ФИНАНСОВО-ПРОГРАМНО ОСИГУРЯВАНЕ

ФИНАНСОВО-ПРОГРАМНО ОСИГУРЯВАНЕ

Всички мерки на правителството имат финансово измерение. В областта на публичните финанси те имат пряко отношение към приоритетите: „Държавата в подкрепа на МСП и насърчаване на стартиращ бизнес”, „Държавата: партньор на частния сектор и нормализация на бизнес-средата”, „Насърчаване на инвестициите и бизнеса”, „Разширяване на финансовото посредничество и дългосрочното финансиране на реалния сектор”, „Ефективност на публичните финанси” при спазване принципите на поддържане на фискална стабилност и запазване на валутния борд. През изтеклия период МФ е направило:

1. Изпълнение на държавния бюджет и неговата актуализация. Управленските приоритети на правителството в управлението налага ревизия на бюджет 2013 на ГЕРБ по няколко причини: методически провежданата политика на репресии на държавата към населението и икономическите агенти, отказ от финансиране и следователно изоставане на социалните сектори (образование, здравеопазване и социално политика), отказ от провеждане на политика на стимулиране на икономическата активност и заетост, задълбочаване на неравновесията в секторите и между регионите, с което се лишиха от основни права хората в отдалечени райони. Не е тайна, че всички бюджети на С. Дянков се правеха два пъти: в края на бюджетния процес на предходната година със заложени нереално оптимистични прогнози и в средата на текущата година, когато е очевидно неизпълнението им – закони за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет са приети за 2010 и 2011 г., а за 2012 г. просто бе ревизирана прогнозата за БВП. При бюджет 2013 г., още в първата четвърт на годината, служебното правителство заложи неизпълнение на бюджета, като намали растежа на БВП наполовина. Същевременно се откриха и пропуски в бюджетиране на задължителни разходи (като субсидиите на селскостопанските производители), а накрая отпадна и всякаква възможност за маневриране по отношение на бюджетно финансиране. Очаква се ЕК да не успее да възстанови сертифицираните средства в двумесечен срок поради сериозни ликвидни проблеми към края на 2013 г., което оказва допълнителен натиск върху бюджета.

ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ: Изплащане на социалните разходи, непредвидени в заварения бюджет – включително подпомагане на най-уязвимите групи - безработни и най-бедните за посрещане на есенно-зимния сезон, издължаване на държавата към бизнеса – за просрочени задължения и възстановяване на ДДС, намаляване на евентуален ликвиден риск и на невъзможност за разплащане.

2.Ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС, по поредност на деклариране. Тази мярка включва ежемесечен анализ на структурата на невъзстановения ДДС и причините за това, контрол върху процеса, публикуване на ежемесечна информация за възстановения ДДС, изработване на график за разплащане на всички забавени плащания към бизнеса (до 31.08.2013). Това съвпада с предизборния ни ангажимент (разплащане на дължимите от държавата средства към бизнеса – до 30 дни и график за срочно разплащане на дължимите от държавата средства на бизнеса). От програмата на правителството (Програмата) обхваща частта „Държавата: коректен партньор на частния сектор и нормализация на бизнес-средата”.

РЕЗУЛТАТ: Направен е отчет за възстановения ДДС към фирмите за юли и за първата седмица на август. Размерът е около 730 млн. лв., по около 130-160 млн. лв. на седмица, без прихващането на данъка. Същевременно, няма данни за възстановените задължения на държавата по изпълнени договори. Преобладаващата част от тях са на общините към строителния сектор.

• 
  По единната сметка – съставена е работна група с участието на работодателски и синдикални организации, НСОРБ и приходните агенции за анализ на практическото прилагане и търсене на варианти за усъвършенстване на режима.
  

• 
  По намаляване на административната тежест - намаляване обема на документацията, изискван от НАП и АМ при извършване на проверки и ревизии, нова услуга на НАП - предоставяне на информация по електронен път за настъпили промени в данъчно-осигурителната им сметка – срок 31.08.2013 г., както и въвеждане на допълнителни електронни услуги на НАП и АМ, за опростяване на процедурите по деклариране, издаване и връчване на документи и др. - електронен обмен на документация - връчване, изискване на справки – до 30.09.2013г. (за усъвършенстване на електронната система). Предвижда се и достъп на държавни органи до информационните системи на НАП за удостоверяване на наличие или липса на публични задължения на физически или юридически лица – до края на 2013 г., поради необходимост от законодателна промяна. Нов проект за унифициране на декларирането на задължителните осигурителни вноски както за опростяване, така и за намаляване на неправомерно ползващи осигурителни права лица. Тази мярка налага законодателни инициативи и ще се предложи с пакета законопроекти през есента.
  

