Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд методика за изчисляване на съхранението и фиксирането на co
Изтегляне 357.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Адаптирана методология за целите на проекта
Базисна методологияЕдна обстоятелствена методология на основа на втория тип методи е описана по-горе е модела CO2FIX V 3.1. Този модел е разработен като част от проекта CASFOR II „Моделиране на усвояването на въглерод в горските ландшафти”, финансиран от INCO2-програмата на Европейската комисия (ICA4-2001-10100). Моделът е тестван и приложен в повечето Западно-Европейски държави. Структура на модела (накратко описана според Schelhaas et al. 2004 и Schelhaas et al. 2004a) CO2FIX V 3.1 представлява модел за пресмятане на количеството усвояван и отложен въглерод в една горска система, съставен от шест модула (виж Фигура II):
Ф Общото количество физически запасен въглерод в цялата система, по всяко време (CTt) е CTt = Cbt + Cst + Cpt (Mg C/ha)5, където: Cbt - общото количество въглерод запасено в свежата (под и над земята) биомаса по всяко време‘t’ (Mg C/ha), Cst - общото количество въглерод, съдържащ се в органичното вещество на почвата (Mg C/ha), и Cpt - въглерода, съдържащ се в продуктите от гората (Mg C/ha)
A = CTt + Cbiot (MgC/ha), където: A – общият атмосферен ефект и Cbiot - предотвратените емисии от използването на биоенергия. Въглеродният счетоводен модул отчита всички потоци от и към атмосферата и определя ефектите на избраните сценарии като използва различни подходи за „осчетоводяване” на въглерода. Финансовият модул включва разходите и постъпленията в резултат на стопанската намеса, за да определи финансовата доходност на различните сценарии. Моделът симулира отлагането на въглерод и нивата на усвояването му в дървесната растителност, почвите и в дървесните продукти в случай на стопанисвана гора, както и финансовите разходи и доходи и кредитите въглерод, които могат да се добият в рамките на различни кредитни системи (напр. Киото протокола). Отлагането на въглерод, нивата на усвояването му в дървесната растителност, разходите и приходите и въглеродните кредити се симулират за площ на горската система от 1 ха и за период от една година. Биомасния модул превръща данните от годишния прираст по обем, с помощта на допълнителни параметри, в годишно натрупан въглерод като цяло в биомасата. Запасеният въглерод в биомасния модул, т.е. в свежата биомаса (Cbt) на едно насаждение, може да се определи като сума от биомасите на всяка еднородна част6, а именно: Cbt = Σ Cbit (Mg C/ha), където: Cbit е запасеният въглерод в свежата биомаса за дадена еднородна част ‘i’ за време ‘t’ (Mg C/ha) CO2FIX V 3.1 моделът разграничава четири части на биомасния модул: стъбло (с кора), листа, клони и корени. За всяка еднородна част на биомасния модул се определя стъбления обем на ха, като информация за това обикновено е налична за всеки тип гора. Стъбленият обем се превръща с помощта на различни коефициенти в количество отложен въглерод в стъблената част на биомасния модул. Количествата въглерод, отложени и усвоени в останалите части на биомасата (корени, клони, листа) се определят от техния растеж, който корелира с прираста на стъблена дървесина. Естественият отпад и този, причинен от стопанска дейност, се добавя към почвения модул, а количествата отсечена стъблена дървесина се прибавят към продуктния модул. Растежът на биомасата на листата, клоните и корените са изразени като части от растежа на стъблената биомаса, а именно: Bi = Fi*Bs , където: Fi = относителен коефициент за превръшане на биомаста (Ff за листата, Fb за клоните, Frза за корените) Bi = растеж на биомаста (Bf за листата, Bb за клоните, Br за корените) Bs = растеж на стъблената биомаса. Почвеният модул също се състои от няколко части – различни части с мъртва биомаса и части, където текат процеси на разграждане. Мъртвата биомаса или постилка се получава в резултат на естествена смъртност и отпад от биомасния модул, и в резултат на отпад от стопанската дейност. Мъртвата постилка постепенно преминава в частите на почвата, където текат процеси на разграждане. Различните процеси на разграждане текат с различна скорост, като мъртвата постилка и различните други почвени фракции преминават от слоеве на почвата с висока скорост на процесите на разграждане към такива с по-ниска скорост, като част от тях се отстраняват от системата в резултат на този поток. Биомасата на отсечените стъбла и клони образува продуктния модул. В рамките на този модул се взима в предвид само въглерода, който произхожда от биомасата, а въглеродът, добавен към системата в резултат на други дейности, не се взима в предвид. Адаптирана методология за целите на проектаИмайки в предвид обхвата на заданието и наличната информация от инвентаризацията на горите за целевите горскостопански единици, не може да се изчисли реалното количеството на въглерод, запасен в биоенергийния модул, финансовия модул и „въглеродния счетоводен модул”. Поради това, тези три модула се препоръчва да бъдат изключени от методологията поне за началните изчисления. С оглед избягване на излишни усложнения е възможно да се пристъпи и към игнориране на продуктният модул тъй като количеството на въглерода в продуктите от сечите е незначително, сравнено с количеството му в почвата и свежата биомаса. Затова се препоръчва поне на първо време методология да съсредоточи върху биомасния и почвен модули . Описаният по-горе метод CO2FIX V 3.1 ще се използва като основа, но ще се промени и ще се приложи според наличната информация за България. Методологията която ще се използва при това задание може да се обобщи в следните модули:
Каталог: co2 -> wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> Доклад за извършената работа по Договор между сдп балкани и Шеарис оод (Таня Георгиева-Шнел) в рамките на проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс около Драгоманското блато в България 2012 -> Доклад за одобрение от Възложителя 10 Декември 2010 г. Изготвил: Венцислав Василев Алфеус еоод Изтегляне 357.82 Kb. Сподели с приятели:
|
игура II: Модули на CO2FIX V 3.1. модела (Schelhaas et al. 2004)