Програма на лекциите и конспект за семестриален изпит
Изтегляне 327.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Статии
- Пейо Яворов
| Стихосбирки: „Епически песни”, „Сън за щастие”, „На острова на блажените”, „Кървава песен”
На острова на блажените - Най-голяма мистификация в българската литература до войните, демонстрира способността на Славейков да мисли в книги. Поети: 17 мъже, 2 жени. Островът е измислена държава, в която уж попаднал по време на скитанията си. Всяка от деветнайсетте фигури е олицетворение на различна литературна тенденция — всички възможности за развитие на поезията в национален мащаб. Имената на героите са разработени въз основа народните песни. Всеки от поетите е представен с рисунка от Никола Петров (използвал семеен албум на сем. Славейкови за вдъхновение). Много жанрови форми. Пластове на символизация — в антологията присъстват и неколцина произведения, издадени от Славейков преди това — той се "оправдава" с "погрешното" им представяне като негови — всъщност били преводи. В антологията има и по-слаби произведения. Островът е друг, алтернативен свят. Заобиколеността му с вода символизира изолация и отдалеченост. Мистификация: случва се на няколко равнища: авторовите имена са хетероними (размножения на авторовото име); географски названия (често буквални имена, кодирани чрез игра на думи); исторически фигури (обединени с черти, не едностранно). На острова протичат събития, еквивалентни на българските, но не както се случва тук (диахронно), а се разполагат едновременно в художественото време на антологията. Освен това за разлика от утопията, в България в онзи момент няма национална литература. Творчеството на Славейков е представено като достатъчно за една национална литература (за което е и критикуван). Книгата е представена през ноември 1910г. в 45 аудитория на СУ. Статии: „Българската литература. Преди и сега”, „Българските народни песни”, „Любовните народни песни” Петко Тодоров Идилии Драми: „Зидари”, „Първите”, „Змейова сватба” Пейо Яворов Роден 1.1.1878г. в Чирпан; на 14г. става социалист, а на 16 е член на социалистическата организация в града. Комплекс за необразованост. 1896г. — публикува първото си стихотворение "Пролетната жалба на орача" (бъдеща "На нивата") в социалистическото списание "Ден". 1898г. — първи публикации в списание "Мисъл" — "ражда се поетът" 1900г. — преместен в София със съдействието на д-р Кръстев. Яворов е трети член на кръга "Мисъл". Без образование няма шанс за добра служба. И. Шишманов праща неколцина писатели в чужбина 1906г. Сред тях е и Яворов — Нанси, Франция (стипендия по драматични изкуства). Пише рецензии за няколко пиеси. 1908г. е назначен за артистичен секретар на Народния театър: по това време Славейков е директор. Важни дейности: помага на артистите да влязат в ролите си; книжовни норми в театралния говор. Първа драма: "В полите на Витоша" — поставена 1911г. 1913г. — "Когато гръм удари" и "...как ехото заглъхва" (продължение). 1914г. се самоубива окончателно. Драматургията е много развита през Възрождението, а след Освобождението е точно обратното. Пишат се наивноисторически драми, социални сатири. В драмата до края на ХIХв. липсва психологизъм — има битовизъм и провинциализъм. Психологическа елемантарност, дидактична комуникативна стратегия. Като малък Яворов е играел в любителски театри. 1896г. кандидатства за артистично майсторство, не е приет. В списание "Мисъл" в края на ХIХв. — публикува стихове: 1898г. — "Калиопа", "Луди млади" — с тези си публикации става известен. Не завършва образованието си. Няма сериозна длъжност, която да заема — мизерия и унижения. Литературната легенда "Яворов" — поезията като романтика, възвишеност. Митът поглъща човека, последният става жертва на предния. Пише поезия приблизително 10 години. 1898-1908г 1909г. публикува само няколко отделни стихотворения. Потребност на поета да бъде лирически герой. Идеализиран от женската публика. Този дисонанс между човек и поет поглъща способността на Яворов да пише литература. Назад към легендата: редакторите подписват първите му стихове с инициали, по-късно на редакционна сбирка Пенчо Славейков му измисля псевдонима "Яворов", с който младият Пейо Крачолов ще стане известен занапред. Около десет години преди това събитие поетът Христо Белчев се е подвизавал под псевдоним "Яворин". Най-ранни произведения: социалистически. Бунтарството му търси изразност, след социализма (изоставен бързо) — македонстване. 1905г. — "минава моста на декаденството" — патриотизмът и социалното остават назад. До '89г. творчеството му догматично се разделя на два периода, като естествено късният Яворов е определен като "упадъчен": акцент върху социалистическото му писане. От една страна 1905г. се определя като вододел, но зад тематичното разнообразие и смяната на модела съществува еднакъв механизъм — страданието като потребност за творчество, потребност да се преживява животът като страдание. Според Иван Мешиков е "богоборец". Социалната тематика — страданието е обективирано — "Градушка", "На нивата" — страданието във фигурата на селянина; като участ. В "Антология"-та си от 1925г Гео Милев го определя като "еманация на българския расов гений" (да се разбира национален). Чрез индивидуалното изразява начина, по който винаги са живели българите. "На нивата" — тройно страдание: аз, ти, ние. Фокус върху страданието като същност на битието. Да живееш значи да страдаш. Същото екзистенциално страдание е пренесено и в модернистичното скиталчество: загуба на родното място — още 1901г. — "Лист обрулен". Изтегляне 327.5 Kb. Сподели с приятели:
|