Програма на лекциите и конспект за семестриален изпит
Стихосбирки: „Тъгите на България”, „Избавление”, „Епопея на забравените”, „Поля и гори”, „Сливница”, „Люлека ми замириса” Поеми
Изтегляне 327.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Повести
- Мемоари
- Стоян Михайловски
| Стихосбирки: „Тъгите на България”, „Избавление”, „Епопея на забравените”, „Поля и гори”, „Сливница”, „Люлека ми замириса”
Поеми: „Грамада”, „В царството на самодивите”, „Кихавицата на Саллюста” Разкази: „Вълко на война”, „Иде ли?”, „Хаджи Ахил”, „Кандидат за „хамама”, „Искров и Райна”, „Пейзаж”, „Учител по историята”, „Травиата”, „Кардашев на лов”, „Дядо Йоцо гледа”, „Една българка”, „Тъмен герой”, „Епоха-кърмачка на велики хора”, „Японски силуети”, „Сладкодумен гост на държавната трапеза” Повести: „Немили-недраги”, „Чичовци” Романи: „Под игото”, „Нова земя”, „Казаларската царица” Драми: „Службогонци”, „Към пропаст” Мемоари: „Неотдавна” Захари Стоянов Обхваща 80-те години. Акцент върху "Записките". За три десетилетия след смъртта си е изчезнал, "открит" от проф. Ал. Балабанов, определил въпросното произведение като "гениално подреден хаос". Стоянов работи около 8 години — от края на '81. "Ех, защо нямах 15 ръце". За личността му знаем от автобиографичната част на "Записките". Издигнал се до председател на Народното събрание. Често сменя идеологическите си възгледи — смъртта му през 1889г. го заварва като монархист. Забележителен оратор, "овчар" (т.е. пасе и се грижи за стадото си избиратели). Произведения: "Биографичен очерк на Васил Левски" (1883г.), "Четите в България" (1885г.), "Христо Ботев. Опит за биография" (1888г.), "Записки по българските въстания" (три тома, последен посмъртно, съответно 1884, 87 и 92 г.). История на рецепцията на творчеството му. Когато създава "Записките", има съзнание, че пише история, а не литература — целта му е да изгради пантеон на героите. Така е възприемана и от съвременниците му, това обяснява и липсата на критика. Преобладава отрицателно отношение към "Записките". Този начин на писане не е необичаен за тогавашното време. През 80-те години цялата българска литература бърза да се самоизгради, борба за откъсване от нелитературното. Текстът на Стоянов не предлага възможност за жанрови граници, поради което творчеството му е отхвърлено. След войните настъпва отлив от нуждата литературата да бъде чиста красота. В такъв момент е логично да се появи интерес към творчеството на Стоянов. Оттогава възходът на творчеството му не е спрял: привилегированост на липсата на граници. Поетика. Отказ от представата, че Стоянов пише спонтанно и просто, само защото е самоук. Тази идея е с романтически характер, но не отговаря на истината. Това е особен вид писане, който не се страхува от противоречия, а ги изостря. Пример: двете публични клетви в "Записките" — на Оборище и унизителната клетва в затвора. Само опозициите създават напрежение, пораждащо нови полета. Очевидно Стоянов не пише произволно. Множеството противоречия пораждат нови значения, в това им съчетаване е гениалността. Втора особеност — напрежение между казано и неказано, хакт и липса. Захари Стоянов обикаля всички места от въстанията, събирайки информация. Избор на фактите за включване. Разлика с обикновения вид писане — стремеж да се избере най-удачното според концепцията и да се подреди. Трета особеност — жанров проблем. Синкретична проза — всичко съставно в едно. Според Никола Георгиев в "Записки по българските въстания" има към 20 жанра писане. Разказването е аналогично на живота — там отсъства подреденост. Ето някои от срещаните жанрови типове: * автобиография; * публицистика (силна вързрожденска традиция, опозицията преди-сега); * мемоари (най-голям пример — мемоарите на Наполеон от остров Елена); * летописи (хроникиране); * художествена проза (важно, всички мемоаристи трябва да ги пишат художествено); * психологически портрет; * биография (първи биографии); * митотворчество (създаване на исторически митове — пример: сменя мястото на попадение на Ботев, за да митологизира). Тройно авторово присъствие: биографична (личността на Захари Стоянов), повествовател (изразява чувство и отношение към различни герои и случки) и образ на повествователя (събираме гласовите прояви на повествователия). Най-важно за нас в образа на повествователя е, че той надхвърля един човек и се появява като един обикновен човек от народа. „Записки по българските въстания”, „Биография на Васил Левски”, „Христо Ботев – опит за биография” Стоян Михайловски 1884г. е запомнена с литературен скандал — периодичното списание на Българското книжовно дружество (сетнешен БАН) публикува поемата "Euthanasia", подписана от някой си De Profundis (по-късно поемата е преименувана "Suspiria de profundis" — въздишки от бездната) и