Програма на община антоново за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива за периода 2016 2020 година

Реализираните нощувки в община Антоново са едва 7,08 % от общо реализираните нощувки в област Търговище и няма реализирани нощувки от чужденци. Пренощувалите лица през 2011 г. са 1 069, или 5,41 % от лицата, пренощували общо в областта, а приходите от нощувки имат още по-малък дял от общите за областта – едва 3,03 %. Въпреки ниските данни за туристическия сектор, общината има потенциал за развитие на алтернативни форми на туризма – ловен, риболовен, еко и селски туризъм, културно-исторически и др., което се дължи на красивата природа, кристално чистите води, природните и антропогенни дадености на общината и нейното богато културно-историческо наследство. По тези причини туризмът се оценява като приоритетна област в икономическото развитие не само на общината, но и в област Търговище.

Язовир Ястребино е добра възможност за развитие на риболовен туризъм, а условията са подходящи и къмпинги и излети. Значителния горски фонд благоприятства ловния туризъм. Интересът към ПРСР в общината е основно към възможностите за финансиране на дейности в земеделието, но постепенно започва да се насочва и към туристическия сектор, изграждане на къщи за гости и др., което ще допълни недостатъчната леглова база и ще допринесе за създаването на подходящи условия за развитие на туризма.

Предпоставки за развитие на еко туризъм са двете екопътеки на територията на община Антоново. Екопътека „Стара река”, която продължава в община Попово. Разположена между селата Стеврек (Антоново) и Богомолско (Попово) с дължина около 11 км. По трасето на пътеката се намират редица природни забележителности, сред които природното образувание „Гърбава чешма". "Чешмата" се намира на левия склон на река Карадере. Формирана е по напълно естествен път, година след година, от естествения карстов извор - образувала се е уникална релефна стена, с дължина почти 10 метра и височина над 3 метра. В обхвата на екопътеката е и вековният Римски мост.

Инвестициите са особено важни за устойчивото общинско икономическо развитие, тъй като в тяхната основа стоят финансови средства, които се влагат за по–продължителен период от време. На базата на направените инвестиции се очаква нарастване на доходите след определен период от време. Инвестиционната дейност представлява самото влагане на средствата и осъществяването на практически действия за нарастване на доходите, капитала или друг полезен икономически ефект.

Електрифицирани са всичките 52 населени места в общината.

В град Антоново и селата Трескавец и Стеврек е изградено уличното осветление, захранвано със слънчева енергия.

Електропроводната мрежа на места е остаряла и неефективна. Наложителна е подмяна.

Фасадно осветление не се използва.

Парковото осветление в град Антоново е недостатъчно и неефективно, а в селата липсва такова.

Политиката по образование в общината не се регламентира пряко в някой от стратегическите планови документи на общинско ниво. Общината провежда политиката си в изпълнение на законовата и подзаконова нормативна уредба, както и на плановете и програмите на Регионалния инспекторат по образованието за областта.

Училищната мрежа на територията на община Антоново включва:

• 
  СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – Антоново;
  
• 
  НУ "Д-р П. Берон" – Изворово;
  
• 
  ОУ "Н. Вапцаров" – Стеврек;
  
• 
  ОУ "Н. Вапцаров" –Трескавец.
  

Общото образование се реализира в двете основни училища в селата Стеврек и Трескавец и в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Антоново. В най-голямото общинско училище, както и в цялата община, се наблюдава тенденция към намаляване броя на учениците. През 2010 г. общия брой на учениците във всички учебни заведения е бил 534, докато към 2016 г. общият броят на учениците е 351 или същите са намалели с приблизително 66 % за 6 години. Тази тенденция може да бъде обяснена с наблюдавания отрицателния прираст на населението и насочването на учениците към средните учебни заведения извън общината, най-вече в областния център Търговище.

• 
  ЦДГ "Шестте ястребинчета" – град Антоново
  
• 
  ЦДГ „Елена Манова“ – село Стеврек
  
• 
  ЦДГ „Н. Калайджийска“ – село Трескавец
  

Данните показват, че детските заведения на територията на общината работят на пълен капацитет. Броят на педагогическия персонал е 15 души.

