Програма България Берковица

Стопанисването на насажденията доминирани от обикновен кестен се осъществява съгласно препоръките за местообитанието му (G1.7D1) посочени в ВКС 3. В останалите насаждения с участие на вида, индивидите на кестена се запазват и не подлежат на сеч, освен за осигуряване на растежно пространство за възобновяването на вида. Използват се възможностите за разширяване на заеманите от вида територии.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Мониторинг на здравословното състояние, структурата и сукцесионните процеси в насажденията в които се среща вида. Мониторингът се провежда всяка година в представителна извадка от насажденията, като всяко отделно насаждение е обект на мониторинг поне веднъж на 5 години.

Многогодишно вечнозелено тревисто коренищно растение, хамефит. Цветовете са бели до бледорозови, събрани в гъсто гроздовидно съцветие. Плодовете са дребни сферични кутийки. Цъфти в периода юни – юли, а плодоноси от юли до август. Среща се във влажни и сенчести гори предимно в иглолистния пояс, в диапазона от 1200 до 1900 m н.в. Включен e с категория “рядък” в Червена книга на България т. 1 (Велчев и др. /ред./ 1984) и с категория “уязвим” в Червен списък на висшата флора на България (Петрова и Владимиров 2009).

Инвентаризиране и картиране на други потенциални находища на вида, като това е препоръчително да се извършва през месеците юни и юли. Дейностите могат да се извършват и от служители на ТП ДГС "Берковица".

При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч, с оглед да не се променят условията на микросредата.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Дърво с право стъбло и широка, закръглена корона, високо до 20 m, фанерофит. Листата са дълги 3,5–10 cm, широки 2–6 cm, яйцевидни, цели или неяснотриделни, отгоре тъмнозелени, голи, отдолу светлозелени, влакнести по жилките; дръжката до 5 cm, гола, без млечен сок. Съцветията са гроздовидни, изправени, разположени връхно по клонките, появяващи се след разлистване. Цветовете са двуполови, чашката и венчето са 4–5-делни, бели, тичинките са 8. Плодните дялове са продълговати, сплеснати, отвън и отвътре голи, а крилцата са дълги 2–3 cm, широки 0,5–1,5 cm, разперени или слабоприпокриващи се във връхната част. Цъфтежът е май–юни, а формирането на плодовете през септевмри. Плодовете се разпространяват чрез вятъра. Видът се среща с единични и групи дървета в широколистните гори в планините (Димитрова 2011).

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „уязвим“ и в приложение 3 на ЗБР, балкански ендемит.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида, като това е препоръчително да се извършва в периода юни–септември. Дейностите могат да се извършват и от служители на ТП ДГС "Берковица".

При установяването наличие на вида, дърветата е запазват и не подлежат на сеч.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Ниско храстче, хамефит. Стъблата са високи 10–40 cm, изправени, гъсто разпереновлакнести, вдървеняли в основата. Листата са тройни с елиптични листчета, последователно разположени, целокрайни, сивкаво прилегналовлакнести. Цветовете са неправилни, събрани от 2 до 5 (8) в главести съцветия по върховете на клонките. Венчето е дълго 10–15 mm, бяло, прилегнало влакнесто. Плодът е боб, дълъг 2–2,5 cm, широк 5–6 mm, елиптичен, сплеснат, разпереновлакнест. Цъфти в периода юни–юли, а плодоноси от август до октомври. Размножава се със семена и вегетативно. Расте на групи в сухи тревисти места и в разредени дъбови и габърови гори.

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „застрашен“ и в приложение 3 на ЗБР, български ендемит, IUCN (R) (Цонев 2011).


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризация и картиране на потенциалните находищата на вида в границите на ДГС Берковица.

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в потенциалните находища на ковачевия зановец да се провеждат в периода на цъфтежа (юни-юли). Дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди. Склопеността около групите и индивидите на вида не трябва да се намалява под 0,5.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.

Лъскав напръстник (Digitalis laevigata Waldst. & Kit.)

Цъфти в периода май–юни, а плодоноси от юли до август. Среща се в храсталаци и светли гори от Carpinus orientalis, Corylus avellana, Fagus sylvatica, Abies alba, гори от Castanea sativa. Популациите са малочислени, поради специфичния характер на местообитанията, разпространението на вида е фрагментарно.

