Програма (проект) икономически и социални приоритети

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Практическите действия на правителството и ПГ на КБ за този период са:

• 
  Промени в Закона за насърчаване на заетостта :
  

• 
  създават се условия за подобряване на взаимодействието между институциите с цел оказване на своевременна подкрепа за включване в заетост и обучение на младите хора, които не учат и не работят;
  
• 
  въвеждат се нови мерки на пазара на труда с цел насърчаване на младежката заетост;
  
• 
  насърчаване се наемането на младежи до 29 години с основно и по-ниско образование и без квалификация за обучение на конкретно работно място под ръководството на наставник;
  
• 
  регламентира се субсидирането на заетостта на продължително безработни до 29–годишна възраст, наети за работа на непълно работно време;
  
• 
  предвижда се въвеждане на нова насърчителна мярка за предоставяне на субсидии на работодатели, които разкриват работни места за наемане на безработни младежи на длъжности, съответстващи на придобитата от тях квалификация;
  
• 
  осигурява се възможност на малките фирми, с неголям брой заети и на занаятчии, които самостоятелно упражняват занаятчийски дейности да наемат чираци и да ползват преференции по насърчителната мярка.
  

• 
  Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане - стимулира се ранното свързване на бизнеса с ученици и студенти чрез използване формата на стипендиите при осигуряване на данъчни облекчения.
  

• 
  Промяна в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. - увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 на 310 лв. от 1.07.2013 - Обхват - 40 хил.деца – 17 млн.лв.
  
• 
  Постановление на МС за финансово подпомагане на домакинства с ученици,които предстои да бъдат първокласници, чрез увеличение на еднократната помощ от 150 на 250 лв. Обхват – 45 хил. първокласници - 4,9 млн.лв.
  
• 
  Решение на МС за промяна на Наредбата за енергийно подпомагане, чрез увеличение кръга от лицата, които имат право на достъп до целеви помощи за отопление. Увеличена е доходната граница за достъп с 15 лв. от 1 юли. Обхват - нови 60 хил. към досегашните 210 хил. - 5 млн.лв.
  
• 
  Промяна в Закона за местните данъци и такси - променя се данъкът върху недвижимите имоти (данък колиба). С данък върху недвижимите имоти ще се облагат само имотите с данъчна оценка на стойност над 1680 лв.
  
• 
  Промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
  

• 
  повишава се степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател.
  
• 
  увеличава се периодът, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността - от 6 месеца на 12 месеца, за да могат работниците и служителите да се ползват от предвидените права по този закона.
  
• 
  увеличава се размерът на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца.
  
• 
  увеличава се максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв.
  
• 
  увеличава се срокът от 1 на 2 месеца, в който работниците и служителите ще могат да предявяват исканията си към Фонда за гарантиране на вземанията.
  

• 
  Промени в Закона за енергетиката - не се допусна планираното увеличение на тока над 20 %, измени се методиката за ценообразуване, реално се намали цената с близо 5 %, създадоха се условия за стимулиране износа на ток, осигурява се поносима цена за битовите и стопанските потребители.
  
• 
  Промени в правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца - семейните помощи за деца се обвързват освен с редовно посещение на училище и с редовно посещение на институциите за предучилищна подготовка. Това е част от предвидените мерки за интеграция на децата от рисковите групи.
  
• 
  Актуализацията на бюджета за 2013г. - предвиден е допълнителен ресурс в размер 40 млн. лв. за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи, деца и хора с увреждания. В т. ч. увеличение на добавката за деца с увреждания – от 189 лв. на 217 лв. (70 % от МРЗ) .За разплащане с бизнеса, водещ до икономическа стабилност, доходи и среда за заетост, са предвидени 160 млн.лв.
  
• 
  Чрез внесените промени в Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване се предвижда да се преустанови процеса на едновременното увеличение на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия и въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг до 2 години на изискуемите стаж и възраст.
  

3. 
   Подновена бе дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество, започна работата на обществения съвет към министъра на труда и социалната политика.
   