Сградата е обновена в изпълнение на Проект BG161PO001/4.1-03/2010/025-01 „Повишаване на енергийната ефективност в СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" и ЦДГ "6-те ястребинчета" в град Антоново“, финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие".
5. ИНСТРУМЕНТИ НА МЕСТНА ПОЛИТИКА И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА

ПНИЕВИ

Замърсяването на въздуха е един от най-големите съвременни проблеми, причинител на множество заболявания. Те се отключват когато вдишваният мръсен въздух премине чрез белите дробове в кръвта, а от там и във всички жизнено важни органи. Основна причина за замърсяването на въздуха в големите градове са автомобилите, оборудвани с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) отделящи азотни оксиди и въглеводороди. В следствие на това се увеличава необходимостта от развитие и използване на електромобили. Голяма част от автомобилопроизводителите се насочват към производството и на електромобили. Основни предимства на електромобилите са изминаването на дадени километри на много по-ниска цена, спрямо обикновен автомобил, работещ с ДВГ, липсата на излишни разходи (смяна на масло, охладителна течност, въздушни и горивни филтри), които не са необходими при електромобила, както и липсата на излишно издаван шум от двигателя. Най-голямото предимство е, че не се замърсява по никакъв начин околната среда, чрез изхвърляне на изгорели газове. Въпреки значимите си предимства, електромобилите имат и недостатъци. Основният недостатък е високата цена, която зависи от вида на използваната батерия (най използваните са никел- кадмиеви, никел-метал-хибридни, оловно-киселинни, литиево – йонните, литиево – полимерни киселинни и др.). Най-евтиният вариант е с оловно-киселинни батерии, но поради високото тегло не се препоръчва използването им. От вида на батерията зависи и какъв пробег би могъл да направи автомобилът. Други недостатъци на електромобилите са малкият брой станции за зареждане на батерии в по-слабо развитите страни от Европа, както и бавното зареждане на батериите - от 5 до 10 часа.

Съществува възможността обикновения автомобил да стане напълно електрически. Това е осъществимо с така наречената конверсия (подмяна на ДВГ с електрически) и монтиране на подходяща батерия с необходимите консумативи за зареждането, която трябва да се свърже с новия електродвигател. Първоначалната инвестиция за преобразуване на автомобила в електромобил е висока, но придвижването с такъв електромобил е много по-евтино, от колкото с обикновен автомобил с ДВГ. Стандартната цена, без монтаж на допълнителни екстри е около десет процента от цената на нов обикновен електрически автомобил - 25 000 и 40 000 евро. В България също се произвеждат електромобили, но цената им е значително по-ниска - около 10 000 евро. В Бургас се произвеждат „зелени“ автомобили, като частите се внасят от Китай. Има различни програми от държавата, които насърчават закупуването на такъв тип автомобил. От 17.10.2012 г. е приет Национален план за електрическа мобилност, в който е предвидено при закупуването на електромобил, купувача да получи субсидия в размер на 5000 лв. и да бъде освободен от такси за паркиране в центъра на столицата и по-големите градове на страната.

В страни като Швеция, Холандия, Германия, Великобритания и Португалия все повече нараства използването на електромобили. В Стокхолм електрическите автомобили представляват 12% от общия автопарк. Всички общински превозни средства са "зелени" като 65% от шведите имат достъп до зарядни устройства за тези автомибили. Определени са специални общински паркинги за електромобили, които са безплатни. Такситата – електромобили имат предимство на гарата и летището в Стокхолм – заемат първите места пред обикновените таксита. Местната власт в Ротердам, Холандия идентифицира като основна цел до 2014 г. 25% от общинския парк да е от електромобили. В града се провеждат търгове за обществени поръчки, съществува публично – частен консорциум за тези автомобили. Ротердам разполага с хибриден автомобил за чистене на улиците на стойност около 300 хил. евро (около 10 пъти по-скъп от обикновените такива коли). Във Великобритания „зелените“ автомобили не се облагат с акцизен и общ данък. В процес на изграждане е подходяща инфраструктура за електромобили. Стойността на една зарядна колонка варира от 1000 до 25 000 лири. През май 2010 г. немското правителство изгражда платформа за разработка на пазара на електромобили като се очаква през 2020 г. техният брой да достигне 1 млн. Португалия приема програма за насърчаване на устойчивото развитие на електромобилите от 2008 година. Тя се нарича МОВ1.Е и е отворена платформа.

