ВКС 4.2. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДНИЯ ОТТОК ВЪВ ВОДОСБОРИТЕ

ВКС 4.2. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДНИЯ ОТТОК ВЪВ ВОДОСБОРИТЕ

7. Гори и горски територии попадащи в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите чието основно предназначение е за питейни нужди, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г.

След анализ на данните от горскостопанския план (2009), съгласно критериите от горното определение и теренни проучвания, са определени следните отдели и подотдели, отговарящи на тази консервационна стойност.

1. Планирането и провеждането на стопанските дейности в определените ГВКС следва да се съобразяват с поддържане и подобряване на ВКС 4.2.

2. В подотделите с клек не се водят стопански мероприятия. Да се следи за спазване на забраната за преминаване през териториите с моторни превозни средства.

3. Основна цел при стопанисване на на горите, формиращи горната граница на гората е осигуряване на техните водоохранни и водорегулиращи функции, поддържането жизнеността и близки до естествените структури на тези специфични гори. Препоръчително е в този тип гори да не се извеждат лесовъдски мероприятия. В случаите, когато се налага провеждане на лесовъдски дейности, те трябва да имитират естествената динамика и възобновителни процеси на този тип гори. Необходимо е те да се планират и изведат по начин, които запазва естествената групова структура на насажденията. Подходящо е използването на групово-изборната сеч при достигане на възобновителна зрялост. Дърводобивът се явява като последствие от постигането на основната цел. Не се допуска залесяване на естествени открити пространства, с изключение на случаите при които има вероятност от развитие на ерозионни процеси или след големи природни нарушения (ветровали, снеговали, пожари и каламитети).

4. За насажденията с ВКС 4.2, т.4 са в сила следните мерки:

- За да бъдат запазени се препоръчва в тези гори да се спре всякаква дейност с изключение на санитарни сечи за отстраняване на част от сухите дървета. При това мероприятие все пак трябва да се осигури и запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н

- При необходимост от прилагане на мероприятието “почистване на речните корита” да се дефинират конкретни параметри на намесата. Допустимо е да се премахват само дървета в рамките на речното легло, които при екстремни нива на водите има реална опасност да създадат условия за задръставане и/или пречат на речния отток.

- Да се извърши инвентаризация на съществуващите и потенциални местообитания на крайречните естествени гори. На местата където тези горски екосистеми са изчезнали или деградирали е необходимо да се приложат възстановителни мерки, които могат да включват възстановяване на нарушен хидрологичен режим, подпомагане естественото възобновяване на местните видове (върби, каваци, елши) и изкуствено залесяване с местни видове.

- Не се допуска трансформация на тези гори в интензивни култури.

- Необходимо е да се предприемат мерки за охрана на тези горите и превенция на незаконните сечи на крайречни дървета.

- Въвеждане на забрани за редуциране на площите на този тип местообитания с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н..

5. За горите и горските територии, включени в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите с основно предназначение за питейни нужди, могат да се посочат следните общи препоръки за лесовъдска намеса:

• 
  За намаляване повърхностния воден отток да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие с гора на горските територии в ивицата;
  
• 
  При нужда се провеждат залесителни мероприятия с използавне на местни видове за увеличаване лесистостта;
  
• 
  В насаждения с влошени структурни параметри и устойчивост да се планират и прилагат възстановителни мероприятия;
  
• 
  Подпомага се създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
  
• 
  Пълнотата на насажденията в ивицата да не намалява под 0.5;
  
• 
  Забрана за използване на голи сечи;
  

7. Поради опасността от ерозия, трябва да се използват технологични схеми и техника, осигуряващи минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина.

8. След прекратяване на стопанските дейности се извършва рехабилитация на нарушените терени (напр. извозни горски пътища);

9. Препоръчва се обучение на лесовъдския персонал за запознаване с ограниченията при стопанисване и мерките за опазване на ВКС 4.2.

В мониторинга на ВКС 4.2 се включват параметри като здравословно състояние на гората, наличие и интензивност на ерозионните процеси, промени в структурата и състава на насажденията, количество и структура на мъртвата дървесина. Като допълнение се организира мониторинг на параметри, характеризиращи водорегулационните функции на гората, като динамика на лесистостта, ерозионните процеси, степен на повреди по крайречната растителност и др.