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „застрашен“ и в приложение 3 на ЗБР, балкански ендемит (Генова 2011).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида в границите на ТП ДГС "Берковица".

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в потенциалните находища на напръстника да се провеждат през месеците май и юни по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди. Склопеността около групите и индивидите на вида не трябва да се намалява под 0,5.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
Грахова глушина (Vicia pisiformis L.)

Многогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Стъблото е увивно, голо, с плитки надлъжни ребра. Листата са чифтоперести, на върха с дълго разклонено мустаче. Цветовете са от 8 до 15 (30), събрани в гроздовидни съцветия, в пазвите на листата. Венчелистчетата са жълти, като по флагчето има виолетови жилки. Цъфти и плодоноси в периода юни–юли. Размножава се семенно. Среща се в гори и храсталаци в планините и предпланините. Включено е в Червена книга на България т. 1 (Велчев и др. /ред./ 1984) с категория “рядък” и с категория “почти застрашен” в Червен списък на висшата флора на България (Петрова и Владимиров 2009).

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида в границите на ТП ДГС "Берковица".

При установяването наличие на вида мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в находищата да се провеждат през месеците юни и юли. Дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч за да не се променят условията на микросредата. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди. Склопеността около групите и индивидите на вида не трябва да се намалява под 0,6.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата
Храсталачна глушина (Vicia dumetorum L.)

Многогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Стъблото е четириръбесто с тесни надлъжни крила. Листата са чифтоперести, на върха с разклоненот мустаче. Цветовете са от 2 до 14, събрани в рехави гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са сини до виолетови. Цъфти в периода май – юни, а плодоноси от юли до август. Размножава се семенно. Среща се в гори и храсталаци в планините и предпланините, главно на варовик. Включено е в Червена книга на България т. 1 (Велчев и др. /ред./ 1984) с категория “рядък” и с категория “слабо засегнат” в Червен списък на висшата флора на България (Петрова и Владимиров 2009).

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида в границите на ТП ДГС "Берковица".

При установяването наличие на вида мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в находищата да се провеждат през месеците май и юни по време на цъфтежа. Дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч за да не се променят условията на микросредата. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди. Склопеността около групите и индивидите на вида не трябва да се намалява под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.

Растителни видове с регионално природозащитно значение извън Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ТП ДГС "Берковица"
Ниско бясно дърво (Daphne cneorum L.)

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii)]. ЗБР.

Вечнозелено, дребно храстче, хамефит. Стъблото е с дълги, тънки меки странични разклонения, младите са клонки голи, сивкави. Листата са дълги 10–18 mm, широки 3–5 mm, обикновено 3–4 пъти по-дълги, отколкото широки, продълговати или линейноланцетни, заоблени на върха, приседнали, голи, не са събрани във връхната част на разклоненията. Цветовете са ароматни, розови, полуприседнали, образуващи главички от 6–10(20) цвята. Разрасналото се цветно легло (хипантий) е дълъго 6–10 mm, обикновено белезникавовлакнесто. Чашелистчетата са дълги 4–6 mm, заоблени на върха. Плодът е кафеникаво-жълта костилка, обвита в хипантия до узряването й. Цъфи през юни, плодоноси юли–август. Размножава се със семена. Срещна се по сухи каменисти и скалисти места в иглолистни гори, върху варовик, на хумусно-карбонатни и планинско-ливадни почви.

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „застрашен“ и в приложение 3 на ЗБР (Димитрова 2011).

Инвентаризиране и картиране и на други потенциални находищата на вида в границите на ТП ДГС "Берковица".

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в находищата на ниското бясно дръвче да се провеждат през юни. Дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди. Склопеността около групите и индивидите на вида не трябва да се намалява под 0,5.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.

Животински видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ДГС Берковица
Автори на тази част от доклада: Красимир Дончев, Георги Стоянов

Настоящото проучване е извършено в периода април-юни 2014 година, във връзка с определяне на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) Берковица. Включени са и лични, непубликувани данни на авторите за разглеждания район, както и данни от таксацията на дивеча за 2014 година.