• 
  В програмата на правителството ,,Държавност, развитие, справедливост-икономически и социални приоритети” се разширяват и доразвиват програмните намерения на правителството в социалната сфера от 29.05.2013г. и конкретните стабилизационни и неотложни мерки на правителството от 18 юни.
  

В програмата са включени основни приоритети на БСП от предизборната й платформа:

• 
  повишаване на МРЗ и достигането й до 450 лв. до края на мандата;
  
• 
  въвеждане на семейното подоходно облагане до края на мандата;
  
• 
  възстановяване на ,,швейцарското” правило за осъвременяване на пенсиите още от 2014 г.;
  
• 
  спиране увеличението на необходимата възраст и стаж за пенсиониране;
  
• 
  въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране;
  
• 
  установяване на съотношение 1/10 между минимален и максимален осигурителен доход;
  
• 
  ежегодно актуализиране на обезщетенията и семейните помощи за деца и добавките за деца с увреждания;
  
• 
  анализиране и подготовка за въвеждане на семейното подпомагане;
  
• 
  увеличаване на размера на целевата помощ за отопление;
  
• 
  увеличаване на гарантирания минимален доход.
  

• 
  Необходима е по-голяма конкретизация и разработване на комплексни практически мерки за достигане на поетите ангажименти за разкриването на 250 хил. работни места и решително намаляване на нивата на безработица до края на мандата. Продължава негативната четиригодишна тенденция за увеличение на безработицата в сравнение със същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2013 година тя достигна най-високото си ниво след 2009г. – 13 %. Това налага засилено внимание и задълбочен анализ на проблема за заетостта.
  

Липсата на решителна промяна за увеличение на заетите и спад в безработицата ще рефлектира негативно върху всички социални системи.

3. В планираните действия от първият етап на изпълнение на програмата не е предвидено увеличение на средствата насочени в подкрепа за заетост на рисковите групи на пазара на труда в Националния план за действия по заетостта (НПДЗ) през 2014г.. В период на криза ГЕРБ намали 3 пъти бюджета на НПДЗ. Тази политика едва ли трябва да бъде продължавана. Средствата от ЕС трябва да надграждат, а не да заместват националния ресурс.

4. Въпреки че има внесен от народни представители проектозакон за спиране увеличаването на стажа и възрастта и въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране, това отсъства от програмните намерения на правителството за 2014 г. Тази мярка е ограничена във времето и тя несъмнено трябва да бъде консултирана със социалните партньори и експерти, но едва ли може да се очаква консенсус по този толкова болезнен въпрос. Финансовата стабилност на осигурителната система е много важна, но това не може да става единствено и за сметка на лишаване от право на пенсия и доходи на десетки хиляди български граждани в период на висока безработица. Точно тази мярка заедно с ангажимента за разкриването на 250 хил. работни места бяха едни от най-обсъжданите и коментирани предложения в предизборната кампания.

5. Необходима е сериозна оценка и оптимизация на проектите по ОП ,,РЧР”, особено рисковите. Нужни са постоянни анализи и бързо пренасочване към приоритетни оси и проекти с високи темпове на изпълнение. Има вероятност през 2013 г. България да загуби средства от ЕСФ по Оперативна програма ,,Развитие на човешките ресурси”. Това е основната програма, насочена не към инфраструктурата, а към хората. В нея са обхванати три важни политики, имащи отношение съответно към пазара на труда, образованието и социалното включване. От данните към юни 2013 е видно, че няма проблеми до края на годината да бъде договориран общият бюджет за програмния период 2007-2013 г. Поради изоставането през годините, обаче, с разплащането, признаването и възстановяването от ЕК на направените разходи, състоянието към момента е твърде тревожно.
Етапна оценка

През първите 100 дни на управление правителството и парламентарната група започнаха последователно и ускорено да реализират краткосрочните мерки от социалните ангажименти, залегнали в предизборните материали на БСП, програмните намерения, заявени при съставяне на правителството и стабилизационните и неотложни мерки от 18.06.2013 г. Този бърз старт с пакета мерки в социалната сфера станаха възможни благодарение на заявените позиции и подготвени законопроекти още в предишния парламент, с ясните и конкретни предизборни ангажименти на БСП, с активните и последователни действия на парламентарната група на КБ и готовността и решителността на правителството за реализацията им.

