G1.661 Middle European dry-slope limestone beech forests

Ксеротермофилни гори, развиващи се върху варовити, често плитки почви от типовете лесивирани файоземи и рендзини. Основен дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). В състава на дървесния етаж участват още Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis. Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Cornus mas, Fraxinus ornus и Ligustrum vulgare. В тревния етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори (Brachypodium pinnatum, Lathyrus niger, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense). Характерен белег е и участието на видове от сем. Orchidaceaе (Cepха lanthera spp., Dactylorhiza cordigera, Epipactis spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens и др.).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС "Берковица" местообитанието заема площ от 819,6 ха в следните отдели: 12 н, 12 о, 12 п, 12 р, 39 б1, 39 в1, 39 з1, 39 х, 103 е, 103 з, 103 и, 105 а, 105 б, 105 ж, 105 л, 105 я, 107 а, 107 б, 107 з, 107 к, 107 м, 107 п, 165 м, 165 н, 165 о, 166 т, 166 ф, 166 х, 166 ц, 167 д, 167 е, 167 ж, 167 з, 167 и, 167 п, 167 с, 167 т, 167 ц, 167 ч, 167 ш, 168 з, 168 и, 168 л, 168 м, 169 у, 169 ч, 169 ш, 198 а, 272 а1, 272 б1, 272 в, 272 г, 272 д, 272 е, 272 ж, 272 з, 272 и, 272 к, 272 л, 272 м, 272 н, 272 о, 272 п, 272 р, 272 с, 272 т, 272 у, 272 ф, 272 х, 272 ц, 272 ч, 272 ш, 272 щ, 272 ю, 272 я, 273 а, 273 б, 273 в, 273 г, 273 д, 273 е, 273 ж, 273 з, 273 и, 273 к, 273 л, 273 м, 273 н, 273 о, 273 п, 273 р, 273 с, 273 т, 273 у, 274 а, 274 б, 274 в, 274 з, 275 з, 275 к, 275 л, 277 д, 277 е, 277 ж, 277 з, 277 и, 277 к, 277 л, 277 м, 277 н, 277 о, 277 у, 278 а, 278 б, 278 е, 278 з, 278 и, 278 к, 278 л, 278 м, 278 о, 278 р, 279 а, 279 б, 279 в, 279 г, 279 д, 279 е, 279 л, 279 н, 279 о, 279 п, 279 р, 280 р, 280 т, 280 у, 280 ф, 281 в, 281 д, 281 е, 281 ж, 281 з, 281 с, 281 х, 282 г, 282 д, 282 с, 298 е1, 298 е2, 298 е3, 298 ж2, 298 к1, 300 ш, 301 в1, 305 ж, 305 к, 305 ч, 320 н, 320 о, 320 п, 320 ч, 360 а, 360 б, 360 в, 360 г, 360 д, 360 е, 360 и, 360 к, 360 л, 360 м, 360 н.