1. Видра (Lutra lutra)
Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 и 3 на ЗБР.

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините до 1100 - 1500 m н. в. Обитава естествени речни течения и стоящи водоеми с изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елши и тръстики, разнообразна рибна фауна, раци, жаби, гръбначни, мекотели. Най-често е регистрирана в различни по размер и пълноводие реки, канали, рибарници, езера, блата, микроязовири, язовири и др. Заема индивидуална територия с размери 2 - 6 km от теченията на реките. Територията на един мъжки може да припокрива тази на една или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2 - 4) се раждат през март - август и следват майка си година. Рибата заема до 93% от плячката. Храни се също с ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. По време на миграция може да измине повече от 20 km.

През зимния период са установявани многократно следи и екскременти по р. Ботуня - под гр. Вършец, около с. Д. Озирово и с. Стояново – в последното село е намирана и убита от кола видра на главния път. По сведения на местен жител възрастна видра с 3 малки е наблюдавана в р. Раковица, преди вливането и в р. Ботуня до гр. Вършец, през лятото на 2011 г. Тези наблюдения са извън горски фонд.

На територията на ДГС Берковица е регистрирана при провеждане на теренни наблюдения по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013) (участък Берковица), както и извън горския фонд по р. Ботуня и Черна.

Сн. Karan Little (treknature.com)

Опазване на крайречната дървесна растителност по реките в ДГС, вкл. недопускане на мероприятия по така нареченото “прочистване“, изгребване на инертни материали и коригиране на речните корита. Опазване на рибните ресурси. При наличие на известни обитаеми леговища да се осигури спокойствие в съответния речен участък, като на не по-малко от 300 м от леговището да не се провеждат никакви мероприятия.

Да се установят броя на наличните размножаващи се семейни групи от вида и да се мониторира числеността им. Могат да се ползват и следите, видровите пътечки и екскременти, като указание за присъствие на вида.

Фиг. 1. Следи на видра (Lutra lutra).

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Обитава равнинни и планински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. (Големански 2011). Познати са два типа гнезда – на дървета в гори и на скали (Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

На територията на ДГС Берковица през размножителния период е наблюдаван в (Участък Берковица) - една птица и (Участък Вършец) - двойка.

Сн. Ruedi Aeschlimann (vogelwarte.ch)

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.04. до 15.08 около идентифицирани гнезда на вида да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м, независимо дали гнездото е на дърво или на скала. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи е, с радиус не по-малък от 300 м. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждение.

Да не се разорават наличните ливади и пасища в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 15.04. - 30.06./ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние не по-малко от 500 м.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Гнезди в разнообразни горски местообитания – широколистни (букови, дъбови), смесени и иглолистни гори от около 400 (Странджа) до 1800 m н. в. По-често се среща в планинските смърчови, смърчово-бялоборови и мурови гори. Токуването е най-активно през април – началото на май и се извършва главно привечер. Строи гнездото си на земята върху горската постилка. Снася 4 бели до тъмнокафяви яйца. Женската при опасност пренася малките си с клюн. Храни се с червеи, ларви и възрастни насекоми, рядко дребни плодове (Големански 2011).

На територията на ДГС Берковица през гнездовия период е регистриран токуващ мъжки в (Участък Берковица).

Сн. Raniero Massoli-Novelli (ibc.lynxeds.com)

Опазването на старите гори е от първостепенно значение за бекаса. В отделите, където е установен, да не се извършват сечи.

Да се проведе специализирано търсене за евентуални гнездовища на вида (най-подходящ за регистрирането на токуващи птици е периода март-април), и при установяване на такива, локализирания район да се опазва от човешки дейности.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Гнезди в широколистни и смесени гори в близост до речни долини, пасища, ливади, блата. Гнездото е разположено на дървета в окрайнините на горите на височина 6 - 25 m. Снася в началото на май. Мътенето продължава 38-41 дни. Малките напускат гнездото на около 55 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е от средата на февруари до началото на април, а есенната – от началото на август до средата на октомври. По време на прелет се среща повсеместно в открити пространства. Храни се с дребни бозайници, гущери, жаби (Симеонов и кол. 1990), насекоми (Jonsson 2006).