Чрез електронна система потребителят може да се информира за най-близката зареждаща станция и да плати чрез карта за зареждане. Системата има покритие в цялата страна.

Опитът и добрите практики на европейските страни показват, че един от начините за повишаване потенциала на българските предприятия да устоят на конкурентния натиск на европейските и световните пазари, е създаването и поддържането на специфични междуотраслови групировки - "Клъстери". По този начин, чрез мрежи от конкуриращи се и сътрудничещи си фирми и организации, се укрепват и засилват преимуществата на определено ниво, които могат да бъдат насърчавани целево чрез приоритетна подкрепа и съдействие от страна на държавата. Използваният подход в развитите страни позволява създаването на системи от заинтересовани и икономически свързани фирми върху определена територия (област и регион), с цел да се постигне по-ефективно концентриране на ресурси за подобряване на конкурентоспособността във възможно най-много сфери на дейност. Този подход е особено важен за малките и средни предприятия, защото те обикновено не могат да разчитат на целия спектър от ресурси и развитите компоненти на производствените системи, с които разполагат по- големите фирми.

• 
  Иницииране, организиране, популяризиране на проекти в областта на производството, конверсията, енергийната, иновативната, научната и ресурсната обезпеченост на местно ниво.
  
• 
  Стимулиране проучването и разработването на инвестиционни проекти за технологично обновление и внедряване на иновации в обслужващата електромобили инфраструктура;
  
• 
  Учредяване на Фонд за „Зелени иновации” за финансиране на инициативи и проекти свързани с изграждане на електромобилна инфраструктура;
  
• 
  Съдействие на потенциални стратегически инвеститори за осъществяването на инвестиционни проекти.
  
• 
  Общинския съвет да приеме решение за организиране, ръководство и осъществяване на сътрудничеството от Кмета на Общината или от упълномощено от него лице, чрез личен контакт, организиране и ръководене на авторски колективи, организиране на работни срещи, сключване на договори с трети страни и други.
  

За да бъдат ефективно изпълнени целите на програмата, Общината като ключов фактор за осъществяването им, следва да разполага с определен набор от инструменти, както и да предприеме редица мерки подходящи за, и насочени към изпълнението на Програмата.

Инструментите на местната политика за постигане на целите на Програмата обхващат пет категории мерки, както и комбинации от тях:
6.2.1. Административни

6.2.1.1. Съобразяване на общите и подробните градоустройствени планове за населените места в общината с възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници.

6.2.1.2. Минимизиране на административните ограничения пред инициативите за използване на енергия от възобновяеми източници.

6.2.1.3. Подпомагане реализирането на проекти на индивидуални системи за използване на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници.

6.2.1.4. Намаляване на разходите за улично осветление.

6.2.1.5. Реконструкция на съществуващи отоплителни инсталации и изграждане на нови.

6.2.1.6. Основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки на обществени сгради.

6.2.1.7. Постепенна подмяна на остарелия и амортизиран автопарк.

6.2.1.8. Подпомагане изграждането на ветроенергийни паркове от частни инвеститори.

6.2.1.9. Осигуряване на участие в обучение по енергиен мениджмънт на специалисти от общинската администрация работещи в областта на енергийната ефективност.

6.2.1.10. Модернизация на електропреносната мрежа в Общината.

6.2.1.11. Ремонт и поддръжка на електропреносната мрежа, 2016 – 2020 година.

6.2.1.12. Изграждане и експлоатация на системи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.

6.2.1.13. Стимулиране производството на енергия от биомаса.

6.2.1.14. Подмяна на уличното и обществено осветление с енергоспестяващи тела.

На територията на община Антоново ще се реализират проекти за въвеждане на енергоспестяващи мерки в общински сгради и изграждане на система за улично осветление с използването на слънчева енергия, инсталиране на термопомпени инсталации за отопление и охлаждане в обществените сгради, инсталиране на слънчеви термични колектори при ново строителство или при модернизация на сгради общинска собственост, използване на механизмите на Фонд земеделие за поощряване производството на суровини за биогорива на пустеещи земи, проучване на методи за енергийно оползотворяване на царевични и слънчогледови стебла, повишаване на обществената информираност относно възможностите за използване ЕВИ и биогорива.

