Програма по история на българския език за държавен изпит

1. 
   Принципи за периодизация на българската езикова история. Характеристика на основните периоди - старобългарски (предписмен и писмен), среднобългарски, новобългарски. Извори за историята на българския език.
   
2. 
   Българският език като славянски и балкански език. Българо-руски и руско-български езикови влияния. Взаимни влияния между българския и другите балкански езици. Балканизмите в българския език.
   
3. 
   Основни процеси в развоя на българския консонантизъм. Промени в корелациите твърдост-мекост и звучност-беззвучност на съгласните. Промените в структурата на българската сричка.
   
4. 
   Основни тенденции в развоя на българската вокална система. Загуба на признаците редуцираност и назалност при вокалите. Промени с назалните гласни през среднобългарската епоха - загуба на носовостта и смесване на носовките. Графично и фонетично смесване на носовките. Застъпници на носовите гласни в съвременните български диалекти. Остатъци от назализъм.
   
5. 
   Ерови гласни. Промени с еровите гласни през старобългарския период в зависимост от позицията им в границите на фонетичната дума. По-нататъшни процеси при еровите гласни. Смесване на еровете - причини и резултати. Застъпници на еровите гласни в българските диалекти - обяснение на развоя. Задържане на слаба ерова гласна в корена на думите. Последици от изпадането на еровете: консонантни промени в границите на новите затворени срички, вторични сонанти, ерова епентеза, нова йота.
   
6. 
   Промените с ятовата гласна и връзката им с развоя на предната ерова и предната носова гласна. Така нареченият ятов преглас в източните български говори. Ранни промени на ятовата гласна в а след стари палатали преди ятовия преглас. Проблемът за прегласа на йотуванато а.
   
7. 
   Ролята на промените с еровете и носовките и на ятовия преглас за съвременното диалектно членение на българския език. Основни диалектни групи.
   
8. 
   Промени с и-гласните. Изравняване на гласна и и ы - причини и начало на процеса. Преход на гласна и в у с предходна мекост в българските говори. Развой на нова йота (поствокална и постконсонантна) в българските говори. Смекчаване на съгласните пред новата йота. Преходът на меки т и д в к и г в българските говори и връзката му със замяната на праславянските шт и жд с к и г югозападните български говори.
   
9. 
   Старобългарската именна система. Склонитбени типове при съществителните. Прегрупиране на склонението по родов признак. Предпоставки и начало на процеса. Изравняване на именната парадигма при имената от мъжки, женски и среден род. Съдбата на старите консонантни и дифтонгични склонитбени типове (старите - u -, - i -, - es -, - en -, - er - и - nt - основи). Промени в категориите род и число на имената. Причини за колебанията в рода на съществителните имена с консонантен завършък и нулево окончание в българските говори.Развой на старите съществителни имена singularia и pluralia tantum.
   
10. 
    Исторически предпоставки за възникване на членната форма в българския език. Членуването в праславянски и старобългарски. Изграждане на нова членна морфема от задпоставените показателни местоимения - троен член в някои български говори, обобщаване на т- като основен показател за определеност при съществителните и прилагателните. Причини за вариативността на членната морфема на имената от мъжки род.
    
11. 
    Основни тенденции в развоя на българския морфосинтактичен строй. Преходът от синтетизъм към аналитизъм - етапи, причини и резултати. Отражението на загубата на склонението на имената върху структурата на фразата - начини за компенсирането на липсата на падежни флексии за изразяване на синтактичните отношения (предлози, удвояване на допълнението, усложняване на глаголната система, членна форма).
    
12. 
    Съдбата на старите прости и сложни форми на прилагателните в българския език. Наследници на някогашните сложни форми на прилагателните в съвременния български език. Произход и възникване на аналитичните степени за сравнение.
    
13. 
    Местоименната система в старобългарски и новобългарски. Лични местоимения. Промени при личните местоимения. Показателни местоимения. Развой на системата на показателните местоимения - преход от троична към двоична показателност в българските говори. Поява на третолично местоимение. Развой на системата от притежателни местоимения и поява на притежателно местоимение за трето лице. Промени в системата и формите на въпросителните местоимения и влиянието им върху формообразуването на отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Остатъци от стари местоименни типове в българските говори.
    
14. 
    Глаголната система на старобългарски и новобългарски. Минала и сегашна основа и формите, образувани от тях. Лични и нелични глаголни форми в старобългарски и новобългарски.
    
15. 
    Общ преглед на развоя на глаголната система на българския език - увеличаване на системата на глаголните времена за сметка на форми с резултативно и несвидетелско значение и на времена със сложна ориентация. Причини и следствия от този процес.
    
16. 
    Развой на формите за сегашно време в българския език. Преобразуване на спрежението в историята на българския език. Изграждане на трето новобългарско спрежение. Остатъци от атематични глаголни форми.
    
17. 
    Промени в парадигмите и значението на аориста и имперфекта. Смяна на имперфектната основа - причини и последици от това явление. Унифициране на окончанията за двете прости минали времена. Остатъци от стари аористни типове.
    
18. 
    Изграждане на парадигмата на бъдеще време в българския език. Промени с инфинитива и модалните глаголи в състава на аналитичните форми за бъдеще време. Диалектните разновидности на формите за бъдеще време.
    
19. 
    Развой на формите за повелително наклонение в българския език. Унифициране на окончанията за простите форми и следи от атематични форми за повелително наклонение. Отрицателните форми за повелително наклонение - история и специфика. Да-формите за повелително наклонение.
    
20. 
    Изграждане на системата от резултативни и несвидетелски форми в българския език. Причини и предпоставки. Общият формообразувателен модел на несвидетелските и резултативните форми. Възникване на формите за преизказно наклонение.
    
21. 
    История на формите за страдателен залог в българския език. История на формите за условно наклонение. Поява на нови форми за условно наклонение в източните български говори.
    
22. 
    История на неличните глаголни форми. Съдбата на инфинитива и супина в българския език. Развой на съкратения инфинитив в част от българските говори. Други остатъци от инфинитива. Развой на системата от страдателни и деятелни причастия. Поява на деепричастието; съдбата на сегашното страдателно и миналото страдателно причастие.
    
23. 
    Еловото причастие като наследник на старобългарското предикативно минало деятелно второ причастие и на минало деятелно I причастие в неговата атрибутивна функция. Поява на минало несвършено илово причастие в източните българските говори. Следи от изчезнали причастни типове в диалектите и в книжовния език.
    

С. Б. Бернштейн. Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Москва, 1948.

Г. Герджиков. Преизказването на глаголното действие в българския език, София, 1984.

Граматика на старобългарския език. Редакционна колегия: Ив. Дуриданов, Е. Дограмаджиева, А. Минчева. София, 1991.

Ив. Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. София, 1986.

Ив. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение. София, 1982.

Ив. Добрев. Българският език. София, 2005.

Л. Милетич. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат. София, 1987.

К. Мирчев. Българският език през вековете. София, 1988.

К. Мирчев. Старобългарски език. София, 1972.

К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. София, 1978.

Ст. Младенов. История на българския език. София, 1979.

Ст. Стойков. Българска диалектология. София,

А. Тотоманова. Из българската историческа фонетика. София, 1992.

А. Тотоманова. Из историята на българския език. София, 2009.

Ив. Харалампиев. Историческа граматика на българския език. В. Търново, 2001.

Ив. Харалампиев. По вековните пътеки на българския език. В. Търново, 2006.

Б. Цонев. История на българския език. Т. 1-3 София, 1983-1985.