На територията на ДГС Берковица през размножителния период е наблюдаван в Участък Берковица- една птица.

През гнездовия период от 01.05. до 30.08 около идентифицирани гнезда на вида да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 700 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи е, с радиус не по-малък от 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.

Да не се разорават наличните ливади и пасища в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 01.05 - 31.07/ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние не по-малко от 700 м.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Постоянен и скитащ вид. Гнезди по обширни, високи, недостъпни скални стени и скалисти речни долини или в широколистни гори в близост до открити пространства, където ловува (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990). През есента и зимата често далеч от скални терени. Храни се с дребни и средни бозайници, влечуги, птици, също така и мърша (Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

На територията на ДГС Берковица през размножителния период е наблюдаван в Участък Вършец.

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.02. до 31.07 около идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 1000 м, независимо дали гнездото е на дърво или на скала. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 500 м. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждение.

Да не се разорават наличните ливади и пасища в района.

Да се следи да не се използват стъпни капани за космати хищници или химикали за тяхното унищожаване. Да се следи да не се събират сухоземни костенурки, които се използват често за храна от скалния орел, а и са защитени по ЗБР. Да се следи за случаи на бракониерство и безпокойство - взимане на яйца и малки от гнездата на вида, обезпокояване от иманяри, скални катерачи в гнездовите територии на вида.

Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 10.04 - 31.07/ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние не по-малко от 800-1000 м.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Гнезди в стари разредени широколистни, по-рядко иглолистни гори в близост до сухи пустеещи терени, ерозирани склонове, пасища, ливади. Гнездото е разположено на дървета, на височина 6-10 m. Мъти през втората половина на май в продължение на 45-47 дни. Малките напускат гнездото на 70-75 дневна възраст, или в първата половина на август. Прелетен вид. Пролетната миграция е през март, а есенната – от втората половина на август до края на октомври. По време на прелет се среща и в открити обработваеми площи с еденични дървета. Храни се с предимно със змии, гущери, жаби и по-рядко с дребни бозайници и насекоми (Симеонов и кол. 1990).

На територията на ДГС Берковица птици са установявани през гнездовия период в (Участък Берковица) и (Участък Вършец).

Сн. Denis Ха ltenbourg (nundafoto.net)

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.05. до 30.08 около идентифицирани гнезда, да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 700 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи е, с радиус не по-малък от 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават ливадите и пасищата в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 15.05. - 30.07./ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние не по-малко от 500 м.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Обитава иглолистни и смесени гори. Гнезди главно в стари смърчови и борови гори между 1100 и 1950 m н. в. Гнезди по-рядко и в чисти букови гори. Токува в периода от март до май и през есента – септември - октомври. Гнезди най-често в хралупи на черния кълвач. През април до началото на май женската снася 4 - 7 бели яйца. Мъти 25 - 29 дни, малките напускат гнездото на 30 - 32-дневна възраст. Храни се с дребни бозайници, по-рядко птици и насекоми (Големански 2011).

Установявана в различни периоди от време през последните 25 г. в естествени иглолистни гори в резервата Горната Кория.

Сн. Markus Varesvuo (birdphoto.fi)

Около идентифицирани гнезда на вида да се осигури зона на спокойствие без сечи според указанията в Ръководството (от 01.01 до 30.06 - Зона 500-700 m) и (от 01.07 до 31.12 - Зона 250-350 m). Да не се провеждат санитарни сечи в подотелите, в които е установен вида, освен в случаите на големи природни нарушения. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и затова в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели! Да не се допуска застрояване, изграждане на спортни съоръжения и фрагментиране на горските местообитания в тези отдели и влизост до тях.

Да се поведат допълнителни изследвания за установяване гнездене на вида извън територията на резервата.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Постоянен вид. Гнезди в Централна и Западна Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Западни Родопи, Странджа и в няколко изолирани находища. Гнездовата територия на двойката в стари гори е 100-150 ха и е постоянна. Обитава стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 m н. в., с повече мъртви и отмиращи дървета (Големански 2011).

На територията на ДГС Берковица е установен през гнездовия период в (Участък Вършец).