Сектор „Култура“ е един от важните приоритети, записан във всички предизборни документи, приети на пленуми и на Конгреса на БСП, както и в предизборната програма за „Първите сто дни на управление на „Коалиция за България“. Този сектор е изведен и като национален приоритет в програмата на правителството, а постигането на национален консенсус за дългосрочна стратегия за развитие и закрила на българската култура, духовна консолидация на нацията и извеждането на културата като посланик на България в чужбина са поставени като цели. Първите мерки са предвидени за края на годината:

• 
  създаване на Обществено-консултативен съвет по съвременно развитие на българската култура – 30.09.2013 г.;
  
• 
  анализ на ефективността на културните центрове в чужбина, подкрепа на българските творци в чужбина – 31.11.2013 г;
  
• 
  присъединяване към декларацията за достъп на младите хора (БАРОК и БАМПА), както и подпомагане на иновациите в творческите процеси чрез разширяване на програмите на НФ „Култура” за „Творчески дебюти”, „Мобилност”, „Научни изследвания на културните процеси”, „Млади творчески таланти”– 31.12.2013г.
  

• 
  вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите
  
• 
  процедурни правила за издигане на кандидатури и изслушване на кандидати, както и избор на член на Съвета за електронни медии;
  
• 
  Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 19.11.2012 г.;
  
• 
  Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.07.2012 г. – 31.12.2012 г., внесен от Съвета за електронни медии на 29.05.2013 г.;
  
• 
  извършена бе анализаторска и експертна работа по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 16.07.2013 г.; предложение за спиране внасянето му в зала за първо четене – след доработване и подлагане на национално обсъждане преди това.
  

Поетите вече ангажименти от БСП за първите сто дни, останали извън полезрението на спешните задачи в сферата на културата:

• 
  ускореното приемане на разработената от неправителствения сектор дългосрочна Стратегия за развитие на българската култура за защита на националната идентичност, за устойчив и приобщаващ към европейските критерии растеж на българската култура;
  
• 
  необходимо е в Бюджет 2014, да се увеличат средствата за функция „Култура“ от 0,5% на 0,6% от БВП, за нормално функциониране на работата на националните телевизия и радио, регионалната културна политика и изпълнение на чл.17 от Закона за филмовата индустрия;
  
• 
  актуална оценка на завареното състояние в Министерството на културата;
  
• 
  приемане на нов Устройствен правилник на Министерството на културата;
  
• 
  целенасочена законотворческа активност на Министерството на културата за изменения в материалните закони, за спомагане развитието на индивидуалната инициатива на творческите професии и творческите индустрии като издателската, звукозаписната, софтуерната, мултимедийната и киноиндустрията;
  
• 
  възстановяване дейността на междуведомствения Съвет за защита на интелектуалната собственост (за работа по прозрачен и кооперативен начин и за ефективна борба с всички форми на пиратството).
  

Отсъствието на ангажиментите на БСП за първите сто дни от обхвата на спешните задачи в сферата на културата предизвика разочарование в творческите среди, очакващи бърз обрат в незавидното отношение по проблемите на културата, които бяха видими и остро критикувани от тях по време на правителството на ГЕРБ.

Една от първите положителни стъпки, имащи отношение и към подобряването на условията на живот на етнически неравнопоставените общности, предприети в 42–то Народно събрание бе предложението за обявяване на мораториум върху премахването на някои незаконни строежи, което изисква промени в Закона за устройство на територията.

В хода на разнопосочните граждански протести от последните два месеца бяха огласени призиви с висок градус омраза, при това мотивирани политически и етнополитически. И ако антисемитското изказване, направено на митинг в подкрепа на правителството бе заклеймено незабавно, то многобройните антитурски и антиислямски призиви, изричани от противниците на правителството все още остават публично несанкционирани.

Още през близките седмици и месеци пред правителството възникват нови сериозни отговорности за противодействие на словото на омраза.