Това са горски екосистеми, които са се адаптирали към условията на средата, но очакваното бъдещо засушаване на климата може усложни ситуацията в тях. Потенциален проблем при извеждане на сечи е по-голямата вероятност от зачимяване при равномерно отваряне на склопа. Тъй като част от тези гори растат на терени с ниска продуктивност, за всяко конкретно насаждение се изисква да се направи оценка на производствените цели. При стопанисването им е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи и реконструкции. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1300 m надм. вис. при условия на умерено-континентален и преходно-континентален климат. Заемат главно сенчести изложения и участъци в доловете с относително по-висока въздушна и почвена влажност. Почвите са кафяви горски и по-рядко канелени горски и рендзини. Мизийските букови гори се отличават с термофилен хaрактер, подчертан чрез присъствието на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение, мизийският бук формира смесени гори с участие най-вече на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalecха mpii). В по-ниските участъци съедификатори са предимно дървесни видове с южен произход и разпространение - Acer hyrcanum, Corylus colurna, Ostrya carpinifolia, Quercus cerris, Q. frainetto, Sorbus torminalis и Tilia tomentosa. Храстов етаж обикновено не е формиран. По-често се срещат единични храсти от Cornus mas, Crataegus monogyna, Rosa arvensis, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum. Общото покритие на тревния етаж варира в широки граници в зависимост от покритието на дърветата и се хaрактеризира с мозаична структура. Най-често се формират микрогрупировки с преобладаване на следните видове: Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Luzula forsteri, Melica uniflora и Sanicula europaea. Други видове с висока срещаемост са Dryopteris filix-mas, Hedera helix, Lamiastrum galeobdolon, Melissa officinalis, Mycelis muralis, Piptatherum virescens, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Potentilla micrantха , Sanicula europaea, Tamus communis, Viola odorata, V. reichenbachiana и V. riviniana. Присъствието на Glechoma hederacea, Arum maculatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Lathyrus niger и Physospermum cornubiense е указателно за термофилния хaрактер на този тип букови гори. Хaрактерен е и пролетният синузий от Arum maculatum, Geum urbanum, Glechoma hederacea, Helleborus odorus, Lathyrus niger, Physospermum cornubiense и др. (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Берковица” местообитанието 723,2 ха и е установено в отдели: 2 е1, 2 н1, 19 е, 72 м, 73 д, 79 ж1, 79 и1, 79 м1, 81 д1, 82 ф, 82 х, 83 х, 85 б, 86 д, 86 ж, 89 в, 90 в, 98 к, 99 в, 108 г, 108 з, 108 л, 109 в, 109 д, 109 л, 109 н, 110 в, 110 д, 111 и, 111 р, 111 у, 111 х, 112 з, 112 н, 112 о, 112 п, 112 р, 116 м, 117 е, 117 ж, 117 з, 117 м, 117 н, 118 е, 118 ж, 119 ж, 123 е, 123 м, 123 о, 123 р, 123 у, 123 ф, 123 х, 124 г, 124 д, 124 е, 124 ж, 124 м, 124 н, 138 и, 138 к, 138 м, 143 е, 145 з, 146 е, 146 с, 147 г, 157 в, 157 г, 157 д, 157 е, 157 ж, 160 д, 160 и, 161 о, 161 п, 163 з, 163 п, 191 т1, 191 у1, 191 ф1, 191 х1, 191 ц1, 193 р, 205 з, 205 н, 205 о, 205 п, 205 р, 205 с, 206 в, 206 г, 206 н, 206 о, 206 п, 206 р, 206 с, 206 ц, 206 ч, 206 я, 207 о, 207 ш, 208 р, 208 с, 208 ц, 208 ш, 227 к, 227 м, 228 а, 228 а1, 228 б1, 228 ж1, 228 щ, 228 ю, 228 я, 229 ш, 229 щ, 232 е, 232 з, 234 в, 234 д, 234 е, 239 б1, 239 д1, 239 л1, 239 п, 239 р, 239 с, 240 б, 240 в, 240 е, 240 и, 240 к, 243 а, 243 б, 243 д, 243 е, 243 ж, 243 м, 243 о, 243 п, 243 р, 243 с, 243 т, 244 д, 244 ж1, 244 з, 244 и1, 244 к, 244 к1, 244 л, 244 л1, 244 м1, 244 н, 244 н1, 244 о, 244 о1, 244 я, 247 е, 248 а, 248 б, 248 е, 248 з, 249 б, 249 л, 249 м, 250 е, 250 ж, 251 к, 256 н, 257 л, 258 з, 260 р, 267 ч, 268 б, 269 б, 269 в, 269 е, 270 ж, 270 з, 270 и, 270 к, 270 л, 270 н, 276 м, 284 н, 292 б, 293 н, 293 с, 294 г1, 297 с, 297 ч, 300 т, 301 о, 305 г, 320 т, 320 т1, 323 г, 323 д, 324 в, 324 з, 324 л, 325 и, 326 б, 326 г, 340 б, 340 в, 340 е1, 340 ю, 340 я.

Тези горски екосистеми са се адаптирали към условията на средата, но очакваното бъдещо засушаване на климата може усложни ситуацията в тях. За насажденията, които растат на терени с по-ниска продуктивност, се изисква да се направи оценка на производствените им цели.

