Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Брой участвали/въвлечени жени
- БДЗП – за извършване на мониторинг и консултации
- Брой и тип подкрепящи взаимовръзки, установени с местните власти
|
5. Обосновка на проекта Субсидирането и възможностите, които предлага ПРСР ще се ползват от селскостопанските производители за разработване на пустеещите земи. Ако това става по конвенциолен начин /познатия за тях начин/, с употребата на пестициди, хербициди и инсектициди ще доведе до натрупването им в хранителните вериги /включително и в нашата храна/. Това особено силно вреди на хищниците и особено на птиците и предизвиква намаляване на потенциала за естествен контрол на вредителите. Употребата на инсектициди е в основата на намаляването на видовете, които осигуряват естествено опрашване /ползвана литература «Преглед на екосистемните услуги и ползите които предоставят»/ Ето защо е важно чрез реализацията на настоящия проект да се привлекат максимален брой последователи, които да прилагат биологичното земеделие. Земята, която ще обработваме се намира на територията на Община Брацигово и е включена в регистъра на земеделски поземления фонд на селата Бяга и Исперихово. Тя попада в НАТУРА 2000 зона / територията на БЕСАПАРСКИТЕ ВЪЗВИШЕНИЯ / и е пустеещата от около 12 - 15 години. Предвидените за разработване територии са от 4.35ха. Повечето от тях са с наклон до 7%, ежегодно се опожаряват, с отпечатък от въздействието на водна и ветрова ерозия, поради което на нивите с по-голям наклон са се образували дерета с дълбочина от 0.5 в горния край до - 1.5 метра в най-ниските си части. През пролетта и лятото върху пустеещите земи избуява трева, ползвана за паша от местните пастири. Същите палят изсъхналата през есента трева, с което действие унищожават баланса на растителния и животински свят, застрашават от опожаряване намиращата се в близост дъбови горички и създават благоприятни условия за отмиване на хумусния слой под въздействие на есенните ветрове и дъждове. Поради трудна доказуемост на вандалщината, палежите остават безнаказани и потърпевши са най- вече дивите растения и животни. Ето защо е необходимо разработването на земята по биологичен начин – единствената възможност за съхраняване на създалите се екосистеми на тези територии. Биоземеделието е иновативен метод за обработване на земята в региона. Методите и средствата за реализиране на нашия проект са иновативни, а именно: прилагане на биоземеделие – обработка на почвата и ползване на средства за растителна защита разрешени от наредба № 21 на МЗХ /Министерство на земеделието и храните/, разораване на защитни пояси с ширина 1 метър в краищата на всяка нива, поддържане на естествено затревените междуредия в добро състояние, компостиране на клони и листна маса, отпаднали при тяхната резидба, популяризиране резултатите на проекта и провеждането на обучения, както и развитие на съпътстващи дейности, които осигуряват устойчивост- разработване на пакет от обучителни програми и развитие на алтернативен туризъм. Ползвайки опита на специалисти – предимно хора с които сме работили ефективно, решихме да засадим разнообразни по вид трайни насаждения /сливи, кайсии ябълки и орехи/, за да придобием опит в биоземеделието. Този опит и технологичните карти за отглеждането на трайните насаждения ще се ползват безплатно от наши последователи. Биопроизводството на трайни насаждения се приема с недоверие от възрастното население, но по-младите хора се включват в обученията на тази тема и очакват да видят конкретни резултати и технологии, за да започнат собствено производство. Не отдавна се проведе тридневно обучение по «Агроекология» финансирано от UNDP - Проект Родопи, но благодарение на личния пример след реализацията на настоящия проект ще се пречупи мисленето на земеделците обработващи по конвенционален начин земята си. Факт е, че с настоящото обучение се провокира траен интерес у земеделските производители към нетрадиционните култури и новости при тяхното отглеждане. След реализацията на проекта е възможно повече от 5 семейства да ползват нашият опит за екологично производство на трайни насаждения, които ще са предимно наши съседи по пустееща понастоящем земеделска земя. Чрез организиране на обучения, събрания и разпространение на листовки ще утвърдим програма в която да показваме на бъдещи последователи или туристи резултатите на нашия труд. Плануваме създаването на пакет с атракции и обучения /според интереса на посетителя/ за включването на насажденията като обект за развитие на селски и конферентен туризъм. Установените контакти с г-н Попйорданов / председател на БААТ/, благодарение на участия в техни семинари и изложения на туристически продукти, се надяваме да разработим достатъчно добри пакети от атракции, които да се ползват от гостите на 2 курортни селища, 3 хотела /строят се още 4/ и 23 къщи за гости работещи на територията на Община Брацигово, които ежегодно приемат около 7000 туристи. Масивите с трайни насаждения, параклиса и църквата ще бъдат включени като обекти за посещение в туристическите пакети и атракции, които предлагат хотелите и къщите за гости в община Брацигово. От нововъведенията на първо време ще включим 10-те члена на МИГ, които ще придобият опит при реализацията на проекта и ще мултиплицират неговите резултатите и ефект в рамките на други територии в района.