1. 
   Група народни представители от Коалиция за България направиха предложение за актуализиране на бюджета в частта образование и наука, което не се подкрепи. Необходимо е да се предвидят достатъчно средства за образование и наука в бюджет 2014 година – както това е отразено в програмните документи на БСП. В момента недостигът на финансови средства възлиза на не по-малко от 100 млн.лв.
   

2. 
   Под ръководството на министъра на образованието и науката бе реализиран преглед на подготвената от предишни екипи от по време на управлението на ГЕРБ и служебния кабинет Оперативна програма за образование и наука. Аргументирано е становището, че тази програма следва да бъде ръководена от МОН. Бяха изказани очаквания, че нейният бюджет за следващия седемгодишен период, поради необходимост от модернизация, трябва да бъде в размер поне на 1,5 млрд. лв.
   
3. 
   Бе стартиран подробен анализ на законите и нормативните актове, разработени и приети от ГЕРБ през последните четири години.
   
4. 
   Бяха формулирани приоритети и мерки на МОН от съществено значение развитие на основните дейности в сферите на образованието и науката:
   

• 
  работа по усвояване на средствата от европейските фондове и по подготовката на ОП „Образование и наука - за интелигентен растеж”;
  
• 
  обществено обсъждане на проблемите в образованието и науката, в т.ч., на проекта на Закон за предучилищното и училищното образование; засилване на диалога с работодателските организации, синдикатите и неправителствените организации - Съвет за сътрудничество, Обществен съвет, съвместни мероприятия;
  

• 
  добра основа са и обявените приоритети и мерки за средното образование: осигуряване – финансово, кадрово и материално-техническо на новата 2013/2014 учебна година; решаване на проблемите със задължителния обхват на петгодишните деца в образователната система; срочни мерки за създаване на среда, насърчаваща качествен учебен процес; усъвършенстване на системата на делегираните бюджети в образованието; стандарти, нови учебни планове, програми, учебници; реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката; въвеждане на елементи от дуалната система за професионално обучение – професионални стажове на учениците и студентите; интензивно обучение на учители;
  
• 
  набелязаните приоритети и мерки за висшето образование също откриват хоризонт за перспективна и системно провеждана дейност: разработване на Стратегия за висшето образование; обществено обсъждане на нов модел за финансиране на държавните висши училища с акцент върху качеството на обучение и на изследователската работа в тях и съобразен с практическата реализация на подготвяните кадри; държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място за завършилите висшето си образование;
  
• 
  подкрепа заслужават и обявените намерения за преглед на проблемите във Фонд „Научни изследвания”; за анализ на съществуващата Стратегия за научни изследвания и за нейната актуализация.
  

5. 
   Наред с този дял от дейността на МОН видима е активизацията на диалога с обществото. През изминалите 100 дни са осъществени множество срещи на министъра с представители на образователната и научната общност. Заявени са и конкретни позиции, оценявани като част от обществената дискусия за образование и наука.
   

1. 
   Нов Закон за средното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Анализ на учебните планове и учебници. Модернизация на образователната инфраструктура. Усъвършенстване на системата на делегираните бюджети: запазване на малките училища и стимулиране на приноса на училището за развитието на учениците. Въвеждане на държавен стандарт за учителски труд.
   
2. 
   Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката. Нов закон за професионалното образование и обучение. Въвеждане на Списък на защитените от държавата професии.
   
3. 
   Изграждане на система за валидиране на компетентности и на система за кариерно ориентиране.
   
4. 
   Стратегия за развитие на висшето образование в съответствие с икономическите и духовните потребности на страната.
   
5. 
   Засилване на ролята на БАН и университетите в развитието на българската наука и насърчаване на икономическия растеж. По -тясна връзка на дейността им с националните приоритети.
   
6. 
   Мерки за привличане на български учени от чужбина на проектна основа в приоритетните области.
   
7. 
   Повишаване на броя на младите български учени в съответствие със „Стратегия Европа 2020”.
   
8. 
   Национални критерии за научно израстване. Промени в Закона за развитие на академичните степени в Република България.
   