Поради граничните условия на месторастенето част от тези насаждения имат смесен характер. Растежните условия в тези горски екосистеми позволяват прилагане различни лесовъдски системи, които трябва да осигурят и поддържат тяхното видово и структурно разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура, която ще осигури по-голямо разнообразие от местообитания и ще спомогнат за запазването на дендрологичното разнообразие. Не е препоръчително прилагането на краткосрочни постепенни сечи, тъй като това води до формиране на едновъзрастни млади насаждения с хомогенна структура и състав. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествени им параметри. При лесовъдските мероприятия задължително се осигуряват благоприятни условия за развитието и възобновяването на цени съпътстващи дървесни видове като Quercus petraea, Q. frainetto, Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Fraxinus excelsior, Sorbus spp., Ulmus spp. и др.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията. При възстановяването на такива територии трябва да се използва възможността за увеличаване участието на пионерни и светлолюбиви видове характерни за региона. Препоръки за дейностите по инвентаризация на засегнатата територия, усвояване на повредената дървесина, дизайн на територията, залесяване, отглеждане и мониторинг са представени в Приложение 1.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

G1.7C4 Thermophilous [Tilia] woods

Гори с ясно изразено доминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa), възникнали предимно вторично на мястото на дъбови гори. Освен основния вид, в дървесния етаж участват Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur, Quercus frainetto, Q. petraea agg., Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis, Tilia cordata. В липовите гори няма развит храстов етаж. В някои съобщества сравнително често се среща Staphylea pinnata, Други храстови видове, които участват в състава на липовите гори, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana,Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревната покривка е с ниско покритие, като по-често се срещат Arum maculatum, Buglossoides purpurocoerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum, Asperula taurina, Carex pilosa, Cepха lanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantха , Stellaria holostea и др. Характерно е масовото развитие на пролетни ефемероиди (Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ranunculus ficaria, Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum tха lictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, V. reichenbachiana), които на места формират кратковременен етаж с покритие до 80 %. Такива видове са Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ficaria verna (= Ranunculus ficaria), Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum tха lictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, Viola reichenbachiana. Към тази група спадат и някои геофити (сред тях и орхидеи) с малко по-късно развитие в края на пролетта, като Asperula taurina, Carex pilosa, Cepха lanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantха , Stellaria holostea и др. Поради добрата си възобновителна способност, вкл. и от коренови издънки, бързия растеж и конкурентност, сребролистната липа е запазила и разширила присъствието си в естествените гори, в които в миналото вероятно различни видове дъбове са имали съдоминантна роля (Цонев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Берковица” местообитанието обваща площ от 132,4 ха в следните отдели: 66 е1, 105 ц, 105 ч, 105 ш, 105 щ, 106 з, 106 м, 116 г, 116 д, 116 е, 116 л, 123 б, 145 ж, 146 б, 146 в, 146 г, 164 а, 164 б, 164 в, 164 г, 164 д, 164 е, 164 ж, 164 з, 164 и, 164 к, 164 л, 164 м, 164 н, 164 о, 164 п, 164 р, 165 а, 165 в, 166 н, 166 о, 166 п, 167 а, 167 в, 170 е, 170 ж, 170 з, 336 р, 336 с.

В насажденията в добро състояние се препоръчва да се удължи турнуса на сеч. Лесовъдските мероприятия трябва да подпомагат създаването на смесени насаждения. В тази връзка е необходимо да се осигурят условия за оцеляването, развитието и възобновяването на дъбовете в тези насаждения. Отгледните мероприятия да се извършват навреме, за да се подобри устойчивостта и качествените показатели на младите насаждения.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

Строг контрол при събирането на цветовете за стопански цели и недопускане на сечта на клони и цели дървета за тази цел.