• 
  По отношение на повишаване на събираемостта: принудително и доброволно. При принудителната събираемост се прилагат проверки в идентифицирани рискови сектори, със специфични механизми приложими към всеки конкретен сектор. Предвижда се специализирана дирекция „Фискален контрол” към ЦУ на НАП да контролира доставки в страната на стоки с висок фискален риск (ВОП, вътрешно- и транзитно преминаващи стоки), чрез мобилни групи и регионални екипи, близо до КПП на границата с Гърция и Румъния. Дирекцията трябва да започне работа от 1.01.2014. При доброволното изплащане се оптимизира работата на приходните агенции чрез промени в законодателството за погасяване на просрочени задължения, като например отсрочване, разсрочване и неотложно плащане и повишаване ефективността на процеса по възстановяване на ДДС от НАП.
  

4. Нов режим на отчетност на ДДС. МФ разработва нова концепция за режима на ДДС. Въз основа на С Директива 2010/45/ЕС има опция за въвеждане на този механизъм в националното законодателство. Тази мярка е в унисон както с предизборния ни ангажимент за подпомагане на малкия и средния бизнес, така и с програмата на правителството – при МСП, които срещат ликвидни затруднения, при плащане на ДДС към бюджета, когато не са получили плащане по фактури за извършени от тях доставки на стоки и услуги. Режимът предвижда от 1.01.2014 г. около 220 000 фирми, регистрирани по ЗДДС, с годишен оборот до 500 000 евро да се възползват от него. Той не е задължителен. Режимът включва: условия за ползване, ред за регистрация и дерегистрация, обхват (доставки, ВОП), документиране на доставките, изискуемост на данъка и право на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква след извършване на цялостно или частично негово плащане към доставчици. Прилагането на концепцията налага законови промени, вероятно до 1.10.2013.

ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ: Подобряване ликвидността на МСП, намаляване на междуфирмената задлъжнялост и спад на данъчните измами при фиктивни сделки за неправомерно възстановяване на ДДС.

5. Механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставка на зърно и технически култури (в необработен вид). Мярката изцяло е насочена към спиране на данъчните измами в зърнопроизводството и хармонизиране на българското законодателство с европейското на база Директива 2013/43/ЕС, като изключение от общия ред за облагане с ДДС. Данъкът по тези доставки е изискуем от получателя, регистриран по ДДС, за доставки на територията на страната. Предвижда се регистрация на фирмите по този режим и контрол, обмен на информация с ДФ „Земеделие” по отношение на производители и засети площи, проверки от НАП и Националната служба по зърното.

ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ: Секторът на зърнените култури е най-рисков. Очаква се повишаване на постъпленията от ДДС и намаляване на измамите с ДДС, запазване на коректните доставчици и допълнителна ликвидност. Изготвено е искане за дерогация до ЕК за прилагане на механизма. Наложителни са промени в ЗДДС и Закон за съхранение и търговия със зърно.
Необходими приоритети

1. Засилване на вниманието към законодателни промени:

• 
  в посока на закрила на кредитополучателите - от едностранна промяна на условията по договорите с банките и от „дългово робство” на изпадналите в неплатежоспособност граждани по отношение на единственото им жилище. Това са ангажименти, залегнали в платформата на БСП и в приоритетите на Програмата. Правителството предвижда да въведе европейските регулации в областта на ипотечните кредити до края на ноември 2013 г.
  
• 
  по отношение на банкови такси за преводи към бюджета на гражданите.
  

3. Засилване на вниманието към новата стратегия за Българската банка за развитие.

4. Засилване на вниманието към възстановяване на фискалната децентрализация, с поетапно преотстъпване на функции и ресурси към местните власти.
Етапна оценка

Необходимо е усилията на правителството за стабилизиране на публичните финанси още по-активно да бъдат аргументирани пред обществото.