9. 
   Последователно постигане на целите на „Стратегия Европа 2020”, заявени от България - инвестиране на 1.5% от БВП в научноизследователска и развойна дейност. Към настоящия момент публичното финансиране е 0.13% от БВП. За следващия седемгодишен период това означава увеличение поне с 0.17%. За 2014 г. за научни изследвания следва да се предвидят достатъчно средства за: стимулиране на научните изследвания в държавните висши училища (10% от полагаемата им се издръжка); 15 млн. лв. увеличение на настоящия бюджет на БАН (предизборен ангажимент на БСП); увеличение на бюджета на ССА; на научните програми по министерства.
   
10. 
    Нарастване на финансирането на системата за образование (средно и висше) - от 3,5 % от БВП на 4 % от БВП: осигуряване на подготовката на петгодишните деца, родени през 2009г.; въвеждане на нов образователен модел, свързан с качеството на образование; Модернизация на системата на висшето образование чрез пакет от мерки, насочени към укрепване и развитие на научния и преподавателския потенциал в тях.
    

За изминалите 100 дни дейността на МОН следва да получи позитивна оценка.

Политическият кабинет на МОН, оглавен от министъра, за срок от три месеца, осъществи стъпки към нов тип образователна и научна политика, която, от една страна, отговаря на актуални потребности, а от друга - трасира пътя на България за по-продуктивно предвижване към Европа на интелигентния растеж.

В същото време политическият кабинет на МОН можеше по-активно да участва в обсъждането на актуализирания бюджет; можеше досега да бъде уреден въпросът с отлагането на задължителния етап в обучението на петгодишните деца; можеше досега да бъде в по-напреднал етап обсъждането на национални критерии при присъждане на научни степени и академични длъжности. Можеше да бъде с по-голяма категоричност заличен гафът с обявеното отпадане на учебната програма по литература на класически творби от Хр. Ботев, П. К. Яворов, Д. Дебелянов, Н. Вапцаров и др.; можеше до сега да бъде актуализиран съставът по ОП „Образование и наука за интелигентен растеж”; можеше да се провеждат интензивни консултации с ректорите на класическите университети и др. Поради забавяне на работата по Устройствения правилник на МОН, не беше осъществен анализ на експертния потенциал на министерството. Съхранени бяха назначения на ГЕРБ, които са грубо политизирани.

1. Подкрепа за държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ в труднодостъпни и отдалечени райони. Изработена и утвърдена е методика за реда и критериите за субсидиране на общинските лечебни заведения за болнична помощ в труднодостъпни и отдалечени райони. Партньори на МЗ в тази дейност са: НСОРБ, Сдружението на общинските болници в България, БЛС и БЗС (Български зъболекарски съюз)

2. Изготвена е Национална здравна стратегия във връзка с програмен период 2014 – 2020. С оглед бързо дефиниране на конкретните приоритети на българското здравеопазване, са създадени предпоставки за обезпечаване на потребностите на населението от различни видове медицинска помощ. Заложени са конкретни цели за получаване на европейско финансиране.

3. Инкриминиране на нападения срещу медицински специалисти. Извършени са необходимите промени в НК.

4. Промени в Наредба № 34 на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Измененията целят улесняване на придобиването на специалност и бързо започване на работа на ново завършилите лекари чрез:

• 
  облекчаване на начина на кандидатстване и на режима за прием на специализанти;
  
• 
  намаляване на размера на дължимото обезщетение, което специализантите, обучавани на места, финансирани от държавата, дължат на МЗ, в случай че не изпълнят задължението си да работят в определено от министъра лечебно -здравно заведение за срока на обучението;
  
• 
  въвеждане на извънредна сесия за провеждане на държавни изпити за придобиване на специалност, т.е. сесиите стават три;
  
• 
  въвеждане на квоти за специализация на работещите в центровете за спешна помощ.
  

6. Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за здравето – чл.182. Изготвен е пакет от нормативни промени, регламентиращи реда за осъществяване продължаващо медицинско обучение и контрол на същото.