Местообитанието представлява мезофитни и ксеромезофитни широколистни гори с доминиране или участие на обикновен кестен (Castanea sativa). Разпространени са главно в Беласица, Славянка, Огражден и Берковския Балкан (Западна Стара планина). Развиват се в габърово-горуновия горски пояс във височинния диапазон от 300 до 1150 m (оптимум 400-700 m надм. вис.) върху склонове с различен наклон и предимно сенчести изложения и при умерен, сравнително влажен климат. Характерната за местообитанието почвена покривка е формирана предимно върху силикатна скална основа и е представена от светли кафяви планинско-горски почви и литосоли и по-рядко от тъмни кафяви планинско-горски почви. Горите от обикновен кестен са с добре изразена вертикална и хоризонтална структура. В дървесния етаж като съдоминанти се срещат Acer campestre, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Betula pendula, Carpinus betulus, Fagus sylvatica, Platanus orientalis, Populus tremula, Quercus dalecха mpii, Q. frainetto (в по-южните райони), Tilia platyphyllos, T. tomentosa и др. Подлесът е добре развит и представен от Corylus avellana, Cornus mas, C. sanguinea, Crataegus monogyna, Euonymus europaeus, Ligustrum vulgare, Rubus hirtus и др. Тревният етаж е формиран от пролетен (Crocus pulchellus, Colchicum autumnale, Corydalis solida, Cyclamen hederifolium, Primula veris, P. vulgaris, Scilla bifolia и др.) и летен синузий (Euphorbia amygdaloides, Lathyrus laxiflorus, Luzula luzuloides, Melica uniflora, Mycelis muralis, Pteridium aquilinum и др.).

Под влиянието главно на климатични фактори и при отсъствие на активна лесовъдска дейност, кестеновите гори се превръщат в съобщества с преобладаване на бук (Fagus sylvatica) и обикновен габър (Carpinus betulus), което се дължи на навлизането на сенкоиздръжливи широколистни видове и развитие на деградационни процеси - суховършие, дефолиация, съхнене, развитие на полупаразити (Loranthus europaeus), болести (масово развитие на Cryphonectria parasitica – причиняваща рак по кестена, Melanconis modonia - причиняваща мастилената болест и др.). Тази тенденция е типична за съобществата, намиращи се извън екологичния оптимум на вида (Любенова и Братанова 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Берковица” местообитанието е установено на площ от 126,5 хa в отдели: 2 и1, 60 а1, 60 ю, 71 з1, 71 щ, 72 а, 72 в, 72 г, 72 ж, 72 к, 73 к, 73 у, 74 в1, 76 д, 77 п, 100 д, 102 к, 102 л, 103 к, 105 ц, 105 ч, 108 п, 109 с, 148 в, 148 г, 148 д, 163 б, 163 г, 163 д, 163 е, 164 а, 164 б, 164 в, 164 г, 164 д, 164 е, 164 ж, 165 е, 165 ж, 165 и, 166 л, 169 а1, 169 к, 182 е, 182 ж, 200 о, 200 щ, 205 г, 206 е, 206 т, 261 р, 261 с, 326 е, 340 л1, 340 с, 340 т.

В посочения списък са включени и изкуствено създадените насаждения от кестен.

Поради ограниченото разпространение на тези гори в страната, уязвимост от болести и вредители и високата им стопанска стойност, основната цел на стопанисването на кестеновите насаждения е запазване на дървесния вид. Основните фактори, оказващи отрицателно въздействие върху горите с участие на кестен са: значителна конкуренция от други дървесни и храстови видове; негативни сукцесионни процеси; влошено здравословно състояние от болести (Cryphonectria parasitica, Phytophtora spp., Alternaria alternate, Ciboria batschiana, Phomopsis endogena, Phomopsis castanea, Rhizopus nigricans), вредители (Curculio elepха s, Cydia splendana, Cydia amplana) и полупаразити (Lorantus europaeus); и не на последно място събиране на плодовете (Velichkov et all. 2010).

В кестеновите насаждения е задължително да се водят лесовъдски мероприятия, които да подпомогнат оцеляването на вида. Провеждането на стопански мероприятия трябва да бъде насочено към осигуряване на семенното му възобновяване и преодоляване на конкуренцията на другите видове и кестеновите издънки. При воденето на сечите се изваждат основно дървета, които пречат на развитието или възобновяването на кестена. Най-подходяща възобновителна сеч е неравномерно-постепенната, съчетана с подпомагане на възобновяването със сеене на семена в копки през есента. В зрелите насаждения не се отсичат кестенови дървета, освен ако не са напълно загинали или за осигуряване на подходящи растежни условия на групи от подраст от обикновен кестен.