Броят на защитените видове растения (включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР)) установени досега на Бесапарските ридове е 23 (Alkanna primuliflora, Alkanna stribrnyi, Alyssum borzaeanum, Alyssum stribrnyi, Anacamptis pyramidalis, Arabis nova, Bromus moesiacus, Capsella bursa-pastoris ssp. thracica, Centaurea mannagettae, Centaurea pseudoaxillaris, Crocus olivieri, Fritillaria gussichiae, Galium rhodopeum, Goniolimon tataricum, Gypsophila tekirae, Himantoglossum caprinum, Lathyrus saxatilis, Limodorum abortivum, Medicago rhodopea, Merendera attica, Ophrys mammosa, Ruta graveolens, Turgeniopsis foeniculacea и Vicia amphicarpa), от тях 5 вида са включени и в приложение 2 на същия закон, т.е. това са видове, чийто местообитания, са приоритетни за опазване (Bromus moesiacus, Crocus olivieri, Fritillaria gussichiae, Goniolimon tataricum и Gypsophila tekirae). Други 21 вида са вписани в приложение 4 на ЗБР, като видове подлежащи на опазване и регулирано ползване от природата. С което общият брой на видовете висши растения на Бесaпарските ридове, включени в приложенията на ЗБР е 45. В приложението към закона за лечебните растения са включени 175 от видовете висши растения разпространени на Бесапарските ридове. На ридовете растат 9 български ендемита (Bromus moesiacus, Capsella bursa-pastoris ssp. thracica, Centaurea mannagettae, Centaurea pseudoaxillaris, Gypsophila tekirae, Marrubium frivaldskyanum, Medicago bondevii, Medicago rhodopea и Rhamnus rhodopeus), от които един е локален ендемит (Gypsophylla tekirae). Балканските ендемити са 32 вида (Achillea ageratifolia, Achillea clypeolata, Achillea depressa, Alkanna primuliflora, Alkanna stribrnyi, Astragalus spruneri, Asyneuma anthericoides, Bupleurum apiculatum, Crocus olivieri, Crucianella graeca, Delphinium balcanicum, Dianthus gracilis, Fritillaria gussichiae, Galium rhodopeum, Hypericum rumeliacum, Inula aschersoniana, Koeleria macrantha, Koeleria simonkaii, Linum thracicum, Merendera attica, Minuartia rhodopaea, Peucedanum vittijugum, Polygala rhodopea, Potentilla pirotensis, Scabiosa triniifolia, Senecio macedonicus, Silene frivaldskyana, Thymus longedentatus, Tragopogon balcanicum, Verbascum nobile, Verbascum ovalifolium и Verbascum rorripifolium). Реликтите са 112 на брой. В Червената книга на България от 1986 г в категорията “застрашен от изчезване” са включени 30 вида, а в категорията “рядък” са включени 11 вида от разпространените на Бесапарските ридове висши растения. Общо 44 вида висши растения от Бесапарските ридове са включени в новия Червен списък на България. От тях 4 вида са в категорията критично застрашен CR (Gypsophylla tekirae, Lathyrus saxatilis, Merendera attica и Turgeniopsis foeniculaceae), 14 вида са в категорията застрашен EN (Alyssum borzaeanum, Andrachne telephioides, Anthemis auriculata, Asterolinon linum-stellatum, Astragalus sesameus L., Capsella bursa-pastoris ssp. thracica, Centaurea mannagettae, Galium rhodopeum, Geranium tuberosum, Medicago coronata, Roemeria hybrida, Ruta graveolens, Vicia amphicarpa и Vulpia unilateralis), 12 вида са в категорията уязвим VU (Alyssum stribrnyi, Anacamptis pyramidalis, Arabis nova, Cleistogenes bulgarica, Goniolimon tataricum, Himantoglossum caprinum, Medicago bondevii, Medicago rhodopea, Ophrys mammosa, Peucedanum vittijugum, Verbascum nobile и Verbascum rorripifolium), 9 вида са в категорията почти засегнат NT (Alkanna stribrnyi, Bromus moesiacus, Frangula rupestris, Fritillaria gussichiae, Minuartia rhodopaea, Ononis adenotricha, Polygala rhodopea, Scandix australis и Sedum aetnense), 4 вида са в категорията слабо повлиян LC (Alkanna primuliflora, Ficus carica, Hypericum rumeliacum и Tragopogon balcanicum), а 1 от видовете е в категорията неоценяван NE (Fritillaria gussichiae). В Червеният списък на IUCN са вписани 9 вида висши растения, разпространени на Бесапарските ридове. От тях 8 вида са в категорията “рядък” (Alkanna primuliflora, Alkanna stribrnyi, Anthemis ruthenica, Bromus moesiacus, Centaurea mannagettae, Fritillaria gussichiae, Medicago rhodopea и Merendera attica), a 1 вид е в категорията “уязвим” (Capsella bursa-pastoris ssp. thracica). Общо 12 от Бесапарските видове са вписани в приложенията (приложение II) на CITES (Anacamptis pyramidalis, Cephalanthera damasonium, Cyclamen hederifolium, Epipactis helleborine, Himantoglossum caprinum, Limodorum abortivum, Ophrys mammosa, Orchis morio, Orchis purpurea, Orchis simia, Orchis tridentata и Sternbergia colchiciflora), a 5 вида са в приложенията на Бернската конвенция (Alyssum borzaeanum, Bromus moesiacus, Fritillaria gussichiae, Galium rhodopeum и Himantoglossum caprinum). Бесапарските ридове са предложени за включване в мрежата на Флористично важните места (IPA) в България. Те отговарят на критерий А, като на тяхната територия има данни да се срещат 1 глобално застрашен вид от категорията А(i) – Capsella bursa-pastoris ssp. thracica, 5 регионално (европейски) застрашени вида от категорията А(ii) – Alyssum borzaeanum, Bromus moesiacus, Fritillaria gussichiae, Gallium rhodopaeum и Himantoglossum caprinum, както и 5 национални ендемични вида от категорията A(iii) – Centaurea mannagetae, Gypsophylla tekirae, Marrubium frivaldskyanum, Medicago bondevii и Medicago rhodopea. От установените 5 типа местообитания в района, в териториите предложени за включване към защитената местност се срещат 2 вида съобщества приоритетни за опазване според закона за биологичното разнообразие и включени в приложение 1 на Бернската конвенция - Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) и Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea. Фауна Херпетологична стойност на района: Данни за херпетофауната в района откриваме в публикациите на Буреш и Цонков (1933, 1934), Beshkov & Beron (1964), Бешков & Нанев (2002) и Petrov et all. (2006). На Бесапарските ридове се срещат 5 вида земноводни и 13 вида влечуги. От тях в Червената книга на България е включен 1 вид – турска боа (Eryx jaculus). В Световния червен списък на IUCN са включени 3 вида – шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis). До този момент липсват целенасочени проучвания за състоянието на херпетофауната в района. Необходимо е предвиждането на такова! Орнитологична стойност на района: Районът е определен като едно от четирите най-важни места за опазване на птиците в Западни Родопи (Костадинова & Граматиков, 2007; Демерджиев, 2007) и представлява част от еко- коридор, свързващ Западни Родопи с Горно - Тракийската низина и Средна Гора. На територията на ОВМ „Бесапарски ридове” са установени 137 вида птици от 16 Разреда. От тях гнездящи са 88 вида. От срещащите се видове 58 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), като в категория SPEC 1 са 3 вида, застрашени в Европа съответно в категория SPEC 2 - 17 вида и в SPEC 3 - 38 вида. Два са световно застрашени (IUCN, 2007). В Приложение I на Директивата 79/409/ЕИО за защита на дивите птици са включени 40 вида. Мястото е от световно значение за опазването на световно застрашения царски орел (Aquila heliaca) и едно от най–важните в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus campestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) (Костадинова, Граматиков, 2007). Тъй като сайтът предлага богата хранителна база, той се характеризира със значително видово разнообразие от грабливи птици, някои от които гнездят тук с добре представени популации. От общо установените за България 37 вида хищни птици на Бесапарските ридове са регистрирани 25, като от тях гнездящи на територията на ОВМ са 12 вида, а още 4 използват района за изхранване, но гнездят в близките околности. Териологична стойност на района: От бозайниците с високо консервационно значение в района се среща включения в Световния червен списък на IUCN лалугер (Spermophilus citellus). В района не са провеждани подробни териологични изследвания, но се очаква откриването на още консервационно значими видове сред прилепите и гризачите. Друг вид с висока консервационна стойност в района е пъстрия пор (Vormela peregusna, Guldenstadt, 1770), (Спасов и Спиридонов под печат). При конвенционалния тип земеделие биоразнообразието в района беше значително негативно повлияно. Промяната на политико-икономическата обстановка в България в годините на прехода,/1989 - 2003г/, миграцията на населението и редица други фактори допринесоха до смяна на собствеността