7. Осъществени са промени в Наредба № 34/2006 г. на МЗ. Облекчен е режимът на кандидатстване по проект „Нови възможности за лекарите в България” (финансиране на специализацията на 1000 специализанти)

8. Приоритети и набелязани мерки в работата на министерството до края на 2013 и за 2014 година. Стартирали действия :

• 
  Направен е анализ на медицинските стандарти, утвърдени с наредби на министъра на здравеопазването, с цел съобразяване на изискванията на нивата на компетентност на болничните структури с потребностите на обслужваното население за гарантиране на базова медицинска помощ, кадрова и апаратурна обезпеченост.
  
• 
  Започнала е работа по проекти за изменение на медицинските стандарти, както и разработване на предложения във връзка с въведените нива на компетентност с оглед подобряване функционирането на болничните заведения .
  
• 
  Предприети са действия за създаване на условия за развиване на капацитета на общинските лечебни заведения за осъществяване на дейности по продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи, медико-социални грижи, както и болнични дейности в условия на спешност.
  
• 
  Надграждащо продължително обучение на медицински и не медицински специалисти в системата на здравеопазването.
  
• 
  Инициирани са дейности за усъвършенстване на системата за планиране и създаване на условия за квалификация.
  
• 
  Разработен е проект за създаване на Обществен съвет по трансплантология. Извършен е анализ на законодателството, в частта възстановяване на разходи на лечебни заведения, които осъществяват дейности по трансплантация.
  
• 
  Разработени са проекти за национални програми в няколко области на общественото здраве.
  

• 
  Проект на Национална програма за „Превенция на хроничните незаразни болести 2013 -2020”;
  
• 
  Национална програма за „Профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 г. в Република България”;
  
• 
  Проект на Национална програма за „Намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 - 2017”;
  
• 
  Проект на Национална програма за „Подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип 2013 – 2016”;
  
• 
  Проект на Национална програма „Профилактика и контрол на векторно предавани трансмисивни инфекции при хората в Република България 2014 – 2018”;
  
• 
  Проект на Национална програма „Превенция на самоубийствата в България 2013 – 2018”.
  

1. По Първия етап за изпълнение на Програмата на правителството от гледна точка на приоритетни проблеми е необходимо :

• 
  Срочно да бъдат възстановени средствата за общинските болнични заведения в отдалечените и труднодостъпните райони за подобряване качеството на медицинското обслужване в тях, които бяха осигурявани в мандата 2005-2009.
  
• 
  С оглед реалното обезпечаване на потребностите на населението на национално, регионално и общинско ниво от различни видове медицинска помощ (извънболнична, спешна и болнична) Националната здравна карта да придобие ясен статут - задължителен или препоръчителен.
  
• 
  Изготвяне на оптимален пакет от изследвания, свързани със задължителните годишни профилактични прегледи, което ще допринесе за по-добри резултати в профилактичната дейност.
  
• 
  Възстановяване на училищното здравеопазване - важен елемент в системата за промоция на здраве и профилактика на болестите, при ясно разписани правила и работни отношения между общопрактикуващ и училищен лекар.
  
• 
  Стартиране на програма „Здравно обучение на населението” от ранна детска възраст, а средствата за масова информация да налагат здравословен начин на живот като еталон на поведение.
  
• 
  Промяна в нормативните документи, която да не позволява на завършилите курс на обучение от 240 академични часа по здравен мениджмънт да бъдат равнопоставени с тези, които имат завършена магистратура по здравен мениджмънт.
  
• 
  Спешно да се изготви дефиниция за национална неправителствена организация (пациентски организации) с оглед те да бъдат вкарани в определена рамка за взаимодействие.
  
• 
  МЗ навременно и широко да отразява плануваното и извършеното в сектор „Здравеопазване”.
  

• 
  намаляване на потребителската такса за пенсионери на 1 лев.
  
• 
  укрепване и модернизация на системата на Спешната помощ на територията на общини без лечебни заведения.
  
• 
  грижа за възрастните и за хората с увреждания и в неравностойно положение.
  
• 
  действия, които да гарантират качествено и надеждно майчинско, детско и училищно здравеопазване.
  
• 
  възстановяване на морала и доверието в медицината и лекарите.
  
