Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд методика за изчисляване на съхранението и фиксирането на co
Изтегляне 357.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Определяне на типовете гори, за които ще се изчислява въглеродния запас и количеството усвоен въглерод
- Връзка между биоразнообразието и отлагането на въглерод
- Препоръки
- ЛИТЕРАТУРА
Инициализиране на почвитеГорите и почвите взаимодействат помежду си и са част от биологичния кръговрат на веществата вкл. на въглерода. Почвите са основен екологичен фактор, определящ съществуването на горите. Растежът и производителността на горите се определят от състава и свойствата на почвата. Гората от своя страна пък определя почвата по отношение на плородността й, чрез опада от гората и хумуфикацията му, и в същото време влияе за предотвратяване на измиване и отнасяне на почвата от. Натрупването на органично вещество в горските почви става чрез хумусообразуването, резултат от опадането и задържането на горската растителност. Почвеното органично вещество на госрката почва включва суха и паднала маса, мъртва горска постилка и хумуса в почвите. Формирането на мъртва горска постилка е една от най-важните характерситики на горските почви ярък пример за влиянието на гората върху почвата и почвообразувателния процес. Тя е продукт на гората и неин компонент, а в същото време и компонент на горската почва. Образуването на горската постилка и нейното разлагане са основни процеси в биологичния кръговрат на веществата в гората. Дърветата, които отпадат в процеса на естественото самоизреждане в горите, обикновено биват събирани и използвани от хората. Според Донов 1993, мъртвата горска постилка и част от сухата и паднала маса са средно определени в суха маса за някои видове. Тази маса е в границите 1,3-8 t/ha, в зависимост от влажността на почвата. Средното количество за боровете и смърча е съответно 3 и 4 t/ha (съответно 1,5 и 2 t/ha съдържание на въглерод); за дъбовете и бука – 3 t/ha (съответно 1,5 t/ha въглеродно съдържание). Донов 1993 също прави изчисления на количеството на въглерод в хумуса за различни почвени типове в България. Хумусното съдържание в почвите е между 1 и 10% и зависи от бонитета на различните дървесни видове. В Таблица 5 отдолу е представена тази вариация по почвени типове. Най-високият бонитет отговаря на най-богатия почвен тип, а най-ниския бонитет – на най-бедния. Определено е, че средното съдържание на хумус в почвите е 2%. Таблица 5: Класификация на почвите според хумусното им съдържание (Наумов в Донов 1993)
Обемното тегло на горските почви в България на дълбочина до 10 сантиметра варира от 1,6 до 2,5.10²t/ha, в зависимост от влажността им (БУЛПРОФОР 2004). Следователно средното съдържание на хумус в почвите възлиза на 4 t/ha. Това означава, че съдържанието на въглерод в хумуса е 2,32 t/ha, като се има в предвид, че 58% от хумуса е въглерод (Донов 1993). Определяне на типовете гори, за които ще се изчислява въглеродния запас и количеството усвоен въглеродТипичен и най широко разпространен горски тип в Западните Родопи са смърчовите гори. За територията на ДГС „Ивайловград” са характерни дъбовите гори, съставени от различни видове дъб. Повечето от тези дъбови гори имат издънков произход. Тъй като се използват готови обемни таблици, а за повечето дъбове тя е една и съща, с цел опростяване на методологията изчисленията могат да се направят за издънковите дъбовете като цяло (Quercus sp.), а не за определен вид дъб. Възрастовите фази на дърветата в насаждението са ясно разграничени фази на развитие. Те се използват като основен лесовъдски признак, определящ вида на сечите, които ще се извеждат в насаждението. Изчислението на запасения и усвояван въглерод ще се извърши според тези фази. Възрастовите фази са следните: 0 - 10 години – период от създаването на насаждението до момента на неговото склопяване; 10 - 20 години – период от момента на склопяване на насаждението до момента когато дърветата започват интензивно да нарастват по височина; 20 - 40 за издънковите и 20 -60 за високостъблените насаждения, зависи от дървесните видове и техния произход – период през който дърветата интензивно нарастват по височина; след 40 години за издънковите и след 60 за високостъблените до тяхната възраст на зрялост – период, през който дърветата интензивно нарастват по диаметър; зрялост – фаза, през която дърветата не нарастват значително.
Cb - общото количество въглерод, запасено в свежата (под и над земята) биомаса (t C/ha), Cs – въглеродът, съдържащ се в органичното вещество на почвата (t C/ha)
Cbi е въглеродът запасен в свежата биомаса на част ‘i’ по фази на растеж на гората (t C/ha) Cb стъбло = Vstem*Kº*K¹ (t C/ha) Cb клони плюс листа = Cb стъбло*K² (t C/ha) Cb корени = Cb стъбло*K³ (t C/ha), където: Vstem – стъблен обем m³/ha, взет от растежните таблици (Таблица 1) Kº - коефициент на превръщане от m³ в тонове сухо тегло (Таблица 4) K¹ - коефициент на превръщане от тонове сухо тегло в количество въглерод K² - процентен дял на клоните и листата (Таблица 2) K³ - процентен дял на корените (Таблица 3) Пример: Нека за едно смърчово насаждение със състав смърч 10 е определена възраст 100 години и III бонитет. От растежните таблици за смърчови насаждения отчитаме при възраст 100 години и III бонитет стъблен запас Vstem =474,4 m³/ha. Следователно: CT= Cb + Cs CT = Cb стъбло + Cb клони с листа + Cb корени + Cs суха и паднала маса плюс горска постилка + Cs хумус CT = 474,4*0,33*0,5 + Cb стъбло*0,16 + Cb стъбло*0,15 + 2,0 + 2,32 CT = 78,276 + 12,59 + 11,9+ 4,32
Биологичното разнообрзие на горите и екосистемната услуга на горите като поглъщатели на въглерод предизвикват огромен интерес във връзка с глобалните екологични проблеми. За сега съществува много малко информация за връзката между биоразнообразието и продуктивността на горските екосистеми, т.е. усвояването и отлагането на въглерод в тях (Symposium 15: Forest biodiversity and carbon sequestration). Насаждения от смесен тип със сложна структура от няколко етажа заемат всяка една ниша от екосистемата, в хоризонтална и вертикална посока, под и над земята. Това допринася за по-пълноценното усвояване на веществата, в това число и на въглерода. По-голямото разнообразие на видовете в една екосистема и по-голямото функционално разнообразие в нея водят до по-голяма производителност (Hector et al. 1999; Tilman et al. 2001; Reich et al. 2004, цитирани според Shimamura Tetsuya & Momose Kuniyasu 2007). Такива гори са най-естествени и устойчиви. Добър пример за това са старите естествени гори – те са ценни като резервоари на въглерод, а също и съдържат голямо биологично разнообразие. От друга страна в тези гори се намират най-големите дървета и най-евтината дървесина, и поради това често са обект на засилена стопанска дейност и биват постоянно унищожавани. Управлението на горите и залесителни проекти, целящи усвояване на въглерод, трябва да вземат под внимание и биологичното разнообразие на горските екосистеми. Стопанисването на горите с цел запазване на биологичното им разнообразие има последици и за другите екосистемни услуги на горите. В стопанисваните гори все по-често се прилагат управленчески практики, които намаляват интензивността на сечите, променят вида им, намаляват стрежа на нови пътища в горите и по този начин оставят повече място за биоразнообрзието и по този начин за продуктивност на екосистемата и усвояване на въглерод (Weaver 2006/07). ПрепоръкиНай-общо може да се направи изводът, че по-голямата площ на горите означава по-голямо съхранение на въглерод в горските екосистеми, а това спомага за смекчаване на промените в климата. Поради това площта на горите трябва да се запазва и да се увеличава. Процеси на обезлесяване трябва да бъдат избягвани, а залесяването на земи, които преди това не са били покрити с гора, и възстановяването на изсечените гори трябва да бъде поощрявано. Този извод важи на глобално ниво, не само за Родопския район. Естествените гори или тези, чиито характеристики се доближават до естествени гори, имат по-голям потенциал за запасяване и усвояване на въглерод отколкото изкуствено залесените култури. Те са също по-устойчиви на природни изменения като застудяване, засушаване, силни ветрове, пожари, насекоми. Природните изменения често са причина за необратими промени в структурата на горите и могат да доведат до загубата им, което пък води до освобождаване на въглерод в атмосферата. Това трябва да бъде съблюдавано при различните залесителни практики и стопанисването на горите. Местните видове в своя естествен ареал на разпространение трябва да се предпочитат при залесяването; трябва да се поощрява и превръщането на издънковите гори в семенни. Естествените процеси и биоразнообразието в различните типове гори трябва да се поддържат и запазват с цел да се повишава количеството на задържания в тях въглерод. Смесените, сложни дървостои, представени от няколко етажа, повишават производителността на горските екосистеми. Такава структура на горите трябва да се поддържа и насърчава от различните системи на стопанисване. Това важи също и за възрастовата структура на горите – разновъзрастовите гори притежават по-голям капацитет да поглъщат различните вещества от почвата и атмосферата в сравнение с едновъзрастовите