Електропроводната мрежа от 20 kV е общо 187 км. Кабелите от 20 kV са общо 4 000 м. Мрежата от ниско напрежение е 198 км.

Мерките, заложени в Програмата на община Антоново за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници ще се съчетават с мерките, заложени в Националната Програма.

6.2.3.1. Стимулиране изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от ЕВИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост и/или такива със смесен режим на собственост.

6.2.3.2. Изграждане на системи за улично осветление в населените места с използване на енергия от възобновяеми източници, като алтернатива на съществуващото улично осветление.

6.2.3.3. Търсене на резерви за улично осветление от ЕВИ на съществуващи паркове и градини на територията на община Антоново.

6.2.3.4. Стимулиране на частни инвеститори за производство на енергия чрез използване на биомаса от селското стопанство по сектори – земеделие и животновъдство.
6.2.4. Финансови

При провеждането на предвидените мерки ще се прилагат подходите:

При този подход се извършат следните действия:

Слънчевата радиация, преобразувана в топлина чрез конвенционални термични слънчеви колектори може да се насочи приоритетно към производство на гореща вода през късна пролет, лято и ранна есен.

Въпреки, че съществуват слънчеви термични системи, които могат да работят през цялата година, в момента вследствие на високата им цена, икономически ефективното им приложение трудно може да се докаже.

Слънчевата енергия, представлява произведената посредством слънчевите лъчи електроенергия или топлинна енергия. Тя е изключително екологичен и практически неизчерпаем ресурс. Въпреки това, тя разполага с по-ниска интензивност в сравнение с конвенционалните енергоизточници и е зависима от географската ширина и климатичните условия. Технологиите за производството на слънчева енергия се развиват с бързи темпове и следват една положителна тенденция към увеличаване използването на системите за слънчева енергия. Те се използват както за нуждите на едно малко домакинство, така и за производството на големи количества електричество за индустриални цели. Слънчевата енергия представлява ефективен инструмент за борба с климатичните промени и подобряване на екологичните характеристики на отделните райони.

Основните препятствия пред масовото навлизане системите за производство на енергия от слънцето са:

• 
  Все още високите инвестиционни разходи на системите, от което произтича и сравнително високата цена на добиваната енергия в сравнение с конвенционалната.
  
• 
  Скъпите технически средства за акумулиране на електрическата енергия, което води до зависимост от мрежата през тъмните часове на денонощието и при неблагоприятно време.
  

Изпълнението на мерките в Програмата по ВЕИ, въвеждаща термични слънчеви колектори в такъв мащаб, при наличие на финансова възможност може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сграда общинска собственост (сградата на Община Антоново). При обновяването на тази сграда освен мерки по подобряване на термичната изолация, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ (биомаса или нейни производни).

Видовете фотоволтаици основно се делят на три основни поколения. В България най-популярни и най-често използвани са видовете панели от първо и второ поколение. Първото поколение от фотоволтаични технологии е свързано с кристалния силиций, елемент използван при 95% от фотоволтаичните панели¹ и най-разпространен при производството на фотоволтаични клетки. Второто поколение от слънчеви енергийни системи е свързано отново със силиция и по-конкретно с аморфния силиций. Чрез него биват произвеждани тънкослойните фотоволтаични панели. Третото поколение фотоволтаици е свързано с нанотехнологиите, които позволяват изработването на изключително тънки фотоволтаични панели, което ще позволи тяхното използване на разнообразен тип места, независещ от терена.

Първото поколение фотоволтаици е базирано на кристалният силиций. Силицият представлява вторият най-популярен материал на Земята, след кислорода, и все още един от най-използваните материали за производството на соларни клетки.

Характерно за кристалният силиций е неговата висока чистота. За да бъде използван като полупроводников

материал при соларните клетки, силицият трябва да бъде с чистота от 99,9999% При първото поколение типовете фотоволтаици се класифицират в три основни вида, а именно монокристални, поликристални и лентови (EFG ribbon).

Основният материал, от който се произвеждат фотоволтаичните клетки е кристалният силиций. В различните технологии и видове фотоволтаици, той се използва под различни форми. Тук той бива използван под формата на монокристален силиций. Производството на тази разновидност на силиция се получава чрез обработка на кристала, при която той бива нарязан на изключително тънки кръгли или скосени елементи, с големина около 0.2 мм. Те в последствие биват използвани за изработката на самите клетки. Тази технология на производство е и причината за високата цена на този тип фотоволтаични панели.