Препоръчително е подотделите с установено присъствие на вида да се обособят като гори във фаза на старост. Ако все пак в тях се планират сечи в сила са следните ограничения:

1. Около идентифицирани гнезда не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м.

2. Възобновителните сечи са дългосрочни и се извършват извън гнездовия сезон, който е от 01.03. до 31.07.

3. При провеждане на сечи задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота.

4. Части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия).

В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми) или при доказан каламитет. Горепосочените мерки важат и за съседните пододели.

В отделите с установено присъствие на вида да не се позволява строителство и развитие на инфраструктури, вкл. на спортни, туристически и хидротехнически съоръжения.

Картиране на гнездещите в ДГС двойки чрез провеждане на трансекти със звукова имитация в периодите 01.02. - 30.04. или 01.09. - 31.10., и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид. Гнезди в Стара планина и Странджа. Брачни песни са регистрирани от средата на май до началото на юли. Хранене на малки е установено през целия юли, а между 20 юли и 10 август често се наблюдават групи (семейства). Някои двойки имат второ люпило. Гнездото е в хралупа или дупка в стъбло или в клон. Малките, на брой 5 - 6, излитат на 13-ия ден. Храни се с насекоми. Улавя плячката в кратък кръгов полет. Наблюдавана е да търси храна и по земята. Прелетите са през април - май и края на август - октомври. Обитава главно стари букови гори с естествена структура на 600 - 1550 m н. в. В Странджа гнезди във вековна гора от благун (Големански 2011).

На територията на ДГС Берковица е установена през гнездовия период в подотдели (Участък Берковица), и (Участък Вършец).

През гнездовия период от 01.05. до 30.08 около идентифицирани гнезда не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 300 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 100 м. Опазване на старите дървета в широколистните гори, които предоставят гнездова база на вида.

Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 15.05. - 30.06./ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 на ЗБР.

Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, използва по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна – копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, мърша, като избягва райони с по-засилено човешко присъствие (Macdonald and Barrett 1993). Според таксацията на дивеча на ДГС Берковица за 2014 г., територията му се обитава от 19 екземпляра.

Следи от вълк са установени в (Участък Берковица) и (Участък Вършец).

Фиг. 10. Следа на вълк (Canis lupus) от района на вр. Ком (отдел 153).

Фиг. 11. Екскременти от вълк (Canis lupus) от района на вр. Ком (отдел 153).

Необходимо е точно идентифициране на леговищата за размножаване. Около установено леговище на вида, не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м. Също така в посочените по-горе отдели да не се позволява строителство и развитие на инфраструктури, вкл. на спортни и туристически комплекси и на хидротехнически съоръжения.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Установяване на точните местонахождения на леговищата и дългосрочен мониторинг на броя на вълците.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 3 на ЗБР.

Обитава главно стари, планински иглолистни (особено смърчови) и букови гори над 1200 m, по-рядко дъбови и габърови гори. Разгонва се през лятото. Бремеността трае 230 - 270 дни. Обикновено животните започват да се размножават през третата година. Малките са средно 3 - 5. При разселване младите могат да се отдалечат до 60 km. В Средна Европа териториите на зрелите женски са средно 1.5, а на мъжките – 2.3 km² и могат да обхванат тези на повече от една женска. Основната храна са мишевидни гризачи, птици, катерици (Големански 2011).

Следи от златка са установени в (Участък Берковица).

Сн. Terry Witха kker

Фиг. 13. Следи на златка (Martes martes) от района на вр. Ком (отдел 153).

В отделите, където е установен вида, да се извеждат само сечи с дългосрочен възобновителен период, като се запазва значителен процент стари дървета (на групи). В отделите с доказани леговища да не се извършват сечи в радиус от 300 м около предполагаемите леговища.

Установяване на точните местонахождения на леговищата и дългосрочен мониторинг на броя/присъствието на вида.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Гнезди в обширни гори, предимно букови, изпъстрени с поляни или в близост до ливади и пасища. Гнездото е на дървета, на 4 - 25 m височина. Снася през май. Мътенето продължава 28 - 37 дни. Малките напускат гнездото на 40 - 45 дневна възраст, но стават самостоятелни на 75 - 100 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е от средата на март до края на април, а есенната – от началото на август до края на октомври. По време на прелета се среща и в открити пространства с малки гори и еденични дървета. Храни се с жилещи насекоми, техните яйца и ларви, гъсеници, едри бръмбари, рядко с жаби, дребни птици и гризачи (Симеонов и кол. 1990).