Важно условие за формиране на устойчиви и жизнени насаждения от обикновен кестен е извеждането на отгледни сечи още в първите години след възобновителните сечи с които да се осигурят подходящи растежни условия на кестеновите фиданки и да се елиминира конкуренцията на храстови и нежелани дървесни видове. Прорежданията и пробирките се извеждат по върхов или комбиниран метод с върхов уклон, като критериите за селекция на дървета на бъдещето се определят от поставената цел – дървопроизводствена или за добив на плодове.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.
G1.9135 Illyro-Moesian montane birch woods

Естествени чисти и смесени гори с доминиране на бяла бреза (Betula pendula) и участие на обикновен смърч (Picea abies),бял бор(Pinus sylvestris),обикновена ела(Abies alba), обикновен бук (Fagus sylvatica), бяла мура(Pinus peuce) и трепетлика (Populus tremula). Срещат се фрагментарно, на малки площи в почти всички планини в България. Развиват се предимно върху каменливи свежи кисели кафяви горски почви (Cambisols). Бялата бреза е пионерен вид, срещащ се естествено на групи или единично в мезофилни иглолистни и букови гори. В резултат на естествени или антропогенни сукцесии, на мястото на унищожени или разстроени гори тя формира вторични чисти и смесени съобщества. Благодарение на добрата си репродуктивна способност брезата бързо заема площи, освободени от коренната растителност при ветровали, снеголоми, пожари и лавини. В някой случаи тя се настанява и на изоставени пасища и ливади. Често брезата е основен едификатор, а в подлеса преобладават смърч, бук или ела. В тревния етаж взимат участие най-често мезофитни видове характерни за иглолистни и букови гори (Calamagrostis arundinacea,Cха maenerion angustifolium (= Epilobium angustifolium), Descха mpsia flexuosa,Epilobium montanum, Euphorbia amygdaloides, Luzula luzuloides, Poa angustifolia, P. nemoralis, Rubus idaeus, Senecio nemorensis, Trifolium medium, Vaccinium myrtillus, Veronica urticifolia и др.) (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание” (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Берковица“ местообитанието е установено в отдели 147 б, 218 к, 223 н – с обща площ 2,4 ха.

Това са пионерни растителни съобщества и в зависимост от коренния тип гори за района в състава им взимат участие и видове като зимен дъб и бук. Дългосрочното съществуване на този тип гора е възможно на територия, в която има разнообразие от микро-местообитания с различни характеристики. Например, склонове в които има комбинация на сравнително обезпечени с влага места и по-дълбоки почви (дерета) и части с дефицит на влага и по-неплодородна, силно каменлива почва. Динамиката на видовият състав в дългосрочен аспект ще зависи от комбинацията на микро-условия на месторастене. Участието на брезата, която е пионерен вид, ще намалява и ще се запази само в местата в които тя има конкурентно предимство – силно каменливи почви и дефицит на влага.

На територията на ДГС това съобщество, освен изключително важната си противоерозионна роля, може да се възприеме и като един вид “източник” от които брезата се разпространява и заема съседните незалесени територии. Не трябва да се пренебрегва и естетическата му стойност.

Лесовъдските мероприятия в доминираните от бреза гори трябва да запазват смесения характер на насажденията без обаче да влизат в противоречие с естествената им динамика, т.е. не трябва да се стремят да запазят на всяка цена брезата на местата, където тя няма конкурентно предимство.

Смесени широколистни гори разположени на стръмни и урвести места. Характерни растителни видове са планински ясен (Fraxinus excelsior), обикновен явор (Acer pseudoplatanus), дребнолистна липа (Tilia cordata) и едролистна липа (Tilia platyphyllos).

Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с разнообразен дървесен състав и задължително участие на Acer spp., Tilia spp. и Fraxinus spp. Тези гори заемат най-често стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. Те са се запазили на местата където доминирането на бука е било невъзможно. Флористичният състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. В типичния случай в Европа съобществата от този тип се срещат на силикатни скали, а в България по-често на варовик. Разполагат се по стръмни речни долини в нископланинския, предпланинския и планинския пояси в цяла Европа. Малки промени в условията на субстратите или във влажността водят до преход към букови гори при увеличаване на влажността и или към термофилни дъбови гори при ксерофитни условия. Това местообитание е екологично вариабилно с различно участие на дървесните видове. Флористичните различия се дължат на разликите в наклона, изложението и вида на субстрата. Флористичният му състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. (Ташев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Берковица” местообитанието 149,5 ха и е установено в отдели: 4 ч, 122 а, 122 а, 124 д, 124 л, 124 м, 128 в, 129 е, 131 и, 132 а, 132 е, 132 и, 132 р, 212 е, 212 е, 216 к, 221 к, 234 к, 283 ц, 297 ф.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Условията на месторастене позволяват да се поддържа уникален смесен състав в тези гори. Тъй като част от смесените широколистни гори растат на непродуктивни и/или стръмни терени се изисква за всяко конкретно насаждение да се направи оценка за ползата от поставяне на производствени цели.

При решение за стопанисването на тези горски екосистеми е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри. Да се ограничи пашата на домашни животни в насажденията.
G3.16 Moesian [Abies alba] forests

Горите от обикновена ела (Abies alba subsp. alba) имат ограничено разпространение в планините на България. Вертикалната им амплитуда е повече от 1500 m (450-2000 m надм. вис.), като оптимумът им на развитие е между 1000 и 1700 m надм. вис. Заемат най-често долните части на склонове със северно изложение в падини и дълбоки долове, където овлажнението на почвите и въздуха е относително високо. Скалната основа е по-често силикатна, рядко алкална. Еловите гори се развиват най-често върху дълбоки, влажни, богати и много богати, кисели и слабо кисели, добре дренирани и аерирани кафяви горски почви и тъмноцветни планинско-горски почви. Извън тези оптимални характеристики на местообитанията, елата расте при различни топографски, климатични, хидроложки, петрографски и почвени условия, които намират израз в голямото разнообразие във флорния състав на отделните фитоценози.

Монодоминантните гори на обикновената ела все повече се превръщат в изчезващи реликтни фитоценози. По-широко разпространение имат смесените гори, като най-често в тях освен обикновена ела участват още обикновен смърч (Picea abies) и обикновен бук (Fagus sylvatica). Съотношението между трите вида се мени в различни етапи от тяхната синдинамика. Освен смърч и бук, съедификатори на елата значително по-рядко са белият (Pinus sylvestris) и черният бор (Pinus nigra subsp. pallasiana), бялата (Pinus peuce) и черната мура (Pinus heldreichii), обикновеният явор (Acer pseudoplatanus) и др. Храстов етаж липсва, спорадично се срещат Corylus avellana, Daphne mezereum, Lonicera nigra, L. xylosteum, Rosa pendulina, Rubus idaeus.

В тревния етаж доминират видове, характерни за европейските широколистни мезофилни гори: Aegopodium podagraria,Athyrium filix-femina, Cardamine pectinata,Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Glechoma hederacea, Lamiastrum galeobdolon, Mycelis muralis, Sanicula europaea и Soldanella chrysostricta, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Oxalis acetosella, Vaccinium myrtillus, Rhytidiadelphus triquetrus и др.

Монодоминантните и смесени с черен бор, смърч и черна мура гори от обикновена ела, развиващи се върху варовикови субстрати, имат ограничено разпространение в Средните Родопи и Славянка. В приземния синузий характерни видове са Aquilegia vulgaris, Corallorhiza trifida, Daphne laureola, D. oleoides, Epipogium aphyllum, Ха berlea rhodopensis, Hepatica nobilis и Rubus saxatilis (Димитров и Русакова 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС “Берковица” местообитанието е установено на площ от 113 ха в следните отдели: 129 д, 130 в, 131 д, 131 ж, 132 в, 135 г, 154 в, 154 г.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Елата е класически вид за прилагане на изборните форми на стопанисване и сечи с дълъг възобновителен период. Прилагането на постепенна сеч трябва да се ограничи с изключение на случаите, когато целта е постигане на разнообразие на местообитания. Отгледните мероприятия трябва да се извършват своевременно за да се подобри устойчивостта и продуктивността на младите насаждения.