• 
  въвеждане на информационната система в сектор „Здравеопазване”, въвеждане на електронната здравна карта на пациента (досие на пациента).
  
• 
  широка обществена дискусия за насоките на реформа в системата на здравеопазване, която да гарантира на всеки гражданин нова и надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон.
  
• 
  развитие на информационната система в здравеопазването с цел ефективно разходване на финансови средства в условията на контрол и прозрачност.
  
• 
  при изготвяне на Бюджет 2014 е необходимо да бъдат предвидени финансови средства за реализиране на предизборното обещание към пенсионерите за намаляване на потребителската такса, като изрично трябва да се подчертае, че разликата ще бъде покрита от държавата.
  

• 
  преструктуриране на болничната мрежа на база демографска характеристика на регионите, социално-икономическите им характеристики и потребностите на населението от здравни услуги.
  
• 
  задължителната акредитация на лечебните заведения да бъде критерий за тяхното финансиране, а изработването на единни критерии за оценка на ефективността и ефикасността на оказваната медицинска помощ ще гарантират коректна конкуренция между лечебните заведения.
  
• 
  изработване на система за планиране, подбор и квалификация на човешките ресурси в сектора с цел осигуряване на висококвалифицирани и мотивирани медицински специалисти.
  

Към края на 100-те дни, след задълбочен анализ на състоянието в сектор „Здравеопазване”след четиригодишното управление на ГЕРБ, може да бъде дадена положителна оценка.

1. 
   В областта на политиката към майките и децата бяха предприети следните действия:
   

• 
  Увеличен размер на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 на 310 лв. от 1 юли 2013 г.;
  
• 
  Увеличени еднократни целеви помощи за първокласници;
  
• 
  С промени в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца бе решено, че 3 дни отсъствия без уважителна причина на детето от подготвителните групи на детските градини или в училищата да бъдат основание за спиране на месечната помощ за съответния месец. Мярката важи, освен ако поради здравословни причини детето няма възможност да посещава учебните заведения.
  
• 
  Предоставяне на интегрирани услуги за ранно детско развитие за деца от 0 до 7 г. и техните семейства по Проекта за социално включване, който се финансира от Международната банка за възстановяване и развитие;
  
• 
  Продължаване на процеса на деинституциализация на грижата за децата в риск чрез развитие на приемната грижа, създаване на социални услуги в общността и разширяване на мрежата от подкрепящи услуги.
  

2. 
   Бяха приети промени в Закона за насърчаване на заетостта, които са стъпка към борбата с младежката безработица. С измененията се регламентира, че на работодателите, осигурили работни места на млади хора до 29 г., ще бъдат предоставяни средства за разходите за период от 6 до 18 месеца. С промените се регламентира и изплащането на стипендия за участващи в мотивационно обучение. Тези мерки могат да обхванат 71 хиляди младежи до 29 г., регистрирани в бюрата по труда.
   
3. 
   Министерският съвет прие плана за 2013 г. за изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010 – 2020 г. В плана са включени мерки за насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа им до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение, развитие на доброволчеството и гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, на междукултурния и международен диалог, повишаване на ролята им в превенцията на престъпността.
   
4. 
   Подготвен е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, предстои внасяне в Министерския съвет от Министерство на младежта и спорта.
   

• 
  Увеличаване размера на семейните помощи за деца от 35 на 50 лв;
  
• 
  Подготвяне на пакет „Младежки инициативи” след обсъждане със социалните партньори и чрез изменения на Закона за насърчаване на заетостта, за да се разширят възможностите за осигуряване на работни места на младежи в рамките на осигурения бюджет за 2013 г.;
  
• 
  Приемане от Народното събрание и прилагане на плана за изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010 – 2020;
  
• 
  Общата индикативна сума за финансиране на приоритетите по линия на младежките дейности, предвидени в Програмата на правителството, е над 103 млн. лева, които се осигуряват от международни програми, еврофондове и републиканския бюджет.
  

Действията на правителството за първите 100 дни в сектор „Младежка политика, майчинство и деца”, отговарят на поетите ангажименти и заявените намерения за промяна на политиката към младите хора, майките и децата в положителна посока.