в природата от любители-акваристи. Потенциално най-подходящите места за мониторинг на вида са стагнантните водоеми, оризовите полета, напоителните канали и по-големите реки от Беломорския водосборен басейн (Струма, Места, Марица, Тунджа).
4. Procambarus fallax f. virginalis – Видът все още не е установен в естествени условия в страната, но е широко разпространен сред любителите-акваристи. Въпреки че се смята за по-топлолюбив, вече е намиран в природата и във водоеми, които зимно време напълно замръзват. Този факт, както и обстоятелството, че видът се размножава по партеногенетичен път и е с голяма плодовитост, са причина да смятаме, че е въпрос само на време, видът да се появи и успешно да се размножи в естествени условия и в нашата страна, тъй като интродуцирането (изпускането) дори и само на един екземпляр не е пречка той да се размножи успешно. Потенциално най-подходящи места за мониторинг на вида са стагнантни водоеми, напоителни канали, кариерни езера и микроязовири, в които се развива буйна макрофитна растителност.
5. Pacifastacus leniusculus (Dana, 1852) – Видът все още не е установен в България, но широкото му разпространение в редица страни от Западна и Централна Европа и намирането му вече и в някои страни от Балканския полуостров (Гърция, Хърватия, Словения), са доказателство за това, че може да се очаква в скоро време по естествен път той да навлезе на територията и на нашата страна. Най-подходящи места за мониторинг на вида са потенциалните пътища за неговото навлизане в страната - р. Дунав и по-големите реки от Беломорския водосборен басейн - Струма, Места, Марица и Тунджа, както и техните притоци.
|
|
V. Информация за точки, маршрути и пробни площи
|
Терминология:
Територия за мониторинг – по-обширна географска (планина, езеро и т.н.) или друга (напр. защитена територия, защитена зона) обособена територия.
Пробна единица – избрана обособена част от дадена територия за мониторинг, в която се провеждат теренните наблюдения. Може да бъде:
-
пробна площ,
-
пробен трансект,
-
пробна точка.
Отчетна единица – единици за отчитане, определени в рамките на една пробна единица. Това са напр.: капани, ловилки, гнезда, рамки/решетки. Отчетната единица може да бъде отчетна точка (точка на регистрация на индивид от даден вид или на отчетен белег за присъствие на вида) и отчетна площадка (площ от пробната единица, в рамките на която се изброяват индивидите от вида или се отчитат белези за присъствието на вида).
Важно: Полевите формуляри се попълват за една пробна единица, т.е. за пробна площ/пробен трансект/пробна точка. Данните, взети от всички отчетни единици (отчетни точки/площадки), се попълват в един полеви формуляр.
За методиката:
Пробните и отчетните единици за тази методика са 2 вида в зависимост от типа на изследвания водоем: (1) при провеждане на мониторинга в реки пробните трансекти са речни участъци с дължина 100 м, а отчетните единици са площите на пробните трансекти, в рамките на които се изброяват индивидите от вида или се отчитат белези за присъствието на вида (мътрви екземпляри, останки), (2) при провеждане на мониторинга в стагнантни водоеми пробните трансекти са 100-метрови участъци от литорала на водоемите (езера, язовири, разливи на реки и др.) с ширина 3-5 м при дълбочина на водата 1-2 м. Ширината на трансектите зависи от спецификата на изследвания водоем и се определя на място от самия експерт, като задължително се отбелязва в полевия формуляр. Отчетните единици тук са ловилките (Винтерите), с които се отчита числеността на дадения вид в рамките на пробния трансект.
Броят на GPS точките зависи от броя на пробните трансекти, като за всеки трансект се взимат по 2 точки – в началото и в края. Броят на трансектите варира в зависимост от големината на територията за мониторинг (за еднотипни местообитания те са обикновено от 3 до 5).
|
|
VІ. Периодичност на наблюдение
|
6.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.
|
6.1.1. Препоръчителен период (периоди) от годината, през който трябва да се провежда мониторингът на всеки вид
|
Въпреки че за разглежданите видове сезонността не е от основно значение, съществува период на ниско ниво на водите, който е най-подходящ за отчитане на обектите. Единствено зимата е неподходящ период за събиране на данни.
При еднократно посещение в рамките на 1 година, препоръчителният период е юни – септември, а при двукратно посещение препоръчителните периоди са късна пролет (май-юни) и края на лятото (август-септември).
|
6.1.2. Продължителност на еднократно посещение на терен (събиране на данни) според мястото на мониторинг (пътища на навлизане, конкретно място) - в часове/ дни
|
В рамките на 2-6 часа. За един ден могат да бъдат направени до 3 еднократни наблюдения.
|
6.1.3. Необходим брой посещения на терен в рамките на една година
|
Минимум 1, максимум 3 посещения за година.
|
6.1.4. Оптимален период за повтаряне на наблюденията
|
1 година.
|
6.1.5. Минимален брой повторения на наблюденията с оглед установяване на тенденции при чуждите видове
|
6 години.
|
|
|
