СЕКТОРНА ПОЛИТИКА ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

3. СЕКТОРНА ПОЛИТИКА ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

1. ИНДУСТРИЯ

Нарастването на БДС на индустрията за периода 2002-2003 година е около 7% и е по-голямо от това на останалите сектори (селско стопанство и услуги). Тази скорост се запазва и през първото полугодие на 2004 г.

Създавайки около 26% от БВП през 2003 г., индустрията продължава да е най-големият потребител на горива и енергия. През 2003 година сектор „Индустрия” е потребил 3522 ktoe, което съставлява 38,4% от КЕП. В рамките на сектора най-голям потребител на енергия е под-сектор”Промишлено производство”, на което се падат 95% от ЕП на индустрията. Останалите 5% се консумират от два под-секторите: „Рудодобив” и „Строителство”. Най-големите енергийни консуматори в под-сектор „Промишлено производство” са браншовете: „Черна металургия”, „Химическа промишленост”, „Производство на неметални минерални суровини” и „Хранително-вкусова промишленост”.


През 2003 година електроенергията и особено силно биомасата (промишлените отпадъци) са повишили дяловете си в ЕП на индустрията.
Структурата на употребените горива и енергии показва, че през 2003 г., когато започва бързо нарастване на ЕП на индустрията, с най-голям дял остават течните горива, следвани от електроенергията, природния газ и въглищата.


Процесът на намаляване на КЕИ на индустрията се забавя. През 2003 година започва процес на краткосрочно нарастване.
Трябва да се има предвид, че сектор „Индустрия” предопределя високата стойност на КЕИ на българската икономика и, следователно, големият потенциал за повишаване ЕЕ на икономиката е съсредоточен в него. Висока стойност на КЕИ на сектор „Индустрия”се предопределя от ЕИ на под-сектор „Промишлено производство”.

• 
  Въпреки, че през 2003 г. сектор индустрия започва да увеличава енергийната си интензивност, преизчислена към постоянна структура от 2000 г. КЕИ на индустрията продължава да намалява. Това означава, че е настъпило преструктуриране от по-ниско енергоинтензивни под-сектори (производство, пренос и дистрибуция на електроенергия, топлинна енергия, газ и вода) към по-енергоинтензивни под-сектори на индустрията (промишленото производство).
  
• 
  През периода 2002-2003 г. наблюдаваната стойност на КЕИ на под-сектор промишлено производство намалява по-бързо от тази при постоянна структура от 2000 г. Това означава, че преструктурирането от по-енергоинтензивни към по-ниско енергоинтензивни браншове продължава, макар и по-бавно.
  

За периода 2005-2007 г. се очаква слабо намаляване на КЕИ. Тенденцията в 2002-2004 г. за нарастване на КЕИ ще бъде преодоляна от приложените мерки по енергийна ефективност към 2006 г. В Таблица 3.1.2. е даден обобщен списък с проекти по ЕЕ, чието изпълнение ще промени тенденцията от 2002 -2004 г. за нарастване на КЕИ.

• 
  химическа промишленост: 30%
  
• 
  металургия (черна и цветна): 30%;
  
• 
  производство на неметални минерални суровини: 16%
  

В периода 1997-2003 г. КЕП и на трите бранша намалява, като най-чувствителна е тази тенденция при химическата промишленост – 9,0%/г. Другите два бранша бележат спад от 6,4%/г. за производството на неметални минерални суровини и 3,6%/г. за металургията, но въпреки това запазват относително големите си дялове в ЕП на промишленото производство.

Докато по отношение на КЕП трите бранша са водещи, то, що се отнася до създадената от тях БДС, приносът им в БДС на под-сектора е изключително скромен Стойностите за 2003 г. са съответно:

• 
  химическа промишленост: 8%
  
• 
  металургия (черна и цветна): 8%;
  
• 
  производство на неметални минерални суровини: 5%
  

Очаква се нарастване на енергийната консумация в химическото производство и производството на неметални минерални суровини.

• 
  химическа промишленост: с 4 %/г.;
  
• 
  металургия (черна и цветна): с 3.9 %/г.;
  
• 
  производство на неметални минерални суровини: с 1.9 %/г.
  

• 
  обследванията за ЕЕ;
  
• 
  създаването на процедури за енергиен мениджмънт;
  
• 
  разработването и прилагането на програми за ЕЕ, за отделните индустриални под-сектори;
  
• 
  въвеждането на високотехнологични и енергоспестяващи решения, стимулиране на иновациите в областта на ЕЕ.
  

• 
  програмно управление на технологичните процеси;
  
• 
  контролни системи за входящите и за изходящите материални потоци;
  
• 
  системи за управление на енергийните потоци;
  
• 
  системи за оценка и управление на осветлението;
  
• 
  система за управление на вторични енергоносители;
  
• 
  системи за управление вентилационни и климатични агрегати;
  
• 
  малки когенерационни мощности за частична или пълна енергийна автономност;
  
• 
  следящи системи и краен контрол на готовите изделия.
  

Използването на съвременното информационно оборудване и разработените софтуерни програми, с инструментариума на моделирането дават възможност за прилагане на конкретни инвестиционни планове, резултиращи в повишаване на ЕЕ, намаляване специфичните производствени разходи и осигуряване конкурентно ниво на качеството на продукцията.

• 
  Общият енерго-спестяващ ефект от реализацията на гореизброените обекти е равностоен на около 2% от извежданите от експлоатация мощности на АЕЦ ”Козлодуй”
  
• 
  Спестената електроенергия е изчислена на база 6500 часа натоварване на спестените мощности
  

2. 
   
   Каталог: documents
   documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
   documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
   documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
   documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
   documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
   documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
   documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
   
   
   
   Изтегляне 1.08 Mb.
   
   Сподели с приятели: