Програма "Противодействие на Престъпността и опазване на обществения ред" к у р с о в а р а б о т а по Управление на полицията
Интерпол и международното сътрудничество в борбата с отделните видове престъпления
Изтегляне 96 Kb.
|
Свързани:
Защита и опазване на класифицираната информация
- Навигация на страницата:
- Интерпол и престъпността сред младежта и непълнолетните
- Използвана литература
| Интерпол и международното сътрудничество в борбата с отделните видове престъпления
Фалшификация на пари Незаконна търговия с наркотици Кражби на произведения на изкуството и антиквариата Престъпления против сигурността на полетите на гражданската авиация Интерпол и престъпността сред младежта и непълнолетните През последните години в центъра на вниманието на обществеността в много страни е проблемът за престъпността и антиобщественото поведение на младежта и непълнолетните. Средствата за масова информация съобщават за банди на рокери и други младежки групи, извършващи вандалски актове, хулиганства, насилствени действия и агресивни нападения. Общо проблема за престъпността и противоправното поведение на непълнолетните се разглежда в Интерпол като широк и комплексен. Заключение Организацията в международен план престъпност в капиталистическият свят се е превърнал в суров, реален факт. Това явление е производно на престъпността в отделните държави, на нейното пораждане. Неговата поява, съществуване, корени и динамика са обусловени от едни и същи причини. Нещо повече, в буржоазното общество на практика те често не само се пораждат едно от друго или се съпътстват, но се и смесват преплитат се и преминават едно в друго. Темповете на нарастване и на едните, и на другите престъпления сега са еднакво застрашителни. Това предизвиква тревога в международната общност от държави, стигнали до категоричния извод, че с такива престъпления като продажба на подправени ценни книжа, разпространение на фалшива валута, незаконни сделки със скъпоценни метали, кражби на произведения на изкуството, търговия с наркотици и т.н. могат да се борят само при наличието на международно сътрудничество на полицията. В създалата се обстановка ползата от съществуването и дейността на такава организация като Интерпол не предизвиква съмнение. Друг е въпросът как Международната организация на криминалната полиция изпълнява своето предназначение, оправдава ли тя надеждите, които са й се възлагали и й се възлагат. Да се направи оценка на повече от половинвековната дейност на Интерпол е твърде трудно, тъй като в значителна степен ефективността на работата му зависи не само от собствените му усилия, а от индивидуалния принос на всяка от страните членки в общото дело на международната борба с криминалната престъпност. Да се определи ефективността от дейността на Интерпол е трудно и поради това, че няма каквито и да било обективни критерии за такава оценка. Всяка оценка ще има субективен характер. Могат например да бъдат оценени резултатите от работата на Интерпол за отделна година, да се посочи в разкриването на колко престъпления той е помогнал на страните членки, колко заподозрени лица са били идентифицирани с помощта на предоставената информация, колко “международни престъпници са били издирени. Но никой не може да каже много ли е или малко това. Едни и същи показатели могат да бъдат преценявани като много успешни и обратно – като крайно незадоволителни. Така и става на практика. В чуждия печат могат да се срещнат противоположни съждения за ефективността на Интерпол – от възторжени до най-скептични. Оценки от втория вид съдържат дори изводи за несъстоятелността на Интерпол и целесъобразността от неговото разпускане. Предлага се сътрудничеството между полициите на всички страни да се изгражда по региони, като във всеки от тях бъде създадена собствена международна организация, например Европол в Европа, организация за Латинска Америка и т.н. Това фактически означава призив за връщане назад към “доинтерполските” времена, когато още са били налучквани оптималните пътища и форми за международно полицейско сътрудничество. Но привържениците на подобна реорганизация не гарантират успех, тъй като и в този случай “несполуките са неизбежни”. При определянето на ефективността в дейността на Интерпол е необходимо д се имат предвид целите, залегнали в устава на организацията, и тяхното реално осъществяване, както и онези специфични средства, с които тя разполага като международна организация, и да не се иска от нея това, което е извън рамките на нейните компетенции и възможности. Авторите на редица публикации за Интерпол свързват с него надеждите за ликвидиране на престъпността. По този повод М. Фунер (САЩ) пише, че в бъдеще на Интерпол “е съдено да стане организация, с чиято помощ обществеността ще може да реши този проблем”. Без да говорим изобщо, че това е утопия, тъй като престъпността в буржоазното общество социално явление, такъв подход е неверен и затова, че Интерпол като международна организация за практическо въздействие върху престъпността не разполага със съответните възможности – нито правни, нито технически, нито каквито и да било други. Ако се подхожда към Интерпол с подобни надежди, неговата дейност действително може да се сравни с усилията на митологичния Сизиф и да се обвинява в несъстоятелност. Главна цел, за която е създаден Интерпол, е да оказва съдействие на страните в борбата с престъпността, и то само със средствата, с които разполага. За тези средства бе споменато по-горе. В неговата дейност са се очертали две области: оказване съдействие на страните в борбата с престъпността в дадена държава и с “международната престъпност”. Това разграничение не бива да се пренебрегва, затова следва и поотделно да се оценяват резултатите от неговите усилия в двете области. Когато се оценява дейността на Интерпол в борбата с престъпността в отделна държава, трябва да се отбележи, че тя заема второстепенно място в неговите програми. Главното си внимание, както вече бе посочено, организацията е съсредоточила върху борбата с т.