При планиране и извеждане на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на еловите гори. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи, острови на старостта, зони на спокойствие и т.н.

Горите от смърч са доминиращи в иглолистния горски пояс в планините на България. В Западна и Средна Стара планина ограничено се развитие имат старопланинските смърчови гори. Основното им развитие е между 1500-1600 и 1900-2100 m надм. вис. Формите на релефа, надморската височина, изложението, основната скала и почвите не са строго определящи за развитието на смърчовите гори, но имат съществено значение за флористичния им състав и продуктивността им. Предпочитани са северните изложения и заравнените терени или склоновете с умерен наклон. Основните скали и почвите са кисели. Към горната граница на гората почвите са тъмноцветни планинско-горски, а на по-малка надморска височина - кафяви горски. Поради високия склоп на голяма част от смърчовите гори, в тях почти не се развива храстов, а в някои случаи и тревен етаж. Други характерни храсти в смърчовите гори са обикновеното бясно дръвче (Daphne mezereum), червеният нокът (Lonicera coerulea), черният нокът (L. nigra), алпийското френско грозде (Ribes alpinum). В тревния синузий доминират видове, диагностични за северните иглолистни гори: Calamagrostis arundinacea, Descха mpsia flexuosa, Juniperus sibirica, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Myosotis sylvatica, Oxalis acetosella, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea. Константни видове се Campanula sparsa, Hieracium murorum gr., Homogyne alpina, Melampyrum sylvaticum, Moehringia pendula, Orthilia secunda, Pyrola minor, Soldanella rhodopaea (Русакова и Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС “Берковица” местообитанието заема площ 127,4 ха в следните отдели: 135 з, 135 м, 135 н, 135 о, 151 ж, 152 а, 152 б, 152 в, 152 м, 152 н, 153 г, 153 д, 153 к, 153 м, 154 д, 215 з, 218 л.

Смърчовите насаждения са изключително подходящи за прилагане на изборните форми на стопанство и сечи с дълъг възобновителен период, които да осигурят неравномерната им пространствена структура. Да се ограничи прилагането на постепенната сеч, освен когато целта е постигане на разнообразие на местообитания на ниво ландшафт. Отгледните мероприятия трябва да се извършват навреме за да се подобри устойчивостта на младите насаждения. При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на смърчовите гори.

Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests). Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.
G4.6 Mixed [Abies] - [Picea] - [Fagus] woodland

Смесени широколистно-иглолистни гори със задължително участие на обикновен бук (Fagus sylvatica) и/или обикновена ела (Abies alba) и/или обикновен смърч (Picea abies). Смесените буково-иглолистни гори имат фрагментарно разпространение в пояса на иглолистните гори във височинния диапазон 1000-1500 m (1800). Почвите са кафяви горски. В тревния етаж най-често участват Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Epilobium montanum, Euphorbia amygdaloides, Geranium robertianum, Hieracium murorum gr., Lamiastrum galeobdolon, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Mycelis muralis, Poa nemoralis, Veronica cха maedrys, Viola reichenbachiana. Интразоналният характер на тези гори се потвърждава чрез участието на видове от иглолистните гори като Melampyrum sylvaticum, Moehringia pendula, Sorbus aucuparia, и др. Имали са по-широко разпространение в България през атлантическия период, когато климатът е бил по-благоприятен в сравнение с наши дни.

