Програма по история на българския език

по история на българския език

Предмет и задачи на историята на българския език. Оценка на изворите за историята на българския език.

Българският език като славянски и балкански език.

Принципи за периодизация на българската езикова история. Характеристика на основните периоди - предписмен и старобългарски период, среднобългарски, новобългарски.

Основни тенденции в развоя на българския консонантизъм и вокализъм. Праславянската тенденция към палаталност и нейното продължение в историческия развой на българския език. Промени в корелациите твърдост-мекост и звучност-беззвучност на съгласните. Загуба на признаците редуцираност и назалност при вокалите. Промените в структурата на българската сричка.

Праславянското и старобългарско о. Условия за лабиализация. Остатъци от широк нелабиализиран гласеж на гласната о в българските говори.

Промени с еровите гласни в зависимост от позицията им в границите на фонетичната дума. Смесване на еровете - причини и резултати. Застъпници на еровите гласни в българските диалекти - обяснение на развоя. Задържане на слаба ерова гласна в корена на думите.

Промени с назалните гласни - загуба на носовостта и смесване на носовките. Графично и фонетично смесване на носовките през среднобългарската епоха. Застъпници на носовите гласни в съвременните български диалекти. Остатъци от назализъм.

Промените с ятовата гласна и връзката им с развоя на предната ерова и предната носова гласна. Така нареченият ятов преглас в източните български говори. Ранни промени на ятовата гласна в а след стари палатали преди ятовия преглас. Проблемът за прегласа на йотуванато а в случаи като поляна-полени, шапка-шепки, чаша-чеши и под.

Развой на сонантите. Първични (праславянски) и вторични сонанти. Причини за появата на вторичните сонанти. Сонантични р и л вътре в думата. Сонантизацията на сонорните съгласни р, л, н и м в края на думите след изпадането на слабите ерове и т. нар. ерова епентеза. Сонантизация на съгласна в.

Промени с и-гласните. Изравняване на гласна и и ы - причини и начало на процеса. Преход на гласна и в у с предходна мекост в българските говори. Развой на нова йота (поствокална и постконсонантна) в българските говори. Смекчаване на съгласните пред новата йота . Преходът на меки т и д в к и г в българските говори и връзката му със замяната на праславянските шт и жд с к и г югозападните български говори.

Ролята на промените във вокализма за изграждането на корелацията твърдост-мекост на съгласните в българския език. Значението на смесването на назалните и еровите гласни, ятовия преглас и новата йотация за фонологизацията на позиционната мекост в различните групи български говори.

Ролята на възникването на нови затворени срички за доизграждането на корелацията звучност-беззвучност на съгласните - поява на нови съгласни фонеми (ф и дж) в българските говори.

Основни тенденции в развоя на българския морфосинтактичен строй. Преходът от синтетизъм към аналитизъм - етапи, причини и резултати. Отражението на загубата на склонението на имената върху структурата на фразата - начини за компенсирането на липсата на падежни флексии за изразяване на синтактичните отношения (предлози, удвояване на допълнението, усложняване на глаголната система, членна форма).

Прегрупиране на склонението по родов признак. Предпоставки и начало на процеса. Изравняване на именната парадигма при имената от мъжки , женски и среден род . Съдбата на старите консонантни и дифтонгични склонитбени типове (старите -u-, -i-, -es-, -en-, -er- и -nt- основи).

Промени в категориите род и число на имената. Причини за колебанията в рода на съществителните имена с консонантен завършък и нулево окончание в българските говори. Развой на старите съществителни имена singularia и pluralia tantum. Преосмислянето на старите събирателни форми като форми за множествено число и на старите pluralia tantum като форми за единствено число в зависимост от окончанията. Остатъци от форми за двойствено число в българските говори. Развой на бройната форма при имената от м.р.

Исторически предпоставки за възникване на членната форма в българския език. Членуването н праславянски и старобългарски. Изграждане на нова членна морфема от задпоставените показателни местоимения - троен член в някои българки говори, обобщаване на т- като основен показател за определеност при съществителните и прилагателните. Причини за вариативността на членната морфема на имената от м.р.

Развой на местоименната система в българския език. Изграждане на парадигмата на личните местоимения и създаване на форми за третолично местоимение. Развой на системата на показателните местоимения - преход от троична към двоична показателност в българските говори. Промени в системата и формите на въпросителните местоимения и влиянието им върху формообразуването на отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Остатъци от стари местоименни типове в българските говори.

Системата на местоименните наречия за място, време и начин в старобългарски и нейните промени - загубата на противопоставянето покой-посока при наречията за място и изграждането на новобългарските наречия за място; развой на формите на наречията за време; наречия за количество и начин.

Общ преглед на развоя на глаголната система - увеличаване на системата на глаголните времена за сметка на форми с резултативно и несвидетелско значение. Причини и следствия от този процес.

Развой на формите за сегашно време. Преобразуване на спрежението в историята на българския език. Изграждане на трето новобългарско спрежение. Остатъци от атематични глаголни форми.

Развой на формите за повелително наклонение в българския език. Унифициране на окончанията за простите форми и следи от атематични форми за повелително наклонение. Отрицателните форми за повелително наклонение - история и специфика. Да-формите за повелително наклонение.

Промени в парадигмите на аориста и имперфекта. Унифициране на окончанията за двете прости минали времена. Остатъци от стари аористни типове. Смяна на имперфектната основа - причини и последици от това явление.

Изграждане на парадигмата на бъдеще време в българския език. Причини за превръщането на спомагателните глаголи в частици за образуване на бъдеще време. Диалектните разновидности на формите за бъдеще време като етапи от техния развой.

Изграждане на системата от резултативни и несвидетелски форми в българския език. Причини и предпоставки. Общият формообразувателният модел на несвидетелските и резултативните форми. Възникване на формите за преизказно наклонение.

История на формите за страдателен залог в българския език.

История на формите за условно наклонение. Поява на нови форми за условно наклонение в източните български говори.

История на именните глаголни форми. Съдбата на инфинитива и супина в българския език. Развой на съкратения инфинитив в част от българските говори. Други остатъци от инфинитива. Старобългарската система от страдателни и деятелни причастия и нейният развой - загубата на сегашното и миналото деятелно I причастие и появата на деепричастието, съдбата на сегашното страдателно и миналото страдателно причастие. Еловото причастие като наследник на старобългарското предикативно минало деятелно второ причастие и на минало деятелно I причастие в неговата атрибутивна функция. Следи от изчезнали причастни типове в диалектите и в книжовния език.
БИБЛИОГРАФИЯ
К.Мирчев, Историческа граматика на българския език, С.1978 г.
Ст.Младенов, История на българския език, С.1979
Б.Цонев, История на българския език, т.1-3, С. 1983-1985
Г.Герджиков, Преизказването на глаголното действие в българския език, С. 1984

Д.Мирчева, И.Харалампиев, История на българския език, 1999