Остават неотразени по-съществени структурни реформи в данъчната област – преминаване към прогресивно подоходно облагане, а въвеждането на семейното облагане е останало за края на мандата на правителството.
Усвояване на средства на Европейския съюз
Предприети мерки

В областта на усвояването на средствата от Европейския съюз бяха предприети следните пет най-важни мерки в изпълнение на програмата на правителството:

• 
  Актуализиран беше проектът на Споразумението за партньорство (СП) в посока допълване и подобряване на текстовете и постигане на по-добър фокус на планираните инвестиции. Същият беше одобрен от правителството на 21 август и предстои да бъде предоставен на службите на ЕК до края на август;
  
• 
  Проведено беше и публично представяне на СП. Документът бе представен и за публично обсъждане на Единния информационен портал eufunds.bg и на Портала за обществени консултации;
  
• 
  Одобрено беше и индикативното разпределение на средствата за следващия програмен период по тематични цели и оперативни програми;
  
• 
  Предприети бяха редица мерки за минимизиране на риска от загуба на средства и ускоряване на усвояемостта по оперативните програми. В тази връзка е изготвен план, който редовно се следи на политическо и експертно ниво;
  
• 
  Със специално решение правителството одобри наддоговаряне по оперативните програми с оглед осигуряване на достатъчен финансов ресурс за ускоряване на тяхното изпълнение.
  

Приоритетите до края на 2013 г. са свързани с ускоряване на изпълнението на оперативните програми и минимизиране на загубите на средства и успешното договаряне на стратегическите програмни документи за следващия програмен период. До края на годината следва да бъде изпълнена по-голямата част от предварителните условия и да се подготви нормативната и институционалната уредба за изпълнение на бъдещите оперативни програми. В тази връзка следва да се предприемат следните пет мерки:

• 
  Изпълнение на дейностите за минимизиране на риска от загуба на средства и ускоряване на изпълнението на оперативните програми – текущо до декември 2013 г.;
  
• 
  Финализиране на проекта на Споразумението за партньорство – декември 2013 г.;
  
• 
  Изпълнение на предварителните условия – декември 2013 г.;
  
• 
  Изготвяне на законодателната рамка за изпълнение на следващия програмен период – декември 2013 г.;
  
• 
  Определяне на институционалната уредба за изпълнение на следващия програмен период и стартиране на дейностите по изготвяне на системите за управление и контрол – м. ноември 2013 г.
  

• 
  Успешно приключване на програмния период 2007-2013 г. – текущо до края на 2014 г. (периодът следва да бъде приключен през 2014 – 2015 г., като 2014 г. ще бъде особено критична);
  
• 
  Финализиране на проектите на бъдещите оперативни програми – март 2014 г.;
  
• 
  Акредитиране на звената, отговорни за изпълнението на бъдещите оперативни програми – юни 2014 г.;
  
• 
  Постигане на пълна електронизация на процеса по изпълнението на програмите – края на декември 2014 г.;
  
• 
  Предприемане на действия за засилване на административния капацитет на отделните категории бенефициенти, с акцент върху общините – текущо през 2014 г.
  

Като цяло може да се отчете, че за първите 100 дни от своето управление правителството изпълнява успешно мерките, заложени в плана за изпълнение на първия етап на своята програма в областта на европейските фондове. От планираните в програмата мерки до края на годината активно се работи по мониторинга на програмите, по които има риск да се загубят средства. Идентифицирани са критичните проекти и е изготвен списък с алтернативни такива. Въпреки това съществува сериозен риск от загуба на средства в края на годината.

Напредък се наблюдава и в областта на програмирането. Споразумението за партньорство беше актуализирано и подобрено, но все още трябва да се реши въпросът, свързан с дефиницията на понятието „селски район“. Трябва да се ускори и изпълнението на предварителните условия, както и подготовката на нормативната уредба за следващия програмен период. Следва да се ускорят и дейностите по определянето на институционалната уредба и изготвянето на системите за управление и контрол, както и по изготвянето на план за подготовката на зрели проекти, които в случай на необходимост да заместят „рисковите“ такива. От ключово значение е подобряването на работата по ОП „Наука и иновации за интелигентен растеж“, тъй като определено има изоставане по отношение на изготвянето на програмата.

В следващите два месеца трябва да се предприемат следните неотложни мерки:

• 
  Във връзка с финализирането на Споразумението за партньорство трябва да се вземе политическо решение относно дефиницията за „селски район“ с оглед избягването на т. нар. бели петна;
  
• 
  Необходимо е да се ускорят действията по създаване на институционалната уредба за следващия програмен период и по-конкретно на Агенцията за управление на средствата от ЕС;
  
• 
  Да се ускори работата по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ в следната посока:
  

• 
  да се постигне ясен фокус на инвестициите;
  
• 
  да се изясни демаркацията с ОП „Иновации и конкурентоспособност“ в областта на иновациите и научните изследвания и с ОП „Региони в растеж“ и Програмата за развитие на селските райони в областта на училищната инфраструктура;
  
• 
  да се засили административният капацитет на бъдещата структура за управлението на програмата.
  

• 
  Да се постигне по-нататъшно ускоряване на изпълнението на оперативните програми, с оглед минимизиране на риска от загуба на средства за настоящия програмен период.