върху земята и начинът на нейната обработка. В резултат голяма част от обработваемите земи запустяха и в следствие от сукцесията се превърнаха в полу - естествени тревни площи. Именно тези площи поддържат съществен процент от биоразнообразието в района и са от ключово значение за опазване и поддържане на популациите на световно застрашени растителни и животински видове. Въпреки че на практика тези земи са тревни хабитатни типове, по начина на трайно ползване те са орни земи (ниви). С развитие на земеделието и стартирането на плащанията за стимулиране на работата на земеделските производители (СЕПП, плащания по програмата за развитие на селските райони и др.), започна процес по разораване на затревените площи и превръщането им в монокултури. Това от своя страна води до загуба на местообитания и видове, като отрицателния ефект е най-съществен при лалугера. Намаляването на числеността на лалугера от своя страна създава рискове за изчезването на други световно застрашени видове като ловния сокол и царския орел в района, тъй като лалугера е основен хранителен ресурс за тези видове. С реализирането на проекта моделно ще бъде създадена овощна градина, която ще съчетава местни сортове и запазването на характеристиките на ландшафта (синори, ивици и петна от местни дървесни и храстови видове - космат дъб трънка, храсталачна шипка и червена хвойна). Предвижда се създаването на овощни градини със следните трайни насаждения:
Тези градини ще бъдат отглеждани и сертифицирани за биологично производство, съгласно националните стандарти. Една овощна градина ще бъде създадена в непосредствена близост до параклис и останките на древен манастир, които са под закрилата на UNESСO. Манастира и всички създадени овощни градини съгласно приложените скици на имотите ще бъдат отглеждани по биологичен начин и ще се ползват за разработването на устойчив туристически продукт – разработването на културно-исторически, опознавателен и селски туризъм. Обработвайки земята ще се създадат пояси с ширина 1 метър, разорани на 15 см дълбочина, които обикалят всеки парцел – схема № 1. Тези пояси ще благоприятстват за увеличаване популацията на лалугера и ще играят ролята на ловни площадки за ловуване на хищните птици – царски орел, белоопашат мишелов и други. За да се съхрани и поддържа екосистемата, съдържаща различни растения, за опазването на естествените местообитания, както и възстановяване и поддържане популациите на растителните видове, ще се извършва косене на зелените ивици, съгласно сх. №1.
Разораните ивици маркирани с тъмно кафяво и светло кафяво / виж легендата на сх. 1/ ще се поддържат в състояние на угар, което е най-добрата среда за увеличаване популацията на лалугера и ще се използват като ловни площадки от хищните птици, което ще се експериментира за пръв път и ще бъде наблюдавано от експерти на БЗДП. Малката ширина на ивиците от 1 метър ще се обработват от малогабаритна техника – мотокултиватор а зелените ивици ще се косят с помощта на навесна косачка. Положителните практики, свързани с прилагането на агро-екологчини схеми и опазването на биологичното разнообразие ще бъдат демонстрирани на земеделски производители от региона (общините Брацигово, Пещера, Кричим и Пазарджик) в рамките на 3 семинара за добри земеделски практики. В тази връзка предвиждаме и разработването на информационни материали (листовки) за демонстриране на връзките между опазване на биологичното разнообразие и развитието на щадящи природата земеделски практики. Предвиждаме провеждане на демонстрации пред студенти от Аграрен университет, гр. Пловдив в рамките на учебните практики на ВУЗ-а. За провеждането на 2 събрания за провокиране интереса на земеделските производители към биологичното земеделие ще се ползва киносалонът на читалището, тъй като залата на църквата е с малък капацитет. Процедурата за сертифициране на земята и насажденията ще стартира в началото от реализацията на настоящия проект. Екипът от специалисти – професор Стойчо Каров и господин Димитър Стоянов ще изготви технологичните карти за засаждането и отглеждането на всеки вид трайни насаждения /сливи, кайсии, ябълки и орехи/ залегнали в проекта, които ще бъдат съгласувани с експерти от БЗДП.