На територията на ТП ДГС “Берковица” местообитанието е заема 30,6 ха в отдели: 112 к, 153 а, 154 ж, 202 о, 213 г.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

В тези изключително продуктивни гори трябва да се прилагат лесовъдски системи, които да запазят смесеният им характер. Подходящи са изборната, групово-изборната, групово-постепенна и неравномерно-постепенната. Трябва да се ограничи максимално прилагането на постепенната сеч, защото тази лесовъдска система не води до запазване на смесения характер. Отгледните мероприятия трябва да се извършват навреме за да се подобри устойчивостта на младите насаждения.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на насажденията и различните дървесни видове.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.

Гора във фаза на старост (Old growth forests) е територия, в която гората е достигнала значителна възраст (турносна и по-голяма възраст), не е била обект на големи природни и антропогенни нарушения, не е ползвана едно и повече десетилетия, и са представени следните характеристики:

1. Големи живи дървета с диаметри близки до максималните за съответния дървесен вид;

2. Дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони;

3. Дървета с масивни живи клони (често с диаметър по-голям от 25 см);

4. Дървета с хралупи;

5. Големи мъртви дървета, които са все още на корен;

6. Паднали големи мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане;

7. Неравномерна пространствена структура.

Горите във фаза на старост (ГФС), със своята специфична структура и функционалност, са местообитание на комплекс от видове от различни екологични и таксономични групи. Поради ограничените знания за тях все още не може да се определи колко от проучените видове са свързани единствено с тези гори, но определено може да се каже, че много видове намират в тях оптимални условия за съществуване. Нещо повече, при сравняване на ГФС и по-млади гори са отчетени съществени разлики във видовия състав и обилието, което е показател за уникалноста на тези екосистеми.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Приблизително 160 до 230 години са нужни за да се формира гора със характеристики на гора във фаза на старост. Трансформацията от зрели гори към гори във фаза на старост е постепенна и продължителността й зависи много от дървесния състав (видовете достигат за различно време пределна физиологична възраст), условията на месторастене (периодът е по-кратък на добри месторастения, отколкото на бедни) и първоначалната структура на насажденията (при хомогенна структура е по-бавно в сравнение с хетерогенната).

В значителна част от насажденията в списъка по-горе все още не се наблюдават процеси и характеристики на гори във фаза на старост. За да може да достигнат и да поддържат тези характеристики в бъдеще, всички насаждения трябва да се оставят на естествената им динамика. В тях се не се допуска лесовъдска намеса и извличане на дървесина, освен в случаите на големи природни нарушения /ветровали и каламитети на площи заемащи над 30% от съответната ГФС/.

Мониторингът на тези ГВКС включва прилагане на периодични наблюдения и анализ на състоянието на горите, чрез теренни наблюдения и разработване и прилагане на програми за отделните типове гори.

1. 
   Програмата за мониторинг трябва да бъде разработена със стандартни оперативни процедури, които да включват ясни индикатори, подходящи за целите на стопанисване. Тя може да се провежда веднъж или повече годишно, ако е необходимо сезонно отчитане, т.е. ако в горскостопанската единица настъпват значими събития само през определени месеци.
   
2. 
   При теренната работа да се извършва наблюдение на показатели като жизненост на отделните дървета, структура на насаждението, здравословно състояние, наличие на дегенеративни процеси, честотата, размери и разположение на празните пространства, нивата на фрагментация, базовата територия, наличието на сукцесия и нейната посока и т.н. и/или интерпретация на дистанционно получени данни.
   
3. 
   Трябва да се установят заплахите за видовете гори с ВКС 3 и доколко сериозни са те, и да се определят мерките, които трябва да се вземат за намаляването им.
   
4. 
   За успешно прилагане на процедурите по мониторинг е необходимо обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да запознае всички с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
   
5. 
   При извършване на мониторинга може да се окаже, че горскостопанските планове не отразяват реалното състояние на горите, заплахите и тенденциите. В такъв случай трябва да се потърси съвет от специалисти, които да определят дали има пропуски в плановете и дали досегашния модел на стопанисване е критичен за опазването на вида екосистема. При установяване необходимост от промяна към по-строг режим на стопанисване, териториите с наличие на ВКС 3 могат да бъдат включени в План за действие за опазване на биоразнообразието в рамките на по-голям ландшафтен обект или могат да бъдат включени в защитени територии.