СТРАТЕГИЧЕСКА (ДЕЙНА) ЛИНИЯ

Задълбочаване на знанията за речта (устна и писмена).

Неофициално и официално общуване в различни социални сфери със спазване на съответните етикетни езикови форми.

Смислови връзки в тек­ста. Основна и уточняваща информация. Синтактични средства за междуфразови връзки.

Слушане и разбиране на текстове от художествен, научен, публицистичен. разговорен и официално-делови стил.

Трансформиране на текст - за­мяна на пряката реч в непряка.

Съставяне на ситуации към аудиотекст. Анализ на използваните в аудиотекста езикови средства.

Сравнение на няколко прослушани текста с цел да се открие разликата в съдържанието, основната мисъл и проблемите в текстовете.

Кратко и подробно възпроизвеждане на прослушания текст.

Прогнозиране на съдържанието на текста (по дадена теза и няколко подтези).

Възпроизвеждане на готов диалог без опора в текста.

Съставяне на диалози по една тема, но за различни ситуации на общуване.

Съставяне на диалози въз основа на дадена информация с отчитане на ситуации и задачи за общуване.

Съставяне на диалози по зададени обстоятелства.

Съставяне на изказване по аналогия с прочетеното.

Възпроизвеждане на прослушан или прочетен диалог – на основата на изполване на художествен, научен, публицистичен, официално- делови текст.

Тема и съдържание на диалога. Съставяне на диалог с помощта на опорни думи и самостоятелно.

Устен преразказ - подробен, сбит преразказ – повествование, описание (използват се художествени, научни, публицистични текстове).

Устно съчинение–разсъждение въз основа на упоменатите сфери на общуване.

Самостоятелно съставяне на монологично изказване.

Рецитиране на стихотворение или откъс от проза.

Четене

Провокиране на мотивацията за четене.

Изразително четене на текстове от различен стил, тип и жанр в съответствие с нормите на книжовния език

Четене наум с разбиране на художе- ствени, научни, публицистични текстове.

Четене и разбиране на статии от тълковен, синонимен, фразеологичен и енциклопедичен речник.

Разширяване на речниковия запас. Използване на различни видове речници.

Откриване в текста на основната и уточняващата информация.

Откриване в текста на места, които разкриват различни аспекти на проблема.

Коментиране на прочетоното.

Прогнозиране на съдържанието (въз основа на даден извод), интерпретация на прочетеното.

Анализ на езиковите средства, на синтактичната структура на текста (в пределите на изучения езиков материал).

Сравнение на оригинала на текста с няколко преводни варианти с цел избор на най-точния вариант.

Работа с книга. Анотация.

Писане

Писмени преразкази – подробен, сбит

– по самостоятелно съставен план.

Писмено съчинение-разсъждение – след съвместно обсъждане на съдържанието.

Писане на зрително-слухови и слухови диктовки, като спазва изучените правописни норми.

Делова документация. Бележка. Пълномощно.

Превод от украински (руски) на текстове, които съдържат елементи на описание (на местност, паметник на историята и културата). Превод на текстове от официално-делови и разговорен стил.

• 
  да използва придобитите знания при изграждане и подобряване на собствената реч;
  
• 
  да оценява съдържанието, подбора на думите, образуването на изреченията, правоговора в съставените диалози и монолози;
  
• 
  да открива смисловите центрове в текста;
  

• 
  да слуша внимателно, да осмисля прослушаното;
  
• 
  да разбира съдържанието и смисъла на прослушания текст;
  
• 
  да сравнява при слушане българските и украинските обичаи, описани в текста;
  
• 
  да различава при диалог и монолог елементите на художествен, научен, публицистичен, официално-делови текст; подробен от сбит преразказ на текст;
  
• 
  да сравнява текстове като открива разликите в съдържанието, основната мисъл и проблемите;
  
• 
  да трансформира пряката реч в косвена;
  
• 
  да се учи да прогнозира по определена теза или подтеза съдържанието на текста.
  

• 
  да съставя диалог по художествен, научен, официално-делови текст;
  
• 
  да обяснява темата и съдържанието
  

• 
  да запомня прослушаното, да прави записи;
  
• 
  да преразказва прослушан текст с оглед ситуацията на общуване;
  
• 
  да използва информацията от прослушан текст, като отговаря на въпроси, свързани със съдържанието, както и при подготовка на собствени изказвания;
  
• 
  да обобщава, изказва собствено мнение по прочетеното;
  
• 
  да съставя монологични и диалогични изказвания въз основа на прослушан текст;
  
• 
  да намира от наличната литература или други източници откъси от различни стилове и да ги възпроизвежда при диалог и монолог;
  
• 
  да умее да прави сбит и подробен преразказ;
  
• 
  да съставя устно съчинение по определена тема;
  
• 
  да умее добре да изразява своите мисли; да отстоява своите позиции, без да обижда събеседника си;
  
• 
  да рецитира правилно стихове или откъс от проза.
  

• 
  да чете на глас художествен, научен, публицистичен, официално-делови текст, като спазва правогорните и интонационните правила и се съобразява с особеностите на слушателската аудитория;
  
• 
  да чете наум художествен, научен, публицистичен, официално - делови текст; да разбира съдържанието, смисъла и особеностите на употребените езикови средства;
  
• 
  да намира най-важното в текста, като се ръководи от предварително зададени задачи за четене с разбиране; идеи в текстовете, мотиви и близки на учениците идейни внушения;
  
• 
  да сравнява при четене българските и украинските обичаи, описани в текста;
  
• 
  да различава при четене текстове от различни стилове;
  
• 
  да обяснява значението на про- четенените думи, (в това число на кон- текстовите синоними), словосъчетания, изречения;
  
• 
  да използва анотацията в книгата;
  

• 
  да оценява правилно прочетен на глас текст, внушената основна мисъл на текста;
  
• 
  да усъвършенства техниката на четене на глас и наум на непознат текст;
  
• 
  да поправя говорните и интонацион-
  

• 
  да коментира и прогнозира текст, да интерпретира прочетеното.
  