- професор-доктор на селскостопанските науки Стойчо Каров - Председател на Асоциацията за екологично земеделие „Екофарм” – Пловдив; - Димитър Стоянов – сертифициран проиводител от с.Бачково, член на УС на „Асоциация за биологично земеделие” - Красимир Кунчев - управител на „ Балкан Биосерт” ООД Пловдив Земята ще се обработва с наличната ни техника. За нуждите на проекта е необходимо закупуването на спецализирана техника / приспособление за направа на дупки, навесна пръскачка, косачка, водна помпа и мотокултиватор/, с която не разполагаме .
Засадените 4,35 ха. трайни насаждения, ще спомогнат за усвояването на 200 тона въглерод годишно. / 1 тон въглерод се усвояват от 11 дръвчета годишно съгласно информационен бюлетин на фондация "ТАЙМ - Екопроекти"/. Значително по-голям ще бъде ефекта за намаляване на вредните емисии, когато се привлекат последователи и се обособят още по-големи масиви с отглеждани по биологичен начин трайни насаждения. Биоразнообразието е в основата на природните процеси. Без биоразнообразие регулирането на атмосферните, климатичните, хидрологичните и биохимични цикли на природата е невъзможно. Кислородът – една от най-важните съставки на въздуха и незаменим елемент в множеството химични жизнени процеси – той е продукт на фотосинтезата на около 300 000 видове организми които съдържат хлорофил. Биологичното земеделие може значително да намали емисиите на СО2 в атмосферата. То използва много по-малко изкопаеми горива в сравнение с конвенционалното земеделие поради специфичните начини за поддържане на продуктивността на земята, неизпозване на минерални торове и синтезирани продукти за растителна защита, чието производство изисква много енергия, и минимизирането на транспортните разходи за външни вложения във фермата. Биологичното земеделие съществено намалява и емисиите на азотни окиси предимно поради неизползването на синтетични торове, което безспорно намалява общото количество азот, строгите хранителни цикли и по-ниската концентрация на животни заради изискванията за гъстота спрямо наличната земя и следователно се произвежда и използва по-малко оборска тор. Биологичното земеделие има висок потенциал за осигуряване на поглътители на парникови газове. Причината е, че следва строги хранителни и енергийни цикли чрез управлението на биологичните съставки в почвите. Много дългосрочни експерименти доказват че регулярното добавяне на органична маса в почвите е единственият начин да се поддържа и дори увеличи съдържанието на органичен въглерод в нея.
Върху създадените 4,35хектара трайни насаждения силно ще се намали деградацията на почвата, подложена понастоящем на ежегодни опожарявания предизвикани от пастирите. Оголването на земята след пожарите, наклонения терен достигащ до 7% - под въздействието на обилните валежи през есента и зимата и силните ветрове, довежда до отмиването на горния хумусен слой, образуването на вдлъбнатини, които само за един есенно-зимен сезон могат да увеличат дълбочината си до 0.5 метра, ще се намали и ерозията на почвата. Освен пожарите, другите фактори влияещи върху деградация на почвата са ветровата и водна ерозия, която е опасна при наклонени терени. Ето защо имайки предвид гореизложените фактори сме предприели схеми на засаждане по хоризонталите и минимални обработки / обработват се ивици от 1 метър между дърветата до 3 – та година/ , които не нарушават естественото покритие от местни тревни видове. Междуредията ще се косят от 2 – 4 пъти в годината съгласно сх. №1. 7. Принос към Тематични области от Националната стратегия Устойчиво земеделие - 95% - Ние съзнаваме, че с разработването на 4,35 ха. пустееща земя не бихме повлияли глобално върху климата и почвите на планетата, но с отглеждането на различните видове трайни насаждения / сливи, кайсии, ябълки и орехи/ заложени в проекта ще демонстрираме на практика пред обществеността, че биоземеделието е единствената перспектива за развитието на стопанска дейност на човека – щадяща природата. Ние разполагаме с подкрепата на институциите, местната власт, обучаващи организации с чиято помощ ще проведем информационно-просветна кампания. За различните видове трайни насаждения ще бъдат разработени технологични карти за отглеждането им, които ще предоставяме на нашите последователи. Приносът на проекта към тази тематична област е привличането на голям брой последователи /15 – 20/ разработващи пустеещите си земи по екологичен начин. Екотуризъм - 5%- по време и след приключването на проекта ще работим за развитието на екотуризъм чрез разработване на 3 туристически продукта.. 9. Въздействие и индикатори за въздействие Група І
10. Капацитет на кандидата/партньорството да допринесе за решаване на проблема(ите) Организация като нашата неформална гражданска група е единствената по рода си в региона, членовете на които са църквата и частни заинтересовани лица. Написването на настоящия проект стана възможно благодарение на добрата координация между членовете на НГГ община Брацигово, кметствата в селата Бяга и Исперихово и читалищата в двете населени места. Именно Кметствата и Общината са институциите, които дадоха насоката на селскостопанските производители за развите на биоземеделието чрез проведените обучения. Тези институции ще привличат нови обучения, ще подпомагат провеждането на заложените в проекта ни семинари и ще правят реклама на нашия проект. До голяма степен населението разчита на кметствата и читалищата за получаване на информация за конкурсите и програмите на ЕС. Като единствена по рода си НГГ “Единство” и опита натрупан по време на реализация на проекта би могъл да се мултиплицира при създаването такъв тип публично-частни партньорства между църква и граждани, община и граждани, читалища и граждани и други. Наши партньори ще бъдат БДЗП, Проект „Родопи”, експертите проф. Стойчо Каров и Димитър Стоянов, «Балкан Биосерт» ООД. 11. Целева група 11.1. Целеви групи, които пряко ще се възползват от проекта - членовете на НГГ „Единство” – собственици на земята, върху която ще се създават масивите с трайни насаждения и хората пряко ангажирани с реализацията на проекта. - студенти и преподаватели от Аграрен Университет Пловдив, които ще ползват създадената база за учебни цели. - Природозащитни организации, които ще получат и ползват докладите от проведения мониторинг и ще имат възможност за провеждане на свои наблюдения ползвайки нашата база. -туристите посещаващи региона, които ще имат възможността да се запознаят и ползват нови видове туризъм, не предлагани до момента в региона - Тур операторите, които ще могат да предлагат новосъздадените туристически продукти на своите клиенти - научни работници, изследователи и Национална служба за съвети в земеделието 11.2. Целеви групи, които непряко ще се възползват от проекта - Жителите на Община Брацигово - Общините Кричим, Пещера, Пазарджик и Стамболийски в чиито територии попадат части от Бесапарските ридове, на които ще се предостави информация за проекта за провокиране на интерес към биологичното земеделие. - Всички заинтересовани, които имат намерение да се занимават с биологично земеделие – освен нашия опит, те ще ползват разработените технологични карти за засадените в настоящия проект видове трайни насаждения 12. Дейности по проекта и времева рамка 1. Организационни работи, При стартирането на настоящия проект е важно още в самото начало да се престъпи към подписване на договор за сертифициране на земята като подходяща за производство на биопродукти, поради това, че процедурата е с времетраене от 1 до 3 години. Съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ№ 13 най-близката до земята ни фирма имаща такива правомощия „ Балкан Биосерт” ООД Пловдив с Управител Красимир Кунчев която декларира готовността си да започне процедурата при стартирането на проекта. Ще се направят почвени анализи, резултатите от които ще предоставим на проф. Каров и господин Стоянов за изготвяне на технологични карти за отглеждане на сливи, кайсии, ябълки и орехи, съгласувани с експерти от БЗДП. Технологичните карти ще бъдат раздадени като рекламни и информационни материали на желаещите да се занимават с биологично земеделие. 2. Подготовка на площите
3. Засаждане на насажденията и грижи Спазвайки последователността и указанията в технологичните карти и в присъствието на проф.Стойчо Каров и Димитър Стоянов ще се извърши засаждане на дърветата. След това започват грижите по отглеждане на насажденията, които включват:
При реализацията на проекта ще се ползва наша техника и наемна работна ръка. Ръководейки се от основното правило на земеделието, че всяка една операция / косене, окопаване, пръскане, поливане/, трябва да се направи в определен момент и за кратко време, се налага да закупим специализирана техника, с която ще повишим нашата ефективност. Необходимо е да закупим навесна пръскачка за трактор, мотокултиватор, навесна косачка и водна помпа и пробивно устройство за направа на дупки. Наред с членовете на НГГ за осигуряване на добро отглеждане на трайните насаждения ще бъдат наети на временни граждански договори 2 човека, и в зависимост от необходимостта, броя на наетите хора може да е по-голям от предвиденото. - Сертифициране на биопроизведения продукт, трайното му утвърждаване на пазара и участие със собствен щанд в изложения за земеделска продукция. - Разширяване на площите и добавяне на нови видове / арония, бадеми и други/ - подписване на договори за пласмент на по-голямата част от продукцията с фирмите «БУЛГАФОСТ» АД и «Мисто»ЕООД
Едно от условията за развитие на еко-туризъм е наличието на защитени територии и наличието на защитени видове. Тук е разпространена текирската мишорка / Gypsophila tekire /- ендемитно растение което се среща само на територията на Бесапарските ридове. Тук са разпространени 20 растителни и животински видове включени в Световния Червен списък / IUCN / и 30 застрашени висши растения включени в Червената книга на България. Ето защо с реализирането на проекта ще се стремим да опазваме тези ценни видове и развием туризъм, който не унищожава околната среда – гаранция за траен интерес и превръщане на запазената природа в района в привлекателна туристическа дистинация сега и за в бъдеще. В рамките на проекта ще бъдат разработени 3 пуристически продукта. - Конферентен / познавателен/ туризъм ползвайки лекционна зала собственост на църквата и собствена сграда с капацитет от 15 легла за настаняване на лектори и външни лица при организиране семенари извън залегналите в проекта. Привличане на донори и обучения извън тези залегнали в проекта, които да се провеждат с ползването на тази база. Привличане вниманието на преподавателите от Аграрен Университет Пловдив и създаване на традиция за провеждане на летните практики на студентите ползвайки, нашата база за обитаване и обучения – масивите с насаждения и залата на църквата.