Цветът на соларните клетки е черен. Размерът на една фотоклетка е 100 см², като тя осигурява мощност от около 1,5 W при максимална осветеност на клетката. Основният метод за генериране на електричество при фотоволтаичните панели е чрез директно преобразуване на слънчевата радиация. Електричеството се генерира чрез потока от електрони, който преминава през електрическото поле на полупроводника. Когато слънчевата светлина достигне слънчевата клетка, тя преодолява бариерата, която електрическото поле създава между клетките, ограничавайки потокът от електрони. Слънчевите лъчи носят своята енергия във вид на фотони. Всеки фотон обикновено има достатъчно енергия, за да успее при удара със соларната клетка да отстрани един електрон от кристалната решетка.

Въпреки, че процеса на изработка на тези клетки е изключително енергоемък и скъп, този тип панели са най-ефективните. Коефициентът на полезно действие на монокристалните клетки е 13-18%, а ефективността на самите панели е по-ниска – около 11-16%.

Монокристалните панели постигат най-добри резултати при температура от 25^оС. Те са по-неефективни при високи температури, което се дължи на специфичните физични свойства на полупроводниковите елементи.

Както и името на технологията подсказва, разновидността на силиция, която се използва тук е поликристален силиций. За разлика от монокристалния силиций, който се нарязва на кръгли елементи, поликристалният е съставен от множество малки силициеви „зърна“ (grains) с разнообразна кристалографска ориентация. (varied crystallographic orientation), което позволява силицият да бъде разтопен и след това излят в квадратна форма. По този начин се постигат по-малки загуби на материал. Този материал може лесно да бъде синтезиран позволявайки на материала да кристализира след като изстине. Тъй като по време на процеса на кристализация се образуват произволни кристални граници (random

crystal boundaries), материалът кристализира по несъвършен начин (in an imperfect manner), т.е. повърхността не е идеална, следователно ефективността на този тип технология е по-ниска от тази на монокристалните. Причината е, че поради неидеалната повърхност се абсорбира по-малко слънчева енергия и съответно се произвежда по-малко електроенергия. Коефициентът на полезно действие на поликристалните панели е от 10% до 14%.

Силицият е по-малко ефективен в по-високите температурни диапазони. Максимална производителност при поликристалът се постига при температура до 25^оС. По-ниската ефективност на поликристалните панели в сравнение с монокристалните, може да бъде компенсирана от ниските цени за производството на материала. Също така използването на по-малко материал при производството води до увеличение в производителността В тази връзка, недостатък може да се окаже единствено по-голямото място, което заемат поликристалните панели, за да постигнат същото количество произведена електроенергия, което монокристалните биха произвели. Предимство е и възможността за използване на по-евтини материали за депониране. Поликристалният силиций се характеризира и с ниска токсичност.

Второто поколение от фотоволтаични панели е представено от тънкослойните соларни клетки. За разлика от първото поколение, този тип панели не са толкова добре развити и често използвани. Те разполагат с потенциала да произвеждат електричество за по-ниска цена, т. е. са по-ефективни. Предимство на тънкослойните фотоволтаици е именно размерът на клетки, чиято дебелина е около 1 до 4 микрона. В зависимост от фотоволтаичният материал, който се използва те се разделят на: такива, при които се използва аморфен силиций, кадмиев телурид и медно-индиев селенид.

Използването на аморфни силициеви соларни клетки е третия тип технология, използвана за производството на електроенергия чрез фотоволтаични панели, която е сравнително добре развита и често използвана в България. Аморфният силиций представлява „неподреден“ фотоволтаичен материал, т. е. той не притежава кристална решетка, а атомната му структура е аморфна. Именно поради този факт произтичат и недостатъците на този тип панели.

Структурата на една аморфно силициева соларна клетка е съставена от множество пластове аморфен силиций. Всеки слой е хидрогенериран. Аморфният силиций в отделните пластове, се намира между прозрачен проводник и метална повърхност, като всеки слой се отлага върху стъкло или друга основа.