монокултури. Дейностите при стопанисването на едновъзрастни насаждения трябва да целят постепенно им превръщане в разновъзрастни гори със сложна структура. Чрез сечите става премахване на въглерод от горските екосистеми. Интензивността на ползване на горите трябва да се намали и да се разпредели равномерно за цялостното съществуване на дървостоите съгласно характерните особености на отделните им възрастови фази. Не всички продукти на различните сечи трябва да се изнасят от горите. Клоните и листата напр. трябва да се оставят с цел разлагането им и по този начин обогатяване на горската почва. Тъка въглеродът не се освобождава, а преминава в почвения модул. Горските почви са също един от важните резервоари на въглерод. Тяхната структура също не трябва да се разрушава. За тази цел трябва да се намали направата на пътища в горите и да се избегне влизането на тежки машини в тях. Освен прилагане на устойчиви практики за стопанисване на горите, някой много ценни и стари гори трябва да бъдат защитени и в тях да не се позволяват стопански дейности. По този начин освобождаването на големи количества въглерод, съхранени в такива гори, ще бъде избегнато. С цел да се повишат ползите от усвояването и отлагането на въглерод от дървесните видове в населените места, по-устойчиви и дългоживеещи дървесни видове трябва да бъдат засаждани в населените места, така че да се усвои повече въглерод, да се намали смъртността и да се прилагат по-добри методи с усъвършенстване на технологиите. Изпълнението на това задание ни дава представа за възможността на горите в Родопите да задържат и усвояват въглерода в себе си. Този потенциал е наистина голям и трябва да се проучи допълнително и по-детайлно. Така например може да се направи теренно проучване и да се изчисли запасеното и усвояваното количеството въглерод за определени реални насадения от района. По този начин в изчисленията могат да се включат и другите четирите модула (продуктен, биоенергиен, финансов и въглероден счетоводен модул) от модела CO2FIX V 3.1, които не бяха обхванати в това задание. Теренните проучвания ще позволят и изчисленияването на запасените количествата въглерод в недървесните растителност в горите, които да бъдат добавени към общото количество въглерод на цялата горска екосистема. Също, такива теренни проучвания ще дадат представа и по-точни заключения за връзката между равнището на биоразнообразие и запасяването на въглерод в горите. Възможността да се получават кредити в рамките на Протокола от Киото на РКОНИК чрез осъществяване на приемливи дейности за поглъщане на въглероден диоксид като залесяването на земи, които преди това не са били покрити с гора, и възстановяването на изсечените гори, както и устойчиво стопанисване на горите, трябва да бъдат използвани. Това ще даде стимул на заинтересованите от проекти за получаване на въглеродни кредити да доразвиват и прилагат дейности, свързани с усвояването и отлагането на въглерод, а това ще допринесе за отстраняването на парниковите газове като въглеродния дисксид например. Дейности в горите в рамките на механизма „съвместно изпълнение” на Киото протокола, при които страно от Анекс 1 към РКОНИК получават кредити за намаляване на емисиите в резултат на проекти, осъществявани в други страни от Анекс 1 към Конвенцията, включват също залесяването на земи, които преди това не са били покрити с гора, и възстановяването на изсечените гори, както и устойчиви горскостопански практики. Този механизъм предоставя добри възможности за България да привлече чужди компании от Западноевропйески държави от Анекс 1, които да инвестират в приемливи горски дейности в България, за които да получат кредити. ЛИТЕРАТУРАBauer J., Guarin Corredor H. 2006. Geneva Timber and Forest Discussion Paper 43: International Forest Sector Institutions and Policy Instruments for Europe. A Source Book. United Nations. New York, Geneva. Bondev I. 1997. Geobotanic regioning. - In: Yordanova M., Donchev D. (eds.). Geography of Bulgaria. Acad. publ. house “Prof. M. Drinov”, Sofia, 283 – 305. BULPROFOR. 2004. Pocket book for the silvicultural practice, timber harvesting and game practices. Bulprofor, Sofia. Donov, V. 1993. Forest soil science. Martilen, Sofia. Intergovernmental Panel on Climate Change 2007. Climate Change 2007: The Physical Science Basis – summary for Policymakers. IPCC Secretariat. Geneva. Report available at http://www.ipcc.ch/SPM2feb07.pdf Kolarov D., Cvetkova N. 2006. Physiology of the woody plants. Rakurs, Sofia. Masera, O., Garza-Caligaris, J.F., Kanninen, M., Karjalainen, T., Liski, J., Nabuurs, G.J., Pussinen, A. & de Jong, B.J. 2003. Modelling carbon sequestration in afforestation, agroforestry and forest management projects: the CO2FIX V.2 approach. Ecological Modelling 164: 177-199. Matthews E., Payne R., Rohweder M., Murray S. 2000. Pilot analysis of global ecosystems. Forest