Програма по енергийна ефективност 2005-2007 год октомври 2005 г., София съдържание

ЕНЕРГИЕН БАЛАНС

1. ПЪРВИЧНО И КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

Очакванията са след 2003 година да нарастват дяловете на:

• 
  Въглищата - за сметка на намаляването на дела на ядрената енергия (затварянето на 3 и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”
  
• 
  Нефта - вследствие на повишено търсене на течни горива от крайните потребители (транспорт)
  
• 
  Природният газ - вследствие повишаване на търсенето му от крайните потребители (индустрия и домакинства)
  

Очакванията са след 2003 година да се увеличат дяловете на:

• 
  Течните горива - вследствие на повишена консумация в транспорта
  
• 
  Природният газ - вследствие на ускоряване на газификацията
  
• 
  Биомасата (в преобладаващата си част като дърва за огрев) – вследствие на икономически фактори
  

• 
  Ще се запази тенденцията на намаляване на дела на електроенергията – вследствие намаляване на употребата й в бита за отопление, БГВ и кухненски нужди (газификация).
  
• 
  Ще се запази тенденция на стабилизиране на дела на топлинната енергия – вследствие едновременното действие на мерките по топлинно изолиране на сградите и възстановяване на влошения топлинен комфорт на българското домакинство.
  

• 
  Индустрията запазва относително висок дял (39%) от КЕП);
  
• 
  Транспортът и услугите увеличават непрекъснато дяловете си в КЕП;
  
• 
  През 2003 година секторите Домакинства и Транспорт са употребили 50.4% от КЕП (Домакинствата и част от транспорта не създават ДС!).
  

Чувствителното увеличаване на енергийното потребление в сектор Транспорт през 2003 година спрямо 2000 година води до промяна в структурата на крайното потребление на горива и енергия.

2. ПЪРВИЧНА И КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА ИНТЕНЗИВНОСТ

Очаква се интензивността на БВП, както на ниво крайно потребление, така и на ниво първично потребление да намалява. Прогнозата за намаляване на КЕИ се подкрепя от бързото повишаване на цените на горивата и енергиите, разширяването на мерките по енергоспестяване при крайните енергопотребители и неизбежното преструктуриране на българската икономика в посока към по-ниско енергоинтензивни дейности и производства в процеса на приспособяването й към икономиката на ЕС. Въпреки това трябва да се подчертае, че без целенасочени действия на държавата и на цялото общество в посока към приоритетно въвеждане на мерки по ЕЕ този процес може да се окаже по-бавен и съчетан с неприятни последици за някои по-енергоемки производства.

Анализът на причините за повишаване на КЕИ през 2003 година не би бил коректен, ако не се отчете промяната на структурата на икономиката. Това е направено на долната фигура, където наблюдаваните изменения на КЕИ, са приведени към базова структура на икономиката от 2000 година, като първо е коригирано влиянието на основните сектори („Селско стопанство”, „Индустрия” и „Услуги”, а след това и влиянието на преструктурирането вътре в сектор „Индустрия”.



Подобряването на ЕЕ (КЕИ при постоянна структура на икономиката, включително постоянна структура на индустрията) се забавя и през 2003 година започва да се влошава!

По-бързото нарастване на действително наблюдаваната КЕИ от тази при постоянна структура на икономиката, включително постоянна структура на индустрията, показва, че в сектор „Индустрия” се наблюдава процес на „обратно” преструктуриране. Нараства делът на добавената стойност, създавана в под-сектор с висока енергийна интензивност (например: под-сектор „Промишлено производство”) за сметка на под-сектор с ниска енергийна интензивност (например: под-сектор „Електроенергия, газ и вода”).

Докато преструктурирането между основните икономически сектори почти е приключило, вътре в сектор”Индустрия” то продължава. На следващата фигура е анализирано влиянието на структурните промени в под-сектор „Промишлено производство”. Този под-сектор като цяло подобрява показателите си, макар, че по-голямата част от намаляването на енергоемкостта му е вследствие на вътрешно преструктуриране.

• 
  Действително наблюдаваната ЕИ на сектор” Индустрия” се повишава за периода 2002-2003 година с 1%, докато стойността й, приведена към постоянна структура(2000г.), намалява с 2%.
  
• 
  Действително наблюдаваната ЕИ на под-сектор „Промишлено производство” намалява за периода 2002-2003 година с 2.2%, докато стойността й, приведена към постоянна структура(2000г.) намалява с 1.7%.
  

В под-сектор „Промишлено производство” също се наблюдава процес на преструктуриране. Скоростта на подобряване на ЕЕ се увеличава с около 0.5% от процеси на преструктуриране, при които делът на добавената стойност, създавана в браншове с ниска енергийна интензивност се увеличава за сметка на браншове с висока енергийна интензивност.

3. АНАЛИЗ И ПРОГНОЗА. ЦЕЛИ

За националната икономика по-съществена е ЕИ на ниво ПЕП. Наблюдаваното през последните години преструктуриране на КЕП в посока нарастване на дяловете на горивата за сметка на дяловете на вторичните енергии (електрическата и топлинната), неминуемо ще се отрази на ефективността при използването на микса от енергии и горива при крайните потребители. Загубите при крайното потребление ще се увеличат за сметка на намаляване на загубите при преобразуването.