Тази технология е една от най-ефективните сред останалите тънкослойни технологии. За разлика от другите технологии, при които се използва силиций, тук ефективността е значително по-ниска. Коефициентът на полезно действие на аморфните силициеви соларни панели варира между 4% и 8%. Недостатък за този тип клетки е, че те търпят значителни загуби на изходна мощност с течение на времето, което се дължи на слънцето, при по- високи температури, силицият намалява своята ефективност. При аморфния силиций загубите са в диапазона от 15% до 35%.

Предимство на аморфно силициевите соларни клетки е стойността на тяхното производство. Благодарение на техниките на продължително отлагане, разходите за производство значително намаляват. Това напълно компенсира ниската ефективност и съответно намаленото количество произведена електроенергия. Друго предимство на аморфния силиций е възможността да бъде отлаган върху евтини и много големи повърхности, като стъкло, гъвкава пластмаса или неръждаема стомана. Този процес е сравнително опростен и евтин.

Изключително предимство на тази технология е характера на продукта, който е лек, тънък, гъвкав и след производството може да бъде нарязан на различни размери, следователно позволява тези панели да бъдат монтирани върху различен тип повърхности като: неравни терени, покриви или интегрирани в тях, изпъкнали повърхности и др.

Този тип тънкослойни фотоволтаични соларни клетки притежават най-висока ефективност и на-ниска цена за производство в сравнение с останалите тънкослойни технологии и материали. Технологията е същата, както и при аморфните соларни клетки с разликата, че полупроводниковият материал, който се използва е кадмиев телурид. Основните 2 материала, които се използват за този тип технология са кадмий и телур. Кадмият се получава като вторичен продукт от добиването на цинк. Телура от своя страна е вторичен продукт от обработката на мед,от където се добива в повечето случаи, но той се извлича като вторичен продукт и от олово и злато, въпреки по-малките количества. Това е един и от недостатъците на тази технология, поради малките количества които се добиват.

Максималният коефициент на полезно действие при тези фотоволтаични панели е около 16%. Поради спецификата на кадмиевият телурид ефективността потенциално може да бъде увеличена до 20% в лабораторни условия. В допълнение към високата ефективност, предимство са и ниските разходи за производството на самия модул. Процесът може да бъде оптимизиран, като по този начин да се постигне по-голяма производителност. Това може да се осъществи чрез използването на по-широки повърхности, по-тънки слоеве – с цел да се спести материал, електричество и време, както и съобразното използване на материалите.

7.2.2.3. Медно-индиев селенид и медно-индиев-галиев селенид

Тази технология е най-ефективната сред тънкослойни соларни клетки. Потенциално, коефициентът на полезно действие може да достигне този на силициевите технологии от първото поколение фотоволтаици. В лабораторни условия е постигната ефективност от 20%. Въпреки това, тя не е широко използвана в България.

Самите модули не се различават от устройството на останалите тънкослойни фотоволтаични клетки. Производството на този тип модули включва отложен слой, който бива нарязан на паралелни свързани ленти. Модулът се покрива с прозрачно защитно покритие. В задната част на панела се поставя молибденов слой, който изпълнява и ролята на отражател, като пренасочва енергията, която е пропусната и по този начин увеличава ефективността.

7.2.3. Трето поколение

Третото поколение фотоволтаични технологии се основава на използването на иновативни и перспективни фотоелементи – органични полимери, фотоелектрохимични батерии, слънчеви батерии с полупроводников нанокристал и др. Технологиите от третото поколение се различават от другите две – те не използват традиционния p-n преход, също така те не са масово разпространени. Тези фотоволтаични технологии са все още на фаза проучвания, експерименти и демонстрации. Съществуват четири вида технологии от трето поколение. Това са:

• 
  Фотоволтаици с концентриране на светлината;
  
• 
  Органични соларни клетки;
  
• 
  Цветочувствителни слънчеви клетки (Dye-sensitized solar cells);
  
• 
  Novel and emerging solar cells.
  

Инсталациите, концентриращи слънчевата енергия, са термични технологии. Те предоставят възможности за производство на електричество и топлинна енергия. Най-общо концентрираната енергия първо се преобразува в пара и след това използвана за източник на топлина, движеща сила, с която се задвижват турбини, които произвеждат електроенергия.