- Приключенски туризъм – наличието на много видове редки и защитени видове в територията на реализация на проекта са реална предпоставка за развитието на познавателен и приключенски туризъм, свързан с наблюдение на редки и застрашени видове растения и животни. Спецификата на Бесапарските ридове и наличието на нова земеделска практика са предпоставка да се развие селски и приключенски туризъм, свързан с организиране на т.н. земеделски уикенди, в които туриста има възможността да се включи в земеделските дейности на проекта – бране на плодове, окопаване на почвата, и др Новите туристически продукти създаден на базата на биоземеделието при реализация на проекта ще бъдат популяризирани на електронните страници на Проект „Родопи, БААТ, Село БГ, ФРМС и други. 5. Обучения За привличане на нови последователи в рамките на проекта ще се проведат: - През първата година: 2 общи събрания на земеделските производители за разясняване на предимствата на биологичното земеделие и подробности свързани с проекта. - Провеждане на индивидуални разговори със земеделски производители. - От 10 до 15 земеделски производители, заявили интерес да се занимават с биологично земеделие ще преминат специализирано обучение и ще получат сертификат. До края на втората година, проявилите интерес земеделски производители ще посетят 3 семинара, на които подробно ще се запознаят със същността на биологичното земеделие от проф. Стойчо Каров и Димитър Стоянов. На тези мероприятия ще бъдат раздавани информационни материали /технологични карти, листовки и бюлетини/. Целта е привличането на голям брой последователи, които да разработват пустеещите си земи по биологичен начин. Тъй като ще бъдем единствени по рода си в региона, а и ще ползваме високо квалифицирани специалисти, предвиждаме, чрез проекта да привлечем вниманието и да наложим провеждането на летните практики на студентите от Аграрния университет, на територията на нашето стопанство. 6. Популяризиране на проекта
- Участие в семинари за опазване на биоразнообразието, на които ще покажем една добра практика за съчетаване на земеделие с устойчиво развитие и опазване на природата - След започване на плододаването на дръвчетата ежегодно ще организираме ден на биологичната ферма, на който ще се канят организации занимаващи се с биоземеделие, областни служби за съвети в земеделието гр. Пазарджик и гр. Пловдив, земеделски производители и природозащитни организации. 7. Мониторинг на глобално значими видове Мониторинг на лалугера, царски орел и белоопашат мишелов, които са част от биологичното разнообразие за измерване на ефекта от реализираните дейности по проекта. Мониторингът ще бъде осъществен от експерти на БДЗП приложено писмо за извършване на мониторинга и методиката по която ще се проведе. 8. Отчитане на проекта Извършва се съгласно изискванията на донора. Ще се събират различни материали изготвяни по време на реализацията на проекта и по този начин ще се изготви архива, който ще включва договора за финансиране, отчетни документи на направените разходи, периодични технически отчети, снимков материал, текстове за публикувани статии, листовки, снимков материал и други. Земята, която възнамеряваме да обработваме е собствена или онаследена, за което прилагаме документи за собственост - ПРИЛОЖЕНИЕ № 12 таблица № 5
13. Продукти на проекта - 6 публикации в местния вестник”Априлци”, 2 събрания за представяне на проекта, 3 семинара 1 обучение с издаване на сертификати. Изготвени и разпространени 2000 листовки с информационни материали. Издадени и разпространени 120 бюлетини със специализирана и обобщаваща информация свързана с реализацията на проекта / публикувани и разпространени методиките на приложеното биоземеделие съгласно технологичните карти/ . Създаден собствен сайт и електронен адрес, периодично публикувана информация в страниците на Проект „Родопи, БААТ, Село БГ, ФРМС и други. - създадени и сертифицирани 4,35 ха овощни градини / засадени 2210 дръвчета/ със следните трайни насаждения:
- 5 домакинства, които ще бъдат постоянно ангажирани при отглеждането на трайните насаждения. - 3 души управляващи проекта, които ще бъдат трайно ангажирани при реализацията му - 2 души наети на временни трудови договори за 8 месеца годишно при реализацията на проекта - 17 души кампанийно заети при реализацията на проекта - привлечени последователи, създали 4 – 5 ха нови площи отглеждани по биологичен начин в края на проекта - изготвени и популяризирани доклади от проведен мониторинг на 3 защитени вида животни - разработени 3 нови туристически продукта