носеща мото "На графиня N. от Ница, която искаше да разбере славянската душа". Сюжет — беден и талантлив поет, посетен от Славата, Богатството, Музата и прочие добродетели, към които остава безразличен, докато накрая посреща възторжено Смъртта, която скромно предлага утеха. Тази поема на Михайловски е приета като обидна за русофилите; в бележка под линия е наречена "чудовищна". Михайловски е роден 1856г. в Елена — баща му, Николай Михайловски е от малцината, завършили университет, а майка му е от рода на Иларион Макариополски. Още 1870г. в Браила публикува патриотични стихотворения. Става председател на Варненския апелативен съд, сетне е главен секретар на министерството. Непокорният му характер води до напускането му, наричан е "българският Ювенал" заради политическите му сатири. Три пъти народен представител и после гонен. Още след първото изгонване се установява в Русе, където учителства. След падането на Стамболов през 1894г. е назначен в комисия, разследваща злоупотребите на предното правителство. По това време започва и да македонства. 1903г. е единствен независим народен представител. 1904г. публикува "Потайностите на българския дворец" и за първи път е осъден — седем месеца условно. 1905г. публикува нова скандална статия — този път за нередностите при снабдяването на войската. Осъден една година условно на военен трибунал, като преди това месеци е държан в следствения отдел. Оттегля се от публичния живот и отива в провинцията. Пише молба до правителството за народна пенсия, заради което е оплют злостно (няколко години по-рано Вазов е отправил подобна молба и народното мнение е на противопожен полюс: злобата на народа се дължи на отказването на Михайловски от ролята на бунтар, с когото недоволните могат да се идентифицират). След три години отново се кандидатира за депутат, без успех. От 1911г. пише само на религозна основа. Убеден католик. На Стоян Михайловски дължим първите философски поеми в българската литература. "Ева" или "Поема на злото" — библейски сюжет за грехопадението, с влияние на френското просвещение. Образът на Луцифер има романтичен характер. Философски песимизъм — корените на злото, ненапускало света. Адам и Ева са същностни образи — мъжкото и женското. 1889г. — "Кадрилът на смъртта" — пред Смъртта всички са равни. В края на осемдесетте излиза първата му стихосбирка "Novissima verba" — възрожденски характер. В края на века публикува политическата сатира "Нашите писачи и газетари", стихосбирката "Философически и сатирически сонети" (1895г.), "Книга за българския народ" (драматична поема — 1897г.), "Пролог към Книга на робите" (1900г.), "Точиларят" (1902г. — поема), "От развала към провала" (1904г. — драматична поема). Пише и басни — нещо, с което малцина след Освобождението се занимават: има написани около стотина. Основни особености на поетиката му (главно политическа сатира): майстор на заглавието, сатирична типизация на образите и явленията (илюстрации на човешкото без индивидуалност), широка употреба на алегории — умозрителен характер (въздейства върху разума, не емоциите), оголена концептуалност: ярко изразени идеи, осъзнат субективизъм на преценките и двуполюсност на оценките. Първи създава книги с кратки литературни форми — епитафии, апофтегми, епиграми. Има склонност към употреба на необичайни думи. "Прогрес" в ироничен пласт 30 века назад и сега няма разлика, сменят се само механизмите на власта. Единственото спасение е смъртта, представена в най-положителни черти. "Точиларят" — 1903г. — като част от книгата "Книга за онеправданите и оскърбените": разказва за събитията от 1900г. (селските бунтове): точилар наостря косата на Смъртта, за благодарност тя го съветва да не ходи в селото си, но точиларят героично отхвърля съвета й, за да умре заедно с братята си. Силно социална поема. Поемата "Книга за българския народ" — 1897г. — публикувана в списание "Мисъл" (което има различна от едноименния кръг платформа, а именно да публикува най-доброто от българската литература). В нея се разказва за уроците, които Великият Везир дава на своя бъдещ наследник. Вдъхновен от френското просвещение, диалогична, философска. Поемата е и мистификация, разпознават се конкретни фигури от тогавашния политически живот. Империята е синекдоха на държава, според Михайловски няма добра държава, той критикува последната като цяло. Властта се предава като традицията. "Пролог към Книга на робите" — в края на ХIХ в. замисля епическа поема, от която в крайна сметка реализира само пролога, трябвало е да бъде епопея на революционните борбе. Публикуван 1900г. в "Общо дело" — орган на широките социалисти. Парадоксално революционна борба. Тематичен за жизнения път на Михайловски е сонетът "Лама савахтани", написан през 1905г Изтегляне 327.5 Kb. Сподели с приятели:
|