нар. международна престъпност. Редица чужди автори смятат, че в съвременните политически условия създаването на механизъм и постигането на ефективно сътрудничество, които да са качествено по-добри, отколкото в Интерпол, едва ли е изобщо възможно. А след като е така, не следва страните да се отказват от удобствата за използване организация – Интерпол, дори неговите възможности да ограничи нарастването на “международната престъпност” все още, да не са толкова големи, а самият той да прави недостатъчно или във всеки случай не толкова, колкото се е очаквало от него. До този извод стигнаха участниците в V конгрес на ООН по предотвратяване на престъпността в отношението към правонарушителите (Женева, 1975 г.). Според някои западни специалисти ефективността в дейността на Интерпол не може да се повиши поради обструкцията на страните отвъд “желязната завеса”. В западния печат неведнъж е изразявана мисълта да бъде разширен броят на членовете на Интерпол, като бъдат привлечени всички социалистически страни, а също полицейските органи на големите градове. Да започнем с второто предложение. Досега като член на Интерпол от всяка страна е представен един от централните органи на т.нар. държавна полиция. На както е известно, в много страни наред с централната система на държавната полиция, която е на бюджетна издръжка, има и местни полицейски органи, подчинени на общинските власти. Общинската полиция е формално независима и не се контролира от държавната полиция. Тази независимост я лишава от правото да се обръща към НЦБ на страната, следователно да ползва и услугите на Интерпол. Според някои специалисти от това страдат и общинските полицейски органи, и международното полицейско сътрудничество. Затова трябва да се даде възможност на полицейските органи на големите градове да влизат в Интерпол. Според нас тази мярка едва ли ще подобри полицейското сътрудничество, а обратно – по-скоро ще усложни управлението му, ще внесе в него допълнителни трудности, тъй като ще се наложи във всеки град да се създава някакъв орган, подобен на НЦБ, с щат от квалифицирани сътрудници, собствена радиостанция и т.н. Ако сега Интерпол не е в състояние да изисква от много страни по-активно да се включват в дейността на организацията и съответно да поставят въпросите в НЦБ, то този проблем ще стане съвсем неразрешим, когато за сметка на градовете броят на членовете на Интерпол нарасне с няколко десетки, а може би и стотици пъти, а цялата система ще стане неуправляема. Достатъчно е да се каже, че например само в САЩ има около 40 хиляди местни полицейски органа. На сесиите на Общото събрание на Интерпол неведнъж е обръщано внимание на това, че повишаването на ефективността на международното сътрудничество зависи не от увеличаването на броя на членовете, а от вътрешната сплотеност на полицията на всяка страна членка, от желанието й активно да участва в дейността на Интерпол. При това, както се отбелязва в документите на Интерпол, “най-добрият принос в международното сътрудничество би била отличната организация на полицейската дейност в собствената страна, а не стремежът да се решават проблемите, които поставя съвременността, с помощта на международни полицейски органи и на международното право”. Влизането в дадена страна в Интерпол само по себе си нищо не прибавя към сътрудничеството, ако след такава стъпка не последва нейното реално и с нужната тежест включване в международната борба с престъпността. Отказът или недостатъчната подкрепа на международното сътрудничество на национално равнище от една или няколко държави отслабва или дори прави безполезни усилията на всички останали участници в него. На V конгрес на ООН по международна престъпност и отношението към правонарушителите (Женева, 1975 г.), беше отбелязано, че “много страни биха могли да дадат своя принос в международната борба с криминалната престъпност чрез приемането на закони, които да благоприятстват в по-голяма степен сътрудничеството на полицейските служби на международно равнище”. Действително е така. В много страни НЦБ участват в международното сътрудничество на нерегулирана или недостатъчно регулирана правна основа. Затова те често нямат нужните компетенции нито за провеждането на мероприятията, одобрени от Общото събрание на Интерпол, нито за удовлетворяване на молбите, постъпващи от други страни. Държавите – членки на Интерпол, са длъжни да предоставят на НЦБ съответните компетенции, които са им необходими за осъществяване на сътрудничеството в организацията. Тогава ще бъде възможно и изпълняваните от тях задължения да бъдат защитавани от такива нелепи обвинения като например следното: на 25 април 1976 г. от федералния съд във Вашингтон е било разгледано дело по обвинение срещу Националното централно бюро на САЩ. Същността на обвинението се състояла в това, че НЦБ на Интерпол в САЩ било “полуразузнавателна” организация. Имайки достъп до картотеките за престъпленията и престъпниците, събрани от ФБР, то получавало тези сведения и ги предоставяло на други държави. Както се вижда от същността на делото, НЦБ на САЩ е било обвинено, че е изпълнявало молби на други страни да им бъде предоставяна информация за престъпници. Подобно “дело” не би възникнало, ако функциите на американското НЦБ са били точно установени в съответен законодателен акт на Съединените американски щати. Практиката на Интерпол показва, че големи претенции се предявяват и към персонала на някои НЦБ, който често не проявявал оперативност, умение да взема съответни решения и несвоевременно изпълнявал молбите за предоставяне на необходимата информация. И все пак, правейки равносметка на дейността на Интерпол, трябва да се посочи неговата положителна роля в международното сътрудничество на държавите в борбата с криминалната престъпност. Използвана литература Константин Радионов – “Интерпол – мит и действителност” Москва, 1986 г. Изтегляне 96 Kb. Сподели с приятели:
|