ecosystems. World Resources Institute. Washington, DC. Report available at http://www.wri.org/wr2000 Poryazov Q., Tonchev T., Dobricov I. 2004. Manual of the forest management planner. Bulvark, Sofia. Schelhaas M.J., Nabuurs G.J. 2001. CO2FIX at landscape level – an application for the Veluwe area, the Netherlands. ALTERRA Report 301. Wageningen, The Netherlands. Schelhaas, M.J., P.W. van Esch, T.A. Groen, B.H.J. de Jong, M. Kanninen, J. Liski, O. Masera, G.M.J. Mohren, G.J. Nabuurs, T. Palosuo, L. Pedroni, A. Vallejo, T. Vilén, 2004. CO2FIX V 3.1 - description of a model for quantifying carbon sequestration in forest ecosystems. ALTERRA Report 1068. Wageningen, The Netherlands. Schelhaas, M.J., P.W. van Esch, T.A. Groen, B.H.J. de Jong, M. Kanninen, J. Liski, O. Masera, G.M.J. Mohren, G.J. Nabuurs, T. Palosuo, L. Pedroni, A. Vallejo, T. Vilén, 2004a. CO2FIX V 3.1 Manual, Wageningen, The Netherlands. Shimamura Tetsuya & Momose Kuniyasu. 2007. Reciprocal Interactions between Carbon Storage Function and Plant Species Diversity in a Tropical Peat Swamp Forest. In: Asian and African Area Studies, 6 (2): 279-296. Symposium 15: Forest biodiversity and carbon sequestration. Information available at: http://www.diversitas-osc.org/docs/symposia/Symposium15_23Sept05.pdf Text of the United Nations Framework Convention on Climate Change. 1992. United Nations. Convention text available at: http://unfccc.int/resource/docs/convkp/conveng.pdf Text of the Kyoto Protocol to the United Nations Framework Convention on Climate Change. 1998. United Nations. Protocol text available at: http://unfccc.int/resource/docs/convkp/kpeng.pdf Text of the Marrakesh Accords and Marrakesh Declaration to the United Nations Framework Convention on Climate Change. 2001. United Nations. Declaration and Accords text available at: http://unfccc.int/resource/docs/cop7/13a01.pdf Weaver S. 2006/07. Forest conservation and climate change policy. In: Pacific Ecologist, Summer 2006/07. Wikipedia, the Free Encyclopedia http://en.wikipedia.org/wiki/Carbon_sequestration 1 „Поглътител на въглероден диоксид” е резервоар на въглерод, който нараства по размер, и е обратното на източник на въглероден диоксид. Основните естествение поглътители са (1) океаните и (2) растенията и други организми, които използват процеса на фотосинтеза, за да усвояват въглероден диксид от атмосферата чрез включването му като биомаса в растителните тъкани, и за да освобождават кислород в атмосферата. (http://en.wikipedia.org/wiki/Carbon_sequestration) 2 България е ратифицирала РКОНИК през 1995 г. и Протокола от Киото през 2002 г. Тя спада към страните от Анкес 1 към Конвенцията. Анекс 1 страни към Конвенцията са развити държави и такива в процес на преход към пазарна икономика. 3 Споразумението от Маракеш е договорено по време на Седмата среща на страните по РКОНИК (COP7) през 2001 г. и обхваща подробни правила за постигане на целите, заложени в Протокола от Киото. 4 EUROFLUX е един от осемте проекта в рамките на CARBOEUROPE (http://www.bgc-jena.mpg.de/public/carboeur/projects/index_p.html). 5 Mg C/ha = t C/ha 6 Под еднородна част в случая се разбира група от индивидуални дървета или дървесни видове, за които се предполага, че имат сходен растеж и които могат да бъдат разглеждани като отделни единици или обекти в рамките на модела(Vanclay 1989, Alder and Silva 2000 – цитиран от Schelhaas et al. 2004). 7 Растежните таблици са опитни таблици, основаващи се на закономерностите в строежа и растежа на насажденията и са съставени предимно за прости, чисти и едновъзрастни насаждения. Те се явяват като краен резултат от анализа на растежа на насажденията по основни таксационни показатели – средна височина, среден диаметър, обща кръгова площ, общ обем, брой на дърветата и обем на обща производителност. Растежните таблици са съставени по дървесни видове и условия на месторастене (бонитети). 8 Бонитетът отразява условията на месторастенето и се определя по височината – средна или доминираща за дадена възраст. По голямата част от използваните бонитетни таблици в България са разработени при основен бонитировъчен показател средна височина. 9 В настоящата методология частите на биомасата на клоните и листата ще бъдат обединени в една, тъй като данните от горската таксация в България съдържат готова информация за тези две части като процент от стъблената биомаса и поради това не са необходими отделни изчисления за всяка една част. Каталог: co2 -> wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> Доклад за извършената работа по Договор между сдп балкани и Шеарис оод (Таня Георгиева-Шнел) в рамките на проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс около Драгоманското блато в България 2012 -> Доклад за одобрение от Възложителя 10 Декември 2010 г. Изготвил: Венцислав Василев Алфеус еоод Изтегляне 357.82 Kb. Сподели с приятели:
|