В зависимост от особеностите на използваните оптични средства съществуват четири вида системи – линейни концентриращи системи, които се делят на:

• 
  Параболични линейни рефлектори и линейни френелови рефлектори;
  
• 
  Концентриращи чинии;
  
• 
  Соларни кули.
  

Технологията за производство на енергия от вятъра се изразява в трансформиране на кинетичната енергия на вятъра в използваема механична или електрическа енергия. Това се осъществява чрез задвижване на лопатките на вятърните турбини от кинетичната енергия на въздушните потоци, което от своя страна осигурява енергия, задвижваща генератора от турбината. Факторите, които оказвалият влияние върху възможностите за производство на енергия от вятъра са метеорологичните условия, методите за трансформиране на кинетичната енергия в електрическа, икономическата ефективност и др.

Ефективното използване на природния потенциал чрез превръщането му в полезна енергия може да доведе до положителни икономически резултати. За постигането на подобен ефект от съществено значение е качественото проектиране, което се изразява в избора на място за монтиране на ветрогенераторите, избора на подходящи турбини и ветроенергийния одит. Сам по себе си ветроодитът е основата за оценка на потенциала за производство на енергия от вятъра на определена територия. Необходимо е да бъде извършена оценка за това дали дадена площадка е подходяща за разполагане на вятърна турбина или изграждане на вятърен парк. Чрез различни 3D измервания, специфични ветроатласи и други подобни методи се изготвя оценка на турболенцията на въздушния поток и картина на движението на въздушните маси. Качественото ветроенергийно одитиране може значително да намали турболентните загуби на кинетична енергия.

Препоръчително е проучванията да се извършват на височина над 10 метра като за определяне на скоростта на вятъра над тази височина в България се прилага специално разработена от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН технология, при която се използва математическо моделиране за вероятната скорост на вятъра. Продължителността на детайлните проучвания варира от 1 до 3-4 години, през които се анализират роза на ветровете, турбулентност и средни стойности по часове и дни; пресмята се скоростта на вятъра във височина и се изчислява количеството произведена енергия за определена мощност на генератора. На база тези анализи и проучвания може да се избере вятърна турбина, която да е максимално ефективна.

Ветрогенераторите са с различни форма, стил и мощност. В зависимост от природния потенциал на териториите, вятърните турбини могат да бъдат разположени на сушата – onshore вятърни турбини или във водата – offshore вятърни турбини.

Повечето ветрогенератори са разработени по следния начин: перките или т.нар „лопатки“ се закрепят към тяло, в което са разположени генератор, разпределителна кутия, ротор, вал и лагер. При по-големите и мощни турбини валът се свързва към скоростна кутия с масло за охлаждане и радиатор като към кутията се поставя и устройство за измерване на посоката и силата на вятъра, което позволява насочване на перките в оптимална географска посока. Ефективността на вятърните генератори като инструмент за производство на електроенергия, произтича и от факта, че те могат да функционират както самостоятелно, така и като част електроразпределителната мрежа. При свръхпроизводство на енергия тя може да се съхранява в пригодени за целта акумулатори.

Важно за ефективността на вятърната турбина е размера на лопатките. Тъй като мощността на турбината зависи от повърхността, която лопатката описва, генерираната енергия представлява функция от дължината на перката. Поради тази причина често срещана практика е монтирането на по-дълги перки към основното тяло на вятърната турбина, което от друга страна позволява ротора да бъде поставен на по-голяма височина, където вятърът е по-силен и турбулентните движения са по-малко. Най-често срещаното отношение на

скорост на върха на лопатките към скоростта на вятъра е 8:1, което означава, че ако вятърът е със скорост 5 м/с, то лопатките се движат с 40 м/с. Съобразно нормативните изисквания в ЕС за нивата на шум максимално допустимото отношение е 5-6:1. Друг фактор оказващ влияние върху количеството енергия произведена от вятъра е невъзможността да се използва 100% от вятърния потенциал. Това се дължи на факта, че при конвенционалните ветрогенератори вятърът не може да бъде контролиран, което води до не повече от 60% ефективност дори и при най-благоприятни условия.