На територията на ДГС Берковица е установен през размножителния период в (Участък Берковица) и (Учатък Вършец).

Сн. flickr.com

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.04. до 31.07 не се провеждат сечи в радиус от 500 м около установени гнезда. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 250 м.

Опазване на старите клонести дървета, които предоставят гнездова база на вида. Да не се допуска унищожаване на пасища и ливади. Да се прекрати паленето на стърнища и да се провеждат мероприятия за превенция на горските пожари.

Да не се използват инсектициди в горското стопанство в отделите, в които попадат гнездовите и ловните територии на вида.

Да се картират гнездата на вида и да се следи ежегодно за тяхното състояние, гнездови успех и евентуални заплахи. Наблюденията в периода от края на май до края на юли се отнасят за местните гнездещи птици.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 3 на ЗБР.

Гнезди във в исокостъблени гори в планините и равнините, крайречни гори; стари паркове в градската и крайградската зона. В много райони на България гнезди в иглолистни култури, които сега са едно от типичните размножителни местообитания на вида. Нерядко гнездата се намират близо до селища. Размножителният период започва през март – началото на април. Строи големи гнезда, но използва и стари гнезда на други хищни или на вранови птици. Обикновено всяка двойка има по 2 - 3 гнезда в гнездовата си територия, които птиците използват през различни години. През април снася 2 - 5 яйца, най-често 3 - 4. Мъти 35 - 38 дни. Младите напускат гнездото на около 40 дни след излюпването си. Храни се с дребни и средно големи птици (диви и домашни) и бозайници (Големански 2011).

На територията на ДГС Берковица е установен в (Участък Вършец).

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.04. до 31.07 около установени гнезда не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 300 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 100 м. Да се увеличава постепенно делът на старите семенни дъбови гори в ДГС.

Да се следи за ограбване на гнезда от соколари, убиване на възрастни птици и разоряване на гнезда от гълъбари и селски стопани.

Да не се разпространява информация за точното местонахождение на гнездовите находища!

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи ежегодно за тяхното състояние.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 3 на ЗБР.

Гнезди в широколистни, смесени и иглолистни гори, техните окрайнини, открити пространства с групи дървета. През есента и зимата се среща в разнообразни местообитания, вкл. открити места, обработваеми площи, паркове, окрайнини на селища. Гнездото е на дърво на височина 4 - 22 m. Снася през май. Мътенето продължава 30 - 35 дни. Малките напускат гнездото на 30 - 35 дневна възраст. Постоянен и прелетен вид. Храни се основно с птици, по-малко с бозайници (Симеонов и кол. 1990).

Установяван е в (Участък Берковица) и (Участък Вършец).

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.04. до 31.07 около установени гнезда не се провеждат сечи в радиус от 300 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 100 м.

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи ежегодно за тяхното състояние.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Скитащ вид. В България гнезди по скали в проломи, дефилета и други скалисти терени в близост до открити пространства (Симеонов и кол. 1990). Снася през март. Яйцата се излюпват за около 30 дена, или през април. Малките напускат гнездото на 32-45 дневна възраст, или най-късно в края на май (Ragyov et al. 2007). В Източна Европа есенното скитане започва през август, а от ноември до февруари се намира в местата за зимуване (Симеонов и кол. 1990). По време на скитанията и зимуването се среща в разнообразни местообитания, където има струпвания на птици – основната му храна (Jonsson 2006) – влажни зони, населени места, индустриални комплекси (хлебозаводи, силози). Храни се с диви и домашни (особено през зимата) гълъби, вранови, скорци, чучулиги, дроздове, също и по-едри видове – патици, яребици (Ragyov et al. 2008; лични набл.).

На територията на ДГС Берковица е установен през размножителния период в (Участък Вършец).