• 
  да прави писмен подробен и сбит, преразказ на художествен, публицистичен, делови текст с използване на самостоятелно съставен подробен план;
  
• 
  да създава съчинение-разсъждение по определена тема след обсъждане на съдържанието;
  
• 
  да изказва собствено мнение по проблемите, героите; да свързва своето повествование с личния живот;
  
• 
  да използва получените знания за текст, съгласно с граматичните, правописните и пунктуационните норми за построяване на текст;
  
• 
  да анализира модел на съчинение откъм тема, идея, подбор на лексикалните и изразително-изобразителните средства;
  
• 
  да оценява качеството на текста;
  
• 
  да поправя написан текст;
  
• 
  да пише зрително-слухови и слухови диктовки, като спазва правописните и пунктуационните правила.
  

• 
  да се научи да пише бележка

  и пълномощно;

  
  

• 
  да превежда от украински (руски) език текстове от различни стилове и жанрове, да използва изучените езикови средства, да усъвършенства преведения текст.
  

Видове подчинителни връзки в словосъчетанията (съгласуване, управление, прилагане, предложно свързване).

Просто изречение. Разширен и неразширен подлог. Видове сказуеми (именни и глаголни: просто глаголно, сложно, сложно съставно)

Второстепенни части на изречението. Сказуемно определение.

Признаци на текста. Различни начини за свързване на изреченията в текст.

Синтактично-стилистични особености на официално-деловия стил.

Синтактично-стилистични особености на разговорния стил.

Същност на диалектите, обогатяване на книжовния език от диалектите.

Диалектизмите в българския език.

Промени в значенията на думите: стесняване и разширяване на лексикалното значение.

Речниците на българския език
Морфология. Правопис (20 ч)

Възвратни глаголи.

Минали глаголни времена (прости и сложни). Бъдещи глаголни времена.

Съвместна употреба на глаголните времена.

Наклонение на глагола. Изявително и повелително наклонения. Условно и преизказно наклонение.

Граматически категории на глагола (преговор и разширение).

Причастия. Деятелни причастия. Страдателно причастие.

Деепричастие.

Граматичните норми в българския език

Морфологичен анализ.

• 
  да открива подчинителните връзки в словосъчетанията;
  
• 
  да прави характеристика на простото изречение;
  
• 
  да определя вида на сказуемите;
  
• 
  да открива различните видове подлози;
  
• 
  да различава видовете сказуеми, да образува различни сказуеми;
  

• 
  да открива второстепенните части на изречението, да съставя изречения със сказуемно определение;
  

• 
  да съставя прости и сложни изречения и по различен начин да ги свързва в текст;
  
• 
  да открива и поправя грешките, допуснатите в простите и сложните изречения;
  
• 
  да използва прости и сложни изречения
  

• 
  да открива синтактично-стилистични особености на официално-деловия и разговорния стил.
  

• 
  да различава диалектизмите в текста;
  
• 
  да обяснява значението на думите, промените в значението на думите в българския (книжовен език и диалектен) и в украинския (руския)език;
  
• 
  да използва правилно и уместно думите в своята реч;
  
• 
  да открива и поправя грешките, допуснати при употреба на лексикалните единици;
  
• 
  да се научи да ползва различни речници.
  

• 
  да открива възвратни глаголи, причастия, деепричастия в изреченията;
  
• 
  да обяснява значението на възвратните глаголи, причастията, деепричастията и техните граматични признаци; да знае правописа на възратните глаголи;
  

• 
  да различава сложни глаголни времена; сегашно деятелно, минало свършено и минало несвършено причастия, минало страдателно причастие;
  
• 
  да образува изучаваните сложни глаголни времена и причастия; формите на изявително и повелително наклонение;
  
• 
  да образува формите за условно и преизказно наклонение;
  
• 
  да построява изречения с изучаваните сложни глаголни времена и причастия;
  
• 
  да открива и поправя грешките, допуснати при употребата на изучаваните сложни глаголни времена и причастия;
  
• 
  да използва правилно и уместно изучаваните сложни глаголни времена и причастия;
  
• 
  да се научи да прави морфологичен анализ.
  

Планини, реки и други природни обекти в България.

България – древна и млада.

Общочовешки ценности и морал.

Опазване на природата.

Българска класическа литература.

На покупки.

Работа. Интересни професии.

Спорт и здраве.
Духовната култура на България.

24 МАЙ – Ден на славянската писменост

Стара планина и Родопите.

Дунав – европейска река и северна граница на България.

Княз Борис – покръстителят на българите.

Сердика и София – българската столица в древността и сега.

Правдата е по-ярка и от слънцето.

Какъв да бъдеш и какъв да не бъдеш.?

Нека винаги да бие сърцето на зелената природа! Как да помогнем на животните?
Големите разказвачи в българската литература – Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков.

В магазина за облекло и обувки. Промишлени стоки.

Има ли ненужни професии?

Какво ме впечатлява в природните паркове? Какво ни дават природата и спорта?

Българското оперно изпълнителско изкуство.

Какво знаете за българските оперни певци Райна Кабаиванска и Николай Гяуров?