При производството на енергия от вятъра количеството генерирана енергия се равнява на третата степен на скоростта на вятъра. Приложена на практика тази закономерност търпи леки изменения и в повечето случаи мощността на вятърния поток е пропорционална на втората степен на скоростта, поради аеродинамичните, механични и електрически характеристики на преобразуващите устройства на вятърните турбини. Подобно на останалите методи за производство на енергия от възобновяеми източници, така и вятърната енергия е сектор, който се нуждае от значителни инвестиции. Въпреки че капиталовложенията трябва да бъдат разпределени в различни направления (разходи за предпроектни проучвания, стойност на цялата вятърна турбина, експлоатация и поддръжка на съоръженията, разходи за човешки ресурс и др.) производството на енергия от вятъра се счита за една от най-ефективните и доходоносни технологии за генериране на енергия от ВЕИ по отношение на цената на kWh произведена енергия.

Няколко основни фактора, сред които затрудненото построяване и експлоатация на вятърните турбини в урбанизирани или защитени територии; неравномерно разпределеният ветрови ресурс; физикогеографските особености на територията на страната и техническите изисквания за инсталиране на различни мощности на вятърните турбини, могат да окажат положително или отрицателно въздействие върху достъпния енергиен потенциал. От друга страна оценката на инвестициите и разходите за поддръжка на вятърните турбини пряко влияят върху възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия.

Антоново има изградена Пречиствателна станция за питейни води - микрофилтрационна озонаторна станция при село Ястребино.

Съществуващите водни запаси не осигуряват нормално водопотребление за битови и производствени нужди. Водоснабдени са 59 населени места. Вътрешната водопроводна мрежа е с дължина 181 км., а външната с дължина 105 км. или общо 286 км. Абонатите са общо 3 300. Помпажната вода се подава от общо 32 броя помпени станции и 75 водоеми с общ обем 4 164 куб.м. вода.

Водоснабдените селища са 99%.

Стопанисването и използването на водните площи е приоритет за общината.

Водните площи включват един национален и четири местни /общински/ язовири. Язовир “Ястребино” е важен водостопански, рекреационен и селскостопански ресурс. Той има междуобщинско значение за водоснабдяване посредством ПСПВ – Ястребино на община Антоново и гр.Омуртаг. Другите четири микроязовира в селата Еревиш, Семерци, Долна Златица и Пиринец са предназначени за напояване и рибовъдство.

На територията на община Антоново няма термални извори, нагрети скали на по-голяма дълбочина и други алтернативни източници на геотермалната енергия.

Естествената растителна покривка е сравнително добре запазена. Горите са съставени изключително от широколистни видове и имат смесен характер – цер, благун, летен и зимен дъб, бук, габър, ясен, клен. Допълнително са залесени иглолистни насаждения – бял и черен бор. Горите заемат над 30% от територията на общината. Малък е процентът на високостеблените гори – около 18% от площта на всички гори.

Горската растителност е съсредоточена предимно в южната част на община Антоново. Тя има главно климатична и хидроложка роля и за това една от важните задачи е нейното запазване и преодоляването на негативните последици от безразборното и изсичане, както в миналото, така и в наши дни. В това отношение особено важно е научно обоснованото залесяване.

Дървесните видове със стопанско значение са: бук, зимен дъб, благун. Използват се за направа на паркет и строителни материали от преработвателните фирми в селата Илийно и Камбурово. Различните видове дървета основно се използват за огрев от населението.

Територията на общината не е напълно изследвана по отношение на полезни изкопаеми. Правени са дълбоки сондажи при селата Пиринец, Китино, Моравка и Старчище, но без положителен резултат. При село Букак се намира най-дълбокият сондаж в България.

Неизползваните отпадъци от дърводобива и малоценната дървесина, която сега се губи без да се използва могат да бъдат усвоени само след раздробяване на трески или преработване в дървесни брикети или пелети след пресоване и изсушаване. Производството на трески има значително по-ниски разходи от производството на брикети и пелети, при което се изисква предварително подсушаване на дървесината и e необходима енергия за пресоване.

Голям неизползван потенциал имат селскостопанските растителни отпадъци. За балиране и транспорт на сламата има подходяща технология. Необходимото оборудване в голяма степен липсва и днес не се използва с пълния си капацитет.

Засега няма опит и специализирано оборудване за събиране, уплътняване и транспорт на стъбла от царевица, слънчоглед и други, но този проблем може да бъде решен в кратки срокове без големи разходи.

За отпадъците от овощните градини може да се използва оборудването, което ще надробява отпадъците от горското стопанство.