Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд методика за изчисляване на съхранението и фиксирането на co
Обща характеристика на целевата територия
Изтегляне 357.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Литературен преглед
Обща характеристика на целевата територияПроучваната територия на това задание са обекти от територията на Родопите и по конкретно ДГС „Ивайловград” и частни горовладелски кооперации „Карлък” и „Ела” в района Смолян. Според горско-растителното райониране на България, частните кооперации обхващат горско-растителния под-район на Западните Родопи, а ДГС „Ивайловград” горско-растителен под-район на Долна Марица. Поради своя сходен облик и близост двете горовладелски кооперации се разглеждат като едно цяло. Според геоботаническото райониране на България (Бондев 1997), Източните Родопи формират отделна растителна единица, принадлежаща към Македонско-Тракийската Провинция на Района на Европейските Широколистните Гори. Територията на ДГС „Ивайловград” е може би най представителната извадка за облика на Източните Родопите. Особеностите на растителността са обусловени от предоминиращите ксеротермични видове, представени от Quercus frainetto, Quercus pubescens и Quercus virgiliana, а в някои части от мезофитните видове, представени от Fagus sylvatica spp. moesiacae, Quercus dalechampii и Carpinus betulus или Betula pendula, които са по-рядко разпространени. В района са създадени и големи по площ горски култури от бял и черен бор, някои от които са деградирали и са заменени от второстепенни гори от Carpinus orientalis и от храсталачни съобщества, представени от of Paliurus spinachristii, Juniperus oxycedrus или от тревни формации от Dichantium (Andropogon) ischaemum. Целевите частни горовладелски кооперации включват едни най-представителните псевдо-бореални иглолистни типове гори, уникални за Европа. Най-широко разпространените видове са смърч, бял бор, черен бор, ела и бук. Срещат се също зимен дъб, трепетлика, габър, келяв габър, но разпространението им е твърде ограничено. Формират се основно чисти смърчови насаждения, смесени смърчово-бялборови, бялборово-смърчови, елово-смърчово-букови, смърчово-елово-букови, смърчово-черборови. Останалите дървесни видове срещащи се на територията на лесничейството имат единично участие в основните насаждения. Горите и почвите взаимодействат помежду си и са част от биохимичния кръговрат на въглерода. Почвите съдържат приблизително 75% от въглерода на Земята – това е три пъти повече от количеството въглерод, съхранено в растенията и животните. Затова почвите, както и горите играят важна роля при поддържането на балансиран глобален кръговрат на въглерода. Най-новата научна литература в областта на почвознанието използва почвената класификацията на FAO, която описва детайлно широкия спектър на почвите и противоречивата природа на процесите на почвообразуване на територията на България. Почвеното покритие за ДГС „Ивайловград” е сравнително еднотипно. Най-широко разпространените почвени типове са Luvisols, Vertisols и Andosols. Типични за Западните Родопи са два основни типа почви, разположени във вертикална посока: Distric Cambisols, заемащи ниските и среднопланинските зони, представени от гори от зимен дъб, бук и ела и Umbric Cambisols, заемащи високопланинската зона, представени от смърчовите гори. Литературен прегледЗа да се изпълни целта на заданието е събрана и прегледана национална и международна литература за методологиите за изчисляване на количеството отложен в горската растителност въглерод и неговото усвояване. В България не бе намерена литература за методологиите за изчисляване на количеството отложен в горската растителност въглерод и неговото усвояване. Следните международни източници на информация бяха идентифицирани и прегледани:
http://www.bgc-jena.mpg.de/public/carboeur/projects/index_p.html)
Беше установено, че съществуват няколко типа методи за изчисляване на количеството на отложения в горската растителност въглерод на и нивата на неговото усвояване и отделяне. Първият метод се основава на директни измервания на потока на въглерода (т.е. нивата на неговото усвояване и отделяне) над склопа на гората с помощта на т. нар. “поточни кули” (flux towers). Този метод се прилага на пробните площи в рамките на проекта EUROFLUX4 и на няколко други места. Вторият метод използва резултатите от инвентаризацията на горите като конвертира стъбления обем с помощта на фактори за превръщане на биомасата и въглеродното съдържание в нея в количества отложен и усвояван въглерод. Третият метод набляга на използването на биогеохимични модели, които моделират подробно различните процеси на обмяна на въглерод. Всеки един от тези методи има своите предимства и недостатъци. Измерванията на потока на въглерода обхващат обмяната на въглерода в цялата система, включително и почвите, но не се вземат в предвид отстранения въглерод посредством сечите и не са пространствено представителни. Резултатите от инвентаризацията обикновено са прецизни, но при тях се взимат в предвид само стъблените обеми и прираста. Използването на фактори за превръщане на биомасата прави метода несигурен. Ако този метод се комбинира с моделиране дървесния отпада и почвените процеси, както и с данни за сечите, той може да даде сравнително надеждни резултати за усвояването и отлагането на въглерод в стопанисваните гори. Недостатъкът на този модел е, че почвеният дял прави модела още по-несигурен. Недостатъците на третия биогеохимичен метод са, че при него не се взема в предвид влиянието на стопанисването на горската растителност. Отчасти заради различните силни и слаби страни на всеки едни от тези методи, получените резултати варират много (Schelhaas and Nabuurs 2001). Едно от големите предимства на втория метод е, че резултати от инвентаризацията на горите са налични за почти всеки регион на света и заради това не е необходимо да се правят допълнителни проучвания на терен. Поради тази причина този метод е приложим навсякъде. В България инвентаризация на горите се прави на всеки десет години в т.ч. за целевите горскостопански единици. Инвентаризацията се извършва, за да се събере информация за определени характеристики на гората като напр. площи на широколисти или иглолистни гори, годишен прираст, запас, сечи, и др. Таксацията на горите се извършва на ниво насаждение. За всяко едно насаждение се измерват определени показатели и се записват в така наречените таксационни описания. Тези показатели са площ, вид на горите, стопански клас, предназначение, надморска височина, тип месторастене според националната класификация, почвени характеристики и други. За всеки дървесен вид се определя процентното му участие, възрастта, произхода, средния диаметър, средната височина и бонитета. Традиционно таксационните данни са предназначени главно за икономическата оценка на горите. Резултатите от инвентаризацията се представят в така наречените лесоустройствени проекти. Лесоустройствените проекти са нормативни документи, разработвани за една горскостопанска единица. Те включват цели и задачи, планирани за период от десет години. Една от важните им задачи е да се определи стъбления запас на всяко насаждение. Той се изчислява като се ползват растежни и обемни таблици, съставени по еталонни насаждения за България. Тези таблици ще се използват и за изчисляване на количеството запасен въглерод при това проучване. Прегледът на литературата за различните методи, комбиниран с наличните данни от таксацията на горите и информацията от лесоустройствените проекти, сочат, че най-подходящите методологиии, които биха могли да се използват за настоящото проучване, са подобни на втория тип методи, описани по-горе и ще следват тяхната структура. По този начин ще бъде удовлетворено условието на заданието за разработване на методология, която да даде възможност за интерпретация на данните от таксацията на горите и от лесоустройствените проекти в България и ползването им за изчисляване на количеството усвоен и запасен въглерод в горите. Каталог: co2 -> wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> Доклад за извършената работа по Договор между сдп балкани и Шеарис оод (Таня Георгиева-Шнел) в рамките на проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс около Драгоманското блато в България 2012 -> Доклад за одобрение от Възложителя 10 Декември 2010 г. Изготвил: Венцислав Василев Алфеус еоод Изтегляне 357.82 Kb. Сподели с приятели:
|