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.02 до 15.07 около установени гнезда не се провеждат сечи в радиус от 500 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 250 м.

Да се следи за ограбване на гнезда от соколари и колекционери на яйца, убиване на възрастни птици и разрушаване на гнезда от гълъбари.

Да не се разпространява информация за точното местонахождение на гнездовите находища!

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи ежегодно за тяхното състояние.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Обитава целогодишно стари гори, групи от стари дървета, крайречни гори, стари паркове и градини. Гнезди в издълбани от него хралупи в стари широколистни дървета (Нанкинов и кол. 1997, Jonsson 2006). Снася през май. Мътенето продължава 15-17 дни. Малките напускат гнездото на 24-27 дневна възраст (Нанкинов и кол. 1997). Уседнал вид (Jonsson 2006). Храни се с яйца, ларви и възрастни на мравки и различни насекоми, срещащи се по кората на дърветата и под нея. Яде и семена на различни широколистни дървета и храсти (Нанкинов и кол. 1997).

На територията на ДГС Берковица е установен през размножителния период в (Участък Берковица) и (Участък Вършец).

Сн. Arto Juvonen (birdphoto.fi)

Препоръчително е подотделите с установено присъствие на вида да се обособят като гори във фаза на старост. Ако все пак в тях се планират сечи при провеждането им задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми) или при доказан каламитет. Горепосочените мерки важат и за съседните пододели.

Да се картират гнездовите находища на вида и ежегодно да се следи за тяхното състояние.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Обитава стари планински букови, смесени и иглолистни гори, по-рядко нископланински и равнинни гори. Гнезди в издълбани от него хралупи. Снася през май. Мътенето продължава 12-14 дни. Малките напускат гнездото на 27-28 дневна възраст. През зимния период се среща и в равнинни гори и в обширни паркове. Храни се с яйца, ларви и възрастни короеди, ликоеди, хоботници, сечковци, листояди, мравки и др., по-рядко семена на различни широколистни и иглолистни дървета (Нанкинов и кол. 1997).

На територията на ДГС Берковица през гнездовия период е установен в (Участък Берковица).

Сн. Tomi Muukkonen (birdphoto.fi)

Препоръчително е подотделите с установено присъствие на вида да се обособят като гори във фаза на старост. Ако все пак в тях се планират сечи при провеждането им задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми) или при доказан каламитет. Горепосочените мерки важат и за съседните пододели.

Да се картират гнездовите находища на вида и ежегодно да се следи за тяхното състояние.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Обитава стари, предимно естествени широколистни и смесени гори, крайречни гори, и по-рядко стари овощни градини, дървесни плантации, паркове, окрайнини на по-малки населени места с дървесна растителност в равнинния и нископланинския пояс (Големански 2011, Мичев и кол. 2012, BirdLife International 2012). Разполага гнездото си в хралупи (включително изкуствени гнездилки), обикновено на 3 - 6 m височина. Снася през май. Женската мъти в продължение на 12 - 14 дни. Може да има 2 люпила. Малките напускат гнездото на 15 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е в първата половина на април, есенната – от юли до септември (Големански 2011, Georgiev and Iankov 2009). Храни се с насекоми, които улавя във въздуха, дебнейки от клон или друго удобно място (Pearson and Lack. 1992).

На територията на ДГС Берковица е установена през гнездовия период (пеещи мъжки и двойки, вкл. гнезда) в (Участък Берковица) и (Участък Вършец).

Лесовъдската намеса в подотделите, в които е установен вида трябва да цели създаване на разновъзрастна структура на гората, което предполага използване на дългосрочни сечи (групово-постепенна, групово-изборна). Интензивността на намесата е не повече от 20% от запаса, като площта на отваряните възобновителни пространства е не по-голяма от един път височината на дървостоя. Ако все пак в тях се планират сечи при провеждането им се оставят достатъчни количества мъртва дървесина (не по-малко от 10% от запаса на насаждението), дървета с признаци на заболяване или съхнене и дървета с хралупи. Санитарни сечи в тези подотдели са допустими само при доказан каламитет. Горепосочените мерки важат и за съседните пододели.

Картиране на гнездещите двойки в периода 15.04. - 15.06. и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.