14.1. Финансова устойчивост - съгласно бизнес план – Таблица № 3 на приходите на НГГ по време и след реализацията на проекта Таблица на приходите на НГГ по време и след реализацията на проекта. Таблица № 3
В рамките на проекта ангажираните специалисти ще изградят капацитета на членовете на НГГ Единство и присъединилите се други земеделски производители за дългосрочно развитие на биоземеделието в района в сферата на овощарството. 15. Сътрудничество с други проекти/предложения за финансиране по ГЕФ ПМП 16. Кратко описание на английски език „Improving of the ecological and social situation in villages with high degree of unemployment by means of creation of a massif with perennial plants grown in a biological way in a deserted rural region which fall into NATURA 2000” This projectwill be developed on a territory, known as the Besapara hills, which is situated in the South-central region of Bulgaria, district Pazardzik, the municipality of Bratsigovo in the inhabited areas of the village of Byaga and the village of Isperihovo. The territorial scope of this project fall within the frameworks of the Protected zone for the conservation of wild birds BG 0002057 "Besaparski hills" and the future protected zone for conservation of natural inhabited places BG0000254 "Besapara heights"The territory covers the criteria and is proposed for its inclusion into the framework Flora important places (IPA). In the Red list of IUCN nine species of higher plants, which are spread in the Besapara Hills. 8 species of them are in the category "rare" ( Alkanna primuliflora, Alkana stribrnyi, Anthemis ruthenica, Bromus moesiacus, Centaurea mannagettae, Fritillgissichiae, Medicagoa rhodopea and Merendera attica), but one sort is in the category "vulnerable" (Capsella bursa-pastoris ssp. thracica). In this region from the mammals with high conservation importance you can find, the included into the world's red list of IUCN, hamster (Spermophilus citellus) and porticoloured policat (Vormella peregusna). The region is defined as one of the four most important places for conservation of the birds in the West Rhodope Montains. Two are world-wide threatened (IUCN, 2007) - the King eagle (Aquila heliaca) and the white-tailed buzzard ( Buteo rufinus). This project provides for creation of model orchards ( 4.5 ha, planted with apricot, plum, apple and walnut trees), grown in a biological way with the preservation of the characteristics of the landscape. The way of the growing of perrenial plants ( ploughing of stips of land in which the trees will be planted and the maintenance of short grass vegetation between the rows) is proposed by bio-agriculture specialists and is agreed with experts from "БДЗП" ( Birdlife in Bulgaria). This will assist the coincident development of steady agriculture activities and the preservation and support of places of inhabitance of the European hamster, the porticoloured policat and the rest of the world - wide threatened species, which are connected to them. Under this project a monitoring of the biological variety is provided for and in particular a monitoring of the hamster Spermophilus citellus) (appendix 2) and of the white-tailed buzzard ( Buteo rufinus) and King eagle (Aquila helica, which monitoring will be realized under a unified methods. In this way the impact of particular agriculture practices on the biological variety in this region will be followed.The presence of many rare and protected species on the territory of realization of this project are a real precondition for the development of eco tourism The involvement of followers will be made with meetings, seminars, bio agriculture training and information materials. The results of this project will be published in the media, in own site and by links in the sites of project "Phodope", "village BG", "БААТ" and FLGR. We hope that with the realization of this project, the involvement of followers and the augmentation of areas, grown in a biological way, we should contribute to the protection